Р Е Ш Е Н И Е
№…......./17.10.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав,
в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 5222 по описа
за 2017 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени
от И.И.Т., ЕГН ********** ***
срещу И.И.Т., ЕГН **********, с адрес ***о комулативно съединени искове както следва:
- установяване, че ищца е собственик и за
предаване на владението на избено помещение №2 , представляващо прилежаща част
към самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.85.1.2 по КК на гр.Варна, с
площ на избеното помещение 13.59 кв.м., на осн. чл.
108 от ЗС;
- за
заплащане на сумата от 21560 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
правото на ползване на избено помещение№2 , представляващо прилежаща част към
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.85.1.2 по КК на гр. Варна за
периода от 17.11.2010 г. до 19.04.2017г., на осн.чл.
59 ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е
собственик на процесното избено помещение по силата на съдебна делба, извършена
по гр.д.
№558/2005г.по описа на ВРС, 16-ти състав. Твърди се, че
ответникът ползва избеното помещение без основание. За периода, в който ищецът
е бил лишен от ползването на обекта се претендира обезщетение в размер на 21560
лева.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът оспорва иска. Оспорва се, че ответникът упражнява фактическа власт върху
имота. Настоява се за отхвърляне на предявените искове.
В
съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат
становищата си по спора. Ответникът, чрез назначения му особен представител е ангажирал
подробни писмени бележки.
За да се произнесе
по спора съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:
Чл. 108 ЗС предвижда, че собственикът
може да иска
своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи без
основание. За предявяването на иска по чл.108 ЗС е необходимо ищецът
да заяви придобивен способ и да твърди, че
ответникът няма основание да владее
или държи вещта. Защитата срещу иска ответникът
упражнява с възражения, че: придобивният способ не е осъществен
или се е погасил; не владее
или не държи
вещта или я владее или държи
на противопоставимо на ищеца основание.
Съобразно указанията, дадени в 2А на ТР №4/2014г. от 14.03.2016г. по
тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на
ВКС съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, следва да се произнесе
с отделен установителен диспозитив за принадлежността
на правото на собственост към патримониума на ищеца.
Относно придобивното основание на ищеца не е въведен спор, като
същевременно по делото е представен разделителен протокол от 17.11.2010г. по гр.д. №558/2005г.по описа на
ВРС, 16-ти състав, видно от който на ищеца И.Т. е поставен в дял апартамент А2
с площ 41.02 кв.м., състоящ се от коридор, дневна-кухня, спалня, баня- тоалет,
ведно с избено помещение № 2 с площ 13,59 кв.м, таванско помещение № 1 с площ от 6,54 кв.м., както и 16.887% ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж. Идентичността на описания имот с процесния се установява от приложената
по до делото схема на самостоятелен обект № 15-585182-21.11.2017г./л. 62/ и
справка за вписванията по партида на ищеца / л. 28/.
От
друга страна ответникът не е навел твърдения и представил доказателства за
основанието, на което упражнява фактическа власт върху имота. Спорен е изобщо
въпроса дали ответникът упражнява фактическа власт по отношение на избеното
помещение.
За
установяване обстоятелствата във връзка с ползването на процесната реална част
по делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетеля В.С.
става ясно, че до преди една година и
половина ответникът е ползвал процесното помещение. Понастоящем свидетелят няма
впечатления. Свидетелят Р.М. изнася, че
до 31.01.2018г. ответникът е живял в имота, но понастоящем не знае къде живее.
Излага, че И.Т. живеел в имота в мазето на бащата си от 25 години. Ответникът е
бездомник.
Видно
от разписка към уведомление /л.161 от делото / при опит да връчи книжата по
делото на ответника на адреса, на който се намира процесния имот, длъжностното
лице по връчванията е събрало данни от съседи, че ответникът е напуснал имота.
При тази доказателства установеност, съдът намира, че ищецът не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване втората от уредените в закона предпоставки за уважаване на така предявения иск, а именно че ответникът упражнява фактическа власт по отношение на процесното помещение. Трайно е разбирането в съдебната практика, че за да бъде уважено притезанието за предаване на владението по чл. 108 ЗС,
е достатъчно ответникът да владее имота към предявяването на иска. В този смисъл са например Решение №88/29.07.2016 по дело №5719/2015 на ВКС, ГК, I г.о Решение № 250/21.12.2015г. по гр.д. № 3897/2015г. на ВКС.По иска с
правно основание чл. 59 от ЗЗД:
Лицето, което
държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59 от ЗЗД, всякога дължи
на собственика й обезщетение за ползите от които го е лишил, като правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното
му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана и получени ли
са от това приходи. Същественото за основателността на иска е, че вещ на ищеца
е била държана без той да има основание за това. По този начин собственика е
бил лишен от възможност да я ползва, поради което за него е налице обедняване.
Трайно е разбирането в съдебната практика, че обезщетението за пропуснати ползи
се равнява на пазарния наем.
В случая
безспорно се установи от свидетелските показания, че за период от 25 години до
31.01.2018г. ответникът е ползвал процесната вещ. Ето защо искът с правно
основание чл. 59 ЗЗД се явява доказан по основание за целия процесен
период- 17.11.2010 г. до 19.04.2017г. Относно размерът на пазарния наем съдът
кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза. Съгласно
заключението средния пазарен наем за процесния период възлиза на 67 лева
месечно. Отнесено към процесния период,
това значи, че дължимото в полза на ищеца обезщетение за ползване следва да се
уважи за сумата от 5159 лева, съответно да се отхвърли за горницата до претендираните 21560 лева
На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт разноски за държава такса,
експертиза и особен представител съобразно уважената част от претенцията или 302,
07 лева.
ОСЪЖДА И.И.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на И.И.Т., ЕГН ********** сумата от 5159 лева представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на избено
помещение№2 , представляващо прилежаща част към самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1507.85.1.2 по КК на гр. Варна за периода от 17.11.2010 г.
до 19.04.2017г., на осн.чл. 59 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5159 лева до претендираните
21560 лева.
ОСЪЖДА И.И.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 302,07 лева, представляваща представляваща държавна такса, експертиза и особен представител
по, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.