Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 4434 / 25.11.2016 г.,гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 28.10.2016 г., в състав:

      

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

   

при секретаря Д.Д. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4393  по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.150 от СК.

 

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищцата  Г.В.Ж. ЕГН **********, с адрес: ***,  действаща в качеството й на майка и законен представител на детето  К.З.А.  ЕГН ********** срещу ответника З.С.А. ЕГН ********** ***, осъдителен иск с правно основание чл. 150 от СК за увеличаване на присъдената в полза на детето месечна издръжка с влязло в законна сила съдебно решение № 712/18.03.2009 г., постановено по гр.д. № 7015/2008 г. по описа на Варненски районен съд-ХVІІІ състав, като определеният размер на издръжката от 60,00 лв.  да се увеличи на 200,00 лв. месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 20.04.2016 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването на издръжката.

Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба: твърди, че с решение , постановено по гр.д. № 7015/2008 г. по описа на Варненски районен съд-ХVІІІ състав, ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето К. в размер на 60,00 лева. Ищцата излага,че така определената издръжка е под законовия минимум, а наред с това, от определяне на издръжката са изминали много години, увеличили са се нуждите на детето,  предвид това, че то вече е на 13 години, което налага да бъде увеличена издръжката на 200 лева месечно, тъй като минималният размер за издръжка е вече над 100 лв. С оглед на горното , се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде увеличен размерът на издръжката от 60 лв. на 200 лв. месечно, ведно със законна лихва върху тази сума от определянето на издръжката до изплащането на всяка месечна вноска, считано от датата на завеждане на исковата молба,видно от уточнителна молба от 18.05.2016г. и от 21.07.2016г.

С оглед на изложеното се сезира съда с искане за постановяване на съдебно решение , с което да се уважи предявения иск.

Ответникът  З.С.А. ЕГН ********** ***, чрез назначения му особен представител, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба , в който изразява становище за частична основателност на предявената искова претенция. Излага се ,че предявеният иск следва да бъде уважен до предвидения от закона минимален размер на издръжка в размер на 105 лева, а за разликата 105,00 лв.  исковата претенция се счита за  неоснователна и недоказана по размер, поради което се моли да бъде отхвърлена. Излага се,че липсват представени доказателства за образованието на детето и други обстоятелства, които се вземат предвид при определяне на размера на издръжката, а именно да налагат увеличение на издръжката над сумата в размер от 105 лева. Твърди се,че не са ангажирани и доказателства за доходите, имущественото състояние на ответника. Поради изложеното не може да бъде направен извод, че същият разполага с финансовата възможност за заплащане на издръжка в размер на 200 лева.

Предвид изложеното , са моли да бъде уважена така предявената искова претенция до сумата в размер на 105 лева, а за сумата над 105 лева да бъде отхвърлена същата като неоснователна и недоказана.

Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Варна, редовно призована по реда на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, изразява писмено становище , че след запознаване с материалите по делото и мотивите на Г.В.Ж. по отношение на детето К.З.А., считат, че молбата следва да бъде уважена. По отношение размера на издръжката предоставят на съда, съобразно представените доказателства за доходи на родители, като молят да бъде към по-висок размер.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане , родители на детето К.З.А.  ЕГН ********** , родена на ***г., са ищцата Г.В.Ж. и ответникът З.С.А..

Видно от служебно изисканото гр.д. № 7015/2008 г. по описа на Варненски районен съд-ХVІІІ състав, на основание влязло в законна сила съдебно решение № 712/18.03.2009 г., постановено по гр.д. № 7015/2008 г. по описа на Варненски районен съд-ХVІІІ състав , е одобрено постигнатото между страните споразумение и е прекратен сключения между страните граждански брак по взаимно съгласие , на основание чл.100 от СК , като родителските права по отношение на детето К.З.А.  ЕГН ********** са предоставени на майката Г.В.А. , а бащата З.С.А. е осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 60,00 лв., считано от 18.09.2008 г.

Видно от представения по делото заверен за вярност препис на ученическа книжка детето К.З.А.  е записана като ученичка в седми клас на ОУ „Г.С.Р.“-гр.Варна за учебната 2016/2017г.

Видно от удостоверение № 009/22.07.2016 г., издадено от „А.Д.“ ЕООД, ищцата заема длъжността чистач/хигиенист, като средното нетно трудово възнаграждение за периода от 01.09.2015г. до 30.06.2016г. възлиза на 2243,43 лв. или 224,34 лв. месечно нетно трудово възнаграждение.

Видно от постъпила справка от Т.Д. на НАП-Варна изх.№ 42006-1 от 13.10.2016 г. за периода от 01.01.2011г. до момента на изготвяне на справката няма данни за изплащани на ответника доходи различни от обезщетения за безработица и възнаграждения по трудово правоотношение, както и няма данни за подаване през същия период от ответника годишни декларации по реда на чл.50 от ЗДДФЛ и декларирани доходи.

Видно от справка от 11.10.2016г. за актуално състояние на всички трудови договори на З.С.А. и данни за осигуряването по ЕГН **********, ответникът  е сключил последният си трудов договор към момента на изготвяне на справката със „С.Е.“ на 22.04.2016г., който е прекратен на 18.07.2016г. при основна месечна заплата в размер от 550 лв.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

За успешното провеждане на иска по чл. 150 от СК, в тежест на ищцата е да установи по пътя на пълното и главно доказване, че ответникът е родител на детето К., нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника да дава същия и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка /изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на задължения родител/.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т. 4 от ППВС № 5/1970г./. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 от СК. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените указания с т. 5 от ППВС № 5/1970г./. Според т. 6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението. Същевременно минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители, както се посочи по-горе, е безусловно. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

В случая ответникът е баща на детето К., което понастоящем е на 13 години. От присъждане на последната издръжка в полза на малолетното дете са изминали осем години, през което време неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето обусловени, както от по-голямата му възраст, така и от променената икономическа конюнктура в страната. Последното обуславя извод, че потребностите му от гледна точка на обичайните разходи за облекло, храна, отопление, транспорт и други обичайни са трайно изменени, спрямо същите на петгодишно дете. Установено е, че понастоящем К. е ученичка в седми клас, което обстоятелство неминуемо е породило нови нужди от средства за издръжка за закупуване на учебници и учебни пособия, заплащане на учебни и други такси, участие в организирани мероприятия и дейности. Освен обичайните разходи за храна и облекло, предвид възрастта му следва да бъдат отделяни повече средства за нормалното му интелектуално развитие.

Изхождайки от възприетия размер на минималните средства, необходими за покриване на минимални жизнени потребности от храна и нехранителни стоки и услуги на едно лице към настоящия момент, съдът намира, че средствата, необходими за средномесечната издръжка на детето К. са в размер на около 280 лева минимум. Няма ангажирани доказателства, от които да се установи, че детето се нуждае от допълнителни средства за издръжка, извън обичайните такива за дете на неговата възраст, нито наличие на специфични нужди, които да налагат необходимост от допълнителни средства.

По делото се представени доказателства за реализираните от майката на детето трудови доходи , които с в размер към минималната работна заплата, като след заплащане на осигурителния доход средния нетен месечен доход на майката е в размер на 224,34 лв. Същевременно по делото е установено, че ответникът няма регистрирани трудови договори от 19.07.2016г. Няма доказателства, някой от родителите да притежава недвижими имоти или движими вещи на значителна стойност, от които да има възможност да реализира доходи. Няма също данни по делото двамата родители да имат други ненавършили пълнолетие деца, на които да дължат издръжка.

Предвид обстоятелството, че ответникът е  в трудоспособна възраст и добро здраве, съдът намира, че при полагане на дължимата грижа същият би могъл да реализира доходи, в размер, близък до установената за страната средна работна заплата.

Като отчете горните обстоятелства и съобрази безусловния характер на задължението на родителя за издръжка към ненавършилото му пълнолетие дете, съдът намира, че от сумата от 280 лева месечно, необходими за издръжката на детето К., ответникът следва да участва със сумата от 150 лева месечно, като остатъкът следва да се допълва от доходите на майката. В случая по-голямото участие на бащата в издръжката на детето е обусловено от факта, че майката е заета с преките и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Без значение в случая е обстоятелството, че по делото не са представени писмени доказателства, установяващи конкретните доходи на ответника. Доколкото по делото не се установи да страда от заболяване, което го прави нетрудоспособен, същият може да осъществява трудова дейност и да реализира доходи.

Наред с изложеното , съдът отчита обстоятелството , че от 2017г. предстои увеличаване на размера на минималната работна заплата, а оттам следва и увеличаване на минималния размер на дължимата издръжка в полза на ненавършило пълнолетие дете, на основание чл. 142, ал. 2 от СК.

Следователно, изхождайки от приоритетния интерес на детето и настъпилите трайни изменения в неговите нужди и потребности, решаващият състав приема, че са налице предпоставки за изменение в размера на издръжката.

С оглед на горното, съдът намира,че исковата претенция с правно основание чл.150 от СК следва да бъде уважена за сумата от 150,00 лв. месечно и да бъде отхвърлена за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 200,00лв. месечно.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК вр.чл.83, ал.1, т.2 от ГПК и Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да заплати  в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 129,60 лева представляваща дължима държавна такса по частично уважената искова претенция, както и сумата от 300 лв. за назначения му особен представител.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ размера на определената с влязло в законна сила Решение № 712/18.03.2009 г., постановено по гр.д. № 7015/2008 г. по описа на Варненски районен съд-ХVІІІ състав месечна издръжка, дължима от З.С.А. ЕГН ********** ***, в полза на детето К.З.А.  ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г.В.Ж. ЕГН **********, с адрес: ***, посредством УВЕЛИЧАВАНЕ на същия от 60,00 лв. на  150,00 /сто и петдесет/ лв. месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 20.04.2016 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 200,00 лв. като неоснователен, на основание чл. 150 от СК.

 

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението , на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА З.С.А. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 129,60 /сто двадесет и девет 0,60/лв., представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката, както и сумата от 300,00/триста/лв., представляваща възнаграждение на назначения му особен представител, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: