Решение по дело №6953/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 5395

гр. Варна, 04.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6953 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба  от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.С. и М.Д., чрез пълномощника им юрисконсулт Е.Р. срещу М.К.С., с ЕГН ********** ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед № 777/05.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1545/2019г. по описа на ВРС:

сумата от 522,86 лв. (петстотин двадесет и два лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща дължима главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит № ***, сключен на *** г. между „П.Ф.Б.” ООД (с ново наименование „Ф.Б.” ЕООД) и М.К.С., вземането по който е прехвърлено по силата на Договор за цесия от *** г. в полза на „И.А.М.” АД, което дружество го е прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД по силата на Приложение № *** г. към Допълнително споразумение от *** г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата *** г.;

сумата от 65,68 лв. (шестдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 23.12.2015 г. до 21.09.2016 г.;

сумата от 24,48 лв. (двадесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща такса за оценка на досие, за периода от 23.12.2015 г. до 21.09.2016 г.;

сумата от 114,43 лв. (сто и четиринадесет лева и четиридесет и три стотинки), представляваща дължима такса за услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, за периода от 30.12.2015 г. до 21.09.2016 г.;

сумата от 267,21 лв. (двеста шестдесет и седем лева и двадесет и една стотинки), представляваща дължима такса за услуга „Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, за периода от 30.12.2015 г. до 21.09.2016 г.;

сумата от 142,59 лв. (сто четиридесет и два лева и петдесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 24.12.2015 г. до 01.02.2019 г.,

ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Твърди, че на 01.07.2017г. между „И.А.М.” АД и „Ф.Б.” ЕООД, с ЕИК *** /с предишно наименование „П.Ф.Б.” ООД /, по силата на който вземането произтичащо от Договор за потребителски кредит № ***г. сключен между „П.Ф.Б.” ООД и М.К.С. било прехвърлено в полза на „И.А.М.“ АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.

На ***г. било подписано Приложение №1 към Допълнително споразумение от ***г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***г., сключен между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД /понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД/, по силата на което ищцовото дружество придобило вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ***г. сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и М.К.С.. В договора за потребителски кредит се съдържала изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил редовно уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършените продажби на вземането от цедентите по двата договора за цесия.

На ***г. между „П.Ф.Б.“ ООД като заемодател и М.К.С. като заемател бил сключен Договор за потребителски паричен кредит  № ***. С подписването на договора заемателя удостоверявал, че е получил и запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор.

Заемната сума в размер на 750 лева била предоставена на заемателя още с подписване на договора, с което заемодателя изпълнил задължението си. Съгласно уговореното между страните по договора, ответникът следвало да върне сумата, ведно с договорната лихва на 60 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 14.97 лева.

По договора за заем М.К.С. извършил плащания в общ размер на 528 лева, като не били погасени задълженията му за главница в размер на 522.86 лева, договорна лихва за периода от 23.12.2015г. до 21.09.2016г. в размер на 65.68 лева, 24.48 лева такса оценка на досие за периода от 23.12.2015г. до 21.09.2016г., 114.43 лева, представляващи такса услуги „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 30.12.2015г. до 21.09.2016г., 267.21 лева, представляваща такса услуги „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 30.12.2015г. до 21.09.2016г.  и 142.59 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 24.12.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда

Подадено било заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания, по което било образувано ч.гр.д.№ 1545/2019г. по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и ищцовото дружество получило указания да предяви иск за установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски..

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

В открито съдебно заседание страните не изпращат представител. С писмена молба преди заседанието, ищцовото дружество прави искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, изразява становище по същество на спора и претендира присъждане на направените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

Производството е образувано по предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, като от ч.гр.д.№ 1545/2019г. по описа на ВРС се установяват предпоставките за допустимост на исковите претенции – в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и исковата молба е подадена от ищеца в законоустановения едномесечен срок.

На ***г. е сключен договор за потребителски кредит № *** между „П.Ф.Б.“ ЕАД и ответника М.К.С., като надлежно заверено за вярност копие от договора, формуляр за кандидатстване за кредит  и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити са приобщени към доказателствата по делото /л.5-10/.

С договор за цесия от ***г. „Ф.Б.“ АД (с предишно наименование „П.Ф.Б.“ АД) прехвърлило на „И.А.М.“ АД вземанията си срещу ответника, произтичащи от договор за потребителски кредит № ***г. /л.63-68/.

На ***г. е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „И.А.М.” АД и ищцовото дружество, към който на ***г. е подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от ***г., по силата на който договор ищцовото дружество придобило вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № ***г. /л.11-18/.

Цесионерът „А.з.с.н.в.“ ЕАД е упълномощен да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания за сключените договори за цесия /л.19/.

Като приложения на исковата молба са представени уведомителни писма, с които ответника се уведомява за сключените договори за цесия /л.20-21/.

Същите уведомителни писма са изпратени до адреса на ответника посочен в договора за кредит и получени от Н.С. /л.22/.

За изясняване на фактическата страна на спора е назначена съдебно-счетоводна експертиза.

В заключителните си вещото лице посочва, че съгласно погасителния план към договора за кредит задълженията на ответницата са в общ размер на 1278.14 лева. Ответникът е извършил плащания в общ размер на 528 лева, като непогасените вземания по договора за кредит са в общ размер на 1278.14 лева, от които 522.86 лева главница, 65.68 лева договорна лихва за периода от 16.09.2015г. до 21.09.2016г., 24.48 лева такса оценка досие за периода от 16.09.2015г. до 21.09.2016г. и 381.64 лева такса услуга „у дома“ за периода от 16.09.2015г. до 21.09.2016г. Вещото лице определя размера на законната лихва за забава върху главницата от 522.77 лева за периода от 19.09.2016г. до 01.02.2019г. на 125.77 лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като мотивирано, обективно и компетентно дадено /л.71-73/

Според изложените по делото фактически твърдения, с доклада по делото е разпределена доказателствената тежест между страните, като в тежест на ищеца е възложено да установи при условията на пълно  и главно доказване сключването на Договор за потребителски кредит № ***г. сключен между „П.Ф.Б.” ООД и М.К.С. и предоставянето на заемната сума на заемателя, размерът на претендираните от ответника вземания, сключването на описаните в исковата молба договори за цесия, надлежното уведомяване на ответника по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършените цесии.

Сключването на договор за потребителски кредит № ***г. с твърдяното в исковата молба съдържание се установява от представеното с исковата молба копие от същото. Кредиторът е изпълнил задълженията си по договора като е предал в брой заемната сума на ответника, което се удостоверява от положения от него подпис съгласно чл.27 от договора. Подписаният от кредитополучателя договор съдържа ясна информация за конкретния размер на всяко едно задължение и основанието за неговата дължимост, като е представено и детайлно описание на всеки компонент на задълженията, включително чрез предоставяне на погасителен план и общи условия, подписани от ответника и стандартен европейски формуляр. Съгласно чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 48,00%. Към датата на сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014г., според които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни. Договорения между страните ГПР от 48,00% не надхвърля петкратно размера на законния такъв за времето на сключване на договора. Видно е още, че е договорен фиксиран лихвен процент, поради което и разпоредбата на чл.11, т.9а ЗПК в случая е неотносима.

Сключването на договори за цесия се установява от представените по делото надлежно заверени за вярност копия от същите и потвърждения от цедентите. Представени са също пълномощни удостоверяващи надлежната представителна власт на ищеца да уведоми ответницата за извършените прехвърления на вземания, като с исковата молба е представено адресирано до ответницата уведомително за цесиите.

Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – арг.  чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице – цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията –  чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента –  чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица – цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера.

Установеното в  чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента) е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера. Задължението ще възникне едва след получаване на съобщението от предишния кредитор, като няма пречка това да се осъществи и от цесионера като негов пълномощник

Размерът на задълженията на ответницата по процесния договор за кредит, включително претендираната лихва за забава за процесния период се установява от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, като претендираните вземания включват освен непогасените главница и договорна лихва по договора и лихва за забава, така също такси за допълнителни услуги – оценка на досие и услуга „Кредит у дома“. Исковата претенция за заплащане на обезщетение за забава са явява доказано до размера посочен в заключението на вещото лице, а за горницата над тази сума следва да бъде отхвърлена.

По твърдения в исковата молба, потвърдени от представения с нея договор за кредит, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но включена в седмичните вноски.

Оценката на досието логически предхожда сключването на договора, поради което тази дейност касае усвояването на кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Отделно от това, обсъжданата клауза противоречи също и на императивната разпоредбата на чл. 16 ЗПК, която предвижда императивно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния. Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на досие прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени й с нормата на чл. 16 от ЗПК, и води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.

По изложените съображения исковата претенция за установяване дължимостта на „такса за оценка на досие“ следва да бъде отхвърлена.

Ищецът претендира също установяване дължимостта на такси за услугата „Кредит у дома“, които били дължими за предоставяне на заема по адрес на кредитополучателя и за събиране на вноски от дома на кредитополучателя, които услуги по своята правна същност са свързани с усвояване и управление на кредита, в противоречие с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, според която „кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“. Доколкото предоставянето на заемната сума и нейното събиране са неразривно свързани с усвояване и управление на кредита, следва да се приеме, че договарянето на подобни такси е недопустимо и клаузите от договора, в които същите са предвидени, са нищожни поради противоречие със закона. Клаузата за дължимост на такса „Кредит у дома“ по начина, по който е описана в процесния договор за кредит се явява нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Според договора такса „Кредит у дома“ се дължи при подписване на договора, но изплащането й е разсрочено и включено във вноските по погасителния план. Съгласно клаузите на договора таксата за събиране на погасителните вноски по местоживеенето на кредитополучателя се дължи и се претендира независимо дали такава услуга в действителност е предоставена от кредитора. Така уговорения начин на изпълнение обуславя извода, че крайната цел на кредитора от включване на тази клауза в договора не е да улесни длъжника, нито да получи възнаграждение за съответната услуга, а да си осигури завишен размер на крайната сума, която следва да бъде върната, заобикаляйки изискванията на специалния закон за максимален праг на годишния процент на разходите по кредита (чл. 19, ал. 4 ЗПК). Този извод следва и от естеството на конкретните услуги „Кредит у дома“, за които е начислена въпросната такса, а именно извършването на посещение от кредитен консултант в дома на кредитополучателя с цел предоставяне на сумата по кредита, тоест едно посещение (тъй като цялата сума се усвоява еднократно), както и на посещения за събиране на вноските, чиято честота зависи от добросъвестното поведението на самия кредитен консултант, както и от текущото финансово състояние на потребителя, респективно евентуалните разноски за тези посещения не може да бъдат предварително определени. Общата формулировка на клаузата не отговаря също и на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, според която разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Горните аргументи налагат извод за наличие на значително несъответствие между насрещните престации по двустранния договор, което води до противоречие на обсъжданата клауза с добрите нрави, служещи като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД.

С оглед изложеното, съдът намира, че  следва да бъде отхвърлена исковата претенция за установяване дължимостта на такса „Кредит у дома“.

На основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете. Направените от ищеца разноски са в размер на 75 лева в заповедното производство и 575 лева в исковото, от които 275 лв. довнесена държавна такса, 200 лв. депозит за вещо лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 47.11 лева в заповедното производство и 287.89 лева в исковото производство, които разноски да се възложат в тежест на ответницата.

Водим от горното, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.К.С., с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** следните суми, за които е издадена Заповед № 777/05.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1545/2019г. по описа на ВРС:

сумата от 522,86 лв. (петстотин двадесет и два лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща дължима главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит № ***, сключен на *** г. между „П.Ф.Б.” ООД (с ново наименование „Ф.Б.” ЕООД) и М.К.С., вземането по който е прехвърлено по силата на Договор за цесия от *** г. в полза на „И.А.М.” АД, което дружество го е прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД по силата на Приложение № *** г. към Допълнително споразумение от *** г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата *** г.;

сумата от 65,68 лв. (шестдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 23.12.2015 г. до 21.09.2016 г.;

сумата от 125,77 лв. (сто двадесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 24.12.2015 г. до 01.02.2019 г.,

ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***  срещу М.К.С., с ЕГН ********** ***  искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед № 777/05.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1545/2019г. по описа на ВРС:

сумата от 24,48 лв. (двадесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща такса за оценка на досие, за периода от 23.12.2015 г. до 21.09.2016 г.;

сумата от 114,43 лв. (сто и четиринадесет лева и четиридесет и три стотинки), представляваща дължима такса за услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, за периода от 30.12.2015 г. до 21.09.2016 г.;

сумата от 267,21 лв. (двеста шестдесет и седем лева и двадесет и една стотинки), представляваща дължима такса за услуга „Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, за периода от 30.12.2015 г. до 21.09.2016 г.;

горницата над 125,77 лева до пълния претендиран размер 142,59 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 24.12.2015 г. до 01.02.2019 г.

 

ОСЪЖДА М.К.С., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 287.89 лв. /двеста осемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща направени в настоящето производство разноски, както и сумата от 47.11 лв. /четиридесет и седем лева и единадесет стотинки/, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1545/2019г. по описа на ВРС,  на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: