РЕШЕНИЕ №
гр.
Перник, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
районен съд, Х-ти граждански състав, в открито съдебно заседание
на единадесети февруари две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: Маринела Маринова-Стоева
при секретаря Даниела Асенова, като разгледа гр.д.
№ 00628 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от “МУЛТИПЪЛ ПЛЮС”
ЕООД, чрез адв. Р.М., срещу Х.С.Т., с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата
от 2359,06 лева, представляваща неплатена главница за
доставена електрическа енергия и допълнителни
услуги към нея за периодите
месец ноември 2017 г.
и декември 2017 г. по комбиниран договор за продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 16.12.2014 г. и анекс № 1
от 07.07.2016 г., сумата от 707,79 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 14.02.2018 г.
до 15.02.2021 г. - датата на подаване на исковата молба, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 15.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че въз основа на постановление за възлагане № 260000/06.01.2021
г., постановено по т. д. № 3343/2017 г. по описа на СГС, VI-19 състав, е
придобил вземанията на „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) срещу ответника, произтичащи от доставка на електрическа енергия.
Поддържа, че на 16.12.2014 г. между „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) и ответника Х.С.Т. бил сключен договор
за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне
на комбинирани услуги, по силата на който било уговорено, че продавачът продава на купувача активна нетна електрическа енергия на цена в размер на 74,00 лева на МВт/час и предоставя услугите "Отговорност за балансиране" и “Прогнозиране на потреблението“, като изготвя прогнозни графици за доставка на
електрическа енергия до обектите на ответника, а срещу
това купувачът дължи да заплаща уговорената по договора цена за доставените
количества електрическа енергия. Сочи, че „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) е издавал фактура
на клиента за стойността на доставената електрическа енергия за периода от
първо число на месеца до последно число всеки месец. Навежда доводи, че за периодите
месец ноември и декември 2017 г. продавачът бил доставил електрическа енергия, за което била дължима
сумата от 2359,06 лева. Посочва, че в договора е предвидено плащането за доставената на продавача
електрическа енергия да се извършва в срок до 14-то число на месеца, следващ
месеца на доставка. Излага съображения, че тъй като задължението не било
платено в срок, ответникът бил изпаднал в забава, поради което дължал
и сумата от 707,79 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 14.02.2018 г. (датата, следваща датата на падежа) до датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Х.С.Т., чрез пълномощника адв. Д.Р., е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявените искови претенции като неоснователни.
Не осповрва, че между него и „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност) е сключен
договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги, но сочи, че е бил изряден клиент и е
заплащал дължимите суми за потребление и допълнителни услуги Възразява, че в
исковата молба не било посочено за кой обект се отнася вземането, не се посочва
количеството енергия и не са ангажирани доказателства, установяващи доставката
й. Прави възражения за погасяване по давност на вземанията, като счита, че е
приложима 3-годишната давност по чл. 111 ЗЗД. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Представено е постановление
за възлагане № 260000/06.01.2021 г., постановено по гр. д. № 3343/2013 г. по
описа на СГС, ТК, VI-19-ти състав от което се установява, че на “МУЛТИПЪЛ
ПЛЮС” ЕООД са възложени имуществени права от масата на несъстоятелността на „Фючър Енерджи“ ООД (в
несъстоятелност), а именно: вземания към клиенти за доставена на ел. енергия и
допълнителни услуги, в общ размер на 1 635 182,24 лева, съгласно опис, изготвен от синдика.
Приети като писмено доказателство са части от пазарна оценка на вземания на „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност), произтичащи от фактури за доставена ел. енергия и допълнителни
услуги на клиенти– страница 12, 81 и 84.
От договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен
клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE 3001423/16.12.2014 г., сключен между Х.С.Т., в качеството на клиент и „Фючър Енерджи“ ООД (в несъстоятелност), в качеството на търговец се
установява, че търговецът се задължава да бъде
координатор на балансираща група и да достави, а
клиентът да закупи и получи активна нетна електрическа енергия, измервана в
точките за измерване, в срока и при условията, уговорени в договора. В него не е посочен обект на доставка на ел. Енергия, като е направена препратка към Приложение № 1, в което обек също не е
посочен. Договорът е сключен за срок от 1 година, като е предвидено в чл. 19,
ал.2 от същия автоматично продължаване. Представен е анекс № 1 от 07.07.2016 г.
към договора, с който е уговорена нова цена
- 74,00 лв. /МВтч вместо 80,00 лв./МВтч., считано от 01.06.2016 г.
Договорът е частен диспозитивен документ, които е подписан от страните,
като при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният
обвързва страните от обективираните в договора изявления и произтичащите от
това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
С писмо вх. № 260637/07.02.20222г.
Национална агенция по приходите, във връзка с уважено искане по чл. 186 ГПК,
представя дневник продажби по ДДС на „ Фючърс Енерджи“ ЕАД за периода от м.
11.2017 г. до м.12.2017 г. с контрахент Х.С.Т., от който са отразени 4 броя фактури от 30.11.2017 и една от 31.12.2017 г. с
предмет – продажби.
В писмо вх. № 260474/27.01.2022 г. от "Електроразпределение Север" АД, във връзка с
уважено доказателствено искане по чл. 192 ГПК е посочено, че няма данни Х.С.Т. да е бил клиент за
обект, присъединен към електрическата мрежа на дружеството за периода от м. 11.2017
г. до 01.12.2017 г.
В писмо вх. № 260522/31.01.2022 г. от "Електроразпределение Юг" АД, във
връзка с уважено доказателствено искане по чл. 192 ГПК е посочено, че след извършена проверка в клиентската база данни на лицето е
установено, че Х.С.Т. в качеството му на клиент на "Електроразпределение
Юг" АД има само битови измервателни точки, като нито една от
тях не е била клиент на „Фючърс Енерджи“ ЕАД през м. 11 .2017 г.
С писмо вх. № 260427/25.01.2022 г. от "ЧЕЗ Разпределение България" АД, във връзка с уважено доказателствено искане по чл. 192 ГПК са представени в табличен вид данни за точките на
доставка на електрическа енергия за обекти на Х.С.Т. за периода
месец ноември 2017 г. и първи декември 2017 г. при доставчик на електрическа
енергия „Фючър Енерджи“ ООД. Видно от приложената към
писмото таблица, за Х.С.Т. е регистриран обект 32Z182100025275Т, при
доставчик „Фючър Енерджи“ ООД за периода
01.11.2017 г. до 01.12.2017 г., като консумацията за отчетен период от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. е в размер на 12190 kWh, а за отчетен период от 01.12.2017 г.
до 01.12.2017 г. е в размер на 475 kWh.
В писмо вх. № 260393/24.01.2022 г. от "Електроенергиен системен
оператор" ЕАД, във връзка с уважено доказателствено искане по чл. 192 ГПК е
посочено, че след извършена проверка в ММS системата за администриране на пазара на електрическа
енергия, на основание подадени от „Фючърс Енерджи“ ЕАД месечни справки за
членовете, включени в балансиращата му група Х.С.Т. е бил включен като непряк
член в стандартната балансираща група за периода от 01.02.2015 г. до 01.12.2017
г. включително. Х.С.Т. като непряк член не е известявал отделни графици към
координатора на балансиращата група и други търговци на електрическа енергия. Тъй
като информацията за всички непреки членове постъпва в обобщен вид и не се
регистрират отделни графици и количества към координатора за всеки отделен
обект – непряк член, то „ЕОС“ ЕАД не би могъл да предостави справка за
предоставените от „Фючърс енерджи“ ООД на Х.С.Т. количества електрическа
енергия по процесния договор за сочения период.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявени са осъдителни искове, с правна квалификация чл. 717з ТЗ, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
ищецът да е придобил твърдените вземания на „Фючър Енерджи“ ООД (в
несъстоятелност) срещу ответника
по силата на влязло в сила постановление за възлагане; 2) наличието на валидно
сключен договор от 16.12.2014 г. и анекс от 07.07.2016г. за
покупко-продажба на електрическа енергия между „Фючър Енерджи“ ООД (в
несъстоятелност) и ответника, който е бил
действащ към процесния период; 3) „Фючър Енерджи“ ООД (в
несъстоятелност) в качеството си на продавач да е доставило твърдените
количества електрическа енергия за процесния период на твърдяната стойност.
Предвид представеното по делото постановление за възлагане в
несъстоятелността следва да се има предвид, че съдът по несъстоятелността
упражнява служебно контрол за законосъобразност на процедурата по осребряване
от започването на публична продан до нейното приключване. Съдът по
несъстоятелността санкционира проданта двукратно – веднъж в началото, като дава разрешение за нейното провеждане, и втори път чрез издаването на постановлението за
възлагане. Правните последици възникват с издаването на постановлението за
възлагане от съда, като същите се проявяват в зависимост от това дали съдът по несъстоятелността обяви проданта за станала или
не. След внасянето на цената от страна на купувача съдът по несъстоятелността се произнася и съответно издава
постановление за възлагане, като възлага вещта или правото на купувача – арг.
чл. 717з ТЗ, респ. отказва да издаде такова постановление.
Ефектът на постановлението за възлагане е транслативен от датата на
издаването му, като купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал
върху имуществото (в това число и вземането) съгласно чл. 717з, ал. 2 ТЗ. Оттук се налага изводът, че се касае за деривативно придобивно основание. Ето защо, според нормата на
чл. 717л, ал. 2 ТЗ от тази дата рискът от погиване на имуществото преминава
върху него, като придобитите от трети лица права не могат да се противопоставят
на купувача, ако не могат да се противопоставят на длъжника по аргумент от чл. 717з, ал. 2, изр. 2 ТЗ.
Условие за проявлението обаче на този ефект е, че придобитите от третите лица
права да не може да се противоставят на кредиторите на несъстоятелността – арг.
чл. 711, ал. 1, т. 2 ТЗ и чл. 717л, ал. 4 ТЗ, които норми приравняват последиците на продажбата по главата 46 от ТЗ на
тази по ГПК, както и влизането в сила на постановлението. В тази насока следва
да се отбележи, че нормата на чл. 717к ТЗ не променя извода на съда, доколкото
оригинерното придобиване касае единствено движими вещи, но не и вземания като
вид притезателни субективни права.
С оглед гореизложеното предвид субсидиарното приложение на ГПК, че
постановлението за възлагане на право на вземане има сходен ефект на този по
чл. 510 ГПК – възлагането за вземането за събиране. Налице е форма на т. нар. "принудителна"
цесия, поради което и ответникът може да черпи права срещу цесионера, каквито е
имал срещу цедента – арг. чл. 99 ЗЗД.
В случая от доказателствата по делото действително е установено правоотношение
между ответника и „Фючър Енерджи“ ООД по договор за покупко-продажба на ел. енергия,
но в същия нито е посочен обектът, нито е ясно къде е доставяна, ако изобщо е доставяна
ел. енергия.
Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства,
намира, че ищецът не е установил пълно и главно, че претендираните вземания действително
са му били цедирани, респ. че се касае за едни и същи вземания, произтичащи от твърдения
договор за покупко-продажба на ел. енергия. Настоящият съдебен състав намира, че
представената пазарна оценка на вземания на „Фючър Енерджи“ ООД, протизтичащи от
фактури за доставена ел. енергия и допълнителни услуги на клиенти няма необходимата
доказателствена стойност да установи идентичността на претендираните вземания, като
в случая е приложимо и правилото на чл. 178, ал. 2, изр. 1 ГПК, че съдът оценява
доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки
между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото.
В случая се касае за частен свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена
сила. Формалната доказателствена сила както на официалните, така и на частните документи,
се отнася до факта на писменото изявление и неговото авторство – чл. 180 ГПК (като
в случая съдът отчита и факта, че представените отделни извадки са неподписани).
За разлика от официалния свидетелстващ документ, частният свидетелстващ документ
няма материална доказателствена сила, освен ако съдържа неизгодни за издателя му
факти, в който случай има силата на извънсъдебно признание. Това обаче не означава,
че частният свидетелстващ документ няма никаква доказателствена стойност. Доказателствената
стойност на частните свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно убеждение
с оглед на всички обстоятелства по делото – така решение № 136 от 14.05.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 6554/2014 г., IV г. о., ГК и решение № 88 от 23.04.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 4766/2013 г., III г. о., ГК. Когато по делото не са сочени, респ.
не са събрани други доказателствени средства и вземанията са оспорени, то това е
достатъчно, за да направи съдът извод, че твърденият факт не се е осъществил пълно
и главно в обективната действителност. Нещо повече, извадката от документ, на който
страната основава вземането си, е допълнителна индиция за приложението на чл.
178, ал. 2 ГПК, което е индикация за съда за евентуално скриване на неизгодни за
страната факти, доколкото същата предоставя на страна избирателно възможността писменото
доказателствено средства да бъде преценено в цялост, включително и с оглед останалите
събрани по делото доказателствени средства.
На следващо място трябва да се спомене и обстоятелството, че по делото не се
доказа реалната доставка на претендираната електрическа енергия от „Фючър Енерджи“
ООД(в несъстоятелност). Писмата от "ЧЕЗ разпределение България" АД и
„ЕСО“ ЕАД нямат доказателствена стойност да изяснят, че действително е доставена
електрическа енергия до обект на ответника.
Следва да се посочи, че видът на
вземанията се заявява при предявяването им по чл. 685, ал. 2 ТЗ и се съдържа в
одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692 ТЗ, който се одобрява
от съда с окончателно определение. Нито синдикът при изготвяне на сметката за
разпределение, нито съдът във фазата по одобряване на сметката за разпределение
може да внасят промени в списъка на приети вземания. Одобреният от съда списък
на приетите вземания също не формира сила на присъдено нещо по този въпрос –
така напр. решение № 15 от 1.03.2010 г. на ВКС по т.д. № 535/2009
г., I т. о., ТК. Обстоятелството, че в търговските книги на дружеството
в несъстоятелност фигурира едно вземане не означава, че в обективната
действителност са се проявили материалните предпоставки, за да възникне действително
същото.
С оглед гореизложеното и предвид неблагоприятните последици на
доказателствената тежест (арг. чл. 154, ал. 1 ГПК), съдът намира, че предявеният
иск за заплащане на главницата за ползвана електрическа
енергия е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Основателността на претенцията за мораторна лихва е обусловена от изхода
на спора по главния (обуславящият) иск. След като главният иск за главницата е неоснователен,
то такъв се явява и акцесорният, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С
оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът
има право да му се присъдят съдебните разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 400
лева за настоящото производство, чието заплащане е удостоверено в представения договор за правна защита и
съдействие от 30.11.2021г.
Мотивиран от
гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “МУЛТИПЪЛ
ПЛЮС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Антон Павлович Чехов“
№ 45, партер, офис 4, срещу Х.С.Т., с ЕГН **********, с адрес ***,
обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 717з ТЗ, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Х.С. Т. да заплати на “МУЛТИПЪЛ
ПЛЮС” ЕООД
по силата на постановление за възлагане № 260000/06.01.2021 г.,
постановено по гр. д. № 3343/2013 г. по описа на СГС, ТК, VI-19-ти състав, сумата от 2359,06 /две хиляди триста петдесет и девет лева и шест стотинки/
лева,
представляваща неплатена главница за доставена електрическа енергия за периодите месец ноември 2017 г. и декември 2017 г. по договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги от 16.12.2014 г. и анекс от
07.07.2016 г.,
сумата от 707,79 /седемстотин и седем лева и седемдесет и девет стотинки/
лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 14.02.2018 г.
до 15.02.2021 г. - датата на подаване на исковата молба, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 15.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА “МУЛТИПЪЛ
ПЛЮС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Антон Павлович Чехов“
№ 45, партер, офис 4, ДА
ЗАПЛАТИ
на Х.С.Т., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 400 /четиристотин/ лева
- направени разноски в настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.