№ 2738
гр. С., 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря Д. Й. Т.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110120747 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано е въз основа
на Искова молба, вх. 109884/21.04.2023г. на СРС, уточнена с Молба, вх. №
175028/20.06.2023г. на СРС.
Ищецът „************“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу Д. К. З. и А. К. Н.
искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането
им да заплатят на „************“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот -
апартамент в град С., ул. „*********“ № 22, бл. 257, вх. В, ет. 2, ап. 33, всяка, както следва:
по 769,21 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на исковата молба (21.04.2023г.) до окончателното им изплащане;
по 152,94 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода 15.09.2020г.-29.03.2023г.;
по 11,61 лева за главница за дялово разпределение за периода м.03.2020г.-
м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (21.04.2023г.) до окончателното им изплащане;
по 2,43 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.09.2020г.-29.03.2023г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците – наследници
на починалия К. А. И., съществува облигационно отношение въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с
нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния
период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото публично съдебно
1
заседание ищецът се представлява от юрк. Дарина Кирчева, която поддържа предявените
искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците А. К. Н. и Д. К. З. чрез адв. Р. Т. – АК-С.,
са депозирали Отговор на исковата молба, вх. № 298077/24.10.2023г. на СРС, и Отговор на
исковата молба, вх. № 314344/06.11.2023г. на СРС, в които излагат аналогични по същината
си аргументи, с които оспорват предявените искове като неоснователни. Аргументира се, че
ответниците не са обвързани от общите условия на ищеца, като същите не били обявени по
надлежния начин и не били влезли в сила. Освен това общите условия не били подписани от
тях, а мълчанието им в тази връзка не можело да се приравни на съгласие. Касаело се за
принудителна продажба на топлинна енергия, плащане за която, съобразно чл. 62 ЗЗПотр, не
се дължало. Оспорва се наличието на облигационно отношение за доставка на топлинна
енергия между страните. Прави се възражение за погасяване на вземанията по давност.
Клаузите, определящи падежа на задължението за заплащане на главница за топлинна
енергия, били неравноправни и лихва не се дължала. Ответниците не били канени да платят
задълженията. Оспорва се ищецът да е издавал фактури за процесните задължения. Оспорва
се топлоснабдителното предприятие да е имало валиден договор със съответно лице за
извършване на дялово разпределение. Оспорва се въобще да е извършвано дялово
разпределение, а ищецът бил предявил чуждо право. Липсвала уговорка възнаграждението
за дялово разпределение да се плаща на ищеца. Оспорва се имотът да е бил топлоснабден. В
насроченото по делото публично съдебно заседание ответниците се представляват от адв. П.,
която оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Допълнителни съображения се излагат в писмени защити с вх. № 46560/13.02.2024г. на СРС,
вх. № 46614/13.02.2024г. на СРС и вх. № 46621/13.02.2024г. на СРС.
Третото лице-помагач „**********“ ЕООД е депозирало Молба, вх. №
34690/02.02.2024г. на СРС, в която негов представител заявява, че не оспорва предявените
искове и счита същите за основателни и доказани. За насроченото по делото публично
съдебно заседание не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответниците в
отговорите ù, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно
и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово
разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на
ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните
следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Видно от Нотариален акт № ***/19.09.1974г., т. 20, дело № ****/1974г. на I Нотариус
при Софийския народен съд, К. А. И. е получил в дял и придобил по реда на ПЖСК /отм./
2
недвижим имот – апартамент в град С., находящ се в сградата, построена в парцел № 1, кв.
70 по плана на град С., м. „***********“, ул. „*********“ № 54, бл. 257, вх. В, ет. 2, ап. 33,
ведно с припадащите му се площи, права и помещения. Според Удостоверение, изх. № 68-
00-647/03.05.2019г. на ГИС-С., старите адреси: ж.к. „***********“, ул. „*********“ № 54,
бл. 257, и ж.к. „***********“, ул. „*********“ № 22, бл. 257, се отнасят за жилищна сграда с
идентификатор ************** с актуален адрес: град С., ул. „*********“ № 22 и входове
от А до Г. Видно от Удостоверение за наследници, изх. № *************/12.06.2023г. на
Столичната община – Район „*********“, К. А. И. е починал на 14.10.2015г., като е оставил
за свои наследници по закон В.З. И.а /съпруга/, починала на 20.03.2023г., Д. К. З. /дъщеря/ и
А. К. Н. /дъщеря/. Доколкото по делото няма данни за последващо отчуждаване на имота,
съответно за безспорно наличие на вещни права върху него на трети лица, то съдът приема,
че за процесния период ответниците са били негови собственички.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. По смисъла
на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която
норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от
законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по
този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или
титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ
за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на
ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената
енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното
право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК).
Действително в рамките на процесния имот ответниците са били собственички на
топлоснабдения имот. По делото обаче не бе доказано наличието на предпоставките, водещи
до възникване на облигационно отношение за доставка на топлинна енергия между
страните. Макар и описани като приложени към исковата молба, въпреки указанията на съда
за представянето им, общи условия така и не бяха представени по делото. Процесуалният
представител на ищеца представи публикувани такИ. в един национален ежедневник. Що се
касае до публикуването в местен ежедневник, то по делото се установи, че общите условия
са публикувани само частично – до чл. 29 включително. Не бе доказано публикуването на
останалата част от общите условия. Нормата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ е пределно ясна –
необходимо е публикуване в един национален и един местен всекидневник, за да могат
общите условия да влязат в сила и да обвържат потребителите. И, тъй като не се установи
надлежно публикуване на целите общи условия и в един местен ежедневник, то следва и
изводът, че по настоящото дело не е доказано те да са влезли в сила, съответно въз основа на
тях не може да се обоснове наличието на облигационна връзка между страните, от която да
следва задължението за плащане на процесните суми. Това е достатъчно основание за
отхвърляне на предявените искове, поради което обсъждането на останалите събрани по
делото доказателства и наведени аргументи се явява безпредметно.
3
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат само
ответниците, които своевременно са заявили претенции в тази насока. Лично сторени от тях
разноски обаче не са доказани, поради което и такИ. не им се следват.
В полза на процесуалните представители на ответниците, защитавали същите по реда
на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, следва да се присъдят възнаграждения по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, които
съдът, съобразно защитавания по делото материален интерес и естеството на спора,
определя на по 400,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище
в град С., срещу Д. К. З., ЕГН **********, от град С., и А. К. Н., ЕГН **********, от град
С., искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждането им да заплатят на „************“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на
недвижим имот - апартамент в град С., ул. „*********“ № 22, бл. 257, вх. В, ет. 2, ап. 33,
всяка, както следва:
по 769,21 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на исковата молба (21.04.2023г.) до окончателното им изплащане;
по 152,94 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода 15.09.2020г.-29.03.2023г.;
по 11,61 лева за главница за дялово разпределение за периода м.03.2020г.-
м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (21.04.2023г.) до окончателното им изплащане;
по 2,43 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.09.2020г.-29.03.2023г.
ОСЪЖДА „************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град С., да
заплати на адв. Д. М. П. – АК-С., л.№ ************, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв,
сумата от 400,00 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ по делото на ответницата А. К. Н..
ОСЪЖДА „************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град С., да
заплати на адв. Р. В. Т. – АК-С., л.№ ***********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата
от 400,00 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по
делото на ответницата Д. К. З..
Решението е постановено при участието на „**********“ ЕООД в качеството му на
трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4