Присъда по дело №1503/2020 на Районен съд - Русе

Русенска районна прокуратура обвинила:

Подсъдимият С. Г. Т. , от с. Пиперков Чифлик, обл.
Кюстендил, в това, че на 12.06.2019 г., в гр.Русе, пред съд – Районен
съд-Русе, IX наказателен състав, в съдебно заседание по НЧХД №
302/2019г. по описа на Районен съд Русе, съзнателно потвърдил
неистина, че: на 12.07.2018 г. се намирал в тоалетна на паркинг
„Колоните“ в гр. Русе, където видял, че Р.И. и И.Н. се бият, като И.
лежал на земята, а Р. бил върху него – престъпление по чл.290, ал.1 от
НК.

Прокурорът поддържа обвинението и предлага на Съда да
признае подсъдимия Т. за виновен в извършване на престъплението и
му се наложи предвидените за това престъпление наказание.
Подсъдимият С.Т. не се признава за виновен и дава обяснения в
хода на съдебното производство. Той и защитникът му молят съда
подсъдимия да бъде оправдан по обвинението, по което е предаден на
съд.

От събраните по делото доказателства, Съдът приема за
установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С. Г. Т. е роден на 13.02.1979г. в гр.Кюстендил,
български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан,
работи, с ЕГН **********
Във вечерните часове на 11.07.2018 г. свид. Р.И. пристигнал с
управляван от него товарен автомобил на тир-паркинг „Колоните“,
находящ се в град Русе, бул. „Тутракан“ № 44. По същото време, на
същият паркинг бил пристигнал и паркирал товарният си автомобил
свид.И.Н.. И. и Н. се познавали от преди, когато работели заедно, но
били във влошени отношения и когато се срещали, между тях
възниквали конфликти. За да избегне поредна среща с Н., след като
паркирал камиона си, Р.И. предпочел да се махне от паркинга и със
свои познати се отправил към централната част на гр. Русе за вечеря.
Малко по-късно, в ранните часове на 12.07.2018 г. на паркинга с
товарен автомобил пристигнал и подс.С.Т., който познавал отпреди И.
и Н. и знаел за техните отношения. Междувременно, свид. И.Н. бил
отишъл в ресторанта на паркинга и вечерял сам на маса. Бил
обслужван от свид. И. Д. – управителя, сервитьор и барман в
1

заведението. По някое време Н. станал от масата и отишъл до
тоалетната на заведението, която се помещавала в самостоятелен
коридор извън заведението, но в същата сграда. След около
петнадесет минути свид.Д. чул силен шум идващ от тоалетната и
решил да провери каква е причината. Насочил се по коридора към
тоалетната и видял свид.Р.И. да излиза от там. След това Д. влязъл в
тоалетната и видял свид.Н., който в този момент миел лицето си на
мивката. На Д. направило впечатление, че по лицето и ръцете на Н.
има кръв, но не могъл да разбере откъде е. Н. не казал нищо, излязъл
от тоалетната и се насочил към паркинга, където се засекли със
свид.Р.И. и започнали да се карат. Свидетел на случващото се станал
свид.К.А. – наемател на паркинга. Малко по-късно Н. се обадил на
Единният европейски номер за спешни повиквания 112 и заявил, че му
бил нанесен побой от Р.И.. На мястото били изпратени свидетелите
И.С. и С.В. – полицейски служители във Второ РУ при ОД МВР-Русе.
На паркинга те установили само свид.И.Н., който бил видимо повлиян
от алкохол и свид.К.А.. По същото време на паркинга нямало други
лица, а останалите шофьори спели в кабините на камионите си. Н.
обяснил на полицейските служители, че се засекли със свид.Р.И. в
тоалетната и последният му нанесъл побой, като причината била
техни стари конфликти. Полицаите видели, че на лицето на Н. има
рана, поради което поискали съдействие от екип на спешна помощ.
Междувременно полицейските служители открили свид.Р.И., който
спял в автомобила си и му разпоредили да излезе. И. отрекъл да е
нанасял побой на Н.. Двамата с Н. отново се скарали и спорът им
продължил в присъствието на полицейските служители, като Н.
отправял обиди и закани към И.. Това наложило на двамата да бъдат
съставени полицейски предупредителни протоколи, а от свид.К.А.
били снети писмени обяснения. На място нито Н. посочил очевидци
на инцидента, нито такива били установени от полицаите.
Междувременно, пристигналите медицински лица от Спеша помощ
преценили, че раната на Н. следва да бъде обработена в болнични
условия, поради което го откарали до УМБАЛ „Канев“-Русе. На
следващият ден свид.Н. бил освидетелстван от съдебен лекар.
На 18.07.2018г. Н. подал жалба в Районна прокуратура, в която
посочил, че срещу него били отправени закани и заплахи от страна на
Р.И., както и, че последният му причинил телесна повреда по
хулигански подбуди. Посочил, че очевидец на побоя бил подс.С.Т.. По
жалбата била образувано преписка № 4075/18г. на РРП и била
възложена полицейска проверка. След приключване на проверката и
2

въз основа на събраните материали, с постановление от 05.11.2018г.
прокурора отказал да образува досъдебно производство.
Впоследствие свид.И.Н. подал до Районен съд Русе частна тъжба,
с която обвинил свид.Р.И. в престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за
това, че на 12.07.2018г. му е нанесъл лека телесна повреда. Въз основа
на тъжбата било образувано НЧХД № 302/2019г. на РРС.
В хода на съдебното следствие по това дело, в открито съдебно
заседание на 12.06.2019г. бил проведен разпит в качеството на
свидетел на С. Г. Т. /подсъдимия по настоящото дело/.
В показанията си, след като изрично му била разяснена
наказателната отговорност по чл.290 от НК, С.Т., разказвайки и
отговаряйки на въпроси, заявил, че на 12.07.2018г. се намирал в
тоалетна на паркинг „Колоните“ в гр.Русе, където видял, че Р.И. и
И.Н. се бият, като И. лежал на земята, а Р. бил върху него.
След приключване на съдебното следствие по това дело,
изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия,
Съдът се произнесъл с Присъда № 122/11.09.2019г., с която признал Р.
Г. И. за невинен в извършването на престъплението по чл. 130, ал.1 от
НК, в което бил обвинен от свид.И.Н..
В мотивите си към присъдата Съдът отхвърлил като
недостоверни показанията дадени на съдебното следствие от С.Т., че
видял Р.И. и И.Н. да се бият, при което Н. лежал на земята, а И. бил
върху него. Съдът намерил, че в тази им част показанията са в
противоречие с останалите събрани по делото доказателства, както и,
че били депозирани само и единствено да подкрепят тезата на частния
тъжител И.Н..
Присъдата била обжалвана от частният тъжител пред Окръжен
съд Русе, пред който съд било образувано ВНЧХД № 676/2019г. С
Решение №5 от 15.01.2020г. по това дело, Съдът потвърдил присъдата
на Районен съд Русе и същата влязла в сила от тази дата. В мотивите
на това решение Съдът приел, че свидетелските показания на С.Т. са
недостоверни, тъй като не се подкрепяли от останалите доказателства,
както и поради предубедеността на този свидетел, резултат от
установените отношения на служебна зависимост със съпругата на
И.Н., която била работодател на Т..
Изложената фактическа обстановка Съдът намира за безспорно
установена в хода на съдебното производство. В тази насока са
събраните гласни доказателства – частично обясненията на подс.С.Т.,
показанията на свидетелите И.Н., К.А., Р.И., И.С. и С.В. – дадени в
3

хода на съдебното следствие. В подкрепа на установената фактическа
обстановка са и приложените по делото и приобщени от Съда писмени
доказателства и доказателствени средства – Протокол от съдебно
заседание по НЧХД № 302/2019г. от 12.06.2019г., Присъда №
122/11.09.2019г. по НЧХД № 302/2019г. на РРС, ведно с мотивите,
Решение № 5 от 15.01.2020г. по ВНЧХД № 676/2019г. на Окръжен съд
Русе, материалите по прокурорска преписка № 4075/2018г. на РРП,
Квитанция №25/12.07.2018г. справка за съдимост, Биографична
справка, Декларация за семейно и имотно състояние.
Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност налагат следните правни изводи:
Подсъдимият С. Г. Т. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.290, ал.1 от НК, тъй като на
12.06.2019г., в гр.Русе, пред съд – Районен съд-Русе, IX наказателен
състав, в съдебно заседание по НЧХД № 302/2019г. по описа на
Районен съд Русе, съзнателно потвърдил неистина, че: на 12.07.2018г.
се намирал в тоалетна на паркинг „Колоните“ в гр.Русе, където видял,
че Р.И. и И.Н. се бият, като И. лежал на земята, а Р. бил върху него.
Безспорно е установено и не се оспорва от страните, че на
12.06.2019г. подсъдимият С.Т. се явил пред състав на Районен съд
Русе, за разпит в качеството на свидетел по НЧХД №302/2019г. по
описа на съда.
От приобщеният от Съда протокол от това съдебно заседание,
става ясно, че след като била снета самоличността на подсъдимия
/свидетел по НЧХД №302/2019г./, Съдът му разяснил правата по
чл.121 и 122 от НПК, задължението му по чл.120 от НПК и го
предупредил, че носи наказателна отговорност по чл.290 от НК за
даване на лъжливи показания.
Независимо от това, разказвайки и отговаряйки на относимите
към предмета на делото въпроси, подс.Т. заявил, че на 12.07.2018г. се
намирал в тоалетна на паркинг „Колоните“ в гр.Русе, където видял, че
Р.И. и И.Н. се бият, като И. лежал на земята, а Р. бил върху него.
Несъмнено, както бе посочено и по-горе, тези обстоятелства не
съответствали на обективната истина. В тази насока Съдът кредитира
показанията на свид.И. Д., който въпреки изминалият значителен
период от време е категоричен, че в процесната нощ свид.И.Н. бил в
ресторанта и се хранел сам на маса. Заявява, че около петнадесет
минути след като последният отишъл в тоалетната, от там се чул
силен шум. Д. твърди, че насочвайки се по коридора към тоалетната,
4

видял свид.Р.И. да излиза от там, а в самата тоалетна възприел Н.,
който миел кръвта от лицето и ръцете си на мивката. Д. е категоричен,
че други лица по това време в сама тоалетна или в близост до нея
нямало. Съдът възприема показанията на този свидетел за достоверни,
предвид липсата на каквито и да било заинтересованост на Д. от
изхода на делото, пристрастност или лични отношения с някоя от
страните в спора. Нещо повече, в тази им част показанията на свид.Д.
се подкрепят косвено и от показанията на свид.К.А., който заявява, че
докато бил на паркинга видял там в един момент да се появяват И.Н. и
Р.И., които се карали, а по лицето на Н. имало кръв. Разбрал, че в
тоалетната е станал бой, както и, че по думи на някои от двамата /Н. и
И./, свидетел бил само И. Д.. В частта от показанията му от
досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК
и поддържани от него, А. заявява, че разбрал, че когато са се сбили, в
тоалетната били само Н. и Д.. Твърди, че лице с имена С. Г. Т. не
познава.
В подкрепа на извода, че по време на инцидента подс.Т. не се
намирал в тоалетната и съответно не е възприел евентуална физическа
разправа между И.Н. и Р.И., са и показанията на двамата полицейски
служители И.С. и С.В., който пристигнали на мястото много скоро
след приключване на инцидента. От тези показания става ясно, че
пред тях нито И.Н., нито друго лице заявили такова съществено
обстоятелство, каквото е наличието на очевидец на твърдения побой.
Такъв факт не намерил отражение и в изготвената от полицейските
служители докладна записка за посетеното от тях произшествие. По
мнение на Съда липсва каквато и да било логична причина, свид.И.Н.
да не заяви още през нощта на инцидента, пред полицейските
служители В. и С., че С.Т. е очевидец на твърденият побой и то
единствен, според твърденията на Н. и Т.. Нещо повече, както бе
посочено и по-горе, според показанията на свид.К.А., в негово
присъствие Н. или И. заявили, че свидетел на случилото се бил само
свид.И. Д.. Очевидно, решението да посочи мним свидетел-очевидец
на евентуалния побой, свид.Н. взел по-късно, в спокойна обстановка,
след като установил, че Т. същата нощ е бил на паркинга и явно след
съгласието на последния да представи лъжливи показания, поради
което сторил това едва с жалбата си до РРП, депозирана пет дни по-
късно.
Съдът не кредитира като достоверни обясненията на подс.С.Т. в
частта им, в която заявява, че след като пристигнал на паркинга в
ранните часове на 12.07.2018г., се срещнал със свид.И.Н. в ресторанта
5

и двамата заедно вечеряли, че няколко минути след като Н. отишъл до
тоалетната дошъл свид.И. Д. и му казал, че в тоалетната се бият Н. и
И., както и в частта в която твърди, че веднага отишъл в тоалетната и
видял Н. да лежи на земята, а върху него бил И.. Т. твърди също така,
че веднага след това се върнал в ресторанта, платил си сметката и се
прибрал в камиона си, за да спи, тъй като на следващият ден трябвало
да пътува. Разбрал чак на сутринта, че инцидента бил посетен от
полиция и бърза помощ. Тези обяснения на подс.Т. са в пълно
противоречие с останалите доказателства по делото и особено с
безпристрастните показания на свид.И. Д., от които става ясно на
първо място, че в ресторанта Н. вечерял сам на масата, на второ - че Д.
не е възприел сбИ.е между И.Н. и Р.И. нито е уведомявал Т. за такова,
както и, че когато отишъл в тоалетната, по пътя се разминал с И., а
там бил единствено Н., който миел кръвта от лицето си. Както бе
посочено и по-горе, Д. е категоричен, че никакви други лица в
тоалетната или в близост до нея, по това време, не е имало. Освен
това, обясненията на подсъдимия за последващите му действия са
неубедителни и от житейска гледна точка. След като според него
възприел, че на Н., с когото очевидно е в приятелски и колегиални
отношения, е нанесен побой, както и, че последният има наранявания
в резултат от това, вместо да прояви загриженост за състоянието на Н.
и остане с него до идване на полицейските служители, на които да
разкаже какво е видял, Т. спокойно се прибрал в кабината на камиона
си и заспал така дълбоко, че дори не разбрал за идването на полиция и
бърза помощ.
Така изложените обстоятелства дават основание на Съда да не
дава вяра на обясненията на подс.С.Т. в тези им части и да ги оцени
само като защитна теза.
Съдът не възприема за достоверни и показанията на свид.И.Н., в
частта им, в която твърди, че докато свид.Р.И. му нанасял побой, в
тоалетната влязъл подс.С.Т. и издърпал И.. В тази им част показанията
на този свидетел са изолирани и в противоречие с останалите събрани
по делото и кредитирани от Съда доказателства, поради което следва
да бъдат отдадени на очевидния упорит стремеж на Н. да отстоява
тезата си, че на твърдяният от него побой е имало очевидец и това е
именно подсъдимия. Нещо повече, в показанията си свид.И.Н. твърди,
че подс.Т. останал с него на паркинга до идването на полицаите и до
момента, в който бил откаран от медицинските лица в спешно
отделение в УМБАЛ „Канев“. В тази им част показанията
противоречат както на обясненията на подсъдимия, така и на
6

показанията на полицейските служители, поради което е налице и
допълнително основание Съдът да не възприема показанията на Н. за
правдиви и обективни.
С оглед така изложеното, Съдът приема за безспорно доказано,
че по време на твърденият от свид.И.Н. побой, нанесен му от
свид.Р.И. в тоалетната на тир-паркинг „Колоните“, подс.С.Т. не е
присъствал и не е бил очевидец на изложените от него по НЧХД
№302/2019г. на РРС обстоятелства, а именно, че на 12.07.2018г. се
намирал в тоалетна на паркинг „Колоните“ в гр.Русе, където видял, че
Р.И. и И.Н. се бият, като И. лежал на земята, а Р. бил върху него.
Така установеното ясно, последователно и недвусмислено сочи
на това, че към 12.06.2019г., когато бил проведен разпита му като
свидетел по НЧХД №302/2019г. на РРС, подс.С.Т. бил наясно, че на
12.07.2018г. не се е намирал в тоалетна на паркинг „Колоните“ в
гр.Русе, и не е видял, че Р.И. и И.Н. се бият, нито е видял, че Н. лежи
на земята, а И. бил върху него.
Въпреки това, на 12.06.2019г. подс.Т., в качеството на свидетел
по НЧХД №302/2019г. на РРС възпроизвел пред съдебният състав
факти, които не били съответни на неговите действителни възприятия,
респективно осъществил състава на престъплението
"лъжесвидетелстване" по чл.290, ал.1 от НК, в неговата първа
алтернатива, а именно "потвърждаване на неистина".
Неистината подсъдимия С.Т. потвърдил устно пред надлежен
орган на властта, какъвто безспорно бил IX наказателен състав на
Районен съд - гр.Русе, с председател съдия Ивайло Йорданов,
разглеждащ НЧХД №302/2019г. по описа на съда.
Деянието е довършено с приключване на даването на
свидетелски показания от страна на подс.Т. пред състава на РРС, на
12.06.2019г. Безспорно, за довършеността на престъплението по
чл.290, ал.1 от НК е без значение, дали надлежният орган е възприел
за достоверни и кредитирал свидетелските показания. Престъплението
е формално и е довършено с факта на завършване на показанията пред
надлежния орган, които изцяло или частично са лъжливи.
От субективна страна е налице пряк умисъл у подсъдимия С.Т..
Той действал с ясното съзнание за противоправността на
извършваното от него. Съзнавал обществено-опасния характер на
деянието и неговите общественоопасни последици, при което целял
настъпването на противоправния резултат, тъй като решил да
съдейства на И.Н., негов колега и приятел, по посоченото дело, за
7

доказване на твърдяното от последния престъпление извършено по
отношение на него от свид.Р.И.. Несъмнено, подс.Т. бил наясно, че
потвърждаването на неистина пред надлежен орган на властта засяга
правилното функциониране на правосъдната система и осуетява
разкрИ.ето на обективната истина. Съзнавал, че посочените по-горе
обстоятелства били от съществено значение за правилното решаване
на делото по НЧХД №302/2019г. по описа на РРС, съобразно
обвинението, по което Р.И. бил предаден на съд, а именно за
извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за това, че на
12.07.2018г. е нанесъл лека телесна повреда на И.Н.. Т.е., ако
посоченият по-горе състав на съда беше възприел за достоверни
показанията на С.Т., в частта им, в която твърдял, че на 12.07.2018г. се
намирал в тоалетна на паркинг „Колоните“ в гр.Русе, където видял, че
Р.И. и И.Н. се бият, като И. лежал на земята, а Р. бил върху него,
несъмнено би достигнал до извода, че Р.И. е виновен по предявеното
му обвинение и би го осъдил по него, което от своя страна би довело
до съществено накърняване устоите на наказателното провораздаване.
По изложените съображения Съдът намира, че подсъдимият С.Т.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.290, ал.1 от НК, тъй като на 12.06.2019г. в
гр.Русе пред съд – Районен съд-Русе, IX наказателен състав, в съдебно
заседание по НЧХД № 302/2019г. по описа на Районен съд Русе,
съзнателно потвърдил неистина, че: на 12.07.2018г. се намирал в
тоалетна на паркинг „Колоните“ в гр.Русе, където видял, че Р.И. и
И.Н. се бият, като И. лежал на земята, а Р. бил върху него.
Поради това същият следва да бъде признат за виновен в
извършването на това престъплението и му бъде наложено
съответното наказание.

При индивидуализацията на наказанието по отношение на
подсъдимият С.Т. , Съдът отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства липсата на предходни осъждания, трудовата му
ангажираност, както и обстоятелството, че лъжливото му
свидетелстване в крайна сметка не затруднило двата съдебни състава
да достигнат до правилен и законосъобразен извод по делото.
Отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът не отчита.
С оглед установеното наличие само на смекчаващи
отговорността обстоятелства, Съдът счита, че на подс.С.Т. следва да
бъде наложено наказание в минималния предвиден в нормата на
чл.290, ал.1 от НК размер. С оглед на това Съдът намира, че по
8

отношение на подс.Т. целите на наказанието ще се постигнат с
определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца.
Съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.66 от НК, и
изпълнението на така наложеното наказание следва да се отложи за
изпитателен срок от 3/три/години. Този срок би въздействал
предупредително и възпиращо спрямо дееца и би го мотивирал за в
бъдеще да не допуска свое противоправно поведение.
Определеното наказание Съдът намира за справедливо и
съобразено с личната и генерална превенция по чл.36 от НК.
На подсъдимият Т. следва да бъдат възложени направените по
делото разноски, като същият бъде осъден да заплати сумата от
84.66лв. в полза на Районен съд Русе, за разноски в съдебното
производство.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
9

Номер на акта:	4
Дата:	25 февруари 2021 г. (в сила от 13 май 2022 г.)
Съдия:	Явор Димов Влахов

Дело:	20204520201503
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 август 2020 г.

Присъда по дело №1503/2020 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите