№ 17802
гр. София, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20231110112003 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XIII от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на „ДЕЛТА КРЕДИТ“
АДСИЦ, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1592, бул. „Христофор Колумб“ № 43,
представлявано от ......... - изпълнителен директор против В. Р. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. С, с която е предявен положителен установителен иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр.
чл. 79 ЗЗД вр. чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че В. Р. П., ЕГН **********, дължи на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ сумите, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
03.06.2020 г. по ч.гр.дело № 19967/2020 г. по описа на Софийски районен съд, а именно:
главница - 2 227.16 лева /две хиляди двеста двадесет и седем лева и шестнадесет стотинки/,
ведно със законната лихва, считано от 27.05.2020г. до окончателното изплащане на
вземането и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 25.05.2017г. до
12.03.2020г. вкл. - 632.88 лева /шестстотин тридесет и два лева и осемдесет и осем
стотинки/.
Ищецът твърди, че на 03.07.2008г. между "АЛФА БАНК" АД, действащо чрез клона
си „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ“, ЕИК: *********, понастоящем „Юробанк
България“ АД, и ответникът бил сключен Договор за потребителски кредит № ...........
Съгласно последния, банката предоставила на ответника, в качеството му на
кредитополучател, банков кредит в размер на 5 100.00 лева /пет хиляди и сто лева/ с краен
срок за окончателно издължаване на кредитните суми до 03.07.2016г., а последният се
задължил да върне заемната сума заедно с начислените договорни лихви разсрочено на
ежемесечни анюитетни вноски с размери и падежи, подробно описани в чл.10 от договора за
кредит. Твърди се, че с договор за продажба на вземания от 25.03.2010г. „АЛФА БАНКА
КЛОН БЪЛГАРИЯ“, ЕИК: *********, в качеството си на цедент, прехвърлило на „МТ
ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК: *********, в качеството му на цесионер, вземания по договори
за кредит, ведно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности към тях,
включително с начислената до датата на прехвърлянето лихва, срещу посочената в договора
цена, която цесионерът заплатил в цялост на цедента. Сред цедираните вземания
фигурирало и вземането спрямо ответника, произтичащо от сключения между него и
„АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ“ Договор за потребителски кредит № .......... от
03.07.2008г. Към 25.03.2010 г. - датата на прехвърлянето на вземането от цедента -
1
дължимата от ответника сума възлизала на общо 5 749.35 лева. Сочи се, че на 29.03.2010 г.
бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД,
ЕИК: *********, в качеството на цедент, от една страна и „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ, ЕИК:
*********, понастоящем „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, в качеството на цесионер. С него „МТ
ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, като продавач, прехвърлило на „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ,
понастоящем „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, всички свои вземания по отношение на
ответника, произтичащи от Договор за потребителски кредит № .......... от 03.07.2008г.
/дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му
принадлежности/. Длъжникът бил уведомен за извършените цесии и за новия си кредитор, а
именно „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, ЕИК: *********, тогава „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ.
„АЛФА КРЕДИТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД от своя страна, понастоящем „ДЕЛТА КРЕДИТ
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, действащо като обслужващо дружество по смисъла на чл. 18 от
Закона за дружествата със специална инвестиционна цел от 2003г. (отм.), по възлагане на
„ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ сключило Договор за събиране на вземания от 29.03.2010г. с
„МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК: *********. Предмет на последния било извършване от
страна на „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството на изпълнител, на
действия по извънсъдебно събиране на вземания за сметка на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ,
произтичащи от потребителски кредити с първоначален кредитор „АЛФА БАНКА“ - КЛОН
БЪЛГАРИЯ, ЕИК *********. Твърди се, че със Споразумение от 18.07.2010г., сключено с
упълномощения представител на кредитора „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, длъжникът В. Р. П.,
ЕГН ********* признал съществуването на дълга си, като страните постигнали уговорка за
разсрочено погасяване на задължението при условия, подробно описани в чл. 7 от
споразумението, както следва: първоначална вноска в размер на 100.00 лева, дължима на
18.09.2010г., последващи ежемесечни вноски, всяка в размер на 100.00 лева, дължими на
всяко 18-то /осемнадесето/ число в периода от 18.10.2010г. до 20.04.2017г., като последната
вноска се явявала изравнителна. Така бил уговорен краен срок за окончателно издължаване
на процесното задължение до 20.04.2017г. Ищецът твърди, че било налице неизпълнение по
смисъла на Споразумение от 18.07.2010г. С оглед настъпване на крайния срок за
издължаване на дължимите суми на дата 20.04.2017г., съгласно чл.7.4 от споразумението и
неизпълнение на поетите задължения, непогасената част от задължението станала изцяло
изискуема и дължима на посочената дата. На 27.05.2020 г. било подадено Заявление по чл.
410 ГПК и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.дело № 19967/2020 г. по описа на СРС, 143-ти състав. Заповедта била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поР. което и на основание чл. 415, ал. 1, т.2 от
ГПК, съдът указъл, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, следва да се
предяви иск относно вземането, предмет на заявлението. Ищецът моли за уважаване на
предявения иск. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба, подаден от назначения от съда особен представител на
ответника, се прави възражение за наличие на арбитражно споразумение между страните,
като в тази връзка се твърди недопустимост на производството пред гражданския съд.
Оспорва се представителната власт на подписалия споразумението представител на „С.Г.
Груп“ ООД да е бил упълномощен да извършва действия във връзка с получения от
ответника кредит. В този смисъл ответникът оспорва споразумението като подписано от
лице, което не е било оправомощено да извършва такива действия. Твърди, че цесията не е
била надлежно съобщена на длъжника. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Моли за отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител.
Постъпило е становище по същество, с което моли съда да уважи в цялост предявените
искове. Представя списък на разноските.
Назначеният особен представител на ответника не се явява. Към момента на
провеждане на съдебното заседание същата не е уведомила писмено съда съгласно чл. 100
ГПК за невъзможността да се яви, нито е представила документ съгласно чл. 142 ГПК,
доказващ препятствие, което не е могла да отстрани своевременно, поР. което делото е
разгледано в нейно отсъствие.
В хода на производството са събрани писмени доказателства и е прието заключение
по назначена съдебно-счетоводна експертиза.
2
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
На 03.07.2008 г. между "АЛФА БАНК" АД, със сегашно име „Юробанк България“ АД
и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № ........... Банката предоставя на
ответника кредит в размер на 5 100.00 лева с краен срок за окончателно издължаване на
кредитните суми до 03.07.2016 г. съгласно погасителен план. На 25.03.2010 г. „АЛФА
БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ“, прехвърля на „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД в качеството му на
цесионер вземането спрямо ответника В. П., произтичащо от сключения между него и
„АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ“ Договор за потребителски кредит № .......... от
03.07.2008г.
Към 25.03.2010 г. - датата на прехвърлянето на вземането от цедента - дължимата от
ответника сума възлиза на общо 5 749.35 лв. към „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД.
На 29.03.2010 г. се сключва Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „МТ
ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК: *********, в качеството на цедент от една страна и „АЛФА
КРЕДИТ“ АДСИЦ, ЕИК: *********, понастоящем „ДЕЛТА КРЕДИТ” АДСИЦ, в качеството
на цесионер. С него „МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД, ЕИК: *********, като продавач, прехвърля на
„АЛФА КРЕДИТ” АДСИЦ, ЕИК *********, понастоящем „ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ,
всички свои вземания по отношение на В. Р. П. по Договора за потребителски кредит № 106-
252/2008 от 03.07.2008г.
На 18.07.2010 г. е сключено споразумение за преструктуриране на задължението
между ответника и „ДЕЛТА КРЕДИТ” АДСИЦ. Страните постигат уговорка за разсрочено
погасяване на задължението при следните условия: първоначална вноска в размер на 100.00
лева, дължима на 18.09.2010 г., 80 месечни вноски, всяка в размер на 100.00 лева, дължими
на всяко 18-то число в периода от 18.10.2010 г. до 20.04.2017г., като последната вноска се
явява изравнителна. Крайният срок за окончателно издължаване на задължението е
20.04.2017г.
Съгласно приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, при извършената проверка в счетоводството на „ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ, не
се откриват плащания от ответника за периода от 2010 г. до момента, като кредиторът
„ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ претендира вноски с номера от 56 вкл. до 80 вкл. съгласно
Погасителен план. Претендираната сума според експертизата възлиза на 2 248,17 лв.
главница, от които предмет на заявлението и на заповедта е сума в размер на 2227,16 лв. –
главница.
Видно от приложеното пълномощно, старият кредитор е упълномощил новия
кредитор да уведоми длъжника за цесията от негово име.
Уведомление до длъжника по чл.99, ал.3 ЗЗД е приложено към исковата молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този
смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и
главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно правоотношение
между кредитодателя и кредитополучателя по договора за кредит, усвояването на кредита от
ответника, настъпила изискуемост на вземанията по кредита и размера на претендираните
отделни вземания.
По въпроса за възможността иск по чл. 422 от ГПК, който е продължение на
заповедното производство, да бъде разгледан от арбитражен съд, е формирана еднопосочна
и постоянна практика на касационната инстанция. В същата еднозначно се приема, че
отводът за неподведомственост на спор по иск с правно основание чл. 422 от ГПК, поР.
уговорена арбитражна клауза, е неоснователен, вкл. и когато искът е предявен на договорно
основание и арбитражната клауза е уговорена в договора /в този см. определение № 299 от
25.04.2023 г., постановено по ч. т. д. № 273/2023 г. на ВКС, II т. о./. Ето защо съдът намира
предявения иск за допустим.
3
От събраните по делото доказателства се установи, че между ответника и "АЛФА
БАНК" АД е възникнало облигационно правоотношение на 03.07.2008г. по силата на
сключен между тях договор за кредит. Въз основа на така възникналото договорно
правоотношение банката е изпълнила задължението си да предостави на ответника
уговорената по договора за кредит сума, като срещу това задължение ответникът се е
задължил да връща усвоените суми.
На 25.03.2010 г. „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ“, прехвърля на „МТ
ПРОДЖЕКТ“ ЕООД в качеството му на цесионер вземането спрямо ответника В. П.,
произтичащо от сключения между него и „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ“ Договор за
потребителски кредит № .......... от 03.07.2008г.
Към 25.03.2010 г. - датата на прехвърлянето на вземането от цедента - дължимата от
ответника сума възлиза на общо 5 749.35 лв. към „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД.
На 29.03.2010 г. се сключва Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „МТ
ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК: *********, в качеството на цедент от една страна и „АЛФА
КРЕДИТ“ АДСИЦ, ЕИК: *********, понастоящем „ДЕЛТА КРЕДИТ” АДСИЦ, в качеството
на цесионер. С него „МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД, ЕИК: *********, като продавач, прехвърля на
„АЛФА КРЕДИТ” АДСИЦ, ЕИК *********, понастоящем „ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ,
всички свои вземания по отношение на В. Р. П. по Договора за потребителски кредит № 106-
252/2008 от 03.07.2008г.
Видно от представените договор за цесия, потвърждение за извършената цесия и
приемно-предавателен протокол, прехвърлянето на вземането е било извършено валидно от
стария на новия кредитор.
Предвид оспорване на валидността на договора за цесия от особения представител,
следва да се посочи, че за да породи действие договорът за цесия е достатъчно постигането
на съгласие между стария и новия кредитор и от този момент страните по договора за
прехвърляне на вземания са валидно обвързани от него, като цесионерът се явява носител на
придобитите имуществени права. За да има действие спрямо длъжника, не е необходимо
нито той да участва в договора, нито да го приеме, а е необходимо единствено същият да
бъде уведомен от предишния кредитор за прехвърлянето - чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Целта на
уведомяването е длъжникът да бъде обвързан с договора за прехвърляне на вземането, като
същевременно последният да бъде защитен от ненадлежно изпълнение на задължението си.
Законодателят не е предвидил специален ред за уведомяване на длъжника, като липсва
забрана съобщението за цесията да бъде извършено от цесионера по силата на нарочно
упълномощаване от цедента /Решение № 137 от 02.06.2015 година/ по гр. д. № 5759/2014 г.
на ІІІ г.о. на ВКС/, какъвто е и настоящият случай, доколкото по делото са приложени
доказателствата, че ищецът е упълномощен от цедента да уведоми ответника за
извършеното прехвърляне на процесното вземане.
В исковата молба и в приложенията към нея се съдържа уведомление до длъжника за
извършената цесия по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД. Съдът следва да съобрази този факт по реда
на чл. 235 ГПК при разглеждане на установителните искови претенции.
Следва да бъде посочено, че съгласно константната съдебна практика цесията следва
да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и
като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Изходящото
от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1-во
от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 от ЗЗД.
В тази връзка съдът съобрази, че ответникът е представляван от особен представител
в процеса. За пълнота следва да се посочи, че защитата, която се осъществява от назначения
по делото в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител осигурява защита на страна
по делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Особеният
4
представител може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е
необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК, съответно той се явява и
надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно,
връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. В този смисъл решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. по описа на
първо т.о. на ВКС.
На 18.07.2010 г. е сключено споразумение за преструктуриране на задължението
между ответника и „ДЕЛТА КРЕДИТ” АДСИЦ. Страните постигат уговорка за разсрочено
погасяване на задължението при следните условия: първоначална вноска в размер на 100.00
лева, дължима на 18.09.2010 г., 80 месечни вноски, всяка в размер на 100.00 лева, дължими
на всяко 18-то число в периода от 18.10.2010 г. до 20.04.2017г., като последната вноска се
явява изравнителна. Крайният срок за окончателно издължаване на задължението е
20.04.2017г. В този смисъл с подписване на споразумението ответникът е направил
извънсъдебно признание на задължението си.
По принцип признанието на вземанията прекъсва давността.Но дори да се приеме, че
към този момент давността по отношение на вземанията е изтекла и признанието не
прекъсва давността, то както длъжникът може да изпълни след изтичане на давността, така
той може и да декларира, че ще изпълни и да поеме задължението да плати и след
погасяване на вземанията по давност. В този смисъл с подписване на споразумението
ответникът е поел по същество ново задължение към ищеца при нов срок и условия.
В тази връзка неоснователно се явява възражението на особения представител за
изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай изискуемостта на главницата и
дължимите по договора лихви е настъпила на 20.04.2017 г. Заявлението по чл. 410 ГПК е
подадено на 27.05.2020 г., като към този момент давността не е изтекла нито за главницата,
нито за претендираните лихви.
ПоР. изложеното дотук, съдът намира установителните претенции за основателни и
доказани в пълен размер и като такива, следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съгласно разрешението, възприетото в т. 12 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство съобразно изхода на спора.
Сторените в заповедното разноски са за заплатена държавна такса в размер на 57,20
лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
В исковото производство разноските, сторени от ищеца са: 81,89 лева - платена
държавна такса; 400,00 лева - депозит за изготвяне на съдебно счетоводна експертиза и
586,00 лева - депозит за назначаване на особен представител, 360,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Претендираните суми следва да бъдат присъдени в полза на ищеца на осн. чл. 78, ал.1
ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ,
вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1592, бул. „Христофор Колумб“ № 43,
представлявано от ......... - изпълнителен директор и В. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С,
че В. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С дължи на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, вписано в
Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес
5
на управление: гр. София, п.к.1592, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от .........
- изпълнителен директор, сумите за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 03.06.2020 г. по ч.гр.дело № 19967/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, а именно: главница - 2 227.16 лева /две хиляди двеста двадесет и
седем лева и шестнадесет стотинки/, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2020г. до
окончателното изплащане на вземането и обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 25.05.2017г. до 12.03.2020г. вкл. - 632.88 лева /шестстотин тридесет и два лева
и осемдесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА В. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С, да заплати на „ДЕЛТА КРЕДИТ“
АДСИЦ, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1592, бул. „Христофор Колумб“ № 43,
представлявано от ......... - изпълнителен директор, сумата от 207,20 лева, представляваща
съдебни разноски в производството по ч.гр.дело № 19967/2020 г. по описа на Софийски
районен съд.
ОСЪЖДА В. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С, да заплати на „ДЕЛТА КРЕДИТ“
АДСИЦ, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1592, бул. „Христофор Колумб“ № 43,
представлявано от ......... - изпълнителен директор, сумата от 1427,89 лева, представляваща
съдебни разноски в производството по гр.д. № 12003/2023г. по описа на Софийски районен
съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6