№ 783
гр. П., 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Я.П.Д.
при участието на секретаря А.П.С.
като разгледа докладваното от Я.П.Д. Гражданско дело № 20241720102697 по
описа за 2024 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от Е. Г. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, против "***" ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от И.Н.В., в качеството на правоприемник на "***" ООД,
ЕИК: ***, като се иска да бъде постановено решение, с което да се признае за установено,
че уговорената клауза за неустойка по чл.12 ал.4 от Индивидуален договор за заем № *** от
18.11.2019г., сключен между страните е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и на
основание чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.22 ЗПК и чл.143 ла.1 и чл.146 от ЗЗП, като се моли да
бъдат присъдени и направените по делото разноски и присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Ответната страна е депозирала отговора на исковата молба, като оспорва исковете по
основание и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори по делото а и видно от приложените писмени доказателства от страните
се установява, че на 18.11.2019г., е бил сключен индивидуален договор за заем № ***
между ищцата и ответното дружество „ *** “ ЕАД. Съгласно Индивидуален договор за заем
№ *** от 18.11.2019г. ищцата е следвало да върне сумата по кредита, която се явява сума от
1000 лева, при срок на кредита от 26 седмици, и договорната лихва от 110.85 лева.
1
В чл. 12 ал. 3 от Договора е уговорено, че договора следва да бъде обезпечен с поне
едно от следните обезпечения: физическо лице, което да отговаря кумулативно на следните
условия: дееспособно физическо лице, навършило възраст до 18 години, минимален
осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащ сключване на
договора в размер на 600 лв. на месец, валидно трудово правоотношение от поне 6
календарни месеца преди сключване на договора, стабилна кредитна история, предложения
поръчител да не е активен потребител на заемни продукти на дружеството и/или не е
поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемателя.
В случай на неизпълнение на това условия е уговорено, че кредитополучателя
дължи неустойка по чл. 12 ал. 4 в размер на 690.30 лева, които следва да престара
разсрочено заедно с всяка погасителна вноска, към която се кумулира месечна вноска за
неустойка, подробно посочена в погасителния план към Индивидуален договор за заем №
*** от 18.11.2019г.
Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира следното :
В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени
в 19 точки на разпоредбата.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като
не е включил възнаграждението за допълнителната услуга, в общата сума, дължима от
потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което договора за допълнителна услуга,
касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, е нищожен.
Съдът приема възражението на ищеца за нищожност на цитираната клауза за осигуряване
на обезпечение за основателно, а мотивите му за това почиват на критериите, съдържащи се
в Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна е неустойка,
която е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Видно от сключения между страните договор, заемателят се е задължил в срок до седем дни,
считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя поръчител -
физическо лице, което да отговаря кумулативно на следните условия: дееспособно
физическо лице, навършило възраст до 18 години, минимален осигурителен брутен доход
през последните шест месеца, предхождащ сключване на договора в размер на 600 лв. на
месец, валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца преди сключване на
договора, стабилна кредитна история, предложения поръчител да не е активен потребител
на заемни продукти на дружеството и/или не е поръчител по друг активен паричен заем,
предоставен от заемателя, като неизпълнението на това задължение е санкционирано със
задължение за плащане на неустойка. Уговорената неустойка е предназначена да
2
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне
на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Такава клауза изцяло
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като
нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните
функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът
на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен
критерий за преценка на това надвишаване, доколкото процесната клауза обезпечава
изпълнението на вторично задължение. По изложените съображения, съдът приема, че така
уговорената клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради което в частта за
неустойката договорът не е породил правно действие. Отсъствието на валидно съглашение
за заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключения
договор в тази му част.
За да възприеме това становище, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната
и непротиворечива практика на ВКС. Като критерий в съдебната практика е възприета
изключително голямата разлика в престациите - Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по
описа за 2010 г. на I Г. О. на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
2419/2015 г., III г. о., ГК.
Предвид изложеното така предявения иск, касателно нищожността на клаузата,
уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение в Договор за
потребителски кредит от ищцата, като основателен следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищцата направените по делото разноски в размер на 50.00 лева, а на адв.Д. В. М., ЕГН:
**********, с адрес на кантора и съдебен адресат: ***, сумата от 250.00 лева адвокатско
възнаграждение определено във вр. с чл.38 от ЗА, съобразно фактическата и правна
сложност на делото.
При определяне адвокатските възнаграждения настоящия състав се съобразява с
решение на СЕС по повод произнасяне за неравнопоставеност при определяне на
адвокатските възнаграждения.
С оглед изложеното П. районен съд :
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "***" ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от И.Н.В., в качеството на правоприемник на
"***" ООД, ЕИК: ***, по иска предявен от Е. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
че уговорената клауза за неустойка по чл.12 ал.4 от Индивидуален договор за заем № *** от
3
18.11.2019г., сключен между страните е нищожна, като противоречащи на добрите нрави.
ОСЪЖДА "***" ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от И.Н.В., в качеството на правоприемник на "***" ООД, ЕИК: ***, да
заплати на Е. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,, направените по делото
разноски в размер на 50.00 лева.
ОСЪЖДА "***" ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от И.Н.В., в качеството на правоприемник на "***" ООД, ЕИК: ***, да
заплати на адв.Д. В. М., ЕГН: **********, с адрес на кантора и съдебен адресат: ***, сумата
от 250.00 лева, адвокатско възнаграждение, определено във вр. с чл.38 от ЗА, съобразно
фактическата и правна сложност на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4