Р Е
Ш Е Н
И Е №115
гр. Шумен, 20.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в открито заседание на осми май, две хиляди и деветнадесета година,
в състав
Председател: М.Маринов
Членове:
1. А.Карагьозян
2. Р.Хаджииванова
при секретаря Ж.Дучева, като разгледа
докладваното от съдия Р. Хаджииванова в. гр. дело №146 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение №103/05.02.2019г. по гр. дело №3304/2018 г. ШРС е осъдил В.Л.В., да заплати, на основание чл. 149 от СК, на малолетното си дете Ж.В.Л., действащо чрез своя
родител и законен представител Г.Ж. В.,
месечна издръжка за периода 01.02.2018 г. – 15.11.2018 г.
включително, в размер на 190лв., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 16.11.2018 г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлил иска с с правно основание чл. 149 от СК в
останалата му част над 190лв. месечно до пълния предявен размер от 250лв.
месечно и за периода 16.11.2017 г. – 31.01.2018 г., като неоснователен и
недоказан. Присъдени са и следващите се държавни такси и разноски.
Недоволен от решението, в частта, с
която искът с правно основание чл.149 от СК е уважен, останал ответникът, която
го обжалва като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с
материалния закон и несъобразяване със събрания доказателствен материал.
Неправилен бил изводът на съда, че родителите на детето Ж. били разделени от края на м.януари 2018г.,
както и че получената от майката парична сума не била предназначена за
издръжката на детето, а за общи семейни работи, включително извършването на
ремонт. Неправилно съдът не кредитирал и показанията на свидетелите на
ответника, че майката взела обща с ответника парична сума. Не било отчетено и
обстоятелството, че близо календарен месец в периода юли-август 2018г., детето
живяло с баща си първо в жилището ме в гр.Ш., а след това и в с.Ц.Б.. Моли решението на първоинстанционния съд да
бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което заявената
срещу му претенция с правно основание чл.149 от СК, бъде изцяло отхвърлена.
Въззиваемите вземат становище по
неоснователността на жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Шуменският окръжен съд, след като
обсъди доводите, изложени в жалбата и възражението и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства пред двете инстанции, приема за
установено следното:
Не се
спори между страните, а и видно от приложеното по делото удостоверение за
сключен граждански брак №0048105/07.08.2004г., същите са съпрузи, считано от
07.08.2004г.. Съгласно удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт
за раждане № 467/29.04.2005 г., от брака си имат родено едно дете - Ж.В.Л.,
род. на ***г.. Съгласно служебна бележка
№ 160/29.10.2018 г., изд. от СУ „*“- гр. Ш., през учебната 2018/2019г. Ж. е ученик в шести клас. Видно от писмо-оферта от 11.01.2018 г., подписано от
ответника на 18.01.2018 г., последният сключил трудов договор с „*“ ООД,
при уговорено трудово възнаграждение в размер на 7,85 британски лири на час.
В хода на въззивното производство е представено решение
по бр.д.№3298/2018г. на ШРС, съгласно което бракът между страните е прекратен,
считано от 07.03.2019г., упражняването на родителските права по отношение на
детето Ж. и ползването на семейното жилище са предоставени на майката, а на
бащата е определен режим на лични контакти с детето и същият е осъден да
заплаща издръжка в размер на 190лв., считано от датата на завеждане на исковата
молба. Със същото решение, на жената е възстановено и предбрачното фамилно име
– Д..
Съгласно
изготвения социален доклад, детето Ж. няма здравословни проблеми и не е често
боледуващо. С желание посещава училище, с много добър успех е и няма неизвинени
отсъствия. Не били констатирани особености в режима на отглеждане на Ж..
Липсват данни, а и твърдения, родителите да имат
алиментни задължения към други, ненавършили пълнолетие деца.
При така установената фактимческа
обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Предмет на
разглеждане в настоящото произовдство е въззивна жалба на ответника срещу
постановеното първоинстанционно решение само в частта, с която предявения срещу
му иск за заплащане на месечна издръжка
в полза на детето Ж. за минало време е уважен, в размер на 190лв. и за периода 01.02.2018
г. – 15.11.2018г. включително.
Настоящата
инстанция споделя мотивите на
първоинстанционния съд, че през сочения период, с изключение на периода 25.07.2018г.
до 15.08.2018г., грижи по отглеждането и
възпитанието на детето Ж.е полагала единствено майката, която е живеела с него
в РБългария, като бащата е пребивавал в Кралство Велкобритания. Не се установи
последният да е давал средства за издръжката на детето през този период. Предвид
това и същият дължи заплащането на такава.
Твърдението му, че при
завръщането си в България през януари 2018г. Г.Д. била взела 5000 паунда общи спестявания,
предназначени за издръжка на Ж. и ремонт на жилището, не бе надлежно доказано. В
смисъл, че майката е взела 5000 паунда общи средства, са показанията единствено
на майката на ответника П.В.и брат му-Хр.В., но същите не са непосредствени, а почиват на казано им
от самия В.В.. Свидетелите са и в близка родствена връзка с ответника. Дори да
се приеме, че Д. при връщането си в страната е взела 5000паунда, то съгласно
показанията на свид.Хр.В.-брат на ответника, от м.януари 2018г. В.В. не е
пращал средства по банков път, като тези
5 000 паунда били оставени за ремонт на жилището.
Резонен
е и определения от съда размер на следващата се издръжка/190лв./, предвид
нуждите на детето и възможностите на
родителите му. Пред настоящата инстанция не се установи наличието на нови
факти, преценката на които да води до промяна извода на първоинстанционния съд.
По
делото не се установи, в периода 25.07.2018г. до 15 08.2018г., детето да е било със своята
майка и тя да е полагала полагала непосредствените грижи за неговото отглеждане
и възпитание. Напротив, установи се/социален
доклад, показанията на свид.П.В.и Х.В., заявеното от процесуалния представител
на ищците в устните прения/, че същото в
този период е било при баща си, като
последният с помощта на родителите си е полагал грижи за него и издръжката му. От
изложеното следва, че искът с правно основание чл.149 СК се явява неоснователен
за периода 25.07.2018г.-15.08.2018г.. За останалия минал период от 01.02.2018г.
до 25.07.2018г., съответно от 16.08.2018г. до 15.11.2018г., претенцията за
заплащане на месечна издръжка в размер на 190лв. се явява основателтна.
Предвид изложеното първоинстанционното
решение следва да бъде отменено само в
частта, с която ответникът е осъден да заплаща издръжка на детето Ж., на
основание чл.149 от СК, за периода 25.07.2018г.-15.08..2018г., ведно със
законната лихва, като бъде постановено отхвърляне на претенцията в сочената
част. С оглед изхода на спора, решението
следва да бъде коригирано и в частта касателно присъдените в полза на ищцата и
ответника разноски, съответно определената държавна такса.
В
останалата обжалвана част, като правилно, решението следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
решение №103/05.02.2019г. по гр. дело №3304/2018 г. на ШРС само в частта, с която
е
постановено, на основание чл.149 от СК, че месечната издръжка в размер на
190лв. за детето Ж.В.Л., действащо със съгласието на своя родител Г.Ж. В., се дължи от В.Л.В. за периода 25.07.2018г.-15.08.2018г.,
ведно със законната лихва, както и в частта, с която В.Л.В. е осъден да заплати, на Г.Ж. В.,
разноски по делото в размера над 166.25лв. до 180.50лв., съответно държавна
такса в размера над 66.50лв. до 72.20, като вместо това в тази част
постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.149 от СК, в частта касателно
претендираната за детето Ж.В.Л., действащо със съгласието на неговата майка и законен представител Г.Ж.Д./В./,
от неговия баща В.Л.В. месечна издръжка в размер на 190лв., за
периода 25.07.2018г.-15.08.2018г..
ОСЪЖДА Г.Ж.Д./В./ да доплати на В.Л.В. разноски за първа инстанция
в размер на 14.25лв..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата,
обжалвана част.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК,
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.