Решение по адм. дело №574/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е образувано по жалба на Г. Т. И., от гр. Каварна, с вх. № 3728 от 18.11.2024 г. по описа на Административен съд – Добрич срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) № 24-0283-000036 от 17.07.2024 г., издадена от ВПД Началник РУ към ОДМВР – Добрич, РУ Каварна, против Г. Т. И., [ЕГН], с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Жалбоподателят иска да бъде прогласена за нищожна оспорената ЗППАМ, като сочи, че с мотивирана писмена резолюция № 240-0283-М000030 от 17.07.2024 на ВПД Началник на РУ – Каварна е прекратено административнонаказателното производство и към датата на връчване на ЗППАМ последната е била лишена от законова опора. Претендира разноски.

Ответникът, Началник на Районно управление - Каварна към Областна дирекция на МВР – Добрич, с вх. № 3935/ 05.12.2024 г. представя заверено копие на преписката по издаване на оспорения акт, като отбелязва, че ЗППАМ е връчена на 07.10.2024 г. и е влязла в сила на 22.10.2024 г., а жалбата е депозирана на 18.11.2024 г., т.е. извън законовия 14 – дневен срок. Не излага конкретно становище по същество на спора.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Т., редовно упълномощен, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Съдът, като обсъди становищата на страните и след преценка на доказателствата по делото, извършвайки проверката по чл. 168, ал. 1 АПК, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице - адресат на оспорения акт, подлежащ на съдебен контрол при наличие на правен интерес. Вярно е, че жалбата е подадена извън законоустановения срок за обсъждане на нейната законосъобразност, но доколкото с жалбата се иска прогласяване единствено нищожността на оспорения акт, то на основание чл. 149, ал. 5 от АПК това искане не е обвързано със срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за нищожност е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) № 24-0283-000036 от 17.07.2024 г., издадена от ВПД Началник РУ към ОДМВР – Добрич, РУ Каварна, против Г. Т. И., [ЕГН], с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Основание за издаване на ЗППАМ е АУАН № 419445/ 17.07.2025 г., съставен на жалбоподателя за това, че на 17.07.2024 г. в 08.23 часа, в гр. Каварна, ул. Добротица, до РУ – Каварна в посока ПЗГ Тимирязев управлява лек автомобил Опел Астра, собственост на Т. И. С., [ЕГН], като е изпробван в сградата на РУ – Каварна за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство Drugtest 5000 с фабричен № ARPJ – 0008, при което уредът отчита положителен резултат за наличие на метаамфетамин. Издаден е талон за медицинско изследване с № 101363 от 17.07.2024 г. Водачът се е подписал, че няма възражения по АУАН.

ЗППАМ е връчена първоначално на 07.08.2024 г. в условията на отказ на водача да подпише същата, удостоверен с подписа на двама служители. Обстоятелствата по отказа са описани в Докладна записка на мл. оперативен дежурен М. М. с рег. № 283р-89/ 08.08.2024 г. (л. 19).

На 07.10.2024 г. отново е връчена издадената на 17.07.2024 г. ЗППАМ, удостоверено с подписа на водача, като с връчването ѝ е иззето вече и СУМПС [номер].

С мотивирана писмена резолюция № 240-0283-М000030 от 17.07.2024 на ВПД Началник на РУ – Каварна предвид положителния резултат от теста е прекратено административнонаказателното производство, съгласно чл. 54, ал. 1, т. 9 ЗАНН, с оглед наличието на данни за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

С писмо вх. № 4161/ 31.12.2024 г. на АдмС - Добрич (л. 26), ВПД Началник на РУ – Каварна уведомява съда, че по случая има образувано ДП № 90/ 17.07.2024 г. по описа на РУ – Каварна, по което има назначена физико – химическа експертиза.

Настоящият състав е изискал справка от Лабораторията за химико – токсикологични изследвания при ВМА София МБАЛ – Варна нееднократно, като с вх. № 1977/ 17.06.2025 г. на АдмС – Добрич е получено заключението по съдебно – химическа експертиза (СХЕ) № Е-208/ 05.05.2025 г. (л. 69), от което се установява, че в предоставените за изследване обекти – биологични проби (кръв и урина), иззети на 17.07.2024 г. в 09.10 часа от лицето Г. Т. И., ЕГН 811115, е открито наличие в кръвната проба на амфетамин, а в уринната проба - на амфетамин и метаамфетамин, доказано посредством газ-хроматографски анализ.

Като доказателство по делото е приложена Заповед № 357з-924/ 07.04.2022 г. на Директора на ОД МВР – Добрич, съгласно която правомощия по издаване на актове със съответното съдържание по чл. 171, т. 1 от ЗДвП според т. 1.5 от същата имат началниците на РУ при ОДМВР – Добрич на територията, обслужвана от съответното РУ. В този смисъл ЗППАМ е издадена от компетентен орган и на това основание не е нищожна.

При така събраните доказателства не се установяват и други признаци на Заповедта, които да налагат прогласяването ѝ за нищожна:

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа мотиви. Издадена е въз основа на редовно съставен АУАН, който не е отменен с Резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство, а като преписка е изпратен на РП за образуване на досъдебно производство с оглед разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 9, във връзка с чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В този смисъл, това, че е прекратено административното наказателно производство, не означава, че издадената ЗППАМ е без законова основа, т.е., че е нищожна. Възражението е неоснователно и голословно.

Съобразно нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки, а именно по т.1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, т.е. в случая е налице абсолютно правно основание за издаване на ЗППАМ.

Законодателят е въвел строги регламентации на правилата за движение, вкл. е разписал правата и задълженията на водачите на пътни превозни средства. Една от забраните, която е въведена с цел опазване на живота и здравето на участниците в движението, е забраната на водач на МПС да го управлява след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Забраната е абсолютна и за да се гарантира спазването ѝ, са предвидени санкции за нарушаването ѝ, които в случая са само по НК. В случая е образувано досъдебно производство, като според доказателствата по делото, следва да е второ такова за управление след употреба на наркотици. Принудителната административна мярка, макар също като наказанието - за административно нарушение или престъпление, да е по своята същност държавна принуда, има цел, различна от целта на наказанието. Принудителната мярка не е насочена към личността на дееца, а към правните последици от неправомерното му поведение, за да се предотврати и преустанови нарушението. За да бъде едно лице адресат на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, е необходимо да бъдат доказани кумулативно и двата елемента на фактическия състав на мярката - управление на моторно превозно средство и наличие на наркотични вещества или техни аналози, които настоящият състав приема за установени по безспорен начин, достатъчен за прилагане на процесната административна принуда, вкл. зачитайки материалната доказателствена сила на АУАН и заключението по СХЕ, с което се потвърждава извършеният на водача тест, т.е. предвидените с конкретната ПАМ последици са обосновани законово при установените факти и обстоятелства.

За пълнота съдът намира, че следва да отбележи, че обстоятелството, че ЗППАМ е връчена и на 07.10.2024 г., няколко месеца след издаването ѝ, не води до нейната невалидност, съответно не води до отпадане на правното основание за издаването ѝ.

Горният анализ налага извода, че оспорената ЗППАМ с искане за прогласяването ѝ за нищожна, е издадена на валидно правно основание, от материално, териториално и по степен компетентен орган, поради което жалбата се явява изцяло неоснователна.

Предвид изложеното, Административен съд – Добрич, III състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Г. Т. И., [ЕГН], от гр. Каварна, с вх. № 3728 от 18.11.2024 г. по описа на Административен съд – Добрич, за прогласяване нищожността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б" от Закона за движение по пътищата № 24-0283-000036 от 17.07.2024 г., издадена от ВПД Началник РУ към ОДМВР – Добрич, РУ Каварна.

Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.