Районна прокуратура Русе е обвинила подсъдимия А.Г.С. ЕГН ********** в това,
че за периода м. февруари 2019 год. - м. ноември 2019
год. (включително) в гр. Русе, след като бил осъден да издържа свой низходящ -
детето А. роден на *** год., съзнателно не изпълнил
това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – десет месечни вноски, на обща стойност 1000,00 лева , като деянието е извършено в условията на
повторност – престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 от НК
Прокурорът поддържа изцяло обвинението
срещу подсъдимия така както е изложено в обвинителния акт.
Подсъдимият се признава за виновен и представя доказателства,че е
заплатил дължимата сума за издръжка по обвинителния акт.
Съдът като взе предвид събраните доказателства прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият А.Г.С. е роден
на ***г***,
български гражданин е , средно
образование, неженен.
С. е осъждан за престъпления по
чл.215 от НК,чл.343б ал.1 от НКТ и по чл.183 ал.1 от НК. Последното наказание
му е наложено с присъда по НОХД № 1833 по описа на Районен съд Русе в сила от
18.102017г. с която му е наложено наказание „пробация“ също за неплатена
издръжка по отношение на детето А.. С. не работи единствено поради факта,че не успява да намери работа.
За периода от 2007г. до 2011г. С.
и свид.П. са във фактическо съжителство.От връзката им се ражда през 2008г.
детето А.. След раздялата им с решение № 74/2012г. на Районен съд Русе постановено
по гр.д.№ 6628/2011г. С. е осъден да заплаща издръжка за детето А. в размер на
100лв. С. не заплаща редовно издръжката и поради това е осъден за престъпление
по чл.183 ал.1 от НК.
След
изтърпяване на наказанието пробация по НОХД № 1833/2017г. няколко месеца С.
заплаща издръжката до м.януари 2019г. когато
отново спира.
В хода на
съдебното производство С. заплаща цялата сума по обвинителния акт на свид.П. и
според нейните показания в хода на съдебното следствие освен липса на средства
други вредни последици за детето не са настъпили от бездействието на
подсъдимия.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за безспорно установена от следните доказателства събрани в хода на досъдебното
производство – свидетелските показания на свид.П. ,обясненията на
подсъдимия, както и от
писмените доказателства по делото: сведетелство за съдимост, автобиография, декларация по ЗСГ,
Решение №74/2012 на РРС.
От свидетелството за съдимост се установява
обстоятелството,че подсъдимият е осъждан за
престъпление по чл.183 ал.1 от НК и датата на влизане в сила на тази присъда,както
и обстоятелството,че до настоящия момент не се е ползвал от привилегията на
чл.183 ал.3 от НК.
От приложеното решение на
Русенски районен съд се установяват обстоятелствата свързани с възникване на
задължението за издръжка и нейния размер.
От показанията на свидетелката се
установява факта на неизпълнение на задължението за издръжка и периода,както и
настъпилите за детето неудобства.
Приетото за установено налага единствените
и категорични изводи относно деянието и дееца,а именно:
Посредством бездействие С. е
осъществил обективните признаци от
състава на престъплението по чл.183 ал.4 вр. ал.1 от НК,тъй като вече е бил
осъждан за извършено от него престъпление по чл.183 ал.1 от НК и преди да
изтече срока по чл.28 от НК,
за периода м. февруари 2019 год. -
м. ноември 2019 год. (включително) в гр. Русе, след като бил осъден
да издържа свой низходящ - детето А.,
съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни
вноски - десет месечни вноски, на обща стойност 1000 лева.
Това престъпление е извършено в
условията на повторност,тъй като с влязла в сила присъда по НОХД № 1833/2017г. С.
е признат за виновен в осъществяване на престъпление по чл.183 ал.1 от НК и само
няколко месеца след изтърпяване на наказанието отново продължава престъпното си
бездействие.
От субективна страна
престъплението е осъществено при пряк умисъл.С. е съзнавал,че е осъждан за
същото по вид престъпление и бездействието му е противоправно. Въпреки това не
е изпълнявал задълженията си за издръжка по отношение на свой низходящ
независимо от обстоятелството,че е реализирал доходи през периода,които е
ползвал за собствени нужди и за заплащане на вноски по кредити.
Въпреки,че
съдът признава подсъдимият С. за виновен в
престъплението по което е обвинен,намира,че не
следва даму бъде
налагано наказание на
основание чл.183 ал.3 от НК по следните съображения :
За да се ползва подсъдимия от
привилегията на чл. 183 ал.3 от НК,следва никога преди това да не се е ползвал
от привилегията на чл.183 ал.3 от НК.Закона
изисква,че ако дори веднъж е бил освобождаван ,тази разпоредба не може
да бъде приложена повторно и това изискване не е обусловено от
обстоятелството,че лицето е осъждано за престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Тъй като подсъдимият не е бил
освобождаван по реда на чл. 183 ал.3 от НК и до постановяване на присъдата е
изплатил цялото си задължение за издръжка и за детето не са настъпили други
вредни последици съдът го признава за виновен в деянието в което е обвинен и не
му налага наказание.
Мотивиран така, съдът се произнесе с
присъдата си.
Районен съдия: