Решение по дело №1946/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 22
Дата: 9 януари 2020 г. (в сила от 22 юни 2021 г.)
Съдия: Ваня Василева Ванева
Дело: 20192100501946
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

   22

 

гр.Бургас, 09.01.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на девети януари две хиляди и двадесета година, в следния състав:   

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

                                                                         2.Мл.с. Ваня Ванева

          

като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1946 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.463 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№19573/06.12.2019г., подадена от ипотекарния длъжник В.Л.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която се обжалва Разпределение на постъпили суми от 08.11.2019г., извършено по изпълнително дело № 20138000400576 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с рег.№800 и район на действие БОС.

По делото е постъпила и жалба от Д.Р.К., ЕГН: **********, с адрес: *** – длъжник по изпълнителното дело, с напълно идентично съдържание като тази, подадена от ипотекарния длъжник В.К..

В двете жалби са изложени оплаквания против извършеното от ЧСИ Божилова разпределение на суми от публичната продан на собствените на длъжника Д.К. и на ипотекарния длъжник В.К. недвижими имоти – АПАРТАМЕНТ № 7, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 11538.503.1.7 по КККР на гр.Свети Влас, с площ 47.27 кв.м., прилежащи части: 8.04 кв.м. общи части, с адрес гр.Свети Влас, ул.“Русалка“ № 203, ет.2, ап.7, и АПАРТАМЕНТ № 8, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 11538.503.1.8 по КККР на гр.Свети Влас, с площ от 49.82 кв.м., прилежащи части: 8.47 кв.м. общи части, с адрес гр.Свети Влас, ул.“Русалка“ № 203, ет.2, ап.8.

В жалбите се твърди, че обжалваното разпределение е неправилно и незаконосъобразно. На първо място се посочва, че в протокола за разпределение на основание чл.136, ал.1, т.1 ГПК съдебният изпълнител е разпределил суми в полза на взискателя, представляващи такси по изпълнението, но не е посочено какви точно са тези такси, дали отговарят на законовите изисквания за включване в реда на привилегията, като според твърденията на жалбоподателите част от включените в тази точка разноски въобще не са привилегировани вземания и неправилно ЧСИ ги е включил като такива в разпределението. Посочва се, че съдебният изпълнител неправилно е разпределил за себе си и такси, като се оспорва размерът на тези такси като неправилно определен. На следващо място се посочва, че на основание чл.136, ал.1, т.2 ГПК ЧСИ е разпределил суми за вземания на Община Несебър само за дължими данъци за изнесените на публична продан недвижими имоти, като неправилно не е включил при разпределението и дължимата за имотите такса битови отпадъци. По горните съображения, се претендира от двамата жалбоподатели отмяна на обжалваното разпределение, извършено от ЧСИ Ивелина Божилова, като неправилно и незаконосъобразно.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „Юробанк България“ АД, в което са изложени съображения за неоснователност на депозираните жалби и се претендира оставянето им без уважение.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК не са постъпили възражения от останалите страни в изпълнителното производство.

ЧСИ Ивелина Божилова е изложила мотиви по обжалваните действия, в които са описани хронологично извършените по делото действия и е изразено становище за недопустимост и неоснователност на подадените жалби. Приложено е копие на изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и приложените към изпълнителното дело доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело №20138000400576, по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, срещу длъжника Д.Р.К. е образувано по молба на „Алфа Банк – клон България“ КЧТ, с правоприемник „Юробанк България“ АД, въз основа на издаден в полза на банката изпълнителен лист от 03.09.2013 г. по ч.гр.д. №7120/2013г. по описа на БРС, с който длъжникът е осъден да заплати на банката посочените в изпълнителния лист суми, дължими по договор за кредит от 30.05.2008 г. Вземането на банката е обезпечено с договорна ипотека върху собствени на длъжника недвижими имоти, между които и процесните – апартамент 7 и апартамент 8, находящи се в гр.Свети Влас, ул.“Русалка“ № 203, ет.2, видно от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №145/04.06.2008 г., том XII, нот.д.№ 2268/2008 г. на нотариус с район на действие НРС. По молба на взискателя изпълнението е насочено върху ипотекираните недвижими имоти в гр.Свети Влас, ул.“Русалка“ № 203, ет.2, ап.7 и ап.8, представляващи СОС с идентификатор № 11538.503.3.1.7, с площ 47.27 кв.м., прилежащи части: 8.04 кв.м. и СОС с идентификатор № 11538.503.3.1.8 с площ от 49.82 кв.м., прилежащи части: 8.47 кв.м. общи части. Имотите са описани, оценени и по отношение на тях са извършени седемнадесет публични продажби, обявени за нестанали.

В хода на изпълнителното производство длъжникът Д.К. е прехвърлил на майка си В.Л.К. собствеността върху 1/10 ид.ч. от процесните имоти СОС с идентификатор № 11538.503.3.1.7  и СОС с идентификатор № 11538.503.3.1.8 по КККР на гр.Свети Влас, чрез договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №50/05.05.2016 г., том II, нот.д.№ 248/2016 г. на Нотариус с район на действие НРС.

С постановление от 29.07.2016г. на ЧСИ Божилова по изпълнителното дело е присъединена като взискател В.Д.В., по нейна молба и съгласно приложено удостоверение по ИД № 20167030400581 на ЧСИ Георги Михалев. С протокол от 15.11.2018г. на ЧСИ Божилова на мястото на присъединения взискател В.Д.В. е конституирана като взискател Г.Д.Г., съгласно договор за цесия от 01.11.2018 г. и постановление от 12.11.2018г. на ЧСИ Михалев.

С постановление от 23.03.2018г. по изпълнителното дело са присъединени и вземанията на „Юробанк България“ АД по издаден в полза на банката изпълнителен лист от 30.08.2017 г. по ч.гр.д. №6382/2017г. по описа на БРС.

По отношение на процесните недвижими имоти е приключила успешно публична продан за времето от 18.09.2019г. до 18.10.2019г. С протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения и на купувач от 21.10.2019г. за купувач на процесните недвижими имоти – СОС с идентификатор № 11538.503.3.1.7  и СОС с идентификатор № 11538.503.3.1.8 по КККР на гр.Свети Влас е обявен присъединения взискател Г.Д.Г., за сумата от по 41 013 лв. за всеки от имотите, или общо 82 026 лв.

На 08.11.2019г. е изготвено и предявено от ЧСИ Ивелина Божилова обжалваното разпределение по чл.495 ГПК с протокол от 08.11.2019г. /л.1592/, за разпределяне на сума, предложена от публичната продан на СОС с идентификатор № 11538.503.3.1.7 и СОС с идентификатор № 11538.503.3.1.8 по КККР на гр.Свети Влас, за чиито купувач е обявен присъединения взискател Г.Д.Г.. Видно от протокола, на разпределение подлежи сумата от 82 026 лв., която е разпределена както следва:

І. В реда по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД – разноски по съдебното изпълнение:

1.1. за ЧСИ – сума от 443 лв., представляващи дължими авансови такси по ТТР към ЗЧСИ, незаплатени от взискателя, като в мотивната част на протокола за разпределение подробно са посочени авансовите такси по основание и по размер;

1.2. за ЧСИ – сума от 5 401.25 лв. дължима такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ;

1.3. за разноски по изпълнението, направени от взискателя-ипотекарен кредитор „Юробанк България“ АД – сума от 1083,60 лв., като в мотивната част на разпределението са посочени отделните разноски по основание и размер, както следва: 168 лв. – такса по т.5 от ТТРЗЧСИ /за връчвания на ПДИ и ППИ/; 612 лв. – такса по т.4 /за връчване на призовки и съобщения/; 18 лв. – такса по т.9 /налагане на запори/; 39 лв. – допълнителни разноски по т.31 от ТТР към ЗЧСИ; 60 лв. – такси по т.2 ТТР към ЗЧСИ; 150 лв. –възнаграждение за вещо лице; 36,60 лв. – допълнителни разноски за ДТ

ІІ. В реда по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД – към Община Несебър сума от 579,63 лв. за дължими местни данъци за продадените недвижимите имоти. Видно от мотивната част на разпределението сумата от 579,63 лв. включва: за апартамент № 7 – 147,48 лв. ДНИ и 134,72 лв. ТБО, както и за апартамент № 8 – 155,44 лв. ДНИ и 141,99 лв. ТБО.

ІІІ. В реда по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД – вземания, обезпечени с ипотека:

- сума от 25940,77 лв. за вземанията на ипотекарния кредитор „Юробанк България“ АД по изпълнителен лист от 03.09.2013 г., издаден по ч.гр.д.№ 7120/2013 г. на БРС;

- сума от 48577,75 лв. за вземания на ипотекарния кредитор „Юробанк България“ АД по изпълнителен лист от 30.08.2017 г., издаден по ч.гр.д.№ 6382/2017 г. на БРС /частично погасяване/.

Поради недостатъчност на събраната сума, неудовлетворени са останали вземания на ипотекарния кредитор, както и следващите по ред вземания – на ТД на НАП по чл.136, ал.1 т.6 ЗЗД, както и на присъединения взискател Г. по чл.137 ЗЗД.

При така установените факти и с оглед наведените в настоящите жалби оплаквания, за съда се налагат следните правни изводи:

Жалбите на длъжника Д.К. и на ипотекарния длъжник В.К., срещу изготвеното по изпълнителното дело разпределение  от 08.11.2019г. са подадени в тридневния срок по чл.462, ал.2 ГПК, от легитимирани лица и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което се преценяват като процесуално допустими от настоящия състав.

Разгледани по същество, съдът намира жалбите за неоснователни. Съображенията за това са следните:

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред. Съгласно чл.495 ГПК, когато взискател е обявен за купувач на имот, съдебният изпълнител съставя протокол за разпределение, в който посочва необходимата сума за изплащане на съразмерната част от вземанията на другите взискатели, като в едноседмичен срок от разпределението взискателят, обявен за купувач е длъжен да внесе посочената сума.

Неоснователни са оплакванията в жалбите, че съдебният изпълнител неправилно е разпределил в полза на взискателя такси по изпълнението на основание чл.136, ал.1, т.1 ГПК, без да е посочено какви точно са тези такси и част от включените в тази точка разноски не били привилегировани вземания, както и оплакването, че съдебният изпълнител неправилно е разпределил за себе си и такси, които били неправилно определени по размер. Видно от протокола за разпределение, както и от данните по делото, вземанията на взискателя „Юробанк България“ АД за разноски в размер на 1083,60 лв. са по прилагане на конкретния изпълнителен способ – за продажбата на ипотекираните имоти, а по силата на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД тези разноски се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Същите са реално заплатени от взискателя, видно от приложените по изпълнителното дело платежни документи, поради което правилно са му разпределени от ЧСИ, който ги е описал по основание и размер в обжалваното разпределение. Ето защо, изложените в този смисъл възражения в жалбите са неоснователни.

Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателите относно определените разноски по съдебното изпълнение на ЧСИ. В случая, от страна на жалбоподателите не са заявени конкретни твърдения и доводи за неправилно изчисляване на разноските по изпълнението, като е наведено бланкетно възражение за неправилно определяне размера на таксите, без посочване на конкретни оплаквания. Видно от протокола за разпределение, съдебният изпълнител изрично е посочил всяка от таксите по основание и размери, които съответстват на установените в ТТР към ЗЧСИ, поради което съдът намира, че в процесното разпределение не е налице неяснота при определяне на разноските по изпълнението, не е налице и неправилно изчисление на определените в полза на ЧСИ такси. Същите са съобразени с ТТР към ЗЧСИ, поради което възраженията в частните жалби са неоснователни.

Настоящият състав не споделя и оплакванията на двамата жалбоподатели относно това, че ЧСИ не е включил при разпределението в реда по чл.136, ал.1, т.2 ГПК и дължимата към Община Несебър такса битови отпадъци за недвижимите имоти. Видно от приложеното в изпълнителното дело удостоверение от Община Несебър /л.1591/, неплатените от длъжника данъци и ТБО за имотите предмет на публичната продан са в размер общо от 579,63 лв., от която сума за апартамент № 7 – 147,48 лв. ДНИ и 134,72 лв. ТБО и за апартамент № 8 – 155,44 лв. ДНИ и 141,99 лв. ТБО. Съгласно разпоредбата на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, с право на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за МПС - от стойността на този имот или от МПС. По въпроса за характера на такса „битови отпадъци“ е формирана последователна и безпротиворечива практика на Бургаския апелативен съд – Решение № 49/09.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 16/2018 г. по описа на БАС, Решение № 25/22.01.2018 г. по ч.гр.д.№ 408/2017 г. по описа на БАС, Решение № 359/27.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 323/2017 г. по описа на БАС, Решение № 440/28.11.2013 г. по ч.гр.д.№ ЗЗ2/2013 г. по описа на БАС и др. Съгласно посочените решения, задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в нормата на чл.162, ал.2, т.1 и т.3 ДОПК. В този смисъл, ДНИ и ТБО за осребрено при публична продан имущество са определени от законодателя като привилегировани вземания, съгласно изричната норма на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. В случая от протокола за разпределение е видно, че ЧСИ Божилова е разпределила в полза на Община Несебър сумата от 579,63 лв. и както се посочи по-горе, в тази сума са включени ДНИ и ТБО за апартамент №7 и за апартамент №8. Следователно, в разпределението правилно са включени и дължимите такси битови отпадъци за имотите, поради което възраженията на длъжника и на ипотекарния длъжник в този смисъл са неоснователни.

Поради гореизложеното и с оглед липсата на други въведени оплаквания от жалбоподателите, съдът намира, че обжалваното разпределение е извършено съобразно нормите на ГПК, които го регламентират, поради което депозираните жалби са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение.

Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от ипотекарния длъжник В.Л.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Разпределение на постъпили суми от 08.11.2019г., извършено по изпълнително дело №20138000400576 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с рег.№ 800 и район на действие БОС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от длъжника Д.Р.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Разпределение на постъпили суми от 08.11.2019г., извършено по изпълнително дело №20138000400576 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с рег.№ 800 и район на действие БОС.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

    2.