Решение по КНАХД №349/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „В.“  ЕООД ***, депозирана чрез процесуалния представител *С.Г. ***, против Решение №21 от 02.04.2025г. на Районен съд – Козлодуй, постановено по АНД № 390/2024г.

С оспореното решение е изменено издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Монтана НП № 12-2400192/08.11.2024г., с което на касатора в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лв., за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, която санкция е намалена на 1500 лева.

В касационната жалба са изложени твърдения, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, в нарушение на процесуалните правила, поради което наложеното му административно наказание е явно несправедливо – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Според процесуалния представител на касатора липсват убедителни доказателства, че лицето ** е била на работа в търговския обект. Твърди се, че има трудов договор от 07.10.2024г., който е регистриран на 09.10.204г. в 11,32.37 часа, поради което следва да се приеме, че нарушението е отстранено веднага. С жалбата се изразява несъгласие с изводите на съда, че е налице покана към дружеството за съставяне на АУАН, поради липса на изрично посочване на това в поканата. Акта за установяване на адм.нарушение е съставен в нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗААН, което от своя страна е довело до нарушаване на правото му на защита. Отправено е искане към касационната инстанция да отмени решението на РС – Козлодуй, ведно със законните последици от това – пълна отмяна на оспореното НП.

Ответникът – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Монтана, чрез процесуалния си представител *** ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Изразява становище, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 415в от КТ, за маловажно нарушение, тъй като нарушението не е такова.  Подробни съображения в тази насока са изложени в представения по делото отговор на касационна жалба, която се поддържа в съдебно заседание от **

 От ответника е подадена частна жалба срещу Определение 72/05.06.2025, постановено по АНД № 390/2024г. по описа на РС Козлодуй, с което е отхвърлена молбата на Директора на Дирекция „ИТ“ Монтана за изменение на Решение № 21/02.04.2025г. в частта за разноските, в което  в полза на жалбоподателя са присъдени направените му разноски, съобразно изменението на процесното НП и намаления размер на наложената имуществена санкция.  Поддържа се, че определението е неправилно, за което се навеждат доводи.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба.

            В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

            Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218,  ал. 2 от АПК, приема следното:

          Касационната жалба е подадена от надлежната страна в съответствие с установения срок по чл.211, ал.1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на касационна проверка е  Решение № 21 от 02.04.2025г. на Районен съд – Козлодуй, постановено по АНД № 390/2024г. по описа на съда, с което е изменено НП № 12-2400192/08.11.2024г., с което на „В.“  ЕООД ***, в качеството му на работодател е намалена наложената имуществена санкция от 2 500 лева на 1500,00 лв., за нарушение на чл. 63, ал.1 вр. с ал.2 от КТ.

За да постанови този резултат съдът е приел, че нарушението, визирано в наказателното постановление е безспорно установено, с оглед на което и правилно е ангажирана отговорността на касатора на посоченото правно основание. Изложени са мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и  не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на последното.

Настоящият състав на касационната инстанция напълно споделя установената от районния съд фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното НП. Споделят се и правните изводи по съществото на спора за осъществено от касатора административно нарушение. Същото е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Според касационната инстанция правилни са изводите на въззивния съд касаещи изменението размера на наложената санкция. РС подробно и аргументирано е изложил доводи по всички направени пред него възражения от жалбоподателя и настоящ касатор. Същите възражения касаторът е изложил и в касационната жалба, поради което настоящата инстанция не намира, че следва да отговаря, с оглед съгласието изцяло с мотивите на решението на РС.

В обжалваното решение районният съд е извършил и служебна проверка, при която не са констатирани допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето и оформянето на АУАН и издаването на НП, представляващи основания за отмяната му.

Обосновани и съответни на доказателствата по делото са изводите на районния съд, че жалбоподателят и настоящ касатор е осъществил състава на административното нарушение по чл.63, ал. 2 от КТ, за което административно-наказващият орган е приложил правилната санкционна норма по чл.414, ал.3 от КТ.  При определяне размера на имуществената санкция,  която е наложена за извършеното нарушение и при отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл.27 от ЗАНН, въззивния съд е изменил НП в минималния размер на законно предвидената имуществена санкция , като е отчел, че нарушението е първо и е незабавно отстранено.

            По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл.218, ал.2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила,изключая частта за разноските в полза на дружеството – жалбоподател, а предявената против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.

По частната касационна жалба срещу Определение №72/05.06.2025г., постановено по АНД № 390/2024г. по описа на Районен съд Козлодуй настоящият състав намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С оспореното определение № 72/05.06.2025г г., постановено по АНД № 390/2024 г. по описа на Районен съд Козлодуй, постановено в производство по реда на чл. 248, ал.3 ГПК, вр. чл.144 АПК е отхвърлено искането  за изменение на постановеното по същото дело решение в частта му за разноските, в  искания от ответника смисъл. 

В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че в случая намират приложение общите правила на чл.78 от ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.

Определението е неправилно.

Настоящия касационен състав не е съгласен с мотивите, както на решението в частта за разноските, така и с обжалваното определение. Според настоящия съдебен състав, при изменение на НП не се дължат разноски на нарушителя от страна на контролните и наказващи органи. В тази насока не е загубило своето действие Тълкувателно Решение /ТР/ № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 на ОСНК, в което е прието, че когато НП бъде потвърдено или изменено, разноски се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Въпросът за разноските в съдебното производство по административно-наказателни дела е изрично уреден в разпоредбата на  чл.63д, ал.1 ЗАНН, съгласно която в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагане на разноските е уреден в разпоредбите на чл.143, като съгласно чл.143, ал.1 АПК, разноски се дължат единствено при отмяна на обжалвания акт, поради което не следва да се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на административно-наказаното лице, тъй като оспорваното НП е изменено, а не е отменено и нарушителят с поведението си е станал причина те да бъдат направени. Съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2 ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед на изложеното  частната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски, въпреки направеното искане.

От процесуалния представител на ответника своевременно е направено искане за юрисконсултско възнаграждение и на същия се дължи такова. Видно от представените писмени отговори по делото по касационната жалба и частната жалба, същите са депозирани лично от директора на Д“ИТ“-Монтана, а не от процесуалния му представител. В действителност процесуалния му представител се е явил в съдебно заседание, но в хода на устните състезания само се поддържат писмения отговор и частната касационна жалба депозирани по делото от ответника. Други действия по делото от ю.к. не са извършени, поради което  следва да се присъдят в полза на ответника разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв., като при определяне размера на възнаграждението съда се съобрази с Решението по дело C-438/22 на СЕС.

            Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН Административен съд – Враца 

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Определение № 72/05.06.2025 г., постановено по АНД № 390/2024г. по описа на Районен съд Козлодуй.

ОТМЕНЯ Решение № 21 от 02.04.2025г., постановено по АНД № 390/2024г. по описа на Районен – Козлодуй, в частта с която е осъден Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Монтана да заплати на „В.“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от *** направените по делото разноски в размер на 330,00 лева

 ОСТАВЯ  В СИЛА в останалата част Решение №21 от 02.04.2025г., постановено по АНД № 390/2024г. по описа на Районен – Козлодуй.

ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ***, ЕИК ********, представлявано от *** да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" - Монтана разноски по делото в размер на 50 /петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.