Решение по дело №616/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 934
Дата: 9 юли 2024 г. (в сила от 9 юли 2024 г.)
Съдия: Радослав Петков Радев
Дело: 20245300500616
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 934
гр. Пловдив, 07.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20245300500616 по описа за 2024 година
Обжалвано е решение №33/15.01.2024г. по гр.д.№2443/2022г. по описа на РС-
Асеновград,I гр.с-в от ищеца в първоинстанционното производство „АПС Бета България“
ЕООД,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК за
признаване за установено по отношение на въззиваемия,че същия дължи на жалбоподателя
сумата в размер на 1000лв. главница по договор за кредит №697074/03.07.2016г.,сключен
между въззиваемия и „Кредисимо“ АД,както и сумите в размер на 256,71лв.,представляваща
договорна лихва за периода 20.07.2016г.-20.07.2017г. и 513,62лв.,представляваща
обезщетение за забава за периода 20.07.2017г.-23.02.2021г.Недоволен от така постановеното
решение е останал ищеца и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се
отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се уважи.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна
счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да
се потвърди.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото
доказателства,установи следното:
Не се спори между страните,че е налице сключен договор за заем от
03.07.2016г.,като кредитодателя е отпуснал кредит в размер на 1000лв. на кредитоискателя
за срок от 13 месеца при годишен лихвен процент в размер на 41,24% и ГПР в размер на
50%.Към договора е представен и погасителен план.Видно от представените доказателства
1
по делото става ясно,че кредитоискателя е попълнил стандартен формуляр с искане за
отпускане на кредит,в който обаче не е посочена методиката на изчисляване на лихвения
процент и какви компоненти включва същия.Определен е размерът на лихвата,но същата не
е съобразена с факта дали договора е обезпечен или не е обезпечен с поръчителство,ипотека
или друг вид обезпечение.При това положение размера на договорната лихва не може да
бъде повече от три пъти размера на лихвата,определена от МС.Следователно същата не
може да бъде в процентно отношение по-голяма от 30%.В настоящия случай същата е
уговорен в по-голям размер,което автоматично води до нищожност на клаузата за заплащане
на лихва и тъй като това е основен компонент от договора за кредит,то нищожността на тази
клауза влече нищожност на целия договор и не поражда правни последици.И тъй като това е
нарушение на добрите нрави,тъй като определянето на по-голям процент води до
обогатяване на по-силната финансово страна спрямо по-слабата финансово страна,то следва
да се приеме,че целия договор е нищожен.
При това положение настоящата инстанция намира,че не следва да коментира
останалите наведени основания от въззиваемата страна относно недействителност на
договора за заем,тъй като същия е нищожен и не влече след себе си правни
последици,поради което и процесните суми не се дължат от въззиваемата страна.
При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно,поради което следва да го
потвърди.
От сключения между страните по делото договор за кредит става ясно,че
ответника е потребител на финансова ,услуга и като такъв по отношение на него важат
клаузите на ЗЗП и ЗПК.По силата на чл.143,т.3 от ЗЗП при неравноправност на клаузи по
договора,същия се явява нищожен и не поражда правно действие.В настоящия случай е
налице точно такава неравноправност на клауза,опорочаваща договора и водеща до неговата
нищожност.
Пред настоящата инстанция не са претендирани разноски и такива не следва
да се присъждат.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №33/15.01.2024г. по гр.д.№2443/2022г. по описа на
РС-Асеновград,I гр.с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3