Решение по дело №3421/2015 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1560
Дата: 30 ноември 2015 г.
Съдия: Милен Павлов Петров
Дело: 20154520103421
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2015 г.

Съдържание на акта

                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1560

                                       

                                              гр. Русе,  30.11. 2015 год

 

                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,    II-ри  гр.състав            в публично заседание на   03-ти ноември през две хиляди и  петнадесета  година в състав:

 

                                                   Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ        

 

при секретаря  Т.П.

и  в  присъствието  на   прокурора…………………………..…..

като разгледа докладваното от съдията  гр. дело 3421  по описа за 2015 год. за да се произнесе съобрази:

 

            Производството по делото е за делба ,с правно основание чл.34 ЗС, във фазата по допускане на делбата.

          Ищците Р.В. Р.,  Р.  Р.Р.,   В.Н.К., Д.В.К., Д.Й.П., С.Ц.С., В.И.Ю. и И.И.С., твърдят, че с  ответниците са съсобственици на недвижим имот, представляващ  поземлен имот с идентификатор 63427.2.1476, съгласно кадастралната карта на гр.Русе, който поземлен имот е с площ 392 кв.м., с адрес: гр.Русе, ул.”Р. Д.”№.., с трайно предназначение на територията-урбанизирана и начин на трайно ползване-ниско застрояване/до 10 М./, с номер по предходен план 1476, кв.266, парцел ХII, заедно с построената в имота сграда с идентификатор 63427.2.1476.1, със застроена площ 195 кв.м., брой етажи-два, предназначение-друг вид сграда за обитаване, при граници на имота: поземлени имоти с идентификатори 63427.2.904, 63427.2.1487, 63427.2.1477, 63427.2.908. Твърдят, че  съсобствеността е възникнала за първия ищец Р.Р. по наследяване и правни сделки, за останалите ищци-чрез правни сделки, а за ответниците по силата на предварителен договор и съдебно решение.

          Ищците  твърди, че с ответниците не могат да се поделят доброволно, поради което молят съда да постанови решение с което да допусне до делба описаното застроено дворно място между страните при  права: 44/100 ид.ч. за Р.В. Р., 25/100 ид.ч. за Р.Р.Р., по 1/100 ид.ч. за В.Н.К.,Д.В.К., Д.Й.П., С.Ц.С., В.И.Ю., И.И.С., и по 12.5/100 ид.ч. за ответниците В.С.Ч. и ЕТ ”Поли-Камен Ч.”***.

          Ответниците В.С.Ч. и ЕТ ”Поли-К. Ч.”*** в отговора на ИМ и в о.с.з. считат, че процесния имот следва да се допусне до делба, но само между тях, Р.В. Р. и Р.Р.Р.. В срока за отговор на ИМ, ответникът  ЕТ ”Поли-Камен Ч.”*** прави възражение, че договора за дарение, сключен между ищците с НА №161, т.1, д.№118/2015г., на нотариус, рег.№625 и район на действие РРС е нищожен поради липса на основание и поради привидност.

          Съдът като взе предвид представените по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното :

          По делото няма спор, а и се установява от приложените НА и гр.д. №1947/2013г. на РРС, че  Р.В. Р.  и Р.Р.Р. са съсобственици на процесния имот. Такива са и ответниците по силата на влязлото в сила решение по приложеното дело. Безспорно е и че с НА №161, т.1,  д.№118/2015 г., на нотариус, рег.№625 и район на действие РРС  за дарение на недвижим имот, Р. Р. е дарил на В.Н.К., Д.В.К., Д.Й.П., С.Ц.С., В.И.Ю., И.И.С. по 1/100 ид.ч. от процесния имот/общо 6/100 ид.ч./.         

          При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

          Предявен е иск за делба на недвижим имот- поземлен имот с идентификатор 63427.2.1476, съгласно кадастралната карта на гр.Русе, който поземлен имот е с площ 392 кв.м., с адрес: гр.Русе, ул.”Р. Д.”№.., с трайно предназначение на територията-урбанизирана и начин на трайно ползване-ниско застрояване/до 10М./, с номер по предходен план 1476, кв.266, парцел ХII, заедно с построената в имота сграда с идентификатор 63427.2.1476.1, със застроена площ 195 кв.м., брой етажи-два, предназначение-друг вид сграда за обитаване, при граници на имота: поземлени имоти с идентификатори 63427.2.904, 63427.2.1487, 63427.2.1477, 63427.2.908. За да бъде основателен иск за делба на вещ, следва същата да съществува в режим на съсобственост между две или повече лица и съсобствеността да е делима, т.е. да няма ограничения фактически или правни за делбата на общата вещ.

          Страните не спорят, че имота е съсобствен и че следва да се подели, като основният спор по делото е между кои лица следва да се извърши делбата. Съдът дължи произнасяне в настоящето производство по направеното в отговора на ИМ възражение, че договора за дарение, сключен между ищците с НА №161,т.1, д.№118/2015г., на нотариус, рег.№625 и район на действие РРС е нищожен поради липса на основание и поради привидност.

          По посочените  с допълнителна молба и в о.с.з. на 03.11.2015г., други основания за нищожност на договора за дарение, съдът не дължи произнасяне, т.к. правото на страната за въвеждане на нови възражения се е преклудирало.  

          Безспорно е, че съсобственикът  Р.В. Р., с НА №161,т.1, д.№118/2015г., на нотариус, рег.№625 и район на действие РРС за дарение на недвижим имот  е дарил на В.Н.К., Д.В.К., Д.Й.П., С.Ц.С., В.И.Ю. и И.И.С. по 1/100 ид.ч. от процесния имот/общо 6/100 ид.ч./. Именно относно този договор се твърди, че е нищожен поради липса на основание и поради привидност.Възражението е неоснователно, по следните съображения:

           Дали съсобствениците на ответника ще продадат, или ще дарят своите ид.ч. от имота на трето лице, неговата квота е същата ид. ч. Той не е упражнил правото си на иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, по който е могъл да установява симулативност на сделката. За производството по делба е без значение вида сделка, с която ищците са придобили своите  ид. ч. Относно съотношението на чл. 26, ал. 2 и чл. 226, ал. 3 ЗЗД и за тежестта за доказване, съдебната практика, прилагайки закона приема, че презумпцията,  установена в чл. 26, ал. 2 изр. 2 ЗЗД обръща доказателствената тежест и този, който твърди, че сделка е сключена без основание, трябва да докаже това свое твърдение. Тази норма е в общата уредба на сделките и се отнася и за дарението до колкото в специалната уредба не е изключено приложението й, респективно не е преуреден въпросът. Основанието е обичайната цел на сделката. При дарение това е да се прехвърли собствеността върху някаква ценност на някой без насрещна престация. Мотивът и в този случай не е елемент от сделката, освен ако не е противоречащ на закона и морала. В този смисъл реализираното намерение за дарение е достатъчно основание на тази сделка, а този който твърди, че тя е сключена с мотиви, противни на закона и добрите нрави, следва да докаже тези мотиви /В този смисъл Решение  № 385/12.08.2010 г. по гр. д. № 59/2009 г., Определение № 580 от 22.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6581/2013 г., I г. о. /.

          Освен горното, в  ТР № 5/28.11.2012 г. по т.д.№5/2012 г. на ОСГК е прието, че  когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване от първоначалните съсобственици съгласно чл.33 ал.1 ЗС няма заобикаляне на закона.Това само по себе си е още един аргумент, че настоящия договор за дарение не е нищожен.

          Предвид изложеното съдът приема,че процесния недвижим имот съществува като съсобствен между страните по делото и следва да бъде допуснат до делба при посочените в ИМ  квоти на съсобственост.

          Мотивиран така районният съд

 

                                                          Р       Е       Ш       И       :

 

          ДОПУСКА да се извърши съдебна делба  между  Р.В. Р., ЕГН **********, Р.Р.Р., ЕГН **********,  В.Н.К., ЕГН **********, Д.В.К., ЕГН **********, Д.Й.П., ЕГН **********, С.Ц.С., ЕГН **********, В.И.Ю., ЕГН **********, И.И.С., ЕГН **********, В.С.Ч. ЕГН ********** и ЕТ ”Поли-К. Ч.”***, ЕИК: *********, представлявано от К. С.Ч. на недвижим имот, представляващ  поземлен имот с идентификатор 63427.2.1476, съгласно кадастралната карта на гр. Русе, който поземлен имот е с площ 392 кв.м., с адрес: гр. Русе, ул.”Р. Д.” №.., с трайно предназначение на територията-урбанизирана и начин на трайно ползване-ниско застрояване/до 10М./, с номер по предходен план 1476, кв.266, парцел ХII, заедно с построената в имота сграда с идентификатор 63427.2.1476.1, със застроена площ 195 кв.м., брой етажи-два, предназначение-друг вид сграда за обитаване, при граници на имота: поземлени имоти с идентификатори 63427.2.904, 63427.2.1487, 63427.2.1477, 63427.2.908.  При права:

          - 44/100 ид.ч. за Р.В. Р., ЕГН **********;

          - 25/100 ид.ч. за Р.Р.Р., ЕГН **********;

          - по 1/100 ид.ч. за В.Н.К., ЕГН **********, Д.В.К., ЕГН **********, Д.Й.П., ЕГН **********, С.Ц.С., ЕГН **********, В.И.Ю., ЕГН ********** и И.И.С., ЕГН **********;

           -  12.5/100  ид.ч. за   В.С.Ч., ЕГН **********   

           и   12.5/100  ид.ч.  за ЕТ ”Поли-Камен Ч.”***, ЕИК: *********, представлявано от К. С.Ч..

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред РОС в двуседмичен  срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: