№ 19953
гр. С., 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110100596 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявен от "фирма" ЕАД срещу "фирма" ЕООД с
ЕИК ***, от гр. С., в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника за заплащане на 931,33 лева (деветстотин тридесет и един лева и 33
стотинки), представляваща дължима цена на доставена от дружеството
топлинна енергия в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до имот, находящ
се в гр. С., пл. П. Р. С. № *, м. на п. ет., аб. № ***, ведно със законната лихва
за период от 13.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 153,12 лева (сто
петдесет и три лева и 12 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 01.07.2019 г. до 05.01.2022 г., 19,95 лева (деветнадесет лева и 95
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2020 г., ведно със
законната лихва за периода от 13.01.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 3,69 лева (три лева и 69 стотинки), представляваща мораторна лихва за
периода от 01.07.2019 г. до 05.01.2022 г. По така подаденото заявление било
образувано гр.дело № 1621/2022 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК
ответникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение. При така
изложените факти и като поддържа, че ответника, като потребител на
топлинна енергия за стопански нужди на топлоснабден имот, находящ се в гр.
1
С., пл. П. Р. С. № *, м. на п. ет., аб. № ***, е потребявал топлинна енергия в
периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., на основание Договор №2676 от
25.10.2004г. при общи условия, за продажба на топлинна енергия, която не e
заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че същия дължи заплащане на 931,33 лева (деветстотин тридесет и
един лева и 33 стотинки), представляваща дължима цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до
имот, находящ се в гр. С., пл. П. Р. С. № *, м. на п. ет., аб. № ***, ведно със
законната лихва за период от 13.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
153,12 лева (сто петдесет и три лева и 12 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 05.01.2022 г., 19,95 лева
(деветнадесет лева и 95 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
30.09.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 13.01.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 3,69 лева (три лева и 69 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 05.01.2022 г.
Ответникът – собственик и ползвател на имота, описан в исковата молба, е
ползвател на топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и
съответно е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла
на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от
09.12.2003 г., изм.бр. 54от 17.07.2012 г./, а именно потребител на ТЕ за
стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ е
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на
издръжка на държавния или общинския бюджет. Аналогична е разпоредбата
на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ след изменението му е ДВ, бр.54 от 2012 г., съгласно
която „небитов клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия е топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдявяне и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди. В чл. 40, ал. 1 на ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката,
след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл,
задължението на "фирма" ЕООД за заплащане на дължимите от нея суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20
2
число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок
ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл.86, ал.1 от
ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия през
исковия период, но задължението не е погасено. Ето защо ищецът моли след
доказване основателността на иска съдът да признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи сумата в размер на 931,33 лева
(деветстотин тридесет и един лева и 33 стотинки), представляваща дължима
цена на доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2021 г. до имот, находящ се в гр. С., пл. П. Р. С. № *, м. на п. ет.,
аб. № ***, ведно със законната лихва за период от 13.01.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата 153,12 лева (сто петдесет и три лева и 12 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 05.01.2022 г.,
19,95 лева (деветнадесет лева и 95 стотинки), представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г.
до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 13.01.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 3,69 лева (три лева и 69 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 05.01.2022 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника "фирма" ЕООД с ЕИК *** е
депозирал отговор, чрез адв. С., с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва количеството и качеството на доставената ТЕ, като
твърди, че в имота въобще не се доставя топлинна енергия и няма радиатори.
Липсва отчет на топлинната енергия по сертифициран общ топломер, както и
липсва отчет на индивидуалните измервателни уреди в имота. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач „Бруната“ ООД не взема конкретно становище
по исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите
на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 1621/2022 г. по описа на СРС, 90 състав,
от ищеца на 13.01.2022 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми
относно топлоснабден имот в гр. С., пл. П. Р. С. № *, м. на п. ет., аб. № ***.
Дяловото разпределение на сградата, в която се намира процесния
3
недвижим имот е осъществявано от "фирма" ООД, гр. С., според договор за
извършване на услуга дялово разпределение от 01.06.2015 г., а топлинното
счетоводство се извършва съгласно договор № 1670/21.08.2002 г., сключен
с"фирма" ООД.
По делото е приет като доказателство и неоспорения от ответника
писмен Договор №2676/Т368421 от 25.10.2004г. за продажба на ТЕ за
стопански нужди, сключен между ищеца и ответника, по заявление на
последния /л.37 от делото/. Договорът е сключен при Общи условия,
приложени на л. 35 и сл. от делото. За собствеността на процесния недвижим
имот в патрумониума на ответното дружество е представен неоспорения от
ответника договор за доброволна делба от 04.07.2003 г., вписан № 192, том 1,
рег. 3315/2003 г.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, че справката на фирмата за дялово разпределение
съдържа данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и
разходите за имота, като изчисленията са правени съгласно нормативната
уредба. Изчислена е потребена топлинна енергия за сградна инсталация,
както и съответните изравнявания за периоди по ФДР. Топлинният
счетоводител е извършил дялово разпределение съобразно действалите
Наредби за топлоснабдяване. От заключението на СТЕ се установява, че през
процесния период в имота не е начислявана ТЕ за отопление, а за сградна
инсталация и БГВ. В имота е имало 1 бр. водомер за топла вода. Според
вещото лице дължимата сума за главница, след приспадане на сумите за
връщане, е в размер на 916.55 лв.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно
дадено, се установява, че ответникът не е платил начислените суми за
процесния период, като неплатената сума за ТЕ, начислени от ищеца по
фактури и след корекции по изравнителни сметки е 916.55 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
стопански нужди за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., мораторна
лихва в размер на 218.97 лв. за периода до 05.01.2022 г., като според вещото
лице не са налице суми в погасителна давност, тъй като предвидения в закона
4
тригодишен срок не е изтекъл към депозиране на заявлението по реда на чл.
410 от ГПК.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Искът е частично основателен.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
В чл. 154 от ЗЕ е регламентиран реда, по който се събират просрочени
вземания - „задълженията на клиенти - неизправни длъжници, и на
асоциацията по чл. 151, ал.1 към топлопреносното предприятие. Общите
условия се изготвят от "фирма" ЕАД и се одобряват от Държавната комисия
за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански
нужди от "фирма" ЕАД на потребители в гр. С., одобрени е Решение № ОУ-
043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР,
както и ОУ одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като
същите са в сила от датата на решението.
В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е определен реда и
срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца,
5
следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача
данъчна фактура. В този смисъл, задължението на "фирма" ЕООД за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. С
изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за
тази сумата по фактурата - чл.86, ал.1 от ЗЗД. В конкретния случай, не се
установи "фирма" ЕООД да е имало възражение относно стойността на
начислената ТЕ, а и в случая начислената ТЕ касае единствено сградна
инсталация.
На следващо място на основание чл. 139 от Закона за енергетиката
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139 а. В
настоящия случай сградата-етажна собственост, в която се намира процесния
имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с "фирма" ООД. Съгласно чл. 155, ал. 1. т. 2, сумите за ТЕ
за процесния имот са начислявани от "фирма" ЕАД по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия
в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за
топлоснабдяването /издадена от министъра на енергетиката и енергийните
ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от 24.04.2007 г./.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период. Съдът
кредитира неоспорените СТЕ и ССЕ, според които размерът на дължимите
суми е както следва - 916.55 лв. за главница за ТЕ, 19.95 лв. за главница за
дялово разпределение. До пълния предявен размер иска следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Несъмнено е също така, че съгласно клаузите на Общите условия
доставената топлинна енергия е следвало да бъде остойностявана от ищеца
/продавача/ всеки месец, като сумите за топлинна енергия са били дължими
6
от купувачите в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката,
след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Следователно
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Според нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Т.е., ответникът следва да се счита за изпаднал в забава на 1-во число на
втория месец, следващ отчетния период, за който се дължи месечната
стойност на доставената топлинна енергия. Ето защо съдът приема, че
втората релевирана претенция се явява установена в своето основание и
размер, като в тази насока съдът кредитира приетата ССЕ, а именно
мораторна лихва в размер на 218.97 лв., за периода до 05.01.2022 г.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за количеството
и качеството на доставяната топлинна енергия, както и за отчетността на
данните, тъй като видно от СТЕ за имота не е начислявана ТЕ за отопление, а
за БГВ.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението на
ответника от открито съдебно заседание, че процесния имот е разделен на два
други имота и е неясно за кой имот се отнасят задълженията, тъй като видно
от представения титул за собственост на ответника, а именно договор за
доброволна делба от 04.07.2003 г., вписан № 192, том 1, рег. 3315/2003 г.
делбата на имота е извършена преди сключването на договора за доставка на
ТЕ за стопански нужди на 25.10.2004 г., т.е. индивидуализацията на имота е
била извършена при съобразяване на договора за делба.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане на
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски в размер на общо 841.50 лв., представляващи
разноски за държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, с вкл. разноски по ч.гр. № 1621/2022 г.
по описа на СРС, 90 състав. От страна на ответника са представени
доказателства за направени разноски, поради което и на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, същият има право на разноски в размер на 8.60 лв., представляващи
депозит за вещо лице, такси за съдебни удостоверения и платено адвокатско
възнаграждение, с включени разноски по ч.гр. № 1621/2022 г. по описа на
СРС, 90 състав. В тази насока съдът намира за основателно възражението на
ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника за
7
исковото производство в размер на 800 лв., като същото следва да бъде
намалено до 500 лв., с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото и при съобразяване с размерите по Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание
чл.124, ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от "фирма" ЕАД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С. , ул. "Я." № *, против "фирма"
ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Л. № *, ет. *,
ап. *, със съд. адрес гр. С., ул. Г. № *, ет. **, чрез адв. И., че "фирма" ЕООД
дължи на "фирма" ЕАД сумата от 916.55 лв., представляваща дължима цена
на доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. до имот, находящ се в гр. С., пл. П. Р. С. № *, м. на п. ет., аб. №
***, ведно със законната лихва за период от 13.01.2022 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 931.33 лв.,
дължи сумата 153,12 лева (сто петдесет и три лева и 12 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 05.01.2022 г.,
сумата 19,95 лева (деветнадесет лева и 95 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва за периода от
13.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 3,69 лева (три лева и 69
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до
05.01.2022 г., за които суми е издадена заповед от 02.03.2022 г. постановена
по ч.гр. № 1621/2022 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА "фирма" ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. Л. № *, ет. *, ап. *, със съд. адрес гр. С., ул. Г. № *, ет.
**, чрез адв. И., да заплати на "фирма" ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С. , ул. "Я." № *, направените по делото разноски в размер
на 841.50 лв., с вкл. разноски по ч.гр. № 1621/2022 г. по описа на СРС, 90
състав.
ОСЪЖДА "фирма" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С. , ул. "Я." № *, да заплати на "фирма" ЕООД ЕИК ***, със
8
седалище и адрес на управление гр. С., ул. Л. № *, ет. *, ап. *, със съд. адрес
гр. С., ул. Г. № *, ет. **, чрез адв. И., сума в размер на 8.60 лв.,
представляващи разноски, с включени разноски по ч.гр. № 1621/2022 г. по
описа на СРС, 90 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач
"фирма" ООД ЕИК ***, адрес със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
Б. Б. № *.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9