Решение по дело №164/2014 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 61
Дата: 31 март 2017 г. (в сила от 17 май 2019 г.)
Съдия: Силвия Цветкова Кръстева
Дело: 20144400900164
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 септември 2014 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

                                  31.03.  2017 г.    гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД  ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на  първи март през две  хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ:1………………………

                                                        2……………………….

 

Секретар  А.Д.

Прокурор …………………

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ТД №164  по описа за 2014 год.    

                   ИСК  с правно основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ с цена на иска 61 650, 00 лева ;

                   ИСК с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 и чл.34 от ЗЗД с цена на иска 61 650, 00 лв.         

                Ищецът„АЛФА БАНК“АД – Гърция, гр.Атина, осъществяващо банкова дейност в България чрез клона „АЛФА БАНК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК *******, гр.София твърди, че е кредитор в производството по несъстоятелност на ответното дружество“ПЪТ ИНВЕСТ“ООД( в несъстоятелност)  с ЕИК *******, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност на 30.08.2013 г. по ТД № 269/ 2012 г. по описа на Плевенския окръжен съд с начална дата на неплатежоспособността 06.01.2012 г.Твърди се, че ищецът след  началната дата на неплатежоспособността и преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност ( 30.11.2012 г.) е изпълнил изискуеми задължения към втория ответник ЕТ“*******“ с ЕИК ******* на  01.10. 2012 г. чрез банков превод в размер на  61 650, 00 лева, като по този начин е налице хипотезата на чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ.Изразено е становище, че представените от ответницата едноличен търговец  договори за заем и анексите към тях са симулативни.

            Ищецът е отправил искане за обявяване нищожността на извършеното плащане на основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ в размер на 61 650, 00 лева и  на основание чл.55, ал.1 и чл.34 от ЗЗД да бъде осъден ЕТ“*******“ да заплати на ответника „ПЪТИНВЕСТ“ООД сумата от 61 650, 00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 03.09.2014 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

            Предявен е евентуално иск, ако съдът приеме, че погасеното парично задължение не е било изискуемо, то следва искът да бъде уважен по реда на чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ.

           Конституираният като съищец по реда на чл.649, ал.3 от ТЗ синдик на „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД (в несъстоятелност) В.С. е изразила становище, че изцяло поддържа предявените от  банката – ищец искове.

           Ответникът ЕТ“ *******“ е изразил становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани.Изразено е становище, че „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД е извършил плащанията  в кръга на обичайната си дейност, поради което е приложима разпоредбата на чл.646, ал.5 от ТЗ, която изключва приложението на разпоредбата на чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ.Твърди се, че е налице връщане на сума по договор за заем в срок от 30 дни от датата на падежа.Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.

       Ответникът „ПЪТ ИНВЕСТ“ ООД (в несъстоятелност) е изразил становище чрез процесуалния си представител, че предявените искове са неоснователни и  плащането е извършено в кръга на обичайната търговска дейност.

            ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

             ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

   Ищецът е кредитор в производството по несъстоятелност с прието вземане, видно от представения Списък на приети от синдика вземания на кредиторите на „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД( в несъстоятелност) под № 9 на предявяване, одобрен с определение № 179/ 25.02.2014 г. по ТД № 269/ 2012 г. по описа на Плевенския окръжен съд.

    На 30.06.2006 г. между ответниците – търговци е скрючен договор за заем, по силата на който едноличният търговец е предоставил в заем на  несъстоятелния длъжник сумата от 41 000 лева, която е следвало да бъде върната в срок до 31.12.2008 г. Страните са уговорили лихви върху заетата сума.

    На 05.01.2009 г. страните са анексирали договора, като са се споразумели срокът за връщане на сумата да е 30.06.2011 г. без изменение на останалите клаузи по договора.

   На 30.06.2011 г. с Анекс №2 страните са приели, че удължават срока за връщане на заема с петнадесет месеца в срок до 30.09.2012 г. без промяна на останалите клаузи по договора и Анекс №1.   

    С Решение № 166/ 30.08.2013 г. по ТД № 269/ 2012 г. по описа на Плевенския окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД.            

     С определение № 74/ 28.01.2015 г. съдът е спрял производството по настоящото дело на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК да приключване на производството по ТД № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС на РБ.Това производство  е приключило с решение за връщане на делото за ново разглеждане  от ВТАС, като е образувано в.т.д. № 268/ 2015 г.  и с решение № 76/ 08. 04. 2016 г. решение  № 166/ 30.08.2013 г. по ТД № 269/ 2012 г. по описа на Плевенския окръжен съд е потвърдено относно определената начална дата на неплатежоспособност 06.01.2012 г.С определение на ВКС на РБ не е допуснато касационно обжалване на решение № 76/ 08.04. 2016 г. по в.т.д.№ 268/ 2012 г. по описа на ВТАС.

        С определение № 823/24.10.2016 г. по настоящото дело производството е възобновено след приключване на производството по обжалване на Решение № 166/ 30.08.2013 г. по ТД № 269/ 2012 г. по описа на Плевенския окръжен съд досежно началната дата на неплатежоспособността.

          За изясняване на въпроса какви суми е получил първия ответник от едноличния търговец по договорите за заем, съответно какви суми е изплатил за погасяване на задължението и  кога е извършено това изпълнение, е допусната съдебно – счетоводна експертиза.От заключението става ясно, че  сумата предоставена в заем в размер на 41 000 лева е преведена на несъстоятелния длъжник по банкова сметка ***.07.2006 г., като сумата е осчетоводена при несъстоятелния длъжник по сметка получени краткосрочни заеми сметка 151/ 003, а в счетоводството на едноличния търговец  преведената сума от 41 000 лева е отразена в сметка 225/ 0048 „ Предоставени в заеми в лева“/ контрагент несъстоятелният длъжник.

            Вещото лице е посочило, че на 17.12.2007 г. е изплатена сумата от 600 лева и на 01.10.2012 г. е изплатена сумата от 60 870, 11 лева, като изцяло е погасена главницата в размер на 40 400 лева и лихви в размер на 20 360, 11 лева.Вещото лице е посочило, че осчетоводяването на сумите е правилно извършена и при двете страни.

              В отговор на въпроса за  изразходването на заетата сума от несъстоятелния длъжник, вещото лице е посочило, че сумите са използвани за заплащане на доставчици и малка сума за разплащателна сметка( 50 лева).

 

         ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

         Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че ищецът като кредитор е в кръга на лицата по чл.649, ал.1 от ТЗ активно легитимирани да предявят иска по чл. 646, ал.2, т.3 от ТЗ.

         Съдът приема, че предявеният иск е допустим, като е спазен едногодишния срок по чл.649, ал.1 от ТЗ. Съгласно цитираната разпоредба срокът е едногодишен от  откриване на производството и това е датата на постановяване на решението от Плевенския окръжен съд – 30. 08. 2013 г.Видно от доказателствата по делото исковата молба е подадена на 01.09.2014 г., тъй като тогава е поставено пощенското клеймо на  изпращане на исковата молба с доказателствата.

             Съдът счита, че исковата молба е подадена в преклузивния срок по чл.649, ал.1 от ТЗ, тъй като съгласно чл.60, ал.1 и 6 от ГПК  едногодишният срок е изтекъл на 01.09.2014 г., който е първият присъствен ден след 30.08.2013 г., който е неприсъствен.По тези причини съдът приема, че срокът за предявяване на иска е спазен и същият е допустим.

              Съгласно разпоредбата на чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено  от длъжника след  началната дата на неплатежоспособността в шестмесечен срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ.

            Видно от доказателствата по делото началната дата на неплатежоспособността е 06.01. 2012 г., а датата на  подаване на молбата по чл.625 от ТЗ, като основание за образуване на ТД № 269/ 2012 г. по описа на Плевенския окръжен съд е 30.11.2012 г.От заключението на съдебно- икономическата експертиза се установява, че „ПЪТ ИНВЕСТ“ЕООД е погасило задълженията си  в размер на 60 760, 11 лева към едноличния търговец и заемодател по договора за заем на 01.10.2012 г. Следователно изпълнението е извършено след началната дата на неплатежоспособността и в шестмесечния срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ.С оглед на това съдът приема, че извършеното плащане за погасяване на задължението по договора за заем от  „ПЪТ ИНВЕСТ“ЕООД  към едноличния търговец за сумата от 60 760, 11 лева попада в предпоставките на разпоредбата на чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ за прогласяване на нищожността на това действие от несъстоятелния длъжник.

         По отношение на сумата от 600 лева, която е изплатена от несъстоятелния длъжник на едноличния търговец на 17.12.2007 г. съдът приема, че  това плащане не попада в периода от датата на неплатежоспособността 06.01.2012 г. до датата на подаване на молбата по чл.625 от ТЗ на 30.11.2012 г., поради което за тази сума искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

        С отговора на исковата молба ответникът едноличен търговец е изразил становище, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като е налице хипотезата на чл.646, ал.5 от ТЗ и изпълнението на задължението е извършено в кръга на обичайната за  несъстоятелния длъжник търговска дейност.Цитираната разпоредба предполага две хипотези при изпълнение от несъстоятелния длъжник в кръга на обичайната му дейност: изпълнението е извършено съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето  на равностойна стока или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на паричното задължение; когато след извършването на плащането кредиторът реално е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга.В случая се твърди хипотезата на чл.646, ал.5, т.1 от ТЗ за изпълнение след предоставяне на стока или услуга.

         Съдът счита, че не е налице  хипотезата на чл.646, ал.5, т.1 от ТЗ, тъй като плащането е по изискуемо задължение по договор за заем чрез връщане на предоставената в заем сума, като това изпълнение не е във връзка с обичайната търговска дейност на длъжника. Търговската му дейност, видно от регистрацията на ответника в Търговския регистър и предмета му на дейност е свързано с пътни строежи и ремонти и всички свързани с това други дейности.В случая ответникът е изискал от вещото лице да установи за какво са разходвани средствата, получени по договора за заем, но законът изисква  изпълнението да е във връзка с обичайни търговски отношения между страните по договора,а не по отношение на трети лица.По делото не е налице договор за доставка или договор за услуга във връзка с пряката дейност на несъстоятелния длъжник с втория ответник, а е налице предоставяне на заем от втория ответник за покриване на разходи на този длъжник.По тези причини съдът приема, че изпълнението на изискуемото задължение по договора за заем не представлява изпълнение в кръга на обичайната търговска дейност, каквото би било изпълнението към доставчици на суровини за покриване и ремонт на пътищата или плащане стойността на гориво за машините, с които се осигурява тази дейност, а е налице изпълнение по договор за заем извън кръга на  стоките и услугите, които биха се предоставили при осъществяване на основната  търговска дейност на несъстоятелния длъжник. Плащания в кръга на обичайната дейност на длъжника са отразени в таблицата на вещото лице, което е посочило по какъв начин са изразходвани предоставените в заем средства към трети лица, но тези плащания не следва да се вземат пред вид при преценката на разпоредбата на чл.646, ал.5, т.1 от ТЗ, тъй като те касаят отношения на длъжника към трети лица, а не отношения между двамата ответници като страни по договорите за заем.

              По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като следва да бъде прогласено за нищожно  извършеното от несъстоятелния длъжник плащане на 01.10.2012 г. в размер на 60 760, 11  лева към ответника  едноличен търговец и заемодател, като за разликата до 61 650 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

            С оглед на това, че съдът счита, че е налице хипотезата по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ, тъй като е изпълнено изискуемо задължение по договора за заем от длъжника, то не следва съдът да се произнася по евентуално предявения иск с правно основание чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ с оглед на това, че  евентуалният иск е обусловен от изхода на първоначалния иск по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ, който съдът приема, че е основателен и доказан.

            По иска с правно основание чл.55, ал.1 и чл.34 от ЗЗД.Съгласно разпоредбата на чл.649, ал.2 от ТЗ( ДВ бр. 20/ 2013 г.) в случаите на предявен иск по чл.646 от ТЗ синдикът, съответно кредиторът може да предяви и обусловените от посочените искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността. Искът по чл.55, ал.1  и чл.34 от ЗЗД се явява осъдителен и обусловен от иска по чл.646 , ал.2, т.3 от ТЗ за попълване на масата на несъстоятелността.С оглед на това , че искът по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ е уважен, следва ответникът ЕТ“*******“ да бъде осъден да заплати на несъстоятелния длъжник „ПОТ ИНВЕСТ“ООД( в несъстоятелност) сумата от 60 760, 11 лева, която ответникът държи  при липса на основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 03.09.2014 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 61 650 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като в тази част плащането от страна на несъстоятелния длъжник не е обявено за недействително по реда на чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ.

             При този изход на делото и на основание чл.649, ал.6, изр.2 от ТЗ вр. чл.620, ал.3 от ТЗ несъстоятелният длъжник следва да заплати половината от дължимата държавна такса за предявяване на иска в размер на 1215, 20 лева по сметка на Плевенския окръжен съд и следва ответникът ЕТ“******* да заплати същата сума държавна такса по сметка на Плевенския окръжен съд на основание чл.649, ал.6, изр.2 от ТЗ за иска по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ и сумата от 2430, 40 лева  държавна такса за иска по  чл.55, ал.1 и чл.34 от ЗЗД.    

         Ищецът не е отправил искане за присъждане на деловодни разноски и не е представил списък по чл.80 от ГПК, поради което съдът счита, че не следва да се произнася по този въпрос.      

По изложените съображения, съдът по несъстоятелността

 

 

                                      Р     Е     Ш     И     :

 

 

          ПРОГЛАСЯВА на основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ НИЩОЖНОСТТА по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД ( в несъстоятелност) с ЕИК*******  , открито по ТД №269/ 2012 г. по описа на Плевенския окръжен съд с решение от 30.08.2012 г., на плащане от „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД( в несъстоятелност) на ЕТ“ *******“ с ЕИК*******, гр.Плевен, ул.“******“**, **, **, представлявано от В.С.Ц., извършено на 01.10.2012 г.  в размер на 60 760, 11 лева за погасяване на задължения за лихви по Договор за заем от 30.05.2006 г. и анексите към него,сключен с ЕТ“ *******“ с ЕИК*******, като за разликата до 61 650 лева  ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

         ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.3  и чл.34 от ЗЗД  

ЕТ“ *******“ с ЕИК*******, гр.Плевен, ул.“******“**, **, **, представлявано от В.С.Ц. да заплати на „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД ( в несъстоятелност) с ЕИК******* , гр.Плевен, ул.“ ******“**, **, представлявано от В.В.С. сумата от 60 760, 11 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.09.2014 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 61 650 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

     ОСЪЖДА на основание чл. е чл.649, ал.6, изр.2 от ТЗ вр. чл.620, ал.3 от ТЗ „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД( в несъстоятелност) с ЕИК******* да заплати   по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса в размер на  половината дължима държавна такса в размер на 1215, 20 лева за иска по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ, която да бъде събрана от масата на несъстоятелността на   „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД( в несъстоятелност) . 

     ОСЪЖДА на основание чл. е чл.649, ал.6, изр.2 от ТЗ ЕТ“ *******“ с ЕИК******* да заплати   по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса в размер на  половината дължима държавна такса в размер на 1215, 20 лева за уважения иск по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ и сумата от 2430 , 40 лева за уважения иск с правно основание чл.55, ал.1 и чл.34 от ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД с ЕИК ********.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.

 

                      СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: