РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№
1387
гр. Пловдив, 27.07. 2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и
участието на прокурора СТЕФАНИ
ЧЕРЕШАРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 997 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът, „ВАНИЧИ 2008“, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: с. Марково, община Родопи, област
Пловдив, местност „Исака“ №44А, представлявано от управителя
И. К., чрез пълномощника адвокат И.Д.,***, иска ответникът Община Пловдив, БУЛСТАТ *********, с адрес: град Пловдив, пл. “Стефан
Стамболов“ № 1, да бъде осъден да заплати сумата от в размер на 564 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на отмяната по
съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № 774 от 19.06.2018г. на
Заместник – кмет „Транспорт“ в Община Пловдив и представляващи сторените в хода
на съдебното обжалване по АНД № 4397/2018г., по описа на Районен съд Пловдив,
изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата
на влизане в сила на решението, с което е отменено НП до окончателното й
изплащане, както и сторените съдебни и деловодни разноски в настоящото
производство.
Ответникът ОБЩИНА ПЛОВДИВ, счита предявения от ищеца иск за неоснователен и
недоказан, като оспорва се същия по основание поради липса на законоустановените предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Алтернативно искът се
оспорва и по неговия размер. Сочи се, че договорът за правна помощ не е бил
представен в хода на производството пред Районен съд Пловдив, с оглед на което
според ответника, същият няма достоверна дата и не следва да се приема като
доказателство, удостоверяващо вписаните в него обстоятелства. Счита
се също, че претенцията за присъждане на лихвата е неоснователна и недоказана. Подробни
съображения излага в отговора на исковата молба. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение и се иска същото да бъде намалено до
минималния размер, предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че
исковата молба е доказана по основание, но не и по размер в какъвто смисъл
обезщетението следва да бъде намалено до минималния предвиден размер.
Пловдивският Административен Съд – дванадесети състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
От данните по делото се установява, че на „ВАНИЧИ – 2008“ ЕООД е издадено
Наказателно постановление (НП) № 774 от 19.06.2018 г. на Заместник – кмет
„Транспорт“ в Община Пловдив, с което на „ВАНИЧИ – 2008“ ЕООД е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 лв. за
извършено административно нарушение по чл. 8а, ал. 1 от Наредба № 2 за
организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни
превозни средства и пешеходците на територията на Община Пловдив, на основание
Приложение № 4 към чл. 57, ал. 1, съобразно „Таблица за размера на глобите и
имуществените санкции“, налагани за определени нарушения от същата наредба.
Посоченото НП е обжалвано от „ВАНИЧИ – 2008“ ЕООД, за което е образувано
АНД № 4397 по описа за 2018 г. на Районен съд – гр.Пловдив (приложено
по настоящото дело). По това дело е постановено
Решение № 2235/27.12.2018г., с което процесното НП е
потвърдено. Последното (решение на РС – гр.Пловдив) е обжалвано от
страна на „ВАНИЧИ – 2008“ ЕООД пред Административен съд – Пловдив, който с
Решение № 803/10.04.2019г. постановено по КАНД № 255/2019г. е отменил решението
на РС – гр.Пловдив и е отменил наказателното постановление.
Пред РС – гр.Пловдив „ВАНИЧИ – 2008“ ЕООД е представляван от адвокат И.Д. и
от адв. И. А., преупълномощен
от адв. И.Д., последният упълномощен от „ВАНИЧИ –
2008“ ЕООД да представлява дружеството във връзка с обжалването на НП № 774 от
19.06.2018г. съгласно пълномощни (приложени на лист 26 и
лист 33 по АНД № 4397/2018 на РС – гр.Пловдив).
Като приложение към исковата молба от ищецът е представен договор за
процесуално представителство, правна защита и съдействие от 29.06.2018 г. и
вносна бележка от 31.08.2018 г. (приложени на лист 15 и
лист 16 по настоящето дело), от съдържанието на които
се установява, че ищецът е заплатил изцяло по банков път уговореното в договора
адвокатско възнаграждение в размер на 564,00 лева по АНД № 4397 по описа за
2018 г. на Районен съд – гр.Пловдив.
Пред настоящата съдебна инстанция са представени пълномощно, договор за
правна защита и съдействие от 2.04.2020 г., преводно нареждане от 04.05.2020
г. и фактура от 05.05.2020г. (листи
4, 5, 6 и 7 по настоящото дело), за процесуално
представителство по настоящото дело, по които ищецът е заплатил изцяло по банков път адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева.
От ответника, въпреки възраженията, изложени в отговора на исковата молба, не
са ангажирани доказателства относно доказване на неистинността на въпросните
документи по надлежния процесуален ред.
Липсват основания, поставящи под съмнение доказателствената
им стойност, поради което и представените от ищецът доказателства следва да
бъдат ценени като достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между
извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за
правна защита и съдействие.
След анализа на
така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази
следното от правна страна:
Съгласно
чл. 1, ал. 1 от държавата и общините
отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Регламентираната отговорност е специален вид отговорност за непозволено увреждане на граждани и
юридически лица от дейността на администрацията.
В случая исковете се разглеждат
по реда на
АПК, като се касае за специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата на
чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост на административните съдилища по
чл.128,ал.1, т.5 от АПК.
В разпоредбата
на чл.204 от АПК са въведени
специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така, съгласно разпоредбата
на чл. 204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния
ред. Изключение от това
правило е предвидено в разпоредбите на ал.3 и 4 от
АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно
решение относно нищожността
на административния акт, респ.
незаконосъобразността на действието
или бездействието. Така, съгласно изричното правило на
чл.204, ал.3 и 4 от АПК нищожността на акта, респ. незаконосъобразността
на действието или бездействието
се установява пред съда,
пред който е предявен искът за обезщетение. В настоящият случай, съобразно твърденията в исковата молба се претендират вреди, произтичащи, от незаконосъобразен
административен акт, отменен по съответния
ред – с Решение № 803 от 10.04.2019 г. по К.А.Н.Д. №
255/2019г по описа
на ПАС е отменено Наказателно постановление
№ 774 от 19.06.2018 г. на Заместник – Кмет „Транспорт“ в Община Пловдив, с което
на „ВАНИЧИ – 2008“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо”
№ 32, представлявано от управителя И. Т. К., е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 3000 лв. за извършено
административно нарушение по чл. 8а, ал. 1 от Наредба
№ 2 за организацията и безопасността
на движението и дисциплината
на водачите на пътни превозни средства и пешеходците
на територията на Община Пловдив, на основание Приложение № 4 към чл. 57, ал. 1, съобразно
„Таблица за размера на глобите и имуществените
санкции“, налагани за определени
нарушения от същата наредба.
Разпоредбата
на чл.205 от АПК сочи като ответник
по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая
такова юридическо лице е Община
Пловдив, като правилно искът за обезщетение е предявен спрямо юридическото лице.
Съгласно новите разпоредби на чл.63, ал.3-5 от ЗАНН/Д.В., бр.94 от 29.11.2019г./, в сила от 03.12.2019г., е уреден
въпросът за присъждане на разноски в производствата по АНД и КАНД.
Законодателната промяна е с процесуален характер и има незабавно действие, като
намира приложение спрямо всички висящи съдебни спорове към датата на влизането
й в законна сила, тъй като в нормативен акт изрично не е предвидено друго. В
случая към момента на приключване на съдебното следствие пред ПРС, а именно 26.11.2018г.,
до който момент страната е могла за заяви претенцията си за присъждане на
разноски, въпросните законодателни промени не са били в сила, предвид на което
и към този момент не е бил предвиден ред за присъждане на разноски в
производствата по АНД и КАНД, съответно не е било необходимо представяне на доказателства за платено
адвокатско възнаграждение. Предвид гореизложеното доводът на представителя на
ответника в тази насока е неоснователен, а исковите претенции са процесуално
допустими.
При така изложеното, настоящият състав на съда намира, че исковите претенции са процесуално ДОПУСТИМИ, като предявени от
активно легитимирано лице, притежаващо
правен интерес, с оглед фактическите твърдения в исковата молба, че ВАНИЧИ – 2008“
ЕООД е претърпяло вреди от незаконосъобразен
административен акт, издаден
от административен
орган по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разгледани по същество същите са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
На първо място следва да бъде
съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за
съдебната власт е задължително, и от
което се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за
вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,
разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК,
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, следва да се
преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от
административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна
дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното
постановление, с което се налага административно наказание, да не е
индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.
На следващо място при разрешаване на
настоящия административноправен спор следва да бъде
съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк.
д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложеното до тук съотнесено
към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава единадесета,
а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите
на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
За да възникне
правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко,
кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и
настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) каза се е
административният акт да бъде отменен по съответния ред (в
конкретния случай отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление, каза се следва да се преценява
като отменен незаконосъобразен административен акт). В този смисъл,
каза се, предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че
Наказателно
постановление /НП/ № 774 от 19.06.2018 г. на Заместник – кмет „Транспорт“ в
Община Пловдив, е отменено по съответния ред (с Решение № 803 от 10.04.2019 г. на Административен съд
Пловдив, по к.а.н.д. № 255/2019г по описа на ПАС, ).
От материалите по приложеното по
А.Н.Д. № 4397/2018 по описа на ПРС и по
К.А.Н.Д. № 255/2019г по описа на
ПАС и според констатациите на решаващия съд изложени в отменителното
решение, Наказателно
постановление № 774 от 19.06.2018 г. на Заместник – кмет „Транспорт“ в Община
Пловдив, е издаден в нарушение на закона и като такова се явява незаконосъобразно.
Решение № 803 от 10.04.2019 г. по
к.а.н.д. № 255/2019г по описа на ПАС е
влязло в законна сила на 10.04.2019 г., т.е. налице е първият елемент от
фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за
противоправно поведение от страна на администрацията, изразяващо в издаването
на незаконосъобразен акт.
Няма съмнение и спор, че от издаването
на обсъждания противоправен акт, за ищеца са
настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството
по обжалване на процесното НП. В случая ищецът, не би заплатил
адвокатско възнаграждение и
респективно това не би представлявало
вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща
дейност длъжностното лице бе съобразило
материалния и процесуалния закон за налагане
на административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда.
В този смисъл, както бе казано е Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което
при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла
на чл. 4 от този закон.
В обсъждания
контекст и с оглед доводите на ответника,
следва да се посочи, че адвокатската защита е конституционно гарантирана
от чл. 56 от на
Република България и е регламентирана дейност със Закона за адвокатурата. Тази защита е задължителна само по определена категория дела и за
определен кръг от лица, но на практика не може и не следва да се изключва възможността за ангажиране на лице с юридическо образование от всеки, който прецени,
че не е в състояние сам да упражни
своевременно и в пълнота правото
си на защита в съдебно производство и в частност при обжалване на НП. Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е регламентирано в
Закона за задълженията и договорите и пресъздадено в Закона за отговорността
на държавата и общините за
вреди. Член 4 от този закон предвижда,
че „държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното
лице“. Едно от условията на
чл. 204 ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по
чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, каза се, е административния
акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по административен
или/и/ съдебен ред. Не е задължително
обжалването да бъде осъществено с помощта на адвокат, но това, както бе описано по – горе не изключва възможност за ангажиране на квалифицирана помощ. След като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по съответния
ред и след като в тези производства
гражданина е ползвал адвокатска
защита, защото не е могъл
по някаква причина сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване
на тази защита не е нищо друго, освен имуществена
вреда, която е в пряка причинна връзка
с отменения като незаконосъобразен административен
акт /в случая НП/ и е непосредствена последица от него. Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото НП, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено правно средство за защита на лицето, което твърди,
че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В този смисъл заплащането на адвокатско възнаграждение в случая не може
да се възприеме като израз на доброволен акт и резултат
от свободното договаряне
между равнопоставени страни,
което не е било задължително
и неизбежно. (Така
и в този смисъл е Решение № 5996 от 15.05.2017 г. на Върховният административен
съд на Република България - Трето отделение, постановено по адм.дело № 2210/2016 г. и
други).
Все в обсъждания контекст и с оглед
доводите на ответника за прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по АНД № 4397/2018г.
по описа на ПРС, е необходимо да се посочи следното:
В мотивите на цитираното по-горе Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и справедлив", тоест да
е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната
за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
приложимата редакция, е предвидено, че за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2
възнаграждението е 300 лв.
(чл. 18 ал. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г., сега отменена, но действала към процесния период). Само за пълнота следва да се посочи,
че минималният размер на адвокатските възнаграждения е долна граница, под която
адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна
помощ, а самият размер (на адвокатското
възнаграждение) се
определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента.
С процесното
НП на ищеца е наложена административно наказание – глоба в размер на 3000 лв.,
за което минималният размер на адвокатското възнаграждение определено по
правилата на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г.,в приложимите редакции, възлиза на 440лв., а договореният и
заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 564 лв.
С оглед материалния интерес по делото
(3000 лв.) и обстоятелството, че оказаната от адвокат Д. и адвокат А. правна
помощ се изразява в изготвяне на жалба срещу процесното
НП и лично явяване на адв. А. в две съдебни заседания пред РС – Пловдив, (в
първото по делото с.з. по АНД №4397/2018 г. по описа на ПРС, не е даден ход на
делото), настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай уговореният и
заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение, който каза се е в
размер на 564 лв., не може да се определи като съразмерен и съответстващ на
критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и
обоснован".
Изложеното до тук налага искът за
претендираното обезщетение за имуществени вреди да бъде уважен в размер на 440
лв., а за разликата над 440 лв. до пълния предявен размер от 564 лв. искът ще
следва да бъде отхвърлен.
Основателна при това положение се явява претенцията
на ищеца за начисляване на законна лихва, която започва да тече от 10.04.2019
г., момента на влизане в сила на Решение № 803 от 10.04.2019 г., постановено по
КАНД № 255 по описа за 2019 г. на ПАС, с което процесното
НП е отменено, до окончателното
изплащане на сумата в размер на 440 лв.
Противно на възражението на ответника, че
претенцията за лихва е неоснователна и недоказана, следва да се посочи, че направеното
акцесорно искане следва съдбата на основното за
присъждане на законна лихва върху обезщетението, което ще се присъди, с оглед
заключението по т.4 на ТР № 3/2004г. на ВКС, ОСГК, според което обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната
отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при
нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на
вредите. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от
момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен
акт. В случай че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото
издаване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече
погасителната давност и се дължи мораторна лихва.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски, които се
констатираха в размер на 305,85 лева - заплатените държавна такса (25 лв.) и
адвокатско възнаграждение (280,85 лв.), съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, на ответника следва да бъдат присъдени
сторените в производството разноски, които се констатираха в размер на 21,98
лева - юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският
Административен съд, ІІ
отделение, ХІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, да заплати на „ВАНИЧИ 2008“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: с. Марково, община Родопи, област
Пловдив, местност „Исака“ № 44А, обезщетение за претърпени имуществени вреди от „ВАНИЧИ 2008“ ЕООД
в размер на 440 лв., в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно
постановление № 774 от 19.06.2018 г. на Заместник – кмет „Транспорт“ в Община
Пловдив, и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 4397/2018
г. по описа на Пловдивския районен съд),
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 10.04.2019г. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й размер
от 564 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.04.2019г.
до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, БУЛСТАТ *********, с адрес: град Пловдив, пл. “Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на „ВАНИЧИ 2008“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: с. Марково, община Родопи, област Пловдив,
местност „Исака“ № 44А, сумата в размер на 305,85 лв.
(триста и пет лева и 85 ст.), представляваща направените по
делото разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, БУЛСТАТ *********, с адрес: град
Пловдив, пл. “Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на „ВАНИЧИ 2008“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: с. Марково, община Родопи, област
Пловдив, местност „Исака“ № 44А, сумата в размер на 21,98 (двадесет и един лев и
98 ст.) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: