РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Кърджали, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Елина П. Урумова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело
№ 20255100500341 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение N 249 от 14.10.2025 г. по гр.д. N 390/2025 г. по описа на РС –
Момчилград е изменен размерът на месечната издръжка, която Г. Д. Й. от гр.Е. е
осъден да заплаща на непълнолетното си дете М. Г. Й., действащо със съгласието на
майка си С. С. Ч. – Й., като е увеличен от сумата 300 лв. на сумата 500 лв., считано от
датата на предявяване на иска за увеличение на издръжката на 09.07.2025г., до
настъпване на обстоятелства, налагащи нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочената вноска, като в останалата част искът за
увеличението е отхвърлен за разликата над сумата 500 лв. до пълния му предявен
размер от 600 лв. С решението в тежест на Г. Д. Й. са възложени направените от
насрещната страна разноски по делото за адвокатско възнаграждение от 800 лв., както
и държавната такса по делото от 288 лв., определена върху увеличения размер на
издръжката.
Решението, в частта, с която е увеличен размерът на издръжката се обжалва
изцяло от Г. Д. Й., чрез представител по пълномощие, с въззивна жалба вх. N
2762/17.10.2025 г. по входящия регистър на РС – Момчилград, като неправилно поради
допуснато съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, както и
необоснованост, с искане да се отмени и да се постанови ново, с което искът за
1
увеличение на издръжка да се отхвърли и на въззивника да се присъдят направените
по делото разноски. С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят нови
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемия М. Г. Й., действащ със
съгласието на майка си С. С. Ч. – Й., чрез представител по пълномощие, е постъпил
отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло, с искане решението в
обжалваната част да се потвърди и на въззиваемия да се присъдят разноски по делото.
С отговора на въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят нови
доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивникът Г. Д. Й. лично поддържа въззивната жалба по
съображенията, изложени в същата и претендира разноски по делото. Представя
писмени доказателства.
В съдебно заседание въззиваемият М. Г. Й., действащ със съгласието на майка
си С. С. Ч. – Й., чрез представител по пълномощие оспорва въззивната жалба, като
поддържа възраженията срещу същата и претендира разноски по делото, наред с което
заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно
чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и
като допустима следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд
констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба,
подадена от непълнолетния М. Г. Й., действащ със съгласието на майка си С. С. Ч. –
Й., против Г. Д. Й. от гр.Е., за увеличение на присъдена с решение N 53/07.03.2022г. по
гр. д. N 443/2021 г. по описа на РС – Момчилград, потвърдено с решение N
75/16.05.2022г. по в.гр.д N 88/2023г. по описа на ОС - Кърджали, ежемесечна издръжка
в размер на 300 лв., от сумата 300 лв., на сумата 600 лв., считано от предявяване на
иска на 09.07.2025г., като се претендират и разноски по делото. Обстоятелствата,
изложени в исковата молба, обосноваващи търсене на издръжка, са следните: от
присъждането на издръжката са изминали повече от три години, ищецът е на по-
висока възраст и е ученик в * клас в С. ”Н..” гр.М., животът се изменил и
инфлационните процеси, особено през последната година, оказали съществено
влияние върху цените на всички стоки, като те се увеличили драстично и значително.
Присъденият размер на издръжката от 300 лв. не можел да покрие разноските по
издръжката му, получаваните от майката на ищеца доходи не били достатъчни за
посрещане на ежедневните му потребности и общите разходи /ел.ток, вода и др./ в
домакинството, както и за образованието му.
2
В срока по чл.131 от ГПК ответникът с отговор на исковата молба и чрез
представител по пълномощие е оспорил иска по основание и размер, при възражения,
че доходите му от трудово възнаграждение за последната една година са в размер на
минималната работна заплата, установена за страната, при увеличени разходи както за
ответника, така и за новото му семейство – съпруга по сключен на *******г. брак с Т.
Г. Ш. и родено от брака на ************г. дете М., на *** навършени години, като
новата му съпруга има още две деца от предходни бракове, които е задължена да
издържа при положение, че в последните две години е в майчинство, а сам ответникът
има просрочени задължения по договори за кредити на обща стойност 47 303 лв.,
които са обявени за предсрочно изискуеми. Наред с това, с оглед установените
минимални размери на работна заплата и издръжка към присъждане на издръжката от
300 лв., както и понастоящем, счита претендираният размер на издръжката за
прекомерен и необосновано завишен с оглед непосочените конкретно нужди на детето
М.. Моли предявеният иск да се отхвърли като неоснователен и недоказан и
претендира за разноски по делото.
От събраните от първоинстанциония съд доказателства по делото се установява,
че ищецът М. Г. Й. с ЕГН **********, роден на *******., е син на ответника Г. Д. Й. и
ответникът е осъден да му заплаща ежемесечна издръжка в увеличен размер от 300
лв., считано от 03.09.2021г., с влязло в сила решение N 53/07.03.2022г. по гр.д. N
443/2021 г. по описа на РС – Момчилград, потвърдено с решение N 75/16.05.2022г. по
в.гр.д N 88/2023г. по описа на ОС - Кърджали, като през учебната 2024/2025г. е редовен
ученик в * клас, дневна форма на обучение, а понастоящем през учебната 2025/2026г. e
в * клас, в С. "Н.", гр. М.. Ищецът, след развода на родителите му през *****г., живее
с майка си в гр.М., в жилище на родителите на майка му, която задоволява основните
му потребности. Ищецът е здраво и социално интегрирано дете, отглежда се в
стабилна и спокойна семейна среда, при изградена емоционална връзка с майка си и
по-големия си брат и при прекъсната връзка с баща си /последна среща през
м.февруари 2020г./, както и липса на взаимодействие между родителите му относно
отглеждането и възпитанието му. Майката на ищеца работи в Д. гр.К. на длъжност
„********“, с работно време от 9.00 ч. до 17.30 ч. и в периода от м.септември 2024г. до
м.авгут 2025г. е получила средномесечно брутно трудово възнаграждение от 1 996.25
лв. Ответникът живее в гр.Е. и има ново семейство – на *********г. сключва
граждански брак с Т. Г. Ш., от който се ражда на ********г. детето М.Г. Й.,
понастоящем на *** навършени години. Ответникът работи по трудов договор от
08.03.2024г., с договорено основно месечно трудово възнаграждение от 933 лв. и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.6 %
за всяка година трудов стаж при работодателя по договора. В периода от м.август
2024г. до м.юли 2025г. е получил средномесечно брутно и нетно трудово
възнаграждение в размери съответно от 1 294.83 и 875.63 лв. Ответникът има
3
просрочени задължения на обща стойност 47 303 лв., по три договора за
потребителски кредит, сключени с „О.“ ** през 2020г. и 2021г., задълженията по които
са обявени за предсрочно изискуеми с уведомление от 04.03.2025г. Съпругата на
ответника е едноличен собственик на капитала и управител на „Л.“ ****, реализирала
текуща, но неразпределена печалба за 2023г. и за 2024г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установяват следните
обстоятелства: Св.Д. Т. установява, че потребностите и нуждите на едно подрастващо
дете като ищеца са големи – за дрехи поради бързия растеж в тази възраст, за каквито
цените доста се покачили, както и такова дете има нужда от компютри, уроци,
пособия, помагала, храна в училище, когато се налага да закусва и обядва в същото.
Св.С. Ч., леля на ищеца по майчина линия, също сочи, че тийнейджърите в тази
възраст растат много бързо и ищецът не може да изкара и два сезона с едни и същи
дрехи, като има нужда и от повече храна, както и има разходи за тетрадки и учебни
пособия около 250 лв. .
Към предявяване на иска за издръжка на 09.07.2025г. ищецът е на **
навършени години, размерът на минималната работна заплата за 2025г. е 1 077 лв. и
съответно размерът на минималната издръжка е 269.25 лв. съгласно чл.142, ал.2 от СК.
Минималният праг на бедност за страната за 2025г. е определен на 638 лв. с
Постановление N 328 на Министерския съвет от 30 септември 2024 г. Към предявяване
на иска за издръжка в увеличен размер, чиито размер понастоящем се претендира да
се увеличи, а именно 03.09.2021г., ищецът е на ** навършени години, размерът на
минималната работна заплата за 2021г. е 650 лв. и съответно размерът на минималната
издръжка е 162.50 лв., а минималният праг на бедност за страната за 2021г. е
определен на 504.33 лв. Следователно към предявяване на иска за увеличение на
издръжката на 09.07.2025г. са променени икономическите условия на живот в страната.
Доказателства за реализирани доходи от трудово правоотношение са
представени и за двамата родители, като тези на майката на ищеца са по-високи от
тези на баща му, който дължи безусловно издръжка както на ищеца, така и на роденото
от последващия му брак дете, което както и ищецът, е ненавършило пълнолетие. И
двамата родители на ищеца, както и двамата родители на другото непълнолетно дете
на ответника, им дължат издръжка, но доказано само ответникът дължи такава и на
двете деца, което обстоятелство е от значение за определянето на процесната издръжка
в увеличен размер. Предвид по-високите по размер доходи на майката на ищеца и
засвидетелстваните нужди на ищеца, обичайни за подрастващата му възраст, за
задоволяването на които настоящата инстанция приема, че месечно са необходими 750
лв., то от тях в тежест на ответника следва да се възложи издръжка в размер от 380 лв.,
като останалата част от издръжката се поеме от майката на ищеца, наред с
неоценимите полагани от нея лични грижи за ищеца. Определянето на този размер на
издръжка се налага от необходимостта да се осигури минимален жизнен стандарт не
4
само на ищеца, но и на ответника и новото му семейство. Съгласно чл.143, ал.2 от СК
родителите/всеки един от тях/ са длъжни да издържат децата си до навършване на
пълнолетие, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, като са длъжни да задоволяват потребностите им по начин,
гарантиращ правилното и хармоничното им развитие, както физическо, така и
психическо такова/чл.125, ал.1 от СК/. Поради това, при съобразяване на променените
обстоятелства, установени по делото - по-високата възраст на ищеца и нарасналите му
потребностите - както за битови, така и за образователни и други нужди, при липса на
твърдяна и доказана необходимост от разходи извън обичайните за отглеждането му,
издръжка в увеличен размер от 380 лв. ще съответства на възможностите на ответника
по иска и на тези на майката на ищеца, поради което искът по чл.150 от СК следва да
се уважи до посочения размер и да се отхвърли за разликата над сумата от 380 лв. до
пълния му обжалван размер от 500 лв.
Представените пред тази инстанция писмени доказателства - брачен договор и
жалба до Комисия за защита от дискриминация, гр.С. не са годни да отрекат
наличието на предпоставките за увеличаване на издръжката на ищеца, с оглед
наличието на предпоставките на чл.150 от СК, вр. чл.143, ал.2 от СК.
Поради частично несъвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с
тези на първоинстанционния съд по отношение на дължимия размер на издръжка по
иска по чл.150 от СК, въззивната жалба е частично основателна в частта, с която
искът е уважен за разликата над сумата 380 лв. до сумата 500 лв., в която част
обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, като в тази част искът за
издръжка в увеличен размер се отхвърли и съответно обжалваното решение в частта, с
която искът за същата е уважен до сумата от 380 лв. се потвърди като правилно.
В приложение на чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски за
адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд съразмерно на уважената
част от исковете, които възлизат на 213.33 лв., с оглед на което следва да се отмени
решението на районния съд и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на
ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата
213.33 лв. до присъдения размер от 800 лв. В приложение на чл.78, ал.3 от ГПК
ответникът има право на разноски за адвокатско възнаграждение пред
първоинстанционния съд съразмерно с отхвърлената част от иска, които възлизат на
513.33 лв., които са в тежест на ищеца.
С оглед размера на така определения увеличен размер на издръжка, дължимата
държавна такса върху увеличения размер на издръжката на детето М. Г. Й. е 115.20 лв.,
поради което следва да се отмени решението на районния съд и в частта, с която Г. Д.
Й. е осъден да заплати по сметка на РС – Момчилград държавна такса върху
увеличението на издръжката, за разликата над сумата 115.20 лв. до присъдения размер
5
от 288 лв..
С оглед крайния изход на делото пред тази инстанция и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК въззивникът има право на разноски за въззивната инстанция съразмерно с
уважената част от жалбата, като от дължимата за въззивната инстанция държавна такса
и от заплатеното адвокатско възнаграждение от 700 лв., в тежест на въззиваемия са
разноски от 105.60 лв. за държавна такса и 420 лв. за адвокатско възнаграждение,
което с оглед на уговорения от въззиваемия размер на адвокатско възнаграждение и
приципа на равенство на страните, не се явява прекомерно.
С оглед крайния изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
въззиваемият има право на разноски за въззивната инстанция съразмерно с
отхвърлената част от жалбата, като от заплатеното адвокатско възнаграждение от 800
лв. в тежест на въззивника са разноски от 320 лв..
При тези мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение N 249 от 14.10.2025 г. по гр.д. N 390/2025 г. по описа на РС –
Момчилград в частите, както следва:
1.в частта, с която е увеличен размера на присъдената с решение N
53/07.03.2022г. по гр.д. N 443/2021 г. по описа на РС – Момчилград, потвърдено с
решение N 75/16.05.2022г. по в.гр.д N 88/2023г. по описа на ОС - Кърджали,
ежемесечна издръжка, която Г. Д. Й. с ЕГН **********, от гр.Е.е осъден да заплаща на
непълнолетното си дете М. Г. Й. с ЕГН **********, действащо със съгласието на
своята майка С. С. Ч. – Й. с ЕГН **********, за разликата над сумата от 380 лв. до
присъдения размер от 500 лв.;
2.в частта, с която Г. Д. Й. с ЕГН **********, от гр.Е. е осъден да заплати на М.
Г. Й. с ЕГН **********, непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка С. С.
Ч. – Й.а с ЕГН **********, разноски по делото за първа инстанция, за разликата над
сумата 213.33 лв. до присъдения размер от 800 лв.
3. в частта, с която, е осъден да заплати по сметка на РС – Момчилград
държавна такса върху увеличението на издръжката, за разликата над 115.20 лв. до
присъдения размер от 288 лв.,
вместо което:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. Й. с ЕГН **********, непълнолетен, действащ
със съгласието на своята майка С. С. Ч. – Й. с ЕГН **********, от гр.М., ул.В. N *,
вх.*, ет.*, ап.* против Г. Д. Й. с ЕГН **********, от гр.Е., ул.Я. N **, общ.Е*, обл.Я*
6
иск по чл.150 от СК за увеличение размера на присъдената с решение N
53/07.03.2022г. по гр.д. N 443/2021 г. по описа на РС – Момчилград, потвърдено с
решение N 75/16.05.2022г. по в. гр. д N 88/2023г. по описа на ОС-Кърджали, за
разликата над сумата 380 лв. до пълния присъден размер от 500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение N 249 от 14.10.2025 г. по гр.д. N 390/2025 г. по описа
на РС – Момчилград в частта, с която е увеличен размера на присъдената с решение N
53/07.03.2022г. по гр.д. N 443/2021 г. по описа на РС – Момчилград, потвърдено с
решение N 75/16.05.2022г. по в. гр. д N 88/2023г. по описа на ОС-Кърджали, издръжка
на непълнолетното си дете М. Г. Й. с ЕГН **********, действащо със съгласието на
своята майка С. С. Ч. – Й.а с ЕГН **********, от сумата 300 лв. до сумата 380 лв.; в
частта, с която Г. Д. Й. с ЕГН **********, от гр.Е. е осъден да заплати на М. Г. Й. с
ЕГН **********, непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка С. С. Ч. – Й.
с ЕГН **********, разноски по делото за първа инстанция, от сумата 213.33 лв. и в
частта, с която Г. Д. Й. с ЕГН ********** е осъден да заплати по сметка на РС -
Момчилград държавна такса върху увеличението на издръжката до сумата 115.20 лв..
ОСЪЖДА М. Г. Й. с ЕГН **********, непълнолетен, действащ със съгласието
на своята майка С. С. Ч. – Й. с ЕГН **********, от гр.М., ул.В. N *, вх.*, ет.*, ап.* да
заплати на Г. Д. Й. с ЕГН **********, от гр.Е., ул.Я. N **, общ.Е., обл.Я. сумата 1
038.83 лв.разноски по делото от лв., от които 513.33 лв. адвокатско възнаграждение за
първа инстанция, 105.50 лв. за държавна такса за въззивно обжалване и 420 лв. за
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Г. Д. Й. с ЕГН **********, от гр.Е., ул.Я. N **, общ.Е., обл.Я. да
заплати на М. Г. Й. с ЕГН **********, непълнолетен, действащ със съгласието на
своята майка С. С. Ч. – Й. с ЕГН **********, от гр.М., ул.В. N *, вх.*, ет.*, ап.* сумата
320 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7