№ 20276
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. К.
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20251110104879 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 29498/28.01.2025 г., на Т. Х. М., ЕГН
**********, гр. София, ул. П поле № 15, вх. Б, ет. 4, ап. 14, чрез пълномощника си
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № .............,
фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 с-в Софийски градски съд, с адрес на
упражняване на дейността: гр. София, бул. „А Л“ № 125, представлявано от Д. М. М. –
Управител, e-mail: ********@*****.*** против „ПКБ“ ЕООД, с ЕИК: ................, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Б № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от
Светослав Николаев Николов, чрез юрк. Е. С. К., с която са предявени са обективно
кумулативно съединени искове: установителен иск с основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 26,
ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, с който се иска да се прогласи нищожността на Договор за
потребителски кредит № 30040549687, сключен между ищеца и ответника на 15.11.2019 г., и
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 50 лв., недължимо платена по договора,
предявен като частичен иск от 2300 лв., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба
до окончателното плащане.
На основание чл. 214 от ГПК цената на осъдителния иск е увеличена на 3793.83 лв., която
сума съставлява пълният размер на иска.
В исковата молба ищецът твърди, че на 15.11.2019 г. е сключил Договор за потребителски
кредит № 30040549687 за предоставяне на заем в размер на 2500 лв. В договора били уговорени
услугите „фаст“ и „Флекси“, за които следвало да заплати допълнителна такса, равняваща се на
почти 100 % от отпуснатата главница, съответно 800 лв. за първата услуга и 1500 лв. за втората,
или общо сумата от 2300 лв. за двете услуги. Твърди, че е изплатил изцяло задължението по
кредита. Счита, че договорът е нищожен, на основание чл. 10, ал. 1 връзка чл. 22 от ЗПК, поради
това, че не била спазена предвидената от закона форма, тъй като не е спазен изискуемия размер на
шрифта. Сочи, че договорът е нищожен и поради това, че годишният процент на разходите не е
посочен в договора, което е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит. Счита, че
уговорените допълнителни услуги, свързани с отпускането на кредита и неговото усвояване и
сключените допълнителни клаузи за това, се явява заобикаляне на императивни правни норми на
ЗПК. Твърди, че пряко нарушение на императивното правило на чл.19, ал. 1 връзка с чл. 11, т. 10 от
ЗПК се явява невключването в ГПР на разходите за заплащане на допълнителните услуги, които по
своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща
1
периодично, поради което счита, че следва да е включена в ГПР и ГЛП.
Ищецът твърди, че клаузите в договора не са формулирани по ясен и недвусмислен начин,
съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗПП и не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Твърди, че услугата, за която се
претендира заплащане, изобщо не била изпълнявана от ответника. Счита, че дори и целият договор
да не е нищожен, то отделни негови клаузи се явяват такива, а именно клаузите за допълнителна
услуга. Моли съда да уважи исковите претенции, както и да му се присъдят разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подадена в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, оспорва иска като неоснователен. Оспорва всички изложени доводи и съображения в
исковата молба, като счита същите за неправилни, неоснователни и голословни, като излага
подробни съображения за това. Признава, че между страните е сключен сочения в исковата молба
договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в
размер на 2500 лв., а ищецът се е задължил да върне на кредитора главницата, ведно с договорна
възнаградителна лихва и възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Сочи, че всички условия по договора за кредит са предварително уговорени между страните, като
ищецът изрично е изявил воля да сключи договора за кредит при посочените условия. Счита, че
дори да се приеме за вярно, че размерът на ГПР е по-висок от законоводопустимия по чл. 19, ал. 4
от ЗПК, съгласно ал. 6 от същия текст последицата от това е недължимост на сумите, с които се
надвишава размера по ал. 4, но не и недействителност на целия договор за кредит. Счита, че
допълнителните услуги по кредита не следва да бъдат включвани в размера на ГПР. Сочи, че
надлежното изброяване и включване в договора за кредит на ГПР и на всички други плащания,
каквито са разходите за незадължителни допълнителни услуги, като сумите на вноските са
записани както месечно, така и общо за целия кредит, не би могло да бъде подвеждащо или неясно
за потребителя, поради което целта за информираност на потребителя, била спазена. Счита, че
потребителят е бил наясно относно задълженията си и конкретните разходи, които ще възникнат за
него по силата на договора за кредит, както и при ползване на допълнителните услуги Фаст и
Флекси, но е преценил, че иска да получи приоритетно разглеждане и да има възможност да отлага
плащането на вноски, да плаща вноски в намален размер и да може да променя падежната си дата.
Позовава се на съдебна практика – национална и на СЕС. Сочи, че допълнителната услуга Фаст е
била предоставена към момента на подписване на договора и използвана от ищеца, като пожелана
от него. Той е получил приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и
представителите на ответника са извършили всички необходими действия за проучването на
кредитната способност на лицето, подготвили са необходимите документи и са сключили договора
в максимално кратки срокове. Счита, че ищецът е недобросъвестен, тъй като е бил добре
информиран за предоставената допълнителна услуга, изявил е изрично желание да се възползва от
нея, за да усвои кредита само няколко часа след кандидатстването си и въпреки това е предявил
настоящия иск. Моли съда да отхвърли исковите претенции и да му присъди разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърденията в исковата
молба, като излага подробни съображения в подкрепа на доводите си и се позовава на
европейска съдебна практика.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните, обстоятелствата, че на 15.11.2019 г. страните са сключили помежду си Договор за
потребителски кредит № 30040549687 за предоставяне на заем в размер на 2500 лв., като в
договора били уговорени за предоставяне услугите „фаст“ и „Флекси“, на основание чл. 146
от ГПК.
От приетото по делото заключение на допуснатата ССчЕ, неоспорена от страните в
срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, по делото се установява, че от извършената проверка в
счетоводството на ответника вещото лице е констатирало, че ищецът е направил плащания
по процесния договор в общ размер от 6293.83 лв., извършени в периода 28.12.2019 г. до
2
12.04.2022 г., като са погасени главница в размер на 2500 лв., възнаградителна лихва от
1195.61 лв., допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 750 лв. и „Флекси“ в размер на 1550
лв., лихва за просрочие от 95.89 лв., такси по тарифа от 200.00 лв. и законова лихва от 2.33
лв. Вещото лице е установило, че в годишния процент на разходите по договора е била
включена единствено възнаградителна лихва, като при направените изчисления, спазвайки
изискванията на Приложение № 1 на ЗПК, включващи главница, възнаградителна лихва и
срок на кредита от 24 месеца, ГПР възлиза на 48.90 %. При изчисляване на ГПР с включване
на изплатената сума по кредита за главница и възнаградителната лихва, както и сумите за
допълнителните услуги „фаст“ и „флекси“ и срока на кредита, ГПР възлиза на 169.53 %.
При така установените факти по предявените искове, съдът счита, че между страните
е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК,
който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и Закон за
защита на потребителите, който урежда защита на особена категория длъжници -
потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП . Процесният договор попада в обхвата и
регулацията и на двата закона, поради което и всички техни предписания го обвързват.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити,
сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения
процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
(т. 11).
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност е по-особена по вид с оглед на
последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно
цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи връщане на лихви и другите разходи.
По повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между
страните, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като
макар в съглашението да е посочен годишния процент на разходите по кредита, в него не са
включени таксите за допълнителните услуги „флекси“ и „фаст“, доколкото те са били
известни на кредитора към момента на сключване на договора и същите е следвало да бъдат
включена при изчисляване на ГПР, съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно цитираната норма "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
В конкретния случай по договора не са включени допълнителни разходи, заплатени
от ищеца като такса за експресно разглеждане на искането за кредит в размер на 98.52 лв.,
дължима при сключване на договор, което е установено от вещото лице. Тези разходи са
били известни на кредитора, включени в дължимата сума по договора, но не са били
включени при определянето на годишния процент на разходите, като по този начин се
3
заобикаля императивна норма на закона.
Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която е насочена както
към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, така и за стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити, по
начин, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на
ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти
за защита.
С посочването в договора за заем на ГПР, който не е формиран при спазването на чл.
19, ал. 1 от ЗПК, а така и отразява по-нисък от действителния ГПР, се създава заблуждение у
потребителя за финансовата тежест на кредита. Достига се и до противоречие с Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на
потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и
задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своето
задължения, преди да сключи договора за кредит (вж. в този смисъл Решение № 2208 от
9.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 6248/2022 г., Решение № 2597 от 19.05.2023 г. на СГС по в.
гр. д. № 823/2022 г.).
Като не е оповестил действителен годишният процент на разходите в договора за
кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на
основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК. В тази
хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва и/или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Неоснователни
са възраженията на ответната страна, че всички клаузи на договора били индивидуално
уговорени – за това твърдение няма ангажирани никакви доказателства, въпреки дадените от
съда указания по реда на чл. 154 от ГПК.
Доколкото с исковата молба е направено искане за провъзгласяване нищожност на
клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидена в Договор
№ ********** от 30.01.2023 г., а не на целия договор, то съдът счита, че именно тази клауза
следва да бъде прогласена за нищожна. При установяване нищожност на клаузата за
заплащане на такса за експресно разглеждане в договора, съдът счита, че се установява и
неоснователно разместване на блага от патримониума на ищеца към този на ответника за
сума в размер на 98.52 лв., като ответникът не доказва основание за получаване на тази сума
и дължи нейното връщане, тъй като се установява от счетоводната експертиза, че сумата е
изплатена от ищеца.
С оглед изложеното, съдът счита, че искът за прогласяване нищожност на процесния
договор следва да бъде уважен. При нищожност на договор за потребителски кредит,
потребителят дължи връщане само на онова, което е получил, поради което, сумата, която е
изплатена над размера на главницата от 2500 лв. От изслушаната и приета по делото ССЕ се
установява, че ищецът е заплатил при начална липса на основание на ответника сума в общ
размер на 3793.83 лв., в това число за възнаградителна, наказателна и законна лихви, такси
за допълнителни услуги „флекси“ и „фаст“, както и такси по тарифата, поради което искът
по чл. 55 от ЗЗД е основателен и следва да се уважи.
При този изход на спора, само ищецът има право на разноски. Същият е направил
такива, както следва: 315.76 лв. за държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице, а за
4
адвокатска защита същият е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат М. в размер на 960 лв. за
установителния иск и 636 лв. за осъдителния иск, с включен ДДС. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
При липсата на реално направени разходи за адвокатска услуга, предоставена на
страна по делото, размерът на възнаграждението на съответния адвокат се определя по
преценка на съда. Наредбата на Висшия адвокатски съвет се явява подзаконов нормативен
акт, който урежда минималните размери на адвокатските възнаграждения, които клиентите
на лицата, упражняващи адвокатската професия следва да заплащат. Доколкото в определени
случаи други нормативни актове препращат към тази наредба, съдът прилага посочените
размери, но същата не дерогира действието на нормативните актове от по-висок ранг,
какъвто се явява Гражданско-процесуалния кодекс, където е определено императивно как се
определя цената на иска (исковете), дори при кумулативно съединяване и как се определя
държавната такса, дължима от съответните страни (чл. 72, ал. 1).
Съдът не е обвързан със списъка по чл. 80 от ГПК в частта, с която се претендира
възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, тъй като не се касае за реално
извършени разходи, а за такива, които съдът определя при съблюдаване на минималните
размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС и при спазване разпоредбите на ЗПП.
Възражение на ответната страна против размера на адвокатското възнаграждение при
хипотезата на чл. 38 от Закона за адвокатурата, когато същото се определя от съда, е
неоснователно, тъй като съдът определя същото съобразно цената на иска, фактическата и
правна сложност на производството, процесуалното поведение на страните, обема на
поисканите и събрани доказателства. При присъждане на възнаграждение на адвокат за
предоставена от него безплатна правна помощ на лице, отговарящо на условията на чл. 38 от
Закона за адвокатурата не се касае за уговорено между страната възнаграждение, поради
което не се прилага разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредбата. Ето защо и с оглед изложеното
по-горе, Съдът определи размер на възнаграждението за пълномощника на ищеца в общ
размер на 1451.26 лв., съобразявайки цената на иска, липсата на фактическа и правна
сложност на предмета на спора, разглеждане на делото и обявяването му за решаване в две
открити съдебни заседания, като отлагането на делото се дължи на процесуалното
поведение на ищеца, който непосредствено преди насроченото за октомври съдебно
заседание е депозирал молба с искане за увеличаване на цената на иска, която съдът е
длъжен да връчи на насрещната страна, която не се е явила в съдебно заседание, като делото
е разгледано и решено без лично явяване на процесуалния представител на ищеца и
доказателствен материал в минимален обем. Определеният от съда размер е съобразен с
общата цена на предявените искове и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за възнаграждения за
адвокатска работа на Висшия адвокатски съвет.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН в отношенията между страните Т. Х. М., ЕГН
**********, гр. София, ул. П поле № 15, вх. Б, ет. 4, ап. 14, чрез пълномощника си
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № .............,
фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 с-в Софийски градски съд, с адрес на
упражняване на дейността: гр. София, бул. „А Л“ № 125, представлявано от Д. М. М. –
Управител, и „ПКБ“ ЕООД, с ЕИК: ................, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Б № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов, чрез
юрк. Е. С. К., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл.
23 от ЗПК Договор за потребителски кредит № 30040549687, сключен между ищеца и
5
ответника на 15.11.2019 г., поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „ПКБ“ ЕООД, с ЕИК: ................, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Б № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов, чрез
юрк. Е. С. К. да заплати на Т. Х. М., ЕГН **********, гр. София, ул. П поле № 15, вх. Б, ет.
4, ап. 14, сумата от 3793.83 лв. (три хиляди седемстотин деветдесет и три лева и осемдесет
и три стотинки), представляваща недължимо платена сума по договора, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба на 28.01.2025 г. до
окончателното плащане, на основание чл. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
ОСЪЖДА „ПКБ“ ЕООД, с ЕИК: ................, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Б № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов, чрез
юрк. Е. С. К. да заплати на Т. Х. М., ЕГН **********, гр. София, ул. П поле № 15, вх. Б, ет.
4, ап. 14, сумата от сумата от 665.76 лв. (шестстотин шестдесет и пет лева и седемдесет и
шест стотинки) за разноски по делото за държавна такса и депозит за вещо лице, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ПКБ“ ЕООД, с ЕИК: ................, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Б № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов, чрез
юрк. Е. С. К. да заплати на адвокат Д. М. М., с адрес: гр. София, ж.к. „М ливади", бл. 112,
вх. „А", ет. 2, оф. 11, сумата от 1451.26 лв. (хиляда четиристотин петдесет и един лева и
двадесет и шест стотинки) за оказана безплатна правна помощ на ищеца и съгласно чл. 38 от
Закона за адвокатурата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6