Решение по адм. дело №20/2025 на Административен съд - Пазарджик

Делото е образувано по жалба на А. И. И., от [населено място], [улица], *** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/06/3/0/06864/04/01 от 24.7.2024 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие", с който на жалбоподателя е отказано пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане по Договор BG06RDNP001-6.012-0913-C01 от 10.01.2023 г. и му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо първо плащане по договора, получено на 28.02.2023 г. и е прекратен договорът.

Жалбоподателят – А. И. И. – претендира отмяна на обжалвания акт. Излага съображения за нарушение на материалния закон. Поддържа жалбата си и чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания, както и в представени писмени бележки. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие" – оспорва жалбата чрез процесуалните си представители в проведените съдебни заседания. На свой ред заявява претенция за разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от заинтересовано лице – земеделски производител – засегнато от издадения административен акт, с който му е прекратен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, отказано му е второ плащане по договора и е задължен да възстанови полученото първо плащане.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е сключил административен Договор BG06RDNP001-6.012-0913-C01 от 10.01.2023 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.1. "Стартова помощ за развитието на малки стопанства". По договора е извършено първо плащане на 28.02.2023 г. в размер на 19 558 лв. Съгласно анекс към договора крайната дата за изпълнение на бизнес плана е 15.09.2025 г. Към датата на кандидатстване - 24.02.2022 г. жалбоподателят е декларирал, че обработва 15.000 дка череши, като в бинес плана той е поел ангажимент за увеличаване размера на стопанството до достигане на 19.000 дка череши.

При извършване на множество проверки на Х. С. В., И. А. И., А. З. Р., Н. С. С. и К. П. П. - бенефициенти по Подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани" и Подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства" е възникнало съмнение за създаване на изкуствени условия от страна на жалбоподателя и свързаност между него и тези лица, посредством фиктивното му участие в техните дейности.

В тази връзка административният орган е констатирал следното:

При извършените проверки на бенефициента Х. С. В., последният не е присъствал, но е присъставал жалбоподателят. В контролният лист, съставен при извършеното на 11.05.2022 г. посещение на място на стопанството на В. е отразено: „По време на посещението присъства собственикът на имотите - А. И.. Той е лицето, което показва имотите, и предметът на инвестицията - трактор. Бенефициентът само декларира, че познава стопанството, като сочи: „Лицето А. И. И. завършил ВСИ - агроинженер ползвам го за консултация." На повторно извършеното (на 29.08.2022 г. ) посещение на стопанството В. не е присъствал. Посещението е извършено в присъствието на жалбоподателя, който не е представил пълномощно. В представеното дневно банково извлечение от 16.03.2022 г. жалбоподателят внася по банковата сметка на Х. В. сумата от 4 000 лв., която сума е използвана за заплащане на придобития актив „Трактор ЮМЗ".

При проверка на И. А. И. - дъщеря на жалбоподателя и по негови данни стопанството на дъщеря му се обработва от него и брат му П. И.. Жалбоподателят присъства вместо нея на извършваните проверки. Инвестицията по договора на И. - косачка, заедно с инвестицията по договора на Х. В. - трактор се използват в стопанствата и на Н. С., А. Р., А. И. и П. И.. Липсва телефон за връзка с И. И., а е предоставен само телефонен номер на жалбоподателя, който именно отговаря на повикванията. Всички имоти в стопанството на И. И. са собствени на жалбоподателя и брат му П. И.. В подписаните договори за аренда арендаторът И. И. е представлявана от жалбоподателя, в качеството му на нейн пълномощник.

Налице са и икономически отношения между бенефициента А. З. Р. и жалбоподателя. Той и брат му П. И. са собственици на всички имоти в стопанството на А. Р.. Жалбоподателят и брат му обработват имотите в стопанството на Р. и познават много добре местоположението на всеки един от имотите, културите и обработките. В стопанството на А. Р. е назначена дъщерята на жалбоподателя И. А. И., която също е бенефициент по договор с ДФ „Земеделие". А. Р. няма действащ телефонен номер на който да бъде открита, а представеният от нея адрес в [населено място] - *** е несъществуващ. На извършената проверка на Р. е присъствал и жалбоподателят, който за да легитимира участието си в същата е представил пълномощно, което му дава права за управление на паричните средства и банкови сметки във всички банки, да я представлява пред държавните институции в това число и Държавен фонд „Земеделие", както и при проверка на място и предоставяне на допълнителни документи и информация, да сключва договори за био земеделие, да договаря сам със себе си и др. По време на проверката става ясно, че жалбоподателят е запознат с всички специфични цели от одобрения бизнес план, както с документите на стопанството, така и с извършените дейности в земеделското стопанство на Р. като обработки, периоди на презасаждане на фиданки, поливане, прибиране на реколта и нейната реализация, и др. Представил е и декларация, в която е описал, че е извършил дейностите по презасаждане със собствен моторен свредел. При проверката на място всички изискуеми документи са представени от А. И. И., тъй като А. З. Р. декларира, че не може да чете. Установява се, че Р. не е запозната с дейностите, заложени в одобрения ѝ бизнес план и не извършва никакви ръководни дейности свързани с него, от което следва, че в стопанство са осъществени действия по управление на стопанската дейност и представителност от страна на жалбоподателя, т.е. той се явява втори ръководител на земеделското стопанство. Административният орган е заключил, че липсват доказателства бенефициентът Р. да е участвала по някакъв начин в земеделската дейност на своето стопанство, като дори жалбоподателят писмено е потвърдил, че дейността е извършвана от трети лица, които най-вероятно са били ангажирани от него.

Жалбоподателят е свързан и с бенефициента Н. С. С.. Декларираните от него, като обработвани площи също са собствени на жалбоподателя и брат му. На извършената проверка на място, освен С. присъстват и братята А. И. и П. И., които са запознати с имотите и ги показват. Същите, твърдят, че ги обработват и поддържат. На въпроси, зададени към Н. С. е видно, че той не знае и не може да отговори, като се обръща към двамата братя за отговор.". Контролният лист, с който са удостоверени тези обстоятелства е подписан от Н. С.. По данни на жалбоподателя обработките в стопанството на Н. С. се извършват с негова техника - тримери, както и в случая с А. Р.. П. И. е назначен на трудов договор, като общ работник в стопанството на С., който също сочи, че обработките се извършват от него и брат му.

Бенефициентът К. П. П. също е икономически свързана с жалбоподателя. И в случая с нейното стопанство собственици на имотите са братята И. и те са лицата, които са ги отдали за обработка на К. П..

От представените пред ДФ „Земеделие“ ППП за реализирана продукция за различните кампании се установява, че:

През 2020 година К. П. е продала на А. И. череши - 500 кг на цена 0,10 лв. и на П. И. - 1 200 кг. череши на цена 0,10 лв., а през 2022 година е продала на А. И. череши - 900 кг на цена 0,50 лв.

За всички бенефициенти, които имат действащи договори по децентрализирани мерки с ДФ „Земеделие“ — Х. В., И. И., А. Р., Н. С., А. И. и К. П. е искана справка /копие/ от ПСМП - Пловдив за подадени Заявления за държавна помощ за компенсиране разходите на земеделските производители свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите в трайните насаждения през зимен и пролетен период за кампании 2020, 2021 и 2022 година. Към Заявленията за държавна помощ бенефициентите са приложили и декларации за вложени количества ПРЗ. От приложените декларации от Х. В., И. И., А. Р., Н. С. и К. П. е видно, че представените фактури за ПРЗ са от една и съща фирма - ЕТ В.-А. И., ЕИК: *********, която е собствена на жалбоподателя. Сумите на представените фактури по години са както следва: за 2020 година - 2 415,44 лв., за 2021 година - 1 679,88 лв. и за 2022 година - 3 018,52 лв.

Въпреки, че към всички фактури има представени касови бонове, което предполага, че същите са регистрирани като продажби в НАП от ЕТ В.-А. И., ЕИК: *********, възниква съмнения относно това дали средствата предоставени като държавна помощ от ДФЗ са достигнали до съответните бенефициенти, подали заявленията. Съмненията се пораждат от всички констатации, направени на теренните проверки, че за стопанствата им се грижат А. и П. И. и от факта, че същите разполагат с пълномощни за операции с паричните им средства.

Констатирано е също, че при извършените посещения, или проверки на място винаги са присъствали братята А. И. и/или П. И., като те са показвали местонахождението им и направените инвестиции. За ответника са възникнали съмнения, че Х. В., И. И., А. Р., Н. С. и К. П. не са запознати с местонахождението на имотите и за извършваната там земеделска дейност. Н. А. И. е заявил, че всички обработки в стопанствата на посочените бенефициенти се извършват именно от него. Всички документи на бенефициентите, свързани с подпомагането им от ДФ „Земеделие се съхраняват от братята А. И. и П. И.. Установено е, че А. И. внася по банковата сметка на Х. В. сумата от 4 000 лв., която е използвана за заплащане на придобития актив „Трактор ЮМЗ". Освен това, придобитите по проектите активи се преотстъпват и ползват общо.

В предоставените от Н. С. и К. П. сведения, същите заявяват, че не оперират със средствата (не са теглили) от преведените им от Фонда по банковите им сметки /субсидии/ като това реално е осъществявано от братята А. И. и/или П. И. посредством упълномощаване. От предоставеното от жалбоподателя писмено сведение, се установява, че той е теглил пари от сметката на дъщеря си И. И..

От всички тези установени от ответника обстоятелства той е направил изводът, че при извършваните проверки и посещения на място в стопанствата на бенефициентите са констатирани и установени множество индикатори за изкуствено създадени условия. В тази връзка според него стопанствата на Х. В., И. И., А. Р., Н. С., К. П. и А. И. може да се разглеждат като част от едно изкуствено разделено и ръководено от братята А. И. и П. И. стопанство. Касае се за „дейност" осъществявана от организирана структура /група/ със специфично разпределение на отговорностите между участниците и насочена към умишлено разделяне на стопанство на по малки, с цел неправомерно усвояване на средства от европейските фондове и такива от националния бюджет. Действията на жалбоподателя са кординирани и продиктувани от възможността да получи повече средства (надхвърляне тавана на субсидиране по мерките от ПРСР) чрез изкуствено разделяне на стопанството и използване на поставени лица по няколко проекта по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани".

Според ответника е наличен и модел на поведение, при който част от кандидатите, целят максимално затрудняване и дори осуетяване на извършването на проверките от ДФ „Земеделие". При извършените проверки не са предоставени доказателства и документи от лицата, в подкрепа на това, че са извършвали агротехнически мероприятия (документи за обработки (услуги), подрязване, пръскания, препарати, торове, бране, транспорт и т.н), тъй като заявяват, че с обработките и документите се занимават братята А. И. и П. И..

От ответника е направен и изводът, че и при подаване на проектното предложение по подмярката от страна на жалбоподателя е намалена в значителен размер площта на стопанството, като то умишлено е разделено на по-малки части с цел получаване на икономически размер на стопанството в допустимите граници съгласно Раздел 11.1 Критерии за допустимост, от което следва, че ползвателят се стреми единствено да докаже изпълнението на поетия по договор и бизнес план ангажимент да стопанисва одобрените за съответните стопански години площи и отглежданите стопански култури, като по този начин цели да покрие и заложените критерии за подпомагане и неправомерно да усвои средствата от европейските фондове и от националния бюджет. По този начин е създал изкуствени условия за получаване на предимство и получаване на помощта в противоречие на целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство и с целите на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства".

Изложените по-горе обстоятелства безспорно се установяват от множеството събрани по административната преписка доказателства. Приетата от административния орган фактическа обстановка по категоричен начин се потвърждава и от доказателствата, приложени по приобщените административни дела на Административен съд - Пазарджик - адм.д. № 767/2023 г., адм.д. 828/2023 г., адм.д. № 829/2023 г. и адм.д. № 1069/2023 г. Нещо повече, по всяко едно от тези дела са постановени съдебни актове (оставени в сила с решения на ВАС) с които са отхвърлени жалбите на А. Р., И. И., Х. В. и Н. С. против издадените им актове за установяване на публични държавни вземания, с който са прекратени договорите им, изцяло са отказани одобрените им финансови помощи и са им определени подлежащи на възстановяване публични държавни вземания.

Така установената фактическа обстановка не се опровергава, а до голяма степен се потвърждава от разпитаните по делото свидетели и от приетата съдебна експертиза. Свидетелят П. И. установява, че стопанствата на А. Р., И. И., Х. В., К. П. и Н. С. са обработвани от самия него и от жалбоподателя, които обстоятелства не са спорни и дори потвърждават изводите за свързаността на жалбоподателя със стопанствата на тези бенефициенти. Свидетелят К. С. също установява, че самият той е извършвал действия по обработка на стопанствата на И. И. и К. П., като понякога е заварвал там жалбоподателя. Тези твърдения също не опровергават, а по-скоро потвърждават заключенията на административния орган, че жалбоподателят лично е обработвал парцелите на другите бенефициери и е наемал лица, които също да извършват обработка. Вещото лице установява, че бизнес плановете, проектните предложния и сключените договори на петимата бенефициенти са създадени като самостоятелни но и в петте случая е налице функционална зависимост между между арендаторите А. и П. И., които отдават под наем на земеделските стопани свои готови овощни насаждения. Освен това разширенията, които се предвиждат по разработените бизнес планове също се осъществяват чрез наемане на готови овощни насаждения от А. И.. Следователно и от заключението на вещото лице се потвърждава изводът за свързаност на жалбоподателя със стопанствата на петимата бенефициенти.

От безспорно изясненият факт, че А. И. е свързан със стопанствата на А. Р., И. И., Х. В., К. П. и Н. С., а те са само подставени лица - бенефициенти, следва и изводът, че жалбоподателят е създал изкуствени условия за получаване на предимство, като умишлено е разделил стопанството си на по-малки части, за да получи икономически размер на стопанството в допустимите граници и в крайна сметка неправомерно да усвои средства от европейските фондове и от националния бюджет.

Предвид това фондът законосъобразно е прекратил договора, отказал е второ плащане и е изискал възстановяване на извършените плащания, доколкото жалбоподателят, като бенефициент на безвъзмездна финансова помощ изкуствено е създал условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство или облага в противоречие с целите на подмярката или с приложимото в областта национално или европейско законодателство.

Извършеното нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 6 от административния договор (създаване на изкуствени условия) представлява нарушение и на посоченото в оспорения акт законово основания за издаването му, а именно – нарушение на чл. 30, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, който предвижда следното:

Чл. 30. (1) Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, оттегля цялата или част от предоставената финансова помощ и изисква възстановяване, когато:

2. се установи, че бенефициентът изкуствено е създал условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство или облага в противоречие с целите на подмярката или с приложимото в областта национално или европейско законодателство;

По изложените по-горе съображения следва да се приеме, че оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане е законосъобразен, като издаден в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Освен това същият е издаден от компетентен административен орган, при спазване на установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е съобразен и с целта на закона - да бъде прекратен договорът, да бъде отказано второ плащане и да се изиска възстановяване на получените плащания за извършени от жалбоподателя съществени нарушения на сключения от него административен договор.

Следователно, жалбата срещу законосъобразно издадения административен акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което доколкото не е посочен размер на претенцията, следва да бъде в минималния, предвиден в закона размер от 100 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на А. И. И., от [населено място], [улица], *** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/06/3/0/06864/04/01 от 24.7.2024 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие", с който на жалбоподателя е отказано пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане по Договор BG06RDNP001-6.012-0913-C01 от 10.01.2023 г. и му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо първо плащане по договора, получено на 28.02.2023 г. и е прекратен договорът.

Осъжда А. И. И., от [населено място], [улица], ***, да заплати на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“, гр. Пловдив разноски по делото в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.