О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……………2020г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа
докладваното от съдия Писарова в.т.д.№595/2020г.,
по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
чл.259 ГПК.
Производството е образувано
по ВЖ на Д.Ж.Д., ЕГН **********, чрез
адв.П Н от ВАК, срещу решение №111/09.01.2020г., постановено по ГД №12179/2018г. на 41 състав на
ВРС, с което съдът: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Д.Ж.Д., с ЕГН ********** и адрес
*** ДЪЛЖИ на „МОГО
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр.София, ул.„Николай Хайтов“ №12, ет.2, офис 3 суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ЧГД № 7937/2018г. по описа на
ВРС: сумата от 1 886.70 лв., представляваща неустойка за прекратяване
на договора по вина на
ответника, на основание чл. 15.5 от Общите условия,
начислена за периода от 19.09.2017г. до 19.09.2017г., както и сумата от 610.70 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
10.08.2017г. до 19.09.2017г.; ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
и недоказан предявения от „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.София,
ул. „Николай Хайтов“ №12, ет.2, офис 3 срещу Д.Ж.Д., с ЕГН ********** и адрес
*** иск за приемане за установено
в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество следната сума, за която е издадена
Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД№ 7937/2018 г. по описа на ВРС: сумата
от 660 /шестстотин и шестдесет/ лева, представляваща такси/разноски, сторени от ищеца във
връзка с връчването на уведомлението за прекратяване на договора и с изземването на лизинговия актив, начислени за периода
от 15.09.2017г. до
19.09.2017г.
С
жалбата се оспорва решението в частта, в която са уважени исковете
на МОГО БЪЛГАРИЯ ЕООД, вкл.
в частта за разноските.
В
жалбата се сочи, че постановеното
решение в обжалваната част е неправилно и необосновано. Излага се, че съдът
не е взел предвид, че ДФЛ /договор за фин.лизинг/
от 19.06.2017г. не попада в приложното поле на ЗПК. Обратно,
съдът е достигнал до погрешен правен
извод, че договорът се регулира
и от нормите на ЗПК, поради което уговорения в чл.5 от него размер
на лихвения процент от 36% не противоречи на морала и закона.
Поддържа се, че процесният договор
е такъв по реда на чл.342, ал.2 ТЗ – ДФЛ. В тази връзка въззивникът
цитира чл.4, ал.4 от ЗПК относно ограниченията при приложение на разпоредбите на закона. Придобиването
на лизинговия актив не е задължително,
а представлява опция /възможност/ за лизингополучателя. В настоящия договор не е уговорено
задължително придобиване на актива – цит.т.15 от договора и чл.2.5.1 от ОУ на лизингодателя.
Поради това се поддържа, че
процесните клаузи от договора не
следва да се разглеждат в контекста на ЗПК. Твърди се, че
уговорения процент възнагр.лихва противоречи на закона и добрите
нрави. Подобно е твърдението на въззивника е спрямо уговорката за неустойка
в чл.15.5 от ОУ, начислена за 1 календарен ден – 19.09.2017г. Поддържа се, че същата
е неравноправна, съотв.нищожна,
каквито оплаквания са направени своевременно
от ответника.
В
срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
МОГО БЪЛГАРИЯ ЕООД, чрез адв.Г.Димитрова
от АК-Кюстендил, за неоснователност на жалбата. Поддържат
се твърденията за неизпълнение задълженията по договора за лизинг
от страна на въззивника Добр.Д.,
за което е изслушана и ССЕ, неоспорена от ответника. Поддържа
се, че твърденията
във ВЖ не отговарят на събрания
по делото доказателствен материал. Претендира се отхвърляне
на жалбата ведно с присъждане на сторените по
делото разноски и адв.хонорар.
Съдът прецени,
че постъпилата ВЖ
вх.№9707/04.02.2020г. на Д.Д. и постъпилият
към нея отговор
на МОГО БЪЛГАРИЯ ЕООД, отговарят
на изискванията на редовност - подадени са от
надлежна страна, чрез редовно упълномощени
проц.представители на страните, в преклузивния срок.
Страните не
правят доказателствени искания.
В жалбата
и отговора към същата не са
правят нови док.искания от никоя от страните.
Обсъждането на
останалите изводи на първата инстанция,
вкл. по преценка
на събраните доказателства, представлява оплакване срещу правилността на обжалвания акт.
Съобразно изложеното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЖ
вх.№9707/04.02.2020г. на Д.Ж.Д., ЕГН **********, чрез адв.П Н от ВАК, срещу решение №111/09.01.2020г., постановено по ГД №12179/2018г. на 41 състав на
ВРС, с което съдът: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Д.Ж.Д., с ЕГН ********** и адрес
*** ДЪЛЖИ на „МОГО
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр.София, ул.„Николай Хайтов“ №12, ет.2, офис 3 суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ЧГД № 7937/2018г. по описа на
ВРС: сумата от 1 886.70 лв., представляваща неустойка за прекратяване
на договора по вина на
ответника, на основание чл. 15.5 от Общите условия,
начислена за периода от 19.09.2017г. до 19.09.2017г., както и сумата от 610.70 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
10.08.2017г. до 19.09.2017г.
НАСРОЧВА производството по в.т.дело №595/2020г. на ВОС, ТО, Трети състав за
17.06.2020г. от 14.00 часа.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: