Присъда по дело №16147/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13
Дата: 24 януари 2024 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20231110216147
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 13
гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
СъдебниАНТОАН В. Г.

заседатели:РУМЕН П. ПЕНОВ
при участието на секретаря ал
и прокурора И. М.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Наказателно дело от
общ характер № 20231110216147 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Й. И., адрес, българин с българско гражданство, с
висше педагогическо образование, неженен, неосъждан, безработен, с ЕГН
**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 13.06.2023 г. в гр. София, ж.к.
„Илинден“, площад „Преображение“, №4, ресторант „Клео“, в детски кът
извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, а именно спрямо В. Т.
А., родена на 13.02.2015 г. като я прегръщал и целувал, а също така я опипвал
с ръце по тялото в областта на половия орган, седалищните части, бедрата и
гърдите, поради което на основание чл. 149 ал. 1 НК вр. чл.58а ал.1 НК ГО
ОСЪЖДА НА ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което на основание чл. 57 ал.1 т.3 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален ОБЩ режим.
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Й. И., адрес №15, българин с българско гражданство, с
висше педагогическо образование, неженен, неосъждан, безработен, с ЕГН **********, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 13.06.2023 г. в гр. София, ж.к. „Илинден“, площад
„Преображение“, № 4, ресторант „Клео“, в детски кът принудил другиго - В. Т. А. да
пропусне нещо противно на волята й, а именно да излезе от детски кът на заведението за да
отиде при майка си, като употребил за това заплашване - казал й да не излиза защото ще й се
1
случи нещо лошо, поради което на основание чл. 143 ал. 1 НК вр. чл.58а ал.1 НК ГО
ОСЪЖДА НА ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 57
ал.1 т.3 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим.
На основание чл.23 ал.1 НК ОПРЕДЕЛЯ ЕДНО ОБЩО най-тежко
наказание измежду посочените по-горе до размера на по-тежкото, а именно
ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57 ал.1 т.3 ЗИНЗС наказанието следва да бъде изтърпяно при
първоначален ОБЩ режим.
ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, представляващо флаш памет с видеозапис /л.
176 от ДП/ - да се унищожи като вещи. без стойност след влизане в сила на присъдата.
ОСЪЖДА подсъдимия К. Й. И. със снета по-горе самоличност и ЕГН
да заплати по сметка на СДВР сумата от 2 018, 80 лв. – разноски за
експертизи.
ОСЪЖДА подсъдимия К. Й. И. със снета по-горе самоличност и ЕГН
да заплати на а. Г.А Л.-САК, с личен №**********, сумата от 1 500 лв.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски градски съд в
15-дневен срок от днес по реда на Глава XXI от НПК.


Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда №13 от 24.02.2024 г. по НОХД №16147/2023
г. по описа на Районен съд-София, 121-ви състав




Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по по досъдебно
производство №908/2023 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. № 27065/2023 г. по описа на
СРП срещу К. Й. И. за това, че на 13.06.2023 г. в гр. София, АДРЕС“, в детски кът извършил
действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14-годишна възраст, а именно спрямо В. Т. А., родена на ХХХ като я
прегръщал и целувал, а също така я опипвал с ръце по тялото в областта на половия орган,
седалищните части, бедрата и гърдите, поради което на основание – престъпление по чл.
149 ал.1 НК. Подсъдимият е обвинен и, че на същата дата и място принудил малолетната В.
Т. А. да пропусне нещо противно на волята й, а именно да излезе от детски кът на
заведението за да отиде при майка си, като употребил за това заплашване - казал й да не
излиза защото ще й се случи нещо лошо – престъпление по чл. 143 ал. 1 НК.
По делото пострадалата малолетна В. Т. А. е конституирана като ЧО. Не е приет за
съвместно разглеждане предявеният граждански иск.
По делото по искане на подсъдимия К. Й. И. и упълномощения му защитник - адв.
М. Д.-САК е проведено предварително изслушване по реда на Глава ХХVІІ от НПК за
решаване въпросите по чл. 371 т.2 НПК.
Прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия за извършени от
него две престъпления, като счита същите същите за доказани по несъмнен и
категоричен начин. При индивидуализация на наказанието на И. са налице
отегчаващи обстоятелства, а именно установени по делото доказателства за
предходно поведение на същия, при което е извършвал действия спрямо
други деца, с цел да възбуди полово желание. По отношение на това
обстоятелство, той отрича станалото. И двете престъпления са извършени на
публично място и са осъществени от него, докато детето на 8 години към онзи
момент е било поверено на грижите му на аниматор, което са отегчаващи
вината обстоятелства. Единственото смекчаващо обстоятелство по делото е
необременено съдебно минало на подсъдимия. Прокурорът предлага на съда,
за престъплението по чл. 149 ал. 1 НК да бъде определено наказание в размер
на 1 година и 6 месеца, което да намали с 1/3 с оглед характера на
производството. По отношение на деянието по чл. 143 ал. 1 НК, предлага
наказание от една година лишаване от свобода. На основание чл.23 НК съдът
следва да определи едно общо наказание, което подсъдимият да изтърпи при
общ режим. Разноските по делото да бъдат възложени в тежест на
подсъдимия, а по отношение на ВД - флаш памет, същата да остане по делото.
Повереникът на малолетната частна обвинителка В. Т. А. – а. Л.-САК се
присъединява към становището на представителят на СРП по отношение
1
доказаността на двете престъпления. По отношение на определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, предлага съдът да
съобрази, че единствено прокурорът говори за възрастта на момиченцето,
като от показанията на близките на подсъдимия се установява че той ще
посещава психолог/психиатър, но съжаление от негова страна не беше
изразено. Заявява, че в производството по настоящото дело жертва е не той, а
детето, по отношение на което са провеждани срещи с психолог след
случилото се. Повереникът изразява несъгласие с твърденията, че това
поведение на подсъдимия се дължи на физическа травма от падане в
детството му, тъй като не съществува такава, която да води до полово
влечение към дете. Моли съда да признае подсъдимия за виновен, като му
наложи справедливи наказания, като на основание чл.23 ал.1 НК да
определите едно обща такова, което той да изтърпи ефективно. Претендира
адвокатско възнаграждение.
Подсъдимият К. Й. И. прави самопризнание при условията на чл.371 т. 2 НПК
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава
съгласие да не се събират доказателства по тези факти. Подсъдимият дава кратки обяснения
в насока, че съжалява за ситуацията и не е искал да причини на детето нищо лошо. Готов е
да посещава терапия и да се среща с психолог. Иска да върне времето назад и моли съда да
му даде шанс заедно със семейството му да поправи нещата.
В правото си на лична защита моли съда да се съобрази с изложеното
от защитника му.
В последната си дума моли съда за по-леко наказание.
Упълномощеният защитник на подсъдимия И. - адв. Д.-САК дава
съгласие по смисъла на чл. 371 т. 1 НПК. Излага доводи, че волята на
защитата и подсъдимия още изначално е била последният да направи
самопризнание. Не желае да омаловажава постъпката на И., но е налице
готовност на същия към промяна и в това, че бъде подкрепян от своите
близки. Защитата смята, че самият подсъдим има нужда от специални грижи
и откъсването му от семейната среда за дълъг период, ще попречи на негово
социализиране. Заявява, че обществото е длъжник на хора като него, които не
са получили адекватна и своевременна помощ. Именно поради тази причина,
е предоставен на съда терапевтичен план на психолог С. Овчарченска към
СНЦ „Знание, успех, промяна” гр. Дупница, която е работила и преди години
с него и може са му помогне. Подсъдимият И. има и запазен час при
психиатър. Смята, че подсъдимият има подкрепата на семейството си и не
следва да бъде изолиран от обществото, поради което наказанието следва да
бъде в размер, който да е в баланс с целите на наказанието.
Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия К. Й. И. по чл. 371 т.2 от
НПК се подкрепя от събраните досъдебно производство №908/2023 г. по описа на 03 РУ-
СДВР, пр. пр. №27065/2023 г. по описа на СРП доказателства, с определение от 24.01.2024
г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на И. без да
събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Предвид на това, в хода на съдебното следствие на основание чл. 373 ал.2
от НПК не е извършван разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите,
2
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл.373
ал.1 НПК съдът прие събраните в досъдебното производство, приобщи ги към
делото и ги огласи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено от


ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:


Подсъдимия К. Й. И. е роден на 31.03.1996 г. в гр. Дупница. Същият е българин, с
висше педагогическо образование, неженен, неосъждан.
Подсъдимият заемал длъжността „аниматор”, съгласно сключен трудов договор
№125/15.05.2023 г. в „Елан 07“ ЕООД. Съгласно договора и длъжностна характеристика
към него, работното място на И. било в ресторант „Клео“ в гр. София, ж.к. „Илинден“,
площад „Преображение“ №4. Заведението имало изграден детски кът, който бил отделен от
общите търговски части на ресторанта. В помещението, в което бил разположен детският
кът, било изградено видеонаблюдение.
Свидетелката В. Д. К. и нейната дъщеря В. Т. А., родена на ХХХ, посетили на дата
13.06.2023 г. ресторант „Клео”.
Свидетелката К. оставила дъщеря си в детския кът, а тя отишла в търговската част на
ресторанта. Двете части на ресторанта нямали пряка видимост една към друга.
По график на работа като аниматор бил подсъдимият И., като към момента други
деца в детския кът нямало.
Подсъдимият започнал да си играе с детето и възползвайки се от факта, че са сами,
решил да извърши действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по
отношение на осемгодишното дете. Започнал да я прегръща, да я целува, опипвал с ръце
тялото й в областта на половия орган, седалищните части, бедрата и гърдите.
По време на тези свои действия, И. все пак следял действията му да не бъдат
забелязани от трети лица, както и от поставените камери за видеонаблюдение в
помещението.
Детето, въпреки невръстната си възраст интуитивно усетило, че става нещо нередно
и поискало веднага да отиде при майка си. Ясно и категорично изразило това свое желание,
като подсъдимият се почувствал застрашен, че В. би могла да сподели с майка си за
случилото се в детския кът. Затова й казал, че ако излезе, ще й се случи нещо лошо. Детето
се изплашило и притеснено останало в детския кът.
В същото време, нейната майка се учудила, че толкова дълго време детето не отива
до нея, както обичайно правила. Свидетелката А. сама отишла и взела детето от детския кът,
като момиченцето й се сторило леко притеснено. Двете си тръгнали за вкъщи, като докато
пътували в колата, на детето звъннало приятелче. В разговора по телефона, детето казало, че
после ще разкаже какво е станало „в клубчето” и „баткото там.”.
Тези негови думи принудили притеснената майка да спре колата и да разпита
момиченцето какво точно е станало в детския кът. Въпреки притеснението си, детето й
разказало всичко подробно. Свидетелката веднага подала сигнал и на място в ж.к.
3
„Илинден“, площад „Преображение“ №4, пред ресторант „Клео“, били изпратен полицейски
патрул. Заедно с майката, полицейските служители влезли в ресторант „Клео” и потърсили
управителя - свидетелят М. А. К.. Съобщили му за случилото се, като на въпроса на К. към
подсъдимият дали това отговаря на истината, И. не отрекъл.
Свидетелят К. заедно с полицейските служители изгледали видеозаписите от
камерите в детския кът, след което предал същите на служителите на 03 РУ-СДВР.
К. наредил на подсъдимия да съблече униформата на фирмата и да напусне
незабавно детския кът. Уведомил за станалото собственика на фирмата – свидетелката М. П.
Т. – Н.. На същия ден подсъдимият бил задържан със заповед за задържане в 03 РУ-СДВР.
Било образувано досъдебно производство №908/2023 г. по описа на 03 РУ-СДВР,
пр.пр. №27065/2023 г. по описа на СРП.
На 15.06.2023г. по делото било извършено разпознаване, при което свидетелката К.
категорично разпознала подсъдимия И. като аниматора, на който поверила дъщеря си В. на
процесната дата.
Видно от заключение на назначената КСППЕ по отношение на пострадалото дете, то
не страда от психично заболяване, като психичното й съС.ие, социалното и психо-физическо
развитие й позволяват правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от
действителността, както и да дава показания, които вярно да отразяват обективната
действителност, въпреки малолетната си възраст към инкриминираното деяние.
По делото като ВД са приобщени видеозаписи от камери за видеонаблюдение,
монтирани в процесния детски кът в редсторант „Клео”. Видно от изготвената техническа и
лицевоидентификационна експертиза, безспорно се установява, че лицето от мъжки пол,
което е на записа е именно подсъдимият И.. От заключението на експертизата се установява,
че първоначално той прегръща детето, гали го по косата, танцува с него, приближава
максимално близо лицето си до това на детето, придърпва детето, целува го по бузата,
докато е седнал на пода хваща с ръка дясното краче на детето, а то се дърпа, след това
двамата се прегръщат, след прегръдката подсъдимият придрпва детето да седне в скута му,
детето става бързо и подсъдимият отново го докосва по крачетата, приближава лицето си
към това на детето и хваща косата му; вдига го на ръце, люлее го и го целува по лицето,
след което го оставя на пода; след това хваща детето под мишниците отново го вига и го
оставя на пода; застава зад детето и прокарва ръзе по тялото /от ханша към главата/,
придърпва я и прокарва пръсти през косата й; хваща я под мишниците и двамата сядат на
пода, като детето е в скута му; вдига детето на ръце и го отнася до катерушката, като сяда на
стълбите на самата катерушка и поставя отново детето в скута си; върти детето в кръг и го
целува по врата; гъделичка детето по тялото и ниско по корема, плъзва ръка между краката
му и докосва областта на половите органи, след това опипва детето по бедрата и дупето;
върти детето в кръг и отново го целува по врата; подсъдимият повдига панталона си, който е
видимо издут в областта на половия орган, като се опитва да покрие издутината на
панталона си с помощта на тениската.
В хода на ДП е разпитан свидетелят М. И. Х. бивш работодател на подсъдимия, от
чиито показания се установява, че И. е бил аниматор в ресторант „Мистър Пица” гр.София
бул. „Н.Вапцаров” №6. За краткото време от една година, Х. получил няколко оплаквания от
родители от непристойно поведение на подсъдимия по отношение на децата им, вкл. и
разстроена майка се обадила по телефона и заявила, че той е педофил. След това Х. бил
принуден да уволни подсъдимия.
Видно от назначена и изготвена по делото КСППЕ по отношение на подсъдимия, И.
към момента на деянието не е бил в съС.ие на продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното,
както и да ръководи постъпките си. Вещите лица са констатирали, че е налице и
4
недостатъчна ефективност на механизма за самоконтрол.
Съдът, след като обсъдисъбраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство намира за установена по безспорен начин
фактическата обстановка изложена в обвинителния акт.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за установена въз
основа на: самопризнанието на подсъдимия, направено в хода на
предварителното изслушване на основание чл. 371 т.2 НПК.
Съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя изцяло от събраните по
надлежния процесуален ред в досъдебното производство доказателства, които са приобщени
по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показания на свидетелите В. Т. А., вкл. дадените пред
съдия, В. Д. К., В. Х. Г., М. А. К., М. И. Х., С. Д. С., М. П. Т. – Накова; писмени
доказателства и доказателствени средства – протокол за разпознаване на лица и предмети от
15.06.2023 г., заключения по КСППЕ на пострадалото дете, КСППЕ на подсъдимия,
техническа и лицевоидентификационна експертиза.
Допълващи основните гласни доказателствени средства, са показанията на
родителите на подсъдимия - Й. К. И. – баща, З. Р. И. – майка, разпитаната в хода на
съдебното следствие негова сестра – свидетелката Кристина Й.а И. и С. Д. Овчарченска –
психолог. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимнодопълващисе, като водят до следните


ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото
съгласно чл.14 НПК поотделно и в тяхната съвкупност приема, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпленията по чл. 149 ал. 1 НК и по чл.143 ал.1 НК.


По отношение на деянието по чл.149 ал.1 НК:


От обективна страна, на 13.06.2023 г. в гр. София, ж.к. „Илинден“, площад
„Преображение“ №4, ресторант „Клео“, в детски кът подсъдимият извършил действия с
цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-
годишна възраст - В. Т. А., родена на ХХХ като я прегръщал и целувал, а също така я
опипвал с ръце по тялото в областта на половия орган, седалищните части, бедрата и
гърдите. Деянието е извършено въпреки нежеланието на детето, което то е демонстрирало
по единствения възможен за неговата възраст начин –настоявайки да отиде при своята
майка.
От обективна страна подсъдимият е бил наясно с малолетието на детето, но въпреки
това чрез действия – прегръщане, целуване по устните, опипване с ръце в областта на
половия орган, седалищните части, бедрата и гърдите, той извършил действия с цел да
възбуди полово желание без съвкупление. Не може и не трябва да се пренебрегва в случая
5
факта, че видно от видеозаписите, И. докосвайки момиченцето многократно, повдига
панталона си, който е видимо издут в областта на половия орган, като се опитва да покрие
издутината на панталона си с помощта на тениската си.
От субективна страна подсъдимият И. е извършил престъплението с пряк умисъл, по
смисъла на чл. 11 ал. 2 НК - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, съзнавал е
че свидетелката А. е малолетна, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
целял настъпването им.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия И. с особена цел - да се
възбуди полово желание, без съвкупление, като опипвал детето по интимните части. От
субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия виновно, с форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК - той е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко е целял
настъпването им.



По отношение на деянието по чл.143 ал.1 НК:

Подсъдимият е осъществил и престъпния състав на престъпление
по чл.143 ал.1 НК, тъй като същата дата и място, принудил малолетното дете
да пропусне нещо противно на волята му, а именно да излезе от детски кът на
заведението, за да отиде при майка си, като употребил за това заплашване -
казал й да не излиза, защото ще й се случи нещо лошо.
По отношение на квалификацията по чл.143 ал.1 НК е налице употребена
психическа принуда, тъй като с казаното от него на дететето, е променил
първоначалното намерение на същото да напусне детския кът и да отиде при
майка си.
Именно под въздействието на тази заплаха от страна на подсъдимия „че
излезе ли, ще му се случи нещо лошо”, детето е променило първоначалното
си намерение и е останало в детския кът до момента, в който майка му не го е
потърсила там.
Съставът на престъплението по чл.143 ал.1 НК защитава обществените
отношения, свързани с правото на формиране на свободната воля на
пострадалия, в случая малолетното дете В. А. за определено поведение.
Осъществената принуда е противоправно мотивиране на малолетната В. към
поведение, което тя не желае и е било предприето от подсъдимия с цел да
застави пострадалата да не излиза от детския кът и отива при майка й, тъй
като И. е бил наясно, че детето ще сподели с нея за случилото се.
Въздействието върху психиката на детето е било
постигнато посредством заплахата, че ако излезе от помещението, ще й се
случи нещо лошо. Психическото въздействие, което подсъдимият е имал по
отношение на детето, е мотивирало последното вместо да излезе – да остане в
детския кът.
6
Безспорно се установява деянието по чл.143 ал.1 НК от обективна
страна, като в този смисъл са както самопризнанията на подсъдимия по реда
на чл.371 т.2 НПК, така и събраните по делото гласни доказателства –
показания на малолетното дете В. Т. А.. Деянието е извършено от подсъдимия
при условията на внезапен пряк умисъл, тъй като подсъдимият го е
извъвршил в стремежа си да попречи на детето да сподели с майка си за
извършеното блудство по отношение на него.

ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:


По отношение определянето на съответните наказания, съдът взе
предвид вида на производството - Глава 27 чл.371 т.2 от НПК, съобразявайки
редакцията на чл.58а НК.

За деянието по чл.149 ал.1 НК:

За престъплението по чл.149 ал.1 НК се предвижда наказание от една до
шест години лишаване от свобода.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на И., съдът
прецени следното: съгласно разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, в случаите
по чл. 372 ал. 4 от с.к., при провеждане на съдебното следствие не се
извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако
постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл.
58а от НК.
Разпоредбата на чл.58а НК предвижда, че при постановяване на осъдителна присъда
в случаите по чл. 373 ал. 2 от НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като
се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета.
Разпоредбата на чл.58а ал.4 НПК, предвижда възможност съдът да
определи наказанието при условията на чл. 55 НК, ако са налице условията за
това, като при едновременно наличие на предпоставките на разпоредбите на
чл. 58а НК и чл. 55 НК, съдът следва да приложи тази на чл. 55 НК.
В случая не са налице условията за приложение на ал.4 на чл.58а НК,
тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
нито едно изключително такова, които да наложат приложенито на чл.55 НК.
Поради това, съдът определи наказанието на подсъдимия на основание чл.58а
ал.1 НК. Като отегчаващи вината обстоятелства, съдът прие невръстната
възраст на детето – едва 8 години; обстоятелството, че подсъдимият е заемал
7
длъжността „аниматор”, съгласно сключен трудов договор №125/15.05.2023 г.
в „Елан 07“ ЕООД, респ. свидетелката В. Д. К. е поверила на грижите му
малолетното дете вярвайки, че то е в безопасност; фактът, че след
извършване на блудството, подсъдимият е извършил и второ деяние,
единствено с цел да избегне последствията от извършеното блудство, което е
показателно колко добре е разбирал стореното и е в противовес с опитите на
близките му и дори бившият му психолог да оправдаят поведението му с
инфантилност и физическа травма от падане на главата в неговото детство.
Макар принципно, завършената висша степен на образование да е добра
характеристична оценка за което и да е подсъдимо лице, в конкретния случай
съдът намира, че педагогическото образование на И.ски не е оказало
възпиращо въздействие. Съдът приема, че изборът на тази специалност е
свързан по-скоро с желанието на подсъдимия да бъде близо до деца, защото е
факт, че свидетелят К. го е предпочел за свободната позиция, именно защото
е завършил педагогика.
По делото са налице категорични данни, че подобно поведение към
деца от страна на подсъдимия, той е демонстрирал и на друго работно място –
детски център в „Мистър Пица” гр.София, бул. „Никола Вапцаров” 6 /арг.
показания на свидетеля М. И. Х./.
Смекчаващи вината обстоятелства са чистото съдебно минало и младата
възраст на подсъдимия. Що се отнася до заявеното от защитата, че
подсъдимият има записан час при психиатър и изготвен индивидуален план
за срещи с психолога, с когото е работил и преди – свидетелката С. Д.
Овчарченска, подобни действия на този етап съдът приема за декларативни и
главно инициирани от семейството на подсъдимия с цел смекчаване на
наказателната репресия по отношение на него.
За съда са под въпрос и професионалните качества като психолог на
свидетелката Овчарченска, която въпреки своеобразния вик за помощ на
подсъдимия, който преди време й споделил, че е обвинен в секуални
посегателства към деца, /вероятно имайки предвид случилото се в ресторант
„Мистър Пица”/, същата и към настоящия момент продължава да твърди, че
„К. няма съзнателна реакция към секуални посегателства, а по-скоро като
дете към дете”.
Съдът намира, че следва да определи на подсъдимия наказание при
условията на чл.58а ал.1 НК – две години лишаване, или намалено с 1/3
наказанието е в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода.
Съдът намира, че за поправянето на подсъдимия това наказание следва да
бъде изтърпяно ефективно, при първоначален ОБЩ режим на на основание
чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС.

За деянието по чл.143 ал.1 НК:

8
За престъплението по чл.143 ал.1 НК се предвижда наказание до шест
години лишаване от свобода.
При индивидуализацията на наказанието за това деяние, съдът възприе
посочените по-горе отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. Налице е
съвкупност, както беше посочено по-горе, което съдът приема за още едно
отегчаващо вината обстоятелство.
Съдът определи наказанието на подсъдимия на основание чл.58а ал.1
НК – една година лишаване от свобода или намалено с 1/3 наказанието е в
размер на осем месеца лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно
ефективно, при първоначален ОБЩ режим на на основание чл.57 ал.1 т.3
ЗИНЗС.
Налице са предпоставките за приложението на чл. 23 ал.1 НК - за определяне на
общо наказание за извършените две престъпления. Двете деяния се намират в съвкупност и
следва да се определи едно общо наказание при най-благоприятния за подсъдимия вариант,
а именно като се наложи най-тежкото от тях, а именно ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 57 ал.1 т.3 ЗИНЗС И. следва
да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Веществено доказателство представляващо 1 бр. флаш памет с видеозапис - да се
унищожи като вещи без стойност след влизане в сила на присъдата.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимият
К. Й. И. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от общо
от 2 018, 80 лв. – разноски за експертизи.
По отношение възнаграждението за повереника на ЧО адв. Л.:
Съгласно чл.38 ал.2 ЗА във връзка с чл.36 ал.1 ЗА – адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, а размерът му се определя от съда в рамките на предвидения в
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, като то е
дължимо на адвоката.
Като съобрази разпоредбата на чл.13 ал.1 т.3 от Наредбата, съдът на основание
чл.189 ал.3 НПК осъди подсъдимия да заплати на а. Г.А Л.-САК, с личен №**********,
сумата от 1500 лв.


При така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.


9
ПРЕДСЕДАТЕЛ:



















10
Съобщи за изтекли лични данни