Решение по дело №165/2023 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 182
Дата: 23 юни 2023 г.
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20231630200165
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Монтана, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20231630200165 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № ВG 13042022//Р8-728/07.10.2022г. на
Директор НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), гр.София, е наложено на А. К. А., с посочен съдебен
адрес в гр.София, чрез адв.Н. Б. от САК, административно наказание - глоба в
размер на 1800 (хиляда осемстотин) лева на основание чл.179, ал.3а от ЗдвП,
за административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление А. К. А., чрез адв.Н. Б. от
САК, преупълномощила адв.П. Р. от САК, моли да бъде отменено. Не се
претендират разноски. В съдебното заседание, в рамките на което делото е
прието за решаване, жалбоподателя А. и/или негов пълномощник, не се
явяват и не се излагат допълнителни доводи, извън наведените в жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител юрисконсулт
И.Й. излага доводи, в т.ч. и в писмено становище, за потвърждаване на НП.
Прави се искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, но
1
неоснователна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
На 13.04.2022г. в 09:18 часа в направление излизане от територията на
Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт (ГПП)
ИЛИНДЕН, пристигнало пътно превозно средство с рег. № хх, марка и модел
СЕДЛОВИ ВЛЕКАЧ „ДАФ ХФ 460 ФТ”, с обща техническа допустима
максимална маса - над 12 тона, управлявано от А. (технически погрешно
посочено в НП – от С., който е актосъставителя).
След извършена проверка от страна на контролните органи е установено,
че на 12.04.2022г., в 12:13 часа, горепосоченото пътно превозно средство
(ППС) с регистрационен № хх, попада в категорията на пътно превозно
средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на
12.04.2022г., 12:13 часа, по път І-1, км 110+539, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ппс не е заплатена дължимата
пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП).
Като място на нарушението е посочен път І-1, км 110+539, за който се
събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към
т.1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020г. за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние - тол такса.
За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен
запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с номер на
нарушението DC7267404A7E1B46E053011F160AA1F8, който заедно с
приложените към него статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за
отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с
идентификатор № 10211) - част от системата.
2
За извършеното административно нарушение е съставен АУАН №
ВG13042022/5800/Р8-728/13.04.2022г., който А. подписал без възражения.
АУАН е съставен от св.И. К. С., инспектор в отдел МБ Гоце Делчев,
териториална дирекция „ТД Митница София“ в присъствието на св.Т. Г. К..
На нарушителя е предоставена възможност да направи възражения при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, като
такива не са направени. Предоставена е и възможност да направи писмени
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, като такива не са постъпили.
В хода на извършената служебна проверка на административно
наказателната преписка, е установено, че за ППС с рег. № хх и за посочения
времеви период е издадена маршрутна карта с идентификационен №
22041212147647. Така издадената маршрутна карта включва едно
преминаване през сегмент **********, в границите на който се намира
контролно устройство с идентификатор № 10211.Процесното превозно
средство е засечено на посочените по – горе дата и час при повторно
преминаване в рамките на сегмент **********.
В хода на извършената проверка, на 13.04.2022г. А. е заплатил
дължимата независимо от съответната административно-наказателна санкция
такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 119.00 (сто
деветнадесет) лева. Горното се потвърждава от квитанция за платени пътни
такси в Република България № АМ - 22ВG005730Х45284972 - ********** от
13.04.2022г.
В хода образуваното административно-наказателно производство, като
доказателство е създаден и приложен към настоящата преписка доклад от
Електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, доказващ обстоятелството,
че ППС с рег. № хх е с обща техническа допустима максимална маса над 12
тона и е засечено на 12.04.2022г., в 12:13 часа, по път І-1, км 110+539, като за
посоченото ППС е регистрирано тип нарушение - няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването. Приложени са и
статични изображения във вид на снимков материал, удостоверяващи
разположението на процесното превозно средство върху посочения по-горе
пътен участък на дата 12.04.2022г. в 12:13 часа.
Жалбоподателят А. К. А., излага синтезирано следните доводи против
обжалваното НП:
3
На 13.04.2022г. на излизане от територията на РБ на граничен контролно
пропускателен пункт - Илинден, ми бе съставен АУАН в качеството на водач
на ВЛЕКАЧ марка ,,ДАФ ХФ 460 ФТ“, с обща техническа допустима
максимална маса - над 12 тона с рег. № хх, което попада в категорията на
пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по
чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП. Нарушението е засечено на 12.04.2022г. в 12:13 часа
по път № 1 – 1, км. 110 539, за който път се събира такса за изминалото
разстояние - ТОЛ такса съгласно Приложение към т.1 на Решение № 101 на
МС от 20.02.2020г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние - ТОЛ такса. Извършеното
нарушение е генерирано със запис с електронна система
DC7267404A7E1B46E053011F160AA1F8, който заедно с приложените към
него доказателствен материал във вид на статични изображения (видео
записи) представлява доказателство за отразените в него обстоятелства
относно пътното превозно средство, табела с регистрационен номер, дата, час
и място на движение по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа и местонахождението на техническото устройство. При
извършено последователно преминаване през този участък е доказано, че
цитираната система не винаги отразява точно часа, датата, местоположението
и регистрацията на преминаващите товарни автомобили. Това е проблем от
дълго време, но мерки от страна на обслужващата електронните системи
фирма, не се вземат.
АУАН е съставен на А. К. А., в качеството му на водач като физическо
лице, за нарушение, което не е установено в момента на извършване, а на по-
късен етап, на базата на запис с техническо средство, а в цитираното по-горе
НП е посочено лице - „.......управлявано от г-н С.“.
Нарушението, според актосьставителя е на базата само на запис на
извършено такова на 12.04.2022год. в 12:13ч. Тук актосъставителя е допуснал
съществено процесуално нарушение, като е пренебрегнал разпоредбите на
чл.10б, ал.3 от ЗП.
Законодателят в цитираната разпоредба е въвел в задължение на
собственика или ползвателя заплащането на ТОЛ таксата за всички пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5
тона. В тази насока е и установената трайна съдебна практика (Определение
4
№ 12999/21.10.2020год. 7-мо отделение на ВАС). В конкретния случай Г.А.Ч.
(така е посочено в жалбата) не е собственик на ВЛЕКАЧ марка „РЕНО Т”
(така е посочено в жалбата), с обща техническа допустима максимална маса
над 12 тона, с рег. № хх, нито е вписан като ползвател или собственик , а е
водач на МПС.
Няма категорични доказателства относно самоличността на лицето
управлявало процесното превозно средство на посочената дата, единствено
заплатена дължима такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, принудително платена, като
без плащането й, движението на камиона ще бъде спряно !!! Това е практика
на служителите на ТОЛ системата и беззаконните принудителни мерки които
не могат да бъдат избегнати, са основния проблем на превозвачите.
Към жалбата е приложена Заповед за командировка в чужбина №
11/12.03.2022г. на лицето Ф.К., шофьор международен транспорт,
удостоверяваща 30 дневна командировка, считано от 13.03.2021г., а
пътуването е следвало да се извърши с т.а. рег. № хх.
В рамките на съдебното следствие показания дават св.И. К. С. и св.Т. Г.
К., които потвърждават изложените обстоятелства в АУАН. И двамата
свидетели уточняват, че водача е бил поканен да заплати компенсаторната
такса или да му бъде съставен АУАН. Данните за нарушението са от система
на БГТОЛ, като св.С. посочва, че не си спомня водача да е възразявал, в т.ч.,
че не бил управлявал ППС към момента на нарушението, и уточнява, че това
за проверяващите няма значение, тъй като системата регистрирала камиона, а
не шофьора му. Жалбоподателят е заплатил 119 лева, иначе не могъл да
напусне страната.
Бяха приобщени и писмените доказателства по делото, в т.ч. Протокол за
установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа
на нова стационарна контролна точка, а също и становище от отдел
„Управление на информационна система и инфраструктура“ НТУ, ведно с
приложение, съгласно което данните показват, че е налице валидна
маршрутна карта № 22041212147647 за датата и часа на нарушението. Има
регистрирани две преминавания през рамката на която е отчетено
нарушението, като са приложени преминаванията на рамката за тази дата. За
второто преминаване няма получена валидна маршрутна карта и няма
получено плащане за преминаване през сегмента на рамката.
5
По делото са приложени писмени данни (Заповед № ЧР – СП –
622/11.08.2022г., Заповед № РД – 11 – 167/08.02.2021г. и Заповед № РД – 11 –
760/19.08.2022г.), удостоверяващи надлежно оправомощаване на Директор
НТУ да издаде процесното НП. Настоящият съд не споделя доводите за
допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН чрез
технически погрешно посочване на фамилията С., вместо А., тъй като
настоящия съд намира това техническо несъответствие за несъществено и
съответно не ограничило правото на защита на жалбоподателя.
Настоящият съд не споделя и останалите доводи на А. изложени в
жалбата му против процесното НП, чрез адв.Б. от САК. Не подлежащата на
сертифициране тол – система, не може да бъде основание за отмяна на НП и
този съд не споделя доводите изложени в тази насока. Този съд не открива
допуснати нарушения по чл.40, чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Правилно е бил
определен субекта на административно наказателната отговорност (АНО),
имайки предвид чл.179, ал.3а от ЗДвП, която разпоредба, освен, че предвижда
АНО именно за водача на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, но и при
обстоятелства изрично посочени в процесните АУАН и НП, напълно
съвпадащи със законните изисквания на чл.179, ал.3а от ЗДвП – „Водач,
който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от
Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800
лв.”
Съгласно чл.139, ал.7 от ЗДвП - (Нова - ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от
16.08.2019г.) – „Водачът на пътно превозно средство от категорията по
чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за
участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата,
освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице”.
6
Разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП предвижда при какви условия и
какви по вид и размер санкции ще понесе именно собственика или ползвателя
на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП. Административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя – водач, е ангажирана правилно
на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП. А. има качеството на водач, не оспорено
по надлежен ред, както в рамките на АНП, така и в хода на съдебното
следствие пред въззивния съд. С твърдението, че не било доказано дали
жалбоподателят е бил водач на процесното ППС, по време на извършване на
нарушението, не се оборва доказателствената сила на съставения АУАН. По
делото не са представени от жалбоподателя ГОДНИ доказателства в полза на
това голословно твърдение. Приложената заповед за командировка в чужбина
№ 11, макар и с дата 12.03.2022г., е за период 30 дни, считано от 13.03. 2021г.,
а процесното нарушение е извършено на 12.04.2022г.
За да установи дали са спазени изискванията на чл.179, ал.3а от ЗДвП и
чл.10б, ал.3 от ЗП, съдът изиска данни за регистрацията на СЕДЛОВИ
ВЛЕКАЧ ХФ 460 ФТ с рег. № хх от Сектор ПП към ОДМВР - Пловдив.
Последният изпрати на съда изисканата информация с писмо рег. № 103000-
9605/04.05.2023г., от която е видно, че ОТП ЛИЗИНГ – КЛОН ПЛОВДИВ, е
собственик по регистрация на процесното ППС, чиято техническа допустима
максимална маса е 19500 кг, а ползвател е О.Т. ЕООД гр.Пловдив.
Съобразявайки данните за регистрация на процесното ППС, настоящия съд
установява, че глобата правилно е определена по размер имайки предвид
разпоредбите на чл.179, ал.3а от ЗДвП и чл.10б, ал.3 от ЗП.
Като се има предвид чл.179, ал.3а от ЗДвП, правилно е бил определен и
субекта на административно наказателната отговорност в лицето на водача А.
К. А..
По делото не е спорно, че за процесното ППС с рег. № хх е била издадена
маршрутна карта с идентификационен № 22041212147647, но същата не
включва повторното преминаване в рамките на сегмент **********, в
границите на който се намира контролно устройство с идентификатор №
10211. Била е заплатена и дължимата в подобни случай такса по чл.10б, ал.5
от ЗП, която в случая е в размер на 119 лева.
Съгласно чл.189з (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) За
нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за
7
административните нарушения и наказания. При действието на посочената
разпоредба, и имайки предвид датата на извършеното процесно нарушение –
12.04.2022г., 12:13 часа, чл.3, ал.2 от ЗАНН е неприложим. Разпоредбите на
чл.11 от ЗАНН вр. с чл.9, ал.2 от НК, са неприложими имайки предвид
Решение № 310/03.05.2023г. по КАНД № 264/23г., Решение №
386/12.06.2023г. по КАНД № 323/23г. и Решение № 388/12.06.2023г. по
КАНД № 358/23г., и трите по описа на касационна инстанция АС – Монтана,
които настоящия съд следва да съобразява.
Жалбоподателят А., не е заявил в жалбата и в открито съдебно заседание
чрез преупълномощения адв.Р. от САК, че претендира разноски, поради и
което съдът не се произнася в тази насока.
Предвид заявеното искане от пълномощника на въззиваемата страна
юрисконсулт И.Й. за присъждане на разноски по делото (юрисконсултско
възнаграждение) и с оглед неговия изход, жалбоподателя А. К. А., следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН (Нов
– ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.27е
от НЗПП (Нов - ДВ, бр. 59 от 2009г., в сила от 28.07.2009г., изм., бр.74 от
2021г., в сила от 1.10.2021г.), настоящия съд намира, че на АПИ, НТУ
гр.София, следва да се присъдят 80 (осемдесет) лева юрисконсултско
възнаграждение, отчитайки действителната правна и фактическа сложност на
делото.
Предвид горното и чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила
от 23.12.2021г.), съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ВG 13042022/5800/Р8-
728/07.10.2022г. на Директор НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ (НТУ)
към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр.София, с което на А. К. А., с
посочен съдебен адрес в гр.София, чрез адв.Н. Б. от САК, е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 1800 (хиляда осемстотин)
лева на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП.
8
ОСЪЖДА А. К. А. да заплати на АПИ, НТУ гр.София, разноски по
съдебното производство (юрисконсултско възнаграждение) в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
9