Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
30.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор Я.Николова от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа
докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 339 по описа за 2019г.
на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на
касационна жалба от „С.т.“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С.И.Ю., депозирана посредством пълномощник и
процесуален представител адв.А.К.от АК - Бургас срещу решение № 73 от
31.10.2019г., постановено по ВАНД № 186/2019г. по описа на Районен съд – Нови
пазар. С обжалвания акт е потвърдено Наказателно постановление № 46-0000102/02.04.2019г. на началник отдел „Автомобилна
администрация“ - гр.Шумен, с което на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона
за автомобилните превози (ЗАвП) на касатора е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева. В жалбата се излагат
аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Касаторът сочи, че в
хода на административно наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, обосноваващи незаконосъобразност на наказателното
постановление. Същите неправилно не са отчетени от районния съд, което е довело
до постановяване на материално незаконосъобразно решение. Въз основа на
изложените доводи касаторът моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и вместо
него се постанови решение, с което да се отмени наказателното постановление.
Ответникът по касация – Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, Областен отдел „АА“ – гр.Шумен не изразява
становище по жалбата. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не
изпраща представител.
Представителят на Шуменската
окръжна прокуратура намира касационната жалба за допустима, а по същество –
неоснователна. Излага доводи, обосноваващи законосъобразност на решението на
въззивния съд, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния
съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2
от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело съдът намира
жалбата за основателна по следните съображения:
Предмет на касационно оспорване е
решение на районния съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №
46-0000102/02.04.2019г. на началник
отдел „Автомобилна администрация“ - гр.Шумен, с което на основание чл.96г,
ал.1, предл.2 от ЗАвП на „С.т.“ ЕООД *** е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, за това, че „извършвайки товарни
превози на територията на ЕС, превозвачът е допуснал следното нарушение: 1.
Извършил е превозите с водачите Е.Г.А.и Ц.Д.Г., управлявайки товарни автомобили
от кат.N3, за които се изисква
свидетелство за управление от кат. СЕ, като водачите не отговарят на
изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1,
т.2 от ЗДвП“. Нарушението било установено при извършена на 22.03.2019г.
комплексна проверка на дружеството, притежаващо Лиценз за Общността за превоз
на товари № 2371, за което е съставен АУАН серия А-2012 № 262600/22.03.2019г. и
е издадено процесното наказателно постановление.
При изложените фактически
обстоятелства, районният съд е потвърдил издаденото наказателно постановление.
Счел е, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати
сочените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила, като се е позовал
на представени по делото писмени доказателства – извлечения от регистър на
психологическите изследвания на водачите, копия от тахографите и картите на
водачите. Съдът е приел за безспорно установено, че санкционираният субект е
осъществил визираното в НП нарушение, за което правилно е наложена имуществена
санкция съобразно разпоредбата на чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвП. По тези съображения
е потвърдил наказателното постановление.
Настоящият състав счита, че въз
основа на правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил
неправилни изводи досежно липсата на съществени процесуални нарушения,
допуснати от административно наказващия орган при издаване на наказателното
постановление, при следните съображения:
Съгласно чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвП който допусне водач, който не
отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му да управлява превозно средство за обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба
или имуществена санкция в размер 3000 лв. Нормата на чл.7а, ал.2 от ЗАвП, която
е приета от наказващия орган за нарушена, изисква осъществяването на превози на
пътници и товари от лицензираните превозвачи и от лицата, извършващи превози за
собствена сметка само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална
възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от
съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по
чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от Закона за
движението по пътищата. Изрично е въведено задължение водачът, осъществяващ
обществен превоз да отговаря на изискванията за психологическа годност, като адресат
на това задължение е превозвачът.
Анализът на цитираните разпоредби
налага извода, че за да се прецени дали е налице неизпълнение на задължението
за осъществяването на превози на пътници и товари от лицензираните превозвачи и
от лицата, извършващи превози за собствена сметка само с водачи, отговарящи на
изискванията за психологическа годност, следва в НП да е изяснено по несъмнен
начин осъществен ли е превоз на товари, кога е осъществен, кой е бил водач и
едва тогава да се постави въпросът дали същият отговаря на изискванията за
психологическа годност. В случая както в НП, така и предхождащия го АУАН липсват
констатации в тази насока. В обстоятелствената част на наказателното
постановление е отразено единствено, че превозвачът е извършил превоз с
водачите Е.Г.А.и Ц.Д.Г., без да е посочено кога е извършен превозът (липсва
дата), кой е бил конкретният водач на автомобила, както и дали към тази датата
водачът разполага с валидно удостоверение за психологическа годност.
Непосочването на тези данни е липса на реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
което съставлява съществено процесуално нарушение на административно
производствените правила. Обстоятелствената част на наказателното постановление
следва да съдържа всички основни факти, релевантни за изясняване обективната
страна на констатираното нарушение. Неизпълнението на това задължение от страна
на административно наказващия орган не може да бъде санирано в съдебното
производство. Липсата на описание на нарушението в необходимата пълнота, с
всички съставомерни негови признаци, накърнява правото на защита на
привлеченото към отговорност лице, лишавайки го от възможността да разбере в
пълен обем вмененото му нарушение, поради липсата на посочени в описателната
част съществени елементи от неговия състав. В рамките на съдебното производство
следва да се събират и анализират доказателства за фактите, които са отразени в
наказателното постановление. Доколкото в процесното наказателно постановление
липсва посочване на конкретни факти относно осъществен превоз от страна на
водачи, които не притежават валидно свидетелство за психологическа годност, не
следва да бъдат обсъждани и ценени и представените доказателства – извлечения
от регистър на психологическите изследвания на водачите, копия от тахографите и
картите на водачите. Предметът на доказване,
респективно фактическите обстоятелства, срещу които привлеченото към административно наказателна отговорност лице
може да се защитава, са елементите от обективната
страна на нарушението, които следва да са посочени в АУАН и НП. В настоящия случай актосъставителят не е посочил кога превозвачът е
извършвал превоз чрез водач, който не отговаря на въведените нормативни
изисквания. Това не е строено и от административно наказващия орган. Вместо да констатира наличието на тези процесуални
нарушения и да отмени наказателното постановление, районният съд е обсъдил
доказателства за факти, които не са посочени в НП, въз основа на които е приел,
че дружеството е осъществило състав на нарушението, за което е санкционирано,
като по този начин е постановил незаконосъобразно съдебно решение. Касационният
състав счита, че не може част
от нарушението, каквото е датата, съответно мястото на извършването му, да се
извлича от данните по преписката, предвид правораздавателния характер на
наказателните постановления. Наказателните
постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на
присъда по НПК. Същите
не могат да бъдат променяни,
допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното
лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им
реквизити, в частност датата на извършване на нарушението и други конкретни обстоятелства
по неговото извършване.
За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното
постановление следва да съдържа отнапред определен в чл.57 от ЗАНН минимален
обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, посочени в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно -
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, съставляват
мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от
административно наказващия орган резултат. Значението на изискването за мотиви
според Закона за административните нарушения и наказания
е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление, съставлява
съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.
В случая процесното наказателно
постановление не дава задоволителен отговор на въпроса относно описанието на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Това посочване трябва
да е конкретно и небудещо съмнение. С оглед на тези съображения настоящата
инстанция намира, че във фазата на установяване на административното нарушение
и на налагане на административното наказание, са допуснати редица нарушения на
процесуалните правила, които преценени в тяхната съвкупност, водят до
незаконосъобразност на наказателното постановление, респективно представляват
основание за неговата отмяна. Доколкото същите не са отчетени от районния съд,
неговото решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Ето защо и поради наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НПК,
решение № 73 от 31.10.2019г., постановено по ВАНД № 186/2019г. по описа на
Районен съд – Нови пазар следва да бъде отменено. По същите съображения -
поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно
наказателното производство, следва да бъде отменено и обжалваното пред РС – Нови
пазар наказателно постановление.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение № 73
от 31.10.2019г., постановено по ВАНД № 186/2019г. по описа на Районен съд – Нови
пазар, като вместо
него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 46-0000102/02.04.2019г. на началник отдел „Автомобилна
администрация“ - гр.Шумен, с което на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона
за автомобилните превози на „С.т.“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С.И.Ю. е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за нарушение по чл.7а, ал.2,
предл.3 от ЗАвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 30.01.2020 г.