№ 548
гр. Русе, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Т. И.а
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. И.а Гражданско дело №
20234520105316 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск по реда на чл.415 ГПК.
Ищецът „А1 България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД)
твърди, че между него и ответницата бил сключен договор за електронни съобщителни
услуги и устройство на изплащане, с уникален номер ********* и системен партиден
номер М6467462. Към него били сключени Приложения № 1, с които били уговорени
следните услуги с тарифен план без ДДС: Мобилна услуга A1 ONE Unlimited 2XL,
номер ********** и тарифен план на стойност 28.99 лв. Към него бил закупен на
изплащане Апарат А1 Alpha Black+PH case - с договор от 15.01.2020 г. с първоначална
вноска в размер на 19.32 лв. и 23 последващи равни месечни вноски в същия размер,
съгласно погасителен план. За периода 07.06.2020 г. - 06.12.2020 г. било извършено
изпълнение от страна на дружеството-ищец. Ответницата не заплатила задълженията
си в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД и
натрупала просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги и
устройства на изплащане. Поради това на 03.12.2020 г. договор № *********, със
системен партиден номер М6467462 бил прекратен поради неплащане, продължило
повече от 124 дни, съгласно ОУ и била начислена неустойка в общ размер 192.49 лв.
Така за периода 10.07.2020 г. - 25.12.2020 г. ответницата дължала на ищцовото
дружество суми в общ размер 877.62 лв., от които 532.13 лв. неплатени суми за
ползвани електронни съобщителни услуги, 153.00 лв. неплатени суми за устройства по
договор за продажба на изплащане и 192.49 лв. - общ размер неустойки.
„А1 България“ ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
1
чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 3296/2023 г. на РС -
Русе. Издадената заповед била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Във връзка с горното и на основание чл. 415 от ГПК предявява настоящия
установителен иск и моли да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено вземането му срещу ответницата в общ размер 1109.39 лв. Общият размер
неустойки от 192.49 лв. бил формиран по следния начин: Обезщетение за обработка на
просрочени задължения 2.00 лв.; Неустойка – месечни такси 79.98 лв.; Неустойка –
отстъпки от цена на услуга 34.01 лв.; неустойка – отстъпка от цената на устройство
76.50 лв. Претендира и мораторна лихва върху цялото вземане в общ размер 231.77 лв.
за периода 26.12.2020 г. до 26.06.2023 г.
В отговора на исковата молба ответницата В. Н. Л., чрез особения й
представител, счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Заявява, че
представените от ищеца 6 бр.копия на фактури не били подписани нито за издател,
нито за получател, поради което били без доказателствена стойност и имали значение
по делото единствено с оглед проверка на начина на изчисляване на задълженията.
Ответницата оспорва претенциите и по размер. Относно претендираната сума за
неплатени устройства по договор за продажба на изплащане заявява, че липсват
доказателства ищецът да е уведимил ответницата за предсрочната изискуемост на
претендираните погасителни вноски. Уведомлението в горния смисъл, направено с
връчване на препис от исковата молба, било получено след издаване на заповедта за
изпълнение и имало за последица настъпването на изискуемостта към този момент, но
променяло основанието, на което е издадена заповедта. По абсолютно неясна методика
били определени и неустойките в общ размер 192.49 лв.
Ответницата счита още, че при неизпълнение на парично задължение от нейна
страна ищецът би могъл да претендира единствено лихва за забава върху главницата
или неустойка за забава, стига последната да не е уговорена в необосновано висок
размер. Неравноправна се явявала клаузата, която позволява на оператора сам да
прекратява договорите и същевременно да претендира под формата на неустойка
възнаграждение за престация по вече прекратен по негова инициатива договор, по
който не е извършвал никаква услуга на абоната. В този смисъл клаузата за неустойка
счита нищожна, поради накърняване на добрите нрави.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца е издадена Заповед № 1573/26.06.2023 г. за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д.№ 3296/2023 г. по описа на РС-Русе, с която е
разпоредено длъжникът В. Н. Л. да заплати на „А1 България“ ЕАД сумата 877.62 лв. -
главница, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2023 г. и 231.77 лв. мораторна
лихва за периода 26.07.2020 г. – 25.06.2023 г., както и разноски по делото в размер на:
2
25 лв. държавна такса и 480 лв. адв.възнаграждение. Посочено е, че вземането
произтича от Договор за използване на електронни и съобщителни услуги и устройство
на изплащане № М6467462.
Длъжникът е призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е дал
указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
Към настоящото дело е приложен Договор № ********* от 15.01.2020 г.,
сключен между оператора „А1 България“ ЕАД и абоната В. Н. Л., с предмет: доставка
на електронни съобщителни услуги. Неразделна част от договора са и Общите условия
за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели
на обществените мобилни наземни мрефи на „А1 България“ ЕАД.
На същата дата между страните е сключен и договор под същия номер с
предмет: покупката на вещ, определена в приемо-предавателен протокол, неразделна
част от договора, при условията на разсрочено плащане. Закупуването на вещта е
обвързано с ползването на електронни съобщителни услуги, предоставени на купувача
на основание договор за услуги, сключен с продавача. Контрактът съдържа и
погасителен план, съгласно който вещта се заплаща на 23 месечни вноски, плюс
първоначална вноска от 19,32 лв. Предвидено е в случай на неизпълнение от страна на
купувача на която и да е от дължимите по договора суми, същият да дължи лихва
върху сумата в размер на 10% годишно за всеки ден закъснение, както и разходите,
свързани с уведомяване за и със събиране на дължимите суми.
Приложение № 1 към Договор № *********/15.01.2020 г. съдържа условията за
ползване на тарифни планови за мобилни услуга. Според същото, за тел.номер
********** по тарифен план A1 ONE Unlimited 2XL, ответницата дължи
промоционална месечна абонаметна такса от 28.99 лв.
Между страните е подписано и Допълнително приложение към Приложение № 1
към Договор № ********* за ползване на Екстра Xplore TV GO Unlimited към горния
тарифен план, срещу допълнителна месечна абонаментна такса от 2,99 лв.
Представени са приемо-предавателен протокол от 15.01.2020 г. за закупено
крайно устройство на Апарат А1 Alpha Black+ph case и гаранционна карта към него.
Приложените към исковата молба 6 бр.фактури установяват, че за период на
потребление 07.06 – 06.12.2020 г. на ответницата като абонат на ищцовото дружество
са фактурирани мобилни услуги, „други такси“ и вноски за изплащане на стоки на
обща стойност 685.13 лв., от които 532.13 лв. са месечни абонаметни такси и услуги и
153 лв. са вноските за изплащане на стоки.
В исковата молба се претендират и неустойки в общ размер 192.49 лв., с посочен
в табличен вид начин на формиране, които суми, обаче, не са фактурирани на
ответницата.
3
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да
докаже наличие на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват,
унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
Ангажираните в хода на производството доказателства обуславят извод, че
страните по делото действително са били обвързани от облигационни правоотношения,
основани на договор за електронни съобщителни услуги и договор за продажба на
устройство на изплащане.
Според ищеца, претендираната от него главница в общ размер 877.62 лв.
включва неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги в размер на
532.13 лв., неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане в
размер на 153 лв. и 192 лв. общ размер неустойки. В тази връзка се твърди и че
договорът между страните е бил прекратен на 03.12.2020 г. поради неплащане
задълженията на ответницата повече от 124 дни.
Съдът намира всички предявени установителни искове недоказани както по
основание, така и по размер.
Както беше посочено по-горе, по делото са представени шест фактури, от които
е видно, че освен месечната абонаментна такса по избрания от абоната В. Л. тарифен
план „A1 ONE Unlimited 2XL“ от 28.99 лв. /или 24.16 лв. без ДДС/, на същата всеки
месец са начислявани и „други такси“ в различни размери, които не става ясно какви
са. Липсват подробни разпечатки към фактурите, от които да е видно как са формирани
общите стойности по тях. Липсва информация каква част от вноските за изплащане на
полученото устройство е заплатена и защо в шестата фактура вноската на изплащане
вече не е 8,50 лв., а 110.50 лв., т.е. как е формирана тя. Не съвпада и общото
задължение по шестте фактури с посоченото по последната от тях „Задължение за
предишни периоди“ от 717.46 лв. По отношение на претендираната неустойка в общ
размер 192.49 лв. по делото изобщо липсват данни за нейното фактуриране. В
заявлението по чл.410 ГПК по приложеното ч.гр.д.№ 3296/2023 г. на РС-Русе в
табличен вид във връзка с претендираната нейстойка са цитирани номера на документи
/4 бр./, каквито липсват приложени и по двете дела. Освен всичко изложено, не става
ясно и как е формирана претендираната мораторна лихва в общ размер 231.77 лв.
върху цялата сума по главницата, т.е. по отделни пера какъв е претендираният размер
на лихвата за забава и за какъв период, за да може съдът да се произнесе по нейната
основателност. Отделен е въпросът, че върху нейстойката мораторна лихва не следва
да се начислява.
Предвид горните съображения, съдът намира предявеният установителен иск за
неоснователен и недоказан по размер и като такъв следва да се отхвърли изцяло.
Съобразно изхода на спора, разноските по делото, направени от ищеца, остават
4
за негова сметка.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А 1 България” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ 1, против В. Н. Л., с ЕГН
**********, установителен иск по чл.415 ГПК за дължимот на сумата 877.62 лв. -
главница, ведно със законната лихва от 26.06.2023 г. и 231.77 лв. мораторна лихва за
периода 26.07.2020 г. – 25.06.2023 г., предмет на издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№ 3296/2023 г. по описа на РС-Русе.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5