№ 28
гр. Добрич , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Маргарита Калинова
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20213230200290 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. А. А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адвокат Г.Г. от Адвокатска колегия – Добрич, съдебен адрес: гр. Добрич, бул.
„25-ти септември” № 52, офис 8, срещу наказателно постановление № 20-
0851-002216 от 14.01.2021 г., издадено от Началника на сектор „Пътна
полиция” към ОДМВР - Добрич, с което на жалбоподателя, за нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени
административни наказания ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лв. и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО за срок от 6 /шест/ месеца.
На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 10
контролни точки.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
1
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено
становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди
наложеното наказание.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок
и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
серия GA, № 346875 от 31.12.2020 г., съставен от компетентното длъжностно
лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на
длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на
административни нарушения, да издават наказателни постановления и да
осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която
заповед е служебно известна на съдебния състав. Съгласно т. 1.1.2 от
заповедта, на полицейските органи от секторите „Пътна полиция” (СПП) в
областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) е
възложено да издават фишове и да съставят актове за установяване на
административни нарушения по Закона за движението по пътищата – на
територията на областта. Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят
М. Г. Г. е именно младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР - Добрич. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя,
документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е
връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е
заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам
възражения“ /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е
депозирал писмени възражения по акта. Обстоятелството, че актът е съставен
в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като
2
съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от
един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата
валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е
обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на
които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата
на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В действителност в АУАН
не е посочен ЕГН на свидетеля Н. Р. Д., но това не е съществено процесуално
нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването
на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е
приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която
наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на
Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на давностния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от
ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица
от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения,
да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност
по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на
съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено на нарушителя. Съгласно т. 2.2.7 от заповедта, началниците на СПП
при ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП
на обслужваната територия. Няма спор в настоящия случай, че наказващият
орган Ж.Й.М. е началник сектор „Пътна полиция” /СПП/ при ОДМВР -
Добрич, поради което настоящият съдебен състав намира, че наказателното
постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган.
3
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на
противното.
На 31.12.2020 г. в 02:12 часа, в гр. Добрич, по ул. „Орфей“, на около 50
метра преди кръстовището с околовръстен път ІІ-97, И. А. А. управлявал лек
автомобил „БМВ Х5 3.0 Д” с рег. № ***, когато бил спрян за проверка от
свидетелите М. Г. Г. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Добрич и Н. Р. Д. – полицейски служител в Първо РУ на МВР -
Добрич. У полицейските служители възникнало съмнение, че И. А. А.
управлява моторното превозно средство след употреба на алкохол, поради
което същият бил изпробван с техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер” с
инвeнтарен № АRDN - 0079 за употреба на алкохол, цифровата индикация на
който отчела 0,53 на хиляда.
След установяване концентрацията на алкохол в кръвта посредством
техническо средство – „Алкотест 7510 Дрегер” с инвeнтарен № АRDN - 0079,
бил издаден талон за изследване № 0049875 /л. 7 от делото/. В талона за
изследване А. изписал, че приема показанията на техническото средство,
което обстоятелство удостоверил с подписа си, поради което и екземпляр от
талона не му е бил връчен. Т.е., жалбоподателят се е възползвал от правото си
да не даде кръв за химическо изследване, както и да не бъде извършено
изследване за употреба на алкохол чрез доказателствен анализатор. При това
положение и с оглед отказа на А. да даде кръв за химическо изследване, както
и да бъде извършено изследване чрез доказателствен анализатор, от правно
значение са единствено показанията на техническото средство, относно
отчетената концентрацията на алкохол. В настоящия случай е приложима
разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.),
съгласно която, в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали
4
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с
доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно
изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на
установяване се приемат отчетените показания от техническото средство.
Следва да се посочи, че техническото средство е било преминало
метрологична проверка на 21.10.2020 г., като същата е със срок на валидност
6 месеца, т.е. до 21.04.2021 г. /заверено копие от протокола за извършена
последваща проверка – л. 25 от делото/. Видно от разпечатка от фискалната
памет на техническо средство /л. 29 от делото/, на 31.12.2020 г. в 02:12:23 ч. с
техническото средство е отчетена концентрация на алкохол в кръвта чрез
издишания въздух 0.53 %о.
Ето защо съдът намира в настоящия случай, че надлежният ред за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното
количество от над 0,5 на хиляда – 0,53 на хиляда, достатъчно за
съставомерност по текста на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е съобразно
специалните правила на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН серия GA, №
346875 от 31.12.2020 г. и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдът намира за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства. Конкретните обстоятелства по
нарушението са установени от свидетеля М. Г. Г., който пресъздава свои
непосредствени възприятия, придобити в хода на извършения пътен контрол
и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като
липсва индиция за неговата заинтересованост. Няма основания да не се дава
вяра на този свидетел, нито да се счита, че неговите показания не са
достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, отчитайки, че
същите се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства: талон за
изследване № 0049875, протокол за премината последваща проверка на
техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер” с инвeнтарен № АRDN - 0079 с
рег. № 3286р-48087/23.10.2020 г. и разпечатка от фискалната памет на
техническото средство.
5
Съдът кредитира и показанията на водения от страна на жалбоподателя
свидетел С.И.К., чийто показания са логично подредени и вътрешно
безпротиворечиви, както и в унисон с показанията на свидетеля М. Г. Г..
Кредитирайки показанията на свидетеля К. се установява, че И.А. е посетил
„МБАЛ Добрич“ АД – гр. Добрич, където обаче му е било отказано вземането
на кръв за химическо изследване, който отказ намира своето логично
обяснение с факта, че А. е приел показанията на техническото средство,
поради което и екземпляр от талона за изследване не му е бил връчен,
респективно – липсвали са предпоставките за медицинско изследване и
вземането на кръвна проба за химическо изследване по реда, предвиден в чл.
11 и сл. от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
Ето защо съдът намира, че доказателствената сила на АУАН не само че
не е оборена, но и фактическата обстановка, описана в него и в НП е
безспорно установена в съдебно заседание.
Относно отчетените показания на техническото средство и възможните
отклонения в техническите стойности на измереното съдържание на алкохол
в кръвта на водача:
От данните по делото е видно, че при извършената проверка от
полицейските служители е била установена концентрация 0,53 на хиляда в
кръвта на водача И. А. А.. Проверката е била извършена с одобрен тип, годно
и изправно техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер” с инвeнтарен №
АRDN – 0079, преминало последваща метрологична проверка на 21.10.2020 г.
В настоящия случай, в талона за изследване А. е изписал, че приема
показанията на техническото средство, което обстоятелство е удостоверено с
подписа му, поради което и екземпляр от талона не му е бил връчен. По този
начин А. сам се е лишил от възможността да оспори показанията на
техническото средство /които действително са гранични/, като бъде
установена действителната концентрация на алкохол в кръвта му чрез
съответното химическо изследване или чрез доказателствен анализатор.
В случая обаче не става въпрос за недоказаност на обвинението, поради
6
невъзможността да бъде установен по несъмнен начин един от обективните
признаци на състава, а за спазване на императивно законово предписание –
това, визирано в разпоредбата на чл. 6, ал. 4 и ал. 9 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. относно надлежния ред за установяване на алкохолната
концентрация кръвта на водача.
Според нормата на чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.), „В
талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен
анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При
отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат
отчетените показания от техническото средство“. В тази насока е и
разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата, съгласно която „Концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване,
при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за
изследване с доказателствен анализатор и/или да даване на проби за
изследване“. Граматическото и логическо тълкуване на текстовете води до
извода, че при лимитативно изброените в посочените норми хипотези,
употребата на алкохол от водача се установява само и единствено въз основа
показанията на техническото средство, като законът има предвид само
установените стойности с конкретно използваното техническо средство при
конкретната проверка, а не данните от техническото освидетелстване с
допустимо техническо отклонение. В тази насока е и константната съдебна
практика: Решение № 428 от 11.11.2013 г. на ВКС по н.д. № 1435/2013 г., ІІІ
н.о., НК, докладчик съдията Вероника Имова; Решение № 130 от 12.06.2018 г.
на ВКС по н.д. № 424/2018 г., І н.о., НК, докладчик съдията Христина
Михова; Решение № 1289 от 04.07.2016 г. на АдмС – Бургас по к.адм.н.д. №
1070/2016 г.
Следователно, предвид установената в случая концентрация на алкохол
7
0,53 на хиляда, налице са обективните и субективните елементи от състава на
административно нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което
законосъобразно е ангажирана отговорността на водача.
По отношение на наложените наказания:
Наложените административни наказания глоба в размер на 500
/петстотин/ лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 6 /шест/ месеца са законоустановени и не подлежат на
преразглеждане от съда.
Конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28
от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално
правна норма обществени отношения. В този ред на мисли съдът намира за
нужно да отбележи следното: Нарушението, извършено от И.А. се отличава с
висока степен на обществена опасност на деянието. Фразата „висока степен
на обществена опасност на деянието” е твърде слаба, когато става въпрос за
честотата на извършените нарушения от този вид. Особено укорими са
нарушенията, при които деецът съзнателно поема управлението на моторно
превозно средство след като е употребил алкохол, пренебрегвайки
неблагоприятните последици от алкохолното опиване при осъществяване на
една дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички
останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. При това
положение и дума не може да става за маловажен случай.
Относно отнетите контролни точки:
Отнемането на контролни точки е уредено в Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в
сила от 23.03.2018 г.).
Съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. тези точки са контролни точки за отчет на извършваните
8
нарушения. Изхождайки от тази формулировка, следва да се приеме, че
законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на
установените нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно
административно наказание или принудителна административна мярка.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните
административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока
следва да се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция, която
подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-
отчетен характер, което изпълнява предупредителна по отношение на
водачите и информационно – статистическа от гледна точка на контролните
органи функция. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при
отнемане на контролни точки, съответният административнонаказващ орган
действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се
предопределя от факта на налагане на административно наказание за
извършеното нарушение, т.е. има ли доказано нарушение, има и отнемане на
предвидените за съответното нарушение контролни точки.
Законосъобразно на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в
сила от 23.03.2018 г.), за нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП /за
управление на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена
с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух/
са отнети 10 контролни точки.
С оглед изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Страните не претендират разноски по делото.
9
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0851-002216 от
14.01.2021 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към
ОДМВР-Добрич, с което на И. А. А., ЕГН **********, с адрес: ***, за
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 500
/петстотин/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО
ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 6 /шест/ месеца.
На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 10
контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Добрич
в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
10