О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
14.12.2020г., гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Ваня Богоева
Членове:Евгения Стамова Веселина Джонева
След като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.ч.гр.д.№530/2020г. и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по частна жалба, вх.№264727/29.10.2019г.,№265150/03.11.2020г.,№265687/11.11.2020г. - в регистъра е входирана жалба с едно и също съдържание на посочените дати и с посочените номера), подадена от ***, съдебен адрес *** пълномощник на В.А.М. ***, ЕГН ********** срещу определение №260260/23.10.2020г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№1822/2020г. с което производството по делото е прекратено, а подадената от жалбоподателя искова молба върната.Жалбоподателят счита, че е налице правен интерес от търсената с иска защита, за установяване на обстоятелството, че ищецът не дължи сумата предмет на исковата молба.Заявява, че практиката на ВКС е в посока, че по договор за доставка за вода е налице правен интерес от установяване размера на задължението, когато съществува спор по този въпрос между страните.С оглед издадена фактура, установяваща задължения в оспорения размер ищецът счита, че непредприемането на действия за съдебна защита от дружеството, във връзка с реализиране на удостовереното във фактурата вземане не е пречка за оспорване на вземането от ищеца по съдебен ред, след като фактурираното количество вода е нереално и е извършено нарушение на закона.В жалбата се съдържа искане за отмяна на определението и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В подадена молба с вх.№265688/11.11.2020г. освен друго се излагат твърдения за това, че на 12.12.2019г. жалбоподателят е бил принуден със заплаха да сключи договор с ответника, договор №3 от същата дата, по силата на който е приел да заплати сумата 954.11 лева, за доставка на вода по издадена от ответника фактура №**********/07.06.2018г. и сумата 223.25 лева, за разноски по прекъсване и възстановяване на ВиК услугите, впоследствие с допълнителна молба е посочил ,че претендираната от него сума е *** лева, е цената на иска, която е бира заплатена в това число и разноски по прекъсване и възстановяване на Вик услугата.Счита, че поради неправилно проведено производство по проверка на ИМ и неточни указания на съда се е стигнало до несъответствие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба, за което е следвало да му бъдат дадени указания, включително за установяване на правния интерес да представи доказателства относно твърденията му за прекъснато водоползване, причината за това и съществуване на цялото вземане, респ. каква част от вземането е погасено.Изразява становище за необходимостта от извършване на нова преценка по допустимостта на иска и правния интерес от него и да се предприеме нова процедура по отстраняване нередовности на исковата молба по индивидуализиране на вземането предмет на исковата молба, доколкото липсва такава детайлизация, което е непреодолимо на този етап от производството.
С молба с вх.№262237/01.12.2020г. подадена от **, пълномощник на В.М. е направено искане за изискване *** на справка относно платената по фактура №**********/07.06.2018г.сума.
Обжалваното определение е постановено на 23.10.2020г., на 09.11.2020г. е съобщено на жалбоподателя, жалбата е подадена в определения в чл.275 ал.1 ГПК едноседмичен срок.
Производството е прекратено при условията на чл.130 ГПК поради което препис от исковата молба не е връчен на посочения в исковата молба ответник, няма как в тази хипотеза ответникът да бъде задължен да представи доказателства, което е възможно само при предявен допустим иск.
Производството пред Кюстендилския районен съд е образувано по искова молба, подадена от В.А.М., ЕГН ********** от с.Катрище срещу „*** със седалище и адрес на управление ***.В исковата молба се съдържа искане за постановяване на решение с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата **лева по договор №3/12.02.2019г. за доставка на вода по издадена фактура №**********/07.06.2018г., защото фактурираното количество, отчетено по водомера е нереално и е в нарушение на закона.В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че на 12.12.2019г. ищецът бил принуден със заплахата, че ще остане без вода за неопределено време да сключи с отевтника този договор, по силата на който той е поел задължение да заплати посочената сума и сумата *** лева за разноски по прекъсване и възстановяване на ВиК услугата.Ищецът не бил уведомен как е формирана тази сума, сметка от която да е видно по какъв начин са начислени задълженията му, не е съставен нарочен протокол за невъзможен достъп до имота или отказ на ползвателя да осигури такъв.Посочил е, че операторът е изчислявал потреблението в продължение на дълъг период от време, без да се е базирал на реални отчети при положение, че е осигуряван достъп за своевременно отчитане на консумацията.Позовал се е на нормата на чл.32, ал.4 от Наредба №4/14.09.2004г.а за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни услуги.
С разпореждане от 13.10.2020г. исковата молба е оставена без движение, като е указано на ищеца в 1- седмичен срок в писмена молба, с препис за другата страна да заяви недвусмислено дали исковата сума е била заплатена на ответното дружество, доколкото това не било ясно от изложението в исковата молба, да обоснове правния си интерес от иска, да посочи ясно цената на иска, да внесе необходимата държавна такса в размер на 4% но не по малко от 50 лева.
В срока за отстраняване на нередовностите на 23.10.2020г. ищецът е представил документ за платена държавна такса, посочил е, че сумата *** лева е била заплатена на ответното дружество и именно те е цена на иска и предмет на предявения отрицателен установителен иск.Правният си интерес от иска обосновава с твърдението ,че отрича дължимостта на тази сума, по договора и издадена фактура №**********/07.06.2018г.
За да прекрати производството по делото съдът е приел, че в конкретиката на възникналия спор, липсва правен интерес от предявения установителен иск, тъй като решението по установителния иск не би довело до търсената промяна в неговата правна сфера, до каквато би довел единствено осъдителен иск.Изложени са съображения за това, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за установителния иск, която е налице когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, когато ответникът оспорва права на ищеца, присвоява право спрямо последния.
Съдът намира обжалваното определение за правилно.
Безспорно както е посочил и районния съд е, че искът по чл.124, ал.1 ГПК е субсидиарна форма на защита, както, че наличието на правен интерес от търсената с иска защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск.Правен интерес от установителен иск е налице, тогава когато се оспорва претендираното от ищеца право или се претендира отричаното от него право, като целта на иска е да внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения( Българско гражданско процесуално право – девето преработено и допълнено издание, 2012г., Ж.Сталев).
При плащане – получаване на нещо при отсъствие на основание за това, по силата на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за получилия неоснователно плащане възниква задължение да върне това което е получил.
Твърденията в исковата молба, за извършено плащане за доставка на вода, на цена, която не съответства на стойността на реално доставеното количество вода, сочат на неоснователно обогатяване на ответника със стойността на недължимо получената сума.В тази хипотеза ищецът има право да претендира връщането й.
Моментът към
който при предявен отрицателен установителен иск се признава съществуването или несъществуването
на вземането респ. задължението– това е момента на приключване на устните
състезания пред съда, като на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът е длъжен да
вземе предвид всички настъпили до този момент релевантни факти.При твърдения за
извършено плащане на претендирана от ответника сума, интерес от иск за
установяване недължимостта й, липсва.При всички случаи, след като сумата е
платена, няма как да бъде прието, че тя е дължима – съгласно ЗЗД плащането е
един от начините за погасяване на парично задължение.Претендираното от
ответника вземане вече е реализирано при което
нужда от установяване несъществуването му няма.( в този смисъл решение № 1019 от 10.V.1996 г. по гр. д. № 519/95 г., IV г. о.).Съществуващия
между страните спор по дължимостта на сумата е прераснал в спор за връщането й
обратно поради неоснователното й плащане.
Съгласно чл.124, ал.4 ГПК може да се предяви
иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за
установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно
значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.Доколкото в исковата
молба се твърди, че сума в този размер не е била дължима, поради това, че не е
извършена доставка на вода на посочената стойност – то наличието респ.
отсъствие на основание за плащането е факт с правно значение, за който не е
предвидено право на установяването му със самостоятелен иск.
Съгласно чл.130 ГПК когато при проверка на
исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща
исковата молба.Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260260/23.10.2020г.
на Кюстендилския районен съд по гр.д.№1822/2020г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: