Определение по дело №2449/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1983
Дата: 1 октомври 2020 г.
Съдия: Ивайло Младенов
Дело: 20201000502449
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 198314.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София3-ти търговски
На 14.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов

Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно частно гражданско дело №
20201000502449 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 274-278, във връзка с чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Е. П.-З., чрез адв. А. Д. от САК, против
разпореждане от 15.06.2020 г. по гр.д. № 15578/2018 г. на Софийския градски съд, І г.о., 13
състав, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка за
освобождаване от внасянето на държавна такса по подадената от нея въззивна жалба срещу
постановеното по същото делото решение.
В частната жалба е оспорено становището на администриращия въззивната жалба съд,
че жалбоподателката е в състояние да заплати дължимата държавна такса по подадената от
нея въззивна жалба, тъй като притежава недвижими имоти- жилище и вила и получаваният
от нея и съпруга общ месечен доход е в размер на над 1000 лв. Наведен е довод, че тя не
реализира доходи от недвижимите имоти, а притежаването им е свързано със заплащане на
присъщите им разходи, данъци и такси. Изложено е, че съдът не е съпоставил общото
материално състояние на молителката и останалите относими към искането обстоятелства с
пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени дали към настоящия момент тя
разполага с достатъчно средства да я заплати. Направено е искане за отмяна на обжалваното
определение и за постановяване на друго, с което молбата да бъде уважена.
Частната жалба е допустима като подадена в процесуално-преклузивния срок по чл.
275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно легитимирана
страна с правен интерес от обжалването и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С въззивна жалба с вх.№ 33287 от 13.03.2020 г. С. Е. П.-З. е обжалвала решение №
1272 от 17.02.2020 г., пост. по гр.д.№ 15578/18 г. по описа на Софийския градски съд, І г. о.,
13 състав и е направила искане да бъде освободена от заплащането на държавна такса по
нея. Представила е декларация от 13.03.2020 г., от която се установява, че получава пенсия в
1
размер на 470.25 лв., а съпругът - трудово възнаграждение в размер на 610 лв., с което се
изчерпват получаваните от семейството доходи, доколкото тя не реализира приходи нито
от притежаваното от нея имущество, нито от осъществявана търговска дейност или
упражнявана свободна професия. От същата декларация се установява, че жалбоподателката
притежава в съпружеска имуществена общност жилище в гр. София и вила, както и че
същата страда от хронично заболяване, което, налага ежемесечни разходи от 220 лв., а тези,
свързани със здравословното състояние на съпруга ѝ са в размер на 30 лв.
При горните данни, за да остави молбата без уважение, с обжалваното разпореждане
съставът на Софийския градски съд е приел, че с оглед размера на получаваните от
молителката и съпруга доходи, надхвърлящ 1000 лв. месечно, както и предвид
притежаваните недвижими имоти, тя е в състояние да заплати дължимата по въззивната
жалба държавна такса от 863 лв.
Разпореждането е неправилно.
Нормата на чл.83, ал.2 от ГПК съдържа примерно и неизчерпателно изброяване на
критериите за освобождаване на страната- физическо лице от внасяне на държавна такса,
поради липсата на достатъчно средства за нейното заплащане, а именно доходите на лицето
и на неговото семейство, семейното положение и имущественото му състояние,
удостоверено с декларация, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, както и
бланкетно посочени други обстоятелства, които по преценка на съда са относими към
възможностите на лицето за заплащането . Тези обстоятелства се удостоверяват с подадена
от молителя декларация, за чиято истинност той носи наказателна отговорност по чл.313 от
НК. Преценката за възможността на ищеца да заплати дължимата държавна такса, се
извършва въз основа на данните за неговото и на членовете на семейството му актуално
имуществено състояние, установено от декларацията и събраните по делото доказателства,
като разполагаемата част от доходите им се формира след приспадането на разходите за
издръжка и другите специфични разходи, в частност тези, свързани със здравословното им
състояние и така получената сума се съпостави с размера на държавната такса.
В случая общият месечен доход на частната жалбоподателка и съпруга възлиза на
1080.25 лв. По статистически данни, за първото полугодие на 2020 г. средствата,
необходими за издръжката на едно лице са в размер на 626 лв., а при двучленното семейство
на жалбоподателката възлизат на 1252 лв., която сума надхвърля установените с
декларацията доходи. Към тази сума следва да се прибавят и специфичните разходи,
свързани със здравословното състояние на жалбоподателката и съпруга , в размер на 250
лв., от което следва, че разходите за издръжката на нея и семейството възлизат на 1502 лв.
Ирелевантно е обстоятелството, че жалбоподателката и съпругът притежават недвижими
имоти, защото от тях те не реализират приходи, като освен това, по своя обем- един
жилищен и един вилен имот, те не надхвърлят личните им нужди.
По горните съображения, настоящият въззивен състав намира, че с оглед нейното
2
имуществено състояние, при съобразяване на другите споменати обстоятелства,
жалбоподателката ще бъде значително затруднена да заплати дължимата по въззивната
жалба държавна такса от 863 лв., поради което след отмяна на обжалваното разпореждане,
следва да бъде освободена от внасянето ѝ.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд, търговско отделение,
3 състав
ОПРЕДЕЛИ:


ОТМЕНЯВА разпореждане от 15.06.2020 г. по гр.д. № 15578/2018 г. на Софийския
градски съд, І г. о., 13 състав, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.83, ал.2 от ГПК, С. Е. П.-З., с ЕГН **********
от заплащане на държавна такса по подадената от нея въззивна жалба с вх.№ 33287 от
13.03.2020 г. против решение № 1272 от 17.02.2020 г. по гр.д.№ 15578/2018 г. по описа на
Софийския градски съд, І г. о., 13 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3