Определение по дело №621/2020 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 260124
Дата: 23 октомври 2020 г. (в сила от 31 октомври 2020 г.)
Съдия: Йорданка Христова Вутова
Дело: 20204310200621
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   №………….

 

гр. Ловеч, 23.10.2020 год.

 

           ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН  СЪД Наказателна колегия, осми състав в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1/ М.Н.     

                                                                                    2/ Р.Т.

 

                                                                                      

 

             

при секретаря  ВАЛЯ ДОЧЕВА 

в присъствието на  прокурор АНЕТА ПАЧКОВА   

като разгледа докладваното от с ъ д и я т а                    

наказателно общ характер дело  № 621 по описа за 2020 година.

 

            Въз основа на доказателствата по делото и закона

Съдът като съобрази, обстоятелството, че се е произнесъл с присъда от  23.10.2020 год. по НОХД №621/2020 год. по описа на РС Ловеч, с която е признал подсъдимият Х.Д.В., ЕГН********** *** за виновен в извършване на престъпления по чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.3 и във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК и по  основание чл. 354а, ал.5 във вр. с ал.3, предл.2, т.1, предл.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.5 от НК като при условията на чл.23, ал.1 от НК е определил едно общо най-тежко наказание в размер на 4 /ЧЕТИРИ/ месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.69, ал.1 от НК е отложил за срок от 2 /две/ години от влизане на присъдата в сила и на основание чл.23, ал.2 от НК е присъединил към определеното общо най – тежко наказание, наказанието „Обществено порицание”, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по радиоуредбата на  гр. Угърчин, намира, че следва да бъде потвърдена мярката му за неотклонение „Под надзор на родител”, взета по ДП №235/2019 г. по описа на РУ - Угърчин до влизане на присъдата в сила, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ПОТВЪРЖДАВА  мярката за неотклонение  “Под надзор на родител “, взета  по ДП № 235/2019 год. по описа на РУ Угърчин по отношение на Х.Д.В., ЕГН **********, подсъдим по НОХД № 621/2020 по описа на ЛРС до влизане на присъдата в сила.   

Определението подлежи на обжалване и протест в 7-мо дневен срок пред ЛОС от днес.

 

                                                      

            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1/

 

                                                                                                      2/

 

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по присъда по НОХД №621/2020 година

по описа на ЛРС,

VІІІ – ми наказателен състав

 

            Срещу подсъдимият Х.Д.В.,***, били предявени обвинения, както следва:

за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.3 и във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, за това, че  през периода от 01.10.2019 г. до 13.05.2020 г. в с. К., обл. Ловеч, от жилищни домове и хранителен магазин на ул.“Б.К.“  №18; ул.  „А.С.“ №46, № 15 и №9; ул. „В.Ч“ №2; ул."П. С." №26А, при условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот /за последното деяние/, като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в съответствие с това разбиране, отнел чужди движими вещи, от владението и без съгласието на собствениците, както следва: на неустановен ден през м. октомври 2019 г. в с.К., обл.Ловеч, от хранителен магазин, на ул.“Б.К.“  №18, отнел чужди движими вещи - сумата от 40.00 лева от владението на Р.С.Б. ЕГН-********** ***; на 23.11.2019г. и на 30.11.2019г. за времето от 14.00-16.00 часа, в с.К., обл.Ловеч, от къща на ул."А..С." №46, отнел два пъти чужди движими вещи - пари, първия път- сумата от 280.00 лева, втория - 250.00 лева, общо 530.00 лева от владението на К.Ф.Д. ЕГН-**********; на 09.12.2019 г. около 08.30 часа в с. К., обл. Ловеч, от стая на първи етаж на къща, находяща се на ул."В. Ч. №2, отнел чужди движими вещи - сумата от 20 евро /39.12 лева по курса на БНБ за деня/, от владението на Д.А.М. ЕГН-********** ***; на 10.12.2019г., около 08.30 часа в с. К., от стая на първи етаж на къща на ул. "А..С." №15, отнел чужди движими вещи пари - сумата от 50 лева от владението на А.О.М. ЕГН-********** ***; на 03.04.2020 г. в с. К., от дом находящ се на ул. „П.С.“ №26А, отнел чужди движими вещи - 100 евро /195,58лв. по курса на БНБ за деня/ и сумата от 20 лева, общо отнети 215,58 лева от владението на М.А.Д. ЕГН-********** ***; на 19.04.2020г. в с.К., от къща на ул.“Б.К.“  №18 отнел чужди движими вещи - пари- сумата от 150 лева от владението на Р.С.Б. ЕГН-********** от с.с; и за времето от 19.00 часа на 12.05.2020г., до 09.00 часа на 13.05.2020г. в с. К., ул. "А..С." №9, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот /разбиване на брава на входна врата на тераса/, от гардероб на стая, на втори етаж на къща, отнел чужди движими вещи пари - сумата от 2000 лева, от владението на А.А.К. ЕГН-********** от с.с, общо отнети вещи, на обща стойност от 3024.70 лева, без знанието и съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои.

И за престъпление по чл. 354а, ал.5 във вр. с ал.3, предл.2, т.1, предл.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.5 от НК, за това, че на 03.04.2020 г. около 15.00 часа в с. К., обл. Ловеч, ул. „Б.К.“  №2, като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в съответствие с това разбиране, в себе си, в ляв джоб на дънки, в полиетиленов плик с размери 9,5см/11 см. без надлежно разрешително, издадено от органите по чл.16 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и в нарушение на чл.30 от същия закон, държи високо рисково наркотично вещество - суха тревиста маса, зелена на цвят - коноп /марихуана, канабис/, с нетно тегло 1,277 грама, с активно действащ компонент - тетрахидроканабинол - 11,1 %, на стойност от 7,66 лева, цена определена съгласно Постановление на МС № 23/29.01.1998г., като конопа /марихуана, канабис/ е високо рисково наркотично вещество, поставено под контрол и включено в списък I на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина" от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата, като наркотични, във вр. с чл.З, ал.2 от ЗКНВП, като деянието представлява маловажен случай.

            В р. с.з. подсъдимият В., редовно призован, се е явил лично, придружен от майка си И.Х.И.. Съдът на основание чл.94, ал.1, т.1 от НПК му е назначил за сл. защитник определеният от ЛАК и назначен за такъв и в хода на ДП адв. В. Г..

Преди даване ход на разпоредително съдебно заседание пострадалата Р.С.Б., р.пр. не се е явила в разпоредително с.з., и не е предявила гр. иск.

Преди даване ход на разпоредително съдебно заседание пострадалият К.Д., р.пр. се е явил в разпоредително с.з. и е предявил гр. иск за сумата от 530.00 лв. представляваща причинени от престъплението имуществени вреди. Съдът е приел за съвместно разглеждане така предявеният гр. иск и е конституирал като гр. ищец в процеса пострадалия Д.. В съдебно заседание ГИ поддържа предявеният гр. иск, който моли изцяло да бъде уважен.

Преди даване ход на разпоредително съдебно заседание пострадалият А.М., р.пр. се е явил в разпоредително с.з. и е предявил гр. иск за сумата от 50.00 лв. представляваща причинени от престъплението имуществени вреди. Съдът е приел за съвместно разглеждане така предявеният гр. иск и е конституирал като гр. ищец в процеса пострадалия М.. В съдебно заседание ГИ поддържа предявеният гр. иск, който моли изцяло да бъде уважен.

Преди даване ход на разпоредително съдебно заседание пострадалият М.Д. р.пр. се е явил в разпоредително с.з. и е предявил гр. иск за сумата от  215.58 лв. представляваща причинени от престъплението имуществени вреди. Съдът е приел за съвместно разглеждане така предявеният гр. иск и е конституирал като гр. ищец в процеса пострадалия Д.. В съдебно заседание ГИ поддържа предявеният гр. иск, който моли изцяло да бъде уважен.

Преди даване ход на разпоредително съдебно заседание пострадалата А.К., р.пр. се е явила в разпоредително с.з. лично и с адв. В. К. от ЛАК като е предявила гр. иск за сумата от 2000.00 лв. представляваща причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва начиная от 13.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото съдебно деловодни разноски. Съдът е приел за съвместно разглеждане така предявеният гр. иск срещу подс. В., със съгласието на неговата майка И.Х.И. и е конституирал като гр. ищец в процеса пострадалия Д.. В съдебно заседание адв. К. поддържа предявеният гр. иск, който моли изцяло да бъде уважен.

Преди даване ход на разпоредително съдебно заседание пострадалата Д.М., р.пр. се е явила в разпоредително с.з., като е заявила, че са и възстановени причинените от престъплението имуществени вреди.

            В разпоредително с.з. защитникът на подсъдимият е направил искане делото да се разгледа по общия ред, като съдът е уважил така направеното искане и на основание чл.252, ал.2 от НПК е насрочил делото а разглеждане в открито с.з. Преди даване ход на съдебното следствие защитникът на подсъдимия и самия подсъдим са направили искане делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки искането им и становището на участващият в производството прокурор и ГИ е разпоредил да се проведе предварително изслушване на страните. При предварителното изслушване на страните след разясняване на подсъдимият от съда правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата, подсъдимият е направил самопризнание и в с.з. е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината, и че отразената в обвинителния акт фактическа обстановка е вярна, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание от подсъдимия, съдът установявайки, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства с определение по чл.371, ал.4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.  

            В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК предвид прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК при провеждане на съдебното следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимият, на свидетелите и на в.л. за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

            Представителят на Районна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание излага, че поддържа обвинението на РП Ловеч. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се доказало, че подс. В. е извършил престъпленията за които е предаден на съд, както и че същият изцяло е признал фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт. Моли съдът да признае подсъдимият за виновен в извършване на престъплението по чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.3 и във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК и да му наложи наказание в размер на 1 година лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3 и определи наказание в размер на 8 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.69 от НК отложи за срок от две години. За престъплението по чл. 354а, ал.5 във вр. с ал.3, предл.2, т.1, предл.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.5 от НК, моли да бъде наложено на подсъдимия наказание „Обществено порицание“. На основание чл.23, ал.1 от НК моли да бъде определено едно общо най – тежко наказание в размер на 8 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 2 години от влизане на присъдата в сила. Моли да бъдат уважени и предявените гр. искове, така както са приети за съвместно разглеждане ведно с наказателното производство.

            Подс. В. в с.з. е заявил, че се признава за виновен по повдигнатите му  обвинения, че фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината, и че е съглА.да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му адв. Г. е изложила, че подзащитният му е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Направил е искане съдът да наложи на подзащитният му наказание за престъплението по чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.3 и във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК при условията на чл.58а, ал.1 от НК в размер на 4 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 1 година от влизане на присъдата в сила, а за престъплението по чл. 354а, ал.5 във вр. с ал.3, предл.2, т.1, предл.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.5 от НК, моли на подсъдимия да бъде наложено наказание „Обществено порицание“. Моли да се уважат предявените и приети гр. искове, така както са приети за съвместно разглеждане. Моли да не се присъжда адвокатско възнаграждение на адв. К. като излага, че такова не се дължало.   

            От направеното самопризнание на подсъдимият,  както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, и заключението на реализираната в хода на ДП физикохимична експертиза, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:  

Подсъдимият Х.Д.В. бил непълнолетен, живеел в с.К., обл. Ловеч, ул.“Б.К.“ №2, най-голямото дете от многодетно семейство, за което полагала грижи основно майката - св. И.Х.И., бащата работел в Кралство Белгия.

Подсъдимият В. поради нередовно посещаване на учебни занятия и слаб успех, за втора учебна година повтарял   8-ми клас - ученик. Срещу подс. В. за престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК е било водено Досъдебно производство № 31/2018г., което е било прекратено и изпратено на МКБ1111МН при Община Угърчин за налагане на възпитателни мерки /л.27-30/. С Решение № 11/2018г. на МКППМН при община Угърчин на подс. В. е била наложена възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.1 „предупреждение", води се на отчет при ДПС при РУ Ловеч от 26.11.2018г. Подс. Х.Д.В. не бил осъждан за престъпления от общ характер.

Свидетелката И.Х.И. била майка на обвиняемия Х.В..

Свидетелката Р.С.Б., съпруга й - С.Д.Б., с прякор „Д.", тъй като работел като учител в ОУ „Хр. Ботев" с. К. и синът им – св. Б.С.Б. ***8, били съседи на подс. В.. На посочения адрес сем. Борисови освен двуетажна къща, в която живеели, имали и магазин за хранителни стоки. В магазина до края на м.октомври 2019г. работела св.Р.Б.. В началото на м.октомври 2019г., /свидетелката не може да посочи точния ден/, по обяд, свидетелката Б. излязла за малко от магазина и отишла в къщата да нагледа яденето, което готвела. След около 5 минути се върнала и заварила в магазина – подс. Х.Д.В., когато познавала, като познавала и майка му св.И.Х.И.,***. Свидетелката заварила подс. В. да рови в касата на магазина. Св. Б. го попитала какво търси, при което смеейки се, най-нагло й отвърнал, че търси пари. Св. Б. го избутала и изгонила от магазина, след което проверила и установила, че от личните й пари, които била оставила за оборотни, липсвали 40.00 лева. След като подс. В. избягал Св. Б. споделила със съпруга си, който тъкмо се прибирал от работа, който се обадил на майката на В. - св. И.Х.И., която веднага дошла в домът им, обещала, че ще им върне парите, само да не съобщават в полицията, което да настоящия момент не е сторено.

Свидетелят К.Ф.Д., заедно със съпругата си св. Т.Т.Д., живеели срещу кметството, в с.К., обл.Ловеч, на ул.  „А.С.“№46. Сем. Д. познавали подс. Х.В., който често минавал по тяхната улица и кучето го мразело и лаело. Св. Д. отглеждал овце, които извеждал на паша, като тогава взимал със себе си и кучето. Св. Д. от пенсията си събирал пари, които държал, в два бели плика, в стая на първия етаж, в която обитавали, под покривката на маса, върху която стоял телевизора. Св. Д. бил си събрал и имал сумата от 530. 00 лева. На 23.11.2019г. през деня св. Д. и съпругата му били излезли да пасат овцете, с тях било и кучето им. Като се прибрали на св. Д. му направило впечатление, че на земята до масичката с телевизора, където си държи заделените пари, има паднала една банкнота от 10 лева. Свидетеля решил да провери парите си и видял, че му липсват две банкноти от по 50 лв., 5 банкноти по 20 лева и 8 бр. по 10 лева, общо липсващата сума била 280 лева. От парите които имал - 530 лева били останали само 250 лева.

Първоначално св. Д. решил да не се обажда в полицията, тъй като решил, че синът му си е направил майтап, защото все му се карал, че така безотговорно си държи парите и някой ще му ги вземе. След няколко дни на 30.11.2019г. дъщеря му и внук му откарали съпругата му - св.Т.Д., която същия ден си била счупила ръката, до гр.Троян, за да я гипсират. Докато ги нямало, св. Д. за времето от 14.00 часа до 16.00 часа на 30.11.2019г.изкарал овцете си на паша. Като се прибрал, съпругата му и децата му се били върнали. Дъщеря му и св. Т.Д. извикали св. Д. като му казали, че някой е влизал в къщата и всичко е преровено, дюшеците на леглата били обърнати, разместен телевизора, свидетеля проверил и установил, че са му взети и останалите пари - сумата от 250 лева. Св. Д. ***, усъмнил се, че извършител на кражбите е подс. Х.В., тъй като негов комшия му споделил, че същия ден на 30.11.2019г. е видял обвиняемия В., да стои на пейката пред домът им, оглеждал се и обяснил, че чака св.Т.Д. за да купи мляко, а те нямали вече крава. Общо отнетите вещи - пари от дома на св. Д., от двете кражби са 530 лева, които не са възстановени.

На 09.12.2019г. сутринта около 8.30 часа подс. В., ходил да води сестричката си на детска градина, където като директор работела свидетелката Д.А.М.. Св. М. живеела в близост до детската градина в с.К., на ул."В. Ч."№2. След като завел сестра си на градина и видял, че св. М. е на работа, знаейки, че по принцип хората в К. не си заключват къщите, подс. В. решил да влезе в домът на М.. Влязъл през незаключената порта и входна врата на първия етаж на къщата на св. М., като в една от стаите, на маса със стъклен плот, видял един лаптоп, а до него била оставена една банкнота от 20 евро. Подс. Х.В. взел само банкнотата от 20 евро, като на излизане от къщата на директорката бил видян от свидетелката - А.К.Т., която работела като медицинска сестра, в същата градина. Св.Т. веднага казала на св.М., че е видяла подс. В. да излиза от домът й. М. незабавно отишла до домът си и констатирала липсата на банкнотата от 20 евро. Още същия ден, когато майката на подс. В. дошла да вземе детето си св. М. й разказала, че Х. е влизал в къщата й и е извършил кражба. На следващия ден - 10.12.2019г. майката на подсъдимия св. И.Х.И. възстановила на св. М. равностойността на отнетото евро, като и върнала сумата от 40 лева.

Свидетелят А.О.М., бил баща на св. Д.А.М., живеел отделно, в къща в с. К., обл.Ловеч, ул. „А.С.“№15. На 10.12.2019г. около 08.00 часа св. М. излязъл от домът си, като се прибирал около 08.30 часа, двама негови съседи св. М.А.К. и още едно момче, му казали, че са видели да прескача в двора му – подс. Х.Д.В. и се оглеждал там, като му извикали той се скрил. Св. М. предположил, че подс. В. може да е още в дома и двора му, за това огледал първо да не се е скрил по двора, но не го видял. След това проверил в къщата, където на първия етаж, в кухнята, под мушамата на скрина, където си държал парите и погледнал и установил, че му липсват 50 лева, там имал още пари, но били взети само 50 лева, като в стаята подс. В. влязъл през един прозорец.

Свидетелят М.А.Д., заедно със съпругата си свидетелката С.И.Д.,***. Св. Д. бил пенсионер, но понеже пътувал в чужбина разполагал и с чужда валута. Парите си държал в едно портмоне, което стояло на една маса в хола. На 03.04.2020г. св. Д. имал в портмонето си - 135 евро, в банкноти - 2 бр. по 50 евро, 1 бр. по 20 евро, една от 10 и една от 5 евро и една банкнота от 20 лева. На 03.04.2020г. около 12.30 часа св. Д. и съпругата му решили да излязат да се поразходят. След около 15 -20 минути се върнали, и двамата забелязали, че пътеката в коридора е изцапана с кал и прах, св. Д. се скарала на мъжа си за това и той започнал да чисти с прахосмукачка. След като Д. влязъл в хола видял протмонето си и тъй като бил сигурен, че не той е изцапал, решил да провери дали парите му са там. Установил, че от протмонето му липсват двете банкноти от по 50 евро/общо 100 евро/ и 20-те лева. Констатирайки кражбата веднага съобщил на тел. 112. Усъмнили се, че кражбата е извършена от подс. Х.Д.В., тъй като от сестра си, св.Д. разбрала, че докато ги е нямало в къщи, сестра й е видяла на улицата пред тях подс. В., чиито дядо им бил съсед. Преди да излязат на разходка св. Д. били заключили входните врати, но оставили отворена терасата, от където извършителят е влязъл.

Освен на тел. 112 св. Д. сигнализирал и кмета на с. К., който с полицейските служители от РУ МВР Угърчин отишли до дома на подс. Х.В.. Докато разговаряли с майка му - св. И.Х.И. и й обяснявали за поредната му кражба, подс. Х.В. се прибрал. Ядосана св. И.И. започнала да бие с едно дърво подс. Х.В., за да си признае и да каже къде са парите, които е откраднал от дома на свидетелите Димитрови. Свидетелката И. започнала да пребърква джобовете на сина си – подс. В., с цел да намери парите, когато от левия джоб на дънките му, извадила едно полиетиленото пликче със зелена суха тревиста маса. Св. И. попитала сина си подс. Х.В., какво е това, при което той признал за кражбата от дома на св. Д. и отговорил, че това е „трева" - марихуана, че я е купил с парите, които е откраднал от там. Св. И. предала с протокол за доброволно предаване от 03.04.2020г., в присъствието на двама свидетели, намереното в дънките на подс. Х. Иванов, пликче с наркотично вещество, на полицейския служител Н. К. П..

Във връзка с намереното у подс. Х.Д.В. наркотично вещество е била назначена и реализирана физикохимична експертиза. Видно от заключението на вещото лице от БНТЛ при ОД МВР Плевен, държаната от подс. Х.В. суха зелена тревиста маса е с нетно тегло 1,277грама, от което за нуждите на експертизата са били употребени 0,100 гр., и са върнати 1,177 грама. Установено е било, че тревистата маса представлява коноп /канабис, марихуана/, с активно действащ компонент-тетрахидроканабинол - 11,1%, на стойност от 7,66 лева, цена определена съгласно Постановление на МС № 23/29.01.1998г.Конопът /марихуана, канабис/ представлява високо рисково наркотично вещество, поставено под контрол и включено в списък I на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина" от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата, като наркотични, във вр. с чл.3, ал.2 от ЗКНВП. Остатъкът от наркотичното вещество върнато след експертизата, е било предадено и прието с приемо-предавателен протокол №70337 от 04.05.2020г. за съхранение от ЦМУ , отдел „МРР-НОП" София.

На 19.04.2020г. след обяд подс. Х.Д.В. отново обикалял по улиците в селото, минавайки по улицата, на която живее ул. „Б.К.“  видял, че съседа му - С.Д.Б. - „Д.", съпруг на свидетелката Р.С.Б. е отсреща, при друг свои комшия. Тъй като нямал пари, подс. В. отново решил да влезе, но този път в къщата на сем. Борисови, на ул. „Б.К.“  18, а не в магазина, където вече бил извършвал кражба, в началото на м. октомври 2019 г. Влязъл в двора на къщата, от двора по едни дъски се качил на покрива, на една стопанска постройка, от там достигнал до един прозорец на втория етаж на къщата, натиснал силно с ръце и прозореца се отворил. Влязъл през въпросния прозорец, стъпил първо на едно легло, което било под прозореца. В стаята видял една дамска чанта, в която намерил протмоне, черно на цвят. В портмонето имало лични документи и пари. Подс. В. взел само парите, които били общо 150 лева. По същия начин излязъл през прозореца и отишъл в друг свой съсед, където започнали да играят на карти, срещу пари. Около 20.00 - 21.00 часа на 19.04.2020 г. св. С.Б., след като вечеряли се качил на втория етаж, на къщата си където спели. Забелязал, че прозореца на спалнята е отворен, питал съпругата си св. Р.Б. дали тя е отворила, но тя отрекла. В това време се прибрал и синът му - св. Б.С.Б., който също отрекъл да е отварял прозореца. На леглото под прозореца свидетелите видели следи, отпечатък от обувка. И тримата веднага се усъмнили, че отново подс. Х.В. е влизал. Св. Р.Б. веднага си проверила портмонето, при което установила, че и липсват всичките пари - сумата от 150 лева, а документите й били там. Св. Б.Б. тръгнал да търси подсъдимия, попитал играещите на улицата деца разбрал, че подс. В. е в дома на съседа им - Венци Захариев. Св. Б. Б. веднага отишъл и заварил подс. В. да играе карти. Св. Б. започнал да пребърква джобовете на подс. В., намерил само една банкнота от 20 лева, която взел. Домакинът се намесил, при което подс. В. успял да избяга.

Свидетелката А.А.К. живеела на семейни начала със св. Д.М.И. ***, заедно с трите си деца. На 12.05.2020г. около 19.00 часа св. К., св. И., заедно с децата си отишли на гости, с преспиване, у свои роднини в с. Торос, обл. Ловеч. Св. Д.И. от време на време викал подс. Х.В. да му помага, да работи по добив на дърва, като за труда св. И. му плащал всяка вечер след работа. Подс. Х.В. чул и знаел, че св. И. и жена му св. А.К. имат намерение да правят ремонт на банята си, за което били набавили и необходимите средства, които предположил, че съхраняват в дома си. Свидетелката А.А.К. била изтеглила заем в размер на 3000 лева от „БНБ Париба банк" на 28.04.2020г. за ремонта. Парите от заема била сложила в един плик и скрила в гардероб, в стая на втория етаж къщата, между олекотена завивка и детски памперси. Когато тръгнали за с. Торос, свидетелите заключили входните врати. От няколко дни подс. В. наблюдавал къщата на свидетелите и на 12.05.2020г. около 19.00 часа ги видял, че заминават с автомобила и децата си, тогава решил да влезе в къщата им и да търси пари, които да открадне. Подс. В. прескочил входната порта от към двора на къщата на св. К. и св. И., от двора по клоните на едно дърво се покатерил на тераса на втория етаж, установил, че дърветата врата на терасата е заключена, разбил я, като силно я ритнал. От там минал по коридор и отишъл в една стая ползвана за спалня, започнал да рови и да търси пари, търсил под легло, в шкаф и най-накрая в гардероба, в горната му част, между една бяла олекотена завивка открил, един найлонов плик, с голяма сума пари, които били в няколко пачки в банкноти по 20 лв. Подс. В. отнел сумата от 2000 лева, като оставил на място една пачка – 1000 лв. На 13.05.2020г. около 09.00 часа св. К. и И. се прибрали. Когато св. К. се качила на втория етаж на къщата установила, че вратата на терасата е разбита. Веднага влязла в стаята, където си била скрила порите и установила, че са откраднати 2000 лева, от общо 3000 лв., който тя била изтеглила в заем. Веднага се усъмнили, че извършител е подс. Х.Д.В., който работел при съпруга й, за когото знаели, че влиза по къщите на хората в селото и краде. Св. И. веднага излязъл и започнал да търси из селото подс. В.. Намерил го в един негов приятел, хванал го и го довел в домът си, веднага подал сигнал до полицията. За да не избяга св. И. вързал подс. Х.Д.В. до идване на служителите на РУ МВР Угърчин. Пред свидетелите К. и И., подс. В. първоначално отричал, в последствие си признал, че е извършил кражбата, но твърдял, че с него било още едно лице „С.", че ги бил накарал да извършат кражбата друг - т-н. „Монката" и че отнетите пари бил дал на въпросния -. „Монката". Двете лица били установени, но за тях не били събрани данни и доказателства, че са участвали и имат съпричастност към деянието, разпитани са били в качеството на свидетели - св. С.М.С. и св. М.Б.М.. В дома на св. М. била извършена и проверка по ЗМВР, при която не били открити вещи предмет на престъплението - пари и забранени вещи - наркотични вещества.

            При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира, че с действията си подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението  по чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.3 и във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, за това, че  през периода от 01.10.2019 г. до 13.05.2020 г. в с. К., обл. Ловеч, от жилищни домове и хранителен магазин на ул.“Б.К.“  №18; ул.  „А.С.“ №46, № 15 и №9; ул. „В.Ч“ №2; ул."П. С." №26А, при условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот /за последното деяние/, като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в съответствие с това разбиране, отнел чужди движими вещи, от владението и без съгласието на собствениците, както следва: на неустановен ден през м. октомври 2019 г. в с.К., обл.Ловеч, от хранителен магазин, на ул.“Б.К.“  №18, отнел чужди движими вещи - сумата от 40.00 лева от владението на Р.С.Б. ЕГН-********** ***; на 23.11.2019г. и на 30.11.2019г. за времето от 14.00-16.00 часа, в с.К., обл.Ловеч, от къща на ул."А..С." №46, отнел два пъти чужди движими вещи - пари, първия път- сумата от 280.00 лева, втория - 250.00 лева, общо 530.00 лева от владението на К.Ф.Д. ЕГН-**********; на 09.12.2019 г. около 08.30 часа в с. К., обл. Ловеч, от стая на първи етаж на къща, находяща се на ул."В. Ч." №2, отнел чужди движими вещи - сумата от 20 евро /39.12 лева по курса на БНБ за деня/, от владението на Д.А.М. ЕГН-********** ***; на 10.12.2019г., около 08.30 часа в с. К., от стая на първи етаж на къща на ул. "А..С." №15, отнел чужди движими вещи пари - сумата от 50 лева от владението на А.О.М. ЕГН-********** ***; на 03.04.2020 г. в с. К., от дом находящ се на ул. „П.С.“ №26А, отнел чужди движими вещи - 100 евро /195,58лв. по курса на БНБ за деня/ и сумата от 20 лева, общо отнети 215,58 лева от владението на М.А.Д. ЕГН-********** ***; на 19.04.2020г. в с.К., от къща на ул..“Б.К.“  №18 отнел чужди движими вещи - пари- сумата от 150 лева от владението на Р.С.Б. ЕГН-********** от с.с; и за времето от 19.00 часа на 12.05.2020г., до 09.00 часа на 13.05.2020г. в с. К., ул. "А..С." №9, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот /разбиване на брава на входна врата на тераса/, от гардероб на стая, на втори етаж на къща, отнел чужди движими вещи пари - сумата от 2000 лева, от владението на А.А.К. ЕГН-********** от с.с, общо отнети вещи, на обща стойност от 3024.70 лева, без знанието и съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира, че с действията си подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението  по чл. 354а, ал.5 във вр. с ал.3, предл.2, т.1, предл.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.5 от НК, за това, че на 03.04.2020 г. около 15.00 часа в с. К., обл. Ловеч, ул. „Б.К.“  №2, като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в съответствие с това разбиране, в себе си, в ляв джоб на дънки, в полиетиленов плик с размери 9,5см/11 см. без надлежно разрешително, издадено от органите по чл.16 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и в нарушение на чл.30 от същия закон, държи високо рисково наркотично вещество - суха тревиста маса, зелена на цвят - коноп /марихуана, канабис/, с нетно тегло 1,277 грама, с активно действащ компонент -тетрахидроканабинол - 11,1 %, на стойност от 7,66 лева, цена определена съгласно Постановление на МС № 23/29.01.1998г., като конопа /марихуана, канабис/ е високо рисково наркотично вещество, поставено под контрол и включено в списък I на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина" от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата, като наркотични, във вр. с чл.З, ал.2 от ЗКНВП, като деянието представлява маловажен случай.

Настоящата инстанция намира, че от направеното самопризнание на подсъдимият и събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, както и от заключението на реализираната в хода на ДП експертиза, по безспорен начин е установено, че подсъдимият е автор на деянията по чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.3 и във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК и по чл. 354а, ал.5 във вр. с ал.3, предл.2, т.1, предл.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.5 от НК, за които е предаден на съд.

В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

Обясненията на подсъдимият дадени на съдебна фаза, съдът кредитира като годно доказателствено средство и базира върху тях фактическите си изводи, доколкото кореспондират безпротиворечиво с останалия събран по делото доказателствен материал.

Налице са всички елементи от обективна и субективна страна на престъпленията по чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.3 и във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК и по чл. 354а, ал.5 във вр. с ал.3, предл.2, т.1, предл.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.5 от НК.

От обективна страна първото деяние покрива признаците, посочени в чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.3 и във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК. Подсъдимият В. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, за което е предаден на съд, чрез действие, като при условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот /за последното деяние/, като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в съответствие с това разбиране, отнел чужди движими вещи, от владението и без съгласието на собствениците, както следва: на неустановен ден през м. октомври 2019 г. в с.К., обл.Ловеч, от хранителен магазин, на ул.“Б.К.“  №18, отнел чужди движими вещи - сумата от 40.00 лева от владението на Р.С.Б. ЕГН-********** ***; на 23.11.2019г. и на 30.11.2019г. за времето от 14.00-16.00 часа, в с.К., обл.Ловеч, от къща на ул."А..С." №46, отнел два пъти чужди движими вещи - пари, първия път- сумата от 280.00 лева, втория - 250.00 лева, общо 530.00 лева от владението на К.Ф.Д. ЕГН-**********; на 09.12.2019 г. около 08.30 часа в с. К., обл. Ловеч, от стая на първи етаж на къща, находяща се на ул."В. Ч." №2, отнел чужди движими вещи - сумата от 20 евро /39.12 лева по курса на БНБ за деня/, от владението на Д.А.М. ЕГН-********** ***; на 10.12.2019г., около 08.30 часа в с. К., от стая на първи етаж на къща на ул. "А.. С." №15, отнел чужди движими вещи пари - сумата от 50 лева от владението на А.О.М. ЕГН-********** ***; на 03.04.2020 г. в с. К., от дом находящ се на ул. „П.С.“ №26А, отнел чужди движими вещи - 100 евро /195,58лв. по курса на БНБ за деня/ и сумата от 20 лева, общо отнети 215,58 лева от владението на М.А.Д. ЕГН-********** ***; на 19.04.2020г. в с.К., от къща на ул.“Б.К.“  №18 отнел чужди движими вещи - пари- сумата от 150 лева от владението на Р.С.Б. ЕГН-********** от с.с; и за времето от 19.00 часа на 12.05.2020г., до 09.00 часа на 13.05.2020г. в с. К., ул. "А..С. №9, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот /разбиване на брава на входна врата на тераса/, от гардероб на стая, на втори етаж на къща, отнел чужди движими вещи пари - сумата от 2000 лева, от владението на А.А.К. ЕГН-********** от с.с, общо отнети вещи, на обща стойност от 3024.70 лева, без знанието и съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои, т.е. подсъдимият е прекратил фактическата власт върху вещите и е установил своя фактическа власт върху тях.

Деянието се квалифицира по т.3 на чл.195, ал.1 от НК, тъй като е извършено чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот /за последното деяние/.

Деянието се квалифицира по чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като е извършено от подсъдимия като непълнолетен.

От обективна страна подс. В. е извършил деянието чл. 354а, ал.5 във вр. с ал.3, предл.2, т.1, предл.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.5 от НК, като без надлежно разрешително по чл.16 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите на посочената в обв. акт дата държал: в ляв джоб на дънки, в полиетиленов плик с размери 9,5см/11 см. високо рисково наркотично вещество - суха тревиста маса, зелена на цвят - коноп /марихуана, канабис/, с нетно тегло 1,277 грама, с активно действащ компонент -тетрахидроканабинол - 11,1 %, на стойност от 7,66 лева, цена определена съгласно Постановление на МС № 23/29.01.1998г., като конопа /марихуана, канабис/ е високо рисково наркотично вещество, поставено под контрол и включено в списък I на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина" от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата, като наркотични, във вр. с чл.3, ал.2 от ЗКНВП, и деянието представлява маловажен случай.

Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че подс. В. не разполага с надлежно разрешение за държането на описаните вещества. Предмета на престъплението е категорично установен, чрез цитираната по – горе физикохимична оценителна експертиза, от която е видно, че намерения при обиск на подс. В. обект, представлява „коноп", със съдържание на активен компонент „тетрахидроканабинол" 11,1 %, с нетно тегло 1,277 грама на стойност 7,66 лева.

            Марихуаната е наркотично вещество, което е включено в Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични /приета с ПМС №293/27.10.11/ - Списък №1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарна медицина".

            Деянието се квалифицира по чл.63, ал.1, т.5 от НК, тъй като е извършено от подсъдимия като непълнолетен.

От субективна страна и двете деяния са извършени от непълнолетния Х.Д.В. при пряк умисъл като форма на вината, като същия е съзнавал противоправния характер на своите действия, и е целял настъпването на обществено опасните последици, като първото деяние е извършено с цел да се облагодетелства по неправомерен начин, а за второто същият добре е съзнавал, че упражнява фактическа власт върху наркотични вещества, от вид и със съдържание, описани по - горе, както и че не разполага с надлежно разрешение за това. На следващо място посочените 7 бр. кражби са извършени при условията на чл.26, ал.3 от НК, т.е при продължавано престъпление, през непродължителен период от време, при еднаква форма на вината, като последното деяние извършено при квалифициращ признак. В случая с оглед вида и характера на извършените престъпления, техния брой, високата им степен на обществена опасност, обстоятелството, че вече за кражба има прекратено наказателно производство и наложена мярка по ЗБППМН на непълнолетния подсъдими, макар и все още непълнолетен навършил 16 години, в случая не може да се приеме, че деянията са извършени поради лекомислие и увлечение и не следва да се прилага разпоредбата на чл.61 от НК. Въпреки, че към момента на извършването на деянията подс. В. е бил непълнолетен, с оглед данните за неговото физическо и интелектуално ниво, съдът намира, че е могъл да разбира свойството и значението на това което върши и да ръководи постъпките си, като е действал в състояние на вменяемост. Поведението му е било ръководено от пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасният характер на деянията,  предвиждал и целял  настъпването на обществено опасните последици.

Предвид на така изложените съображения, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен за престъпленията по чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.3 и във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК и по чл. 354а, ал.5 във вр. с ал.3, предл.2, т.1, предл.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.5 от НК и го осъди.

Фактическата обстановка, приета за установена, се изяснява от направеното от подсъдимият самопризнание, от писмените доказателствата по делото, които го подкрепят, от разпитаните на досъдебното производство свидетели и заключението на в.л.

            Причини за извършване на престъплението по чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.3 и във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, се явяват стремежа към облагодетелстване по лесноосъществим и неправомерен начин.

Причини за извършване на престъплението по 354а, ал.5 във вр. с ал.3, предл.2, т.1, предл.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.5 от НК,  съдът намери, в незачитането на законовите разпоредби, свързани с контрола и разпространението на наркотични вещества.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс. В. за престъплението по чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.3 и във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, настоящата инстанция на осн. чл.373, ал.2 от НПК, намери, че наказанието следва да се определи, съгласно разпоредбите на Общата част на НК - при условията на чл.36 и чл.54 от НК, като се намали така определеното наказание с една трета съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Съдът при спазване изискванията на чл.54, ал.1 НК, установи като смекчаващо отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимия преди всичко съдействието, което е оказал при разследването и обстоятелството, че към момента на извършване на деянията е бил неосъждан, отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани. Ето защо като взе предвид обществената опасност на дееца и деянието, съдебното минало на същия, който е неосъждан, направените самопризнания и съдействие в хода на ДП за установяване на фактическата обстановка и обективна истина, процесуалното му поведение, както и начина на извършване на деянието, и съобразявайки останалите обстоятелства, очертаващи спецификата на деянието, както и данните за личността на подсъдимия, го осъди на основание чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.3 и във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК и чл.58а, ал.1 от НК на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което наказание редуцира с 1/3 и присъди В. да изтърпи наказание от 4 /четири/ месеца лишаване от свобода.

Предвид размера на наложеното наказание и чистото съдебно минало на подсъдимият, настоящият състав намери, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо така наложеното наказание от 4 /четири/ месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно реално. Ето защо, Съдът постанови изтърпяването на наказанието ,,лишаване от свобода'' за срок от 4 месеца да бъде отложено на основание чл.69, ал.1 от НК с изпитателен срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.            Съдът наложи наказание “Лишаване от свобода“, в  посочения размер, вземайки предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Съдът намира, че така наложеното наказание на подс. В. е справедливо, и че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.

            Съдът обсъди и възможността за определяне на наказанието на подсъдимия при условията на чл.58а, ал.4 и чл.55 от НК и стигна до извод, че не са налице предпоставките за това. Вярно е, че са налице смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства чисто съдебно минало и направените пълни самопризнания още в хода на ДП указано съдействие за разкриване на фактическата обстановка и обективна истина, но същите, с оглед начина на извършване на деянието, невъзстановяване на причинените имуществени вреди, които общо са в значителен размер, и останалите обстоятелства, очертаващи спецификата на деянието, не са от съответния характер – изключителни или многобройни, за да формират извод за несъразмерна тежест на предвиденото наказание. Приложението на този институт би било проява на прекомерна и неоправдана с оглед целите на наказанието снизходителност и би било в явно противоречие с преследваните цели на наказанието. С оглед на това, и след като не намери многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най - лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление се явява несъразмерно тежко, съдът не приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 и чл.55 от НК. Наличните смекчаващи обстоятелства мотивираха съдът да наложи на подс. В. определеното по - горе наказание.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс. В. за престъплението по чл. 354а, ал.5 във вр. с ал.3, предл.2, т.1, предл.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.5 от НК настоящата инстанция на осн. чл.373, ал.2 от НПК като взе предвид обществената опасност на дееца и деянието, липсата на предходни осъждания, процесуалното му поведение, както и начина на извършване на деянието, и съобразявайки останалите обстоятелства, очертаващи спецификата на деянието, и данните за личността на подсъдимият, го осъди на основание на основание  чл. 354а, ал.5 във вр. с ал.3, предл.2, т.1, предл.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.5 от НК на наказание на „Обществено порицание”, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по радиоуредбата на  гр. Угърчин.

            Съдът намира, че така наложеното наказание на подс. В. е справедливо, и че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия В. едно общо най - тежко наказание в размер на 4 /четири/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл.69, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на така определеното общо най – тежко наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години от влизане на присъдата в сила.  

На основание чл.23, ал.2 от НК съдът присъедини към определеното общо най – тежко наказание, наказанието „Обществено порицание”, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по радиоуредбата на  гр. Угърчин.

Съдът намира, че така определеното общо най- тежко наказание на подс. В. е справедливо, и че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.

На основание приетите по делото доказателства и признаването на подсъдимият В. за виновен в извършване на престъпленията за които е предаден на съда, съдът намери като доказани по основание и размер предявените и приети за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове.

Поради изложеното съдът осъди подсъдимият В., със съгласието на неговата майка И.Х.И. да заплати на гражданския ищец К.Ф.Д. *** сумата от 530.00 лв. представляваща причинени от престъплението по чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.3 и във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК имуществени вреди.

Поради изложеното съдът осъди подсъдимият В., със съгласието на неговата майка И.Х.И. да заплати на гражданския ищец Асен О.М. *** сумата от 50.00 лв. представляваща причинени от престъплението по чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.3 и във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК имуществени вреди.

Поради изложеното съдът осъди подсъдимият В., със съгласието на неговата майка И.Х.И. да заплати на гражданския ищец М.А.Д. *** сумата от 215.58 лв., представляваща причинени от престъплението по чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.3 и във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК имуществени вреди.

Поради изложеното съдът осъди подсъдимият В., със съгласието на неговата майка И.Х.И. да заплати на гражданския ищец А.А. *** сумата от 2000.00 лв. представляваща причинени от престъплението по  чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.3 и във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва начиная от 13.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото съдебно деловодни разноски в размер на 450.00 лева, представляваща платени разноски за адвокатско възнаграждение.

При този изход на процеса, съдът осъди подсъдимия В., със съгласието на майка си И.Х.И. да заплати по сметка на ОД на МВР Ловеч сумата 112,32 лв. представляваща разноски за  експертиза.

При този изход на процеса, съдът осъди подсъдимия В. със съгласието на майка си И.Х.И. да заплати по  сметка на РС Ловеч сумата от 170.00 лв. представляваща пътни разноски за свидетели.

При този изход на процеса, съдът осъди подсъдимия В. със съгласието на майка си И.Х.И., с горната самоличност да заплати по сметка на РС гр. Ловеч сумата от 230.00 лева, представляваща държавна такса върху уважените граждански искове.

При този изход на процеса, съдът отне вещественото доказателство по делото: наркотични вещества /марихуана/ - 1,177 гр., предадено на съхранение в ЦМУ София, в полза на държавата, като присъди след влизане на присъдата в сила, същото да бъде унищожено по предвидения в закона ред.

            Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: