Решение по дело №18860/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№2764/1.7.2020г.

Гр.Варна,01.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на пети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело № 18 860 по описа за 2019 година, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по предявена искова молба,заведена във ВРС с вх.№ 84 827/15.11.2020 г., депозирана от ищеца А.Т.Т., ЕГН **********, с адрес ***, с настоящ адрес:***, чрез процесуален представител - адвокат Р.С. – ВАК, с адрес ***.Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: На 02.11.2018 г. по информация от ответното дружество била извършена проверка на СТИ, на адреса, където бил домът му.Ищецът твърди, че имал статут на потребител на ел. енергия, като била открита партида с клиентски № * и абонатен №*, по които се отчитала потребената от обекта ел. енергия. Абсолютно невъзможно било Т. да имал за плащане сума в размер на 1681,50 лева, извън тази, която заплатил текущо.При монтажа на СТИ от страна на „Е.- П. М.“ АД, съгласно ОУДПЕЕПЕМ на „Е. – П. М.“ АД, би следвало, според ищеца, да била извършена първоначална проверка и периодични последващи такива по реда на Закона за измерванията, ПРАВИЛА за измерване на количеството електрическа енергия; Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване. (Проверката се извършвала от упълномощено физическо или юридическо лице, като съгласно Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол електромерите се пускали на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежали на последващи проверки) Резултати от проверката и демонтажа на СТИ според ответното дружество били описани в протокол от проверка на СТИ от 02.11.2018 г., който категорично оспорва ищеца. Оспорва да е правена проверка точно на СТИ отчитащо електроенергията в дома му. Счита, че не са спазени правилата за извършване на проверка на СТИ и проверката не е извършена в негово и на полицията присъствие, нито от упълномощено да представлява ищеца лице. Не било ясно защо корекцията била за период от 03.11.2017 до 02.11.2018 г.Оспорва се е КП от 02.11. 2018 г. по форма и съдържание, тъй като ищецът твърди, че на проверка на СТИ не е присъствал, нито е присъствал орган на полицията. Ищецът още оспорва да са липсвали т врата и щит на таблото и проверяваното СТИ да е било нарушени пломби.Т.к. ищецът бил поставен „под заплахата“, ако не заплати неправомерно начислените му суми да бъде спряно подаването на ел.енергия, поради горното счита, че за него е налице правно основание да заведе срещу „Е. – П. П.“ АД настоящия иск, като основанията му освен цитираните по-горе за това са следните: 1. Съгласно отменените ОУДПЕЕПЕМ на „Е. – П. М.“ АД, това дружество изчислявало, изготвяла справки и коригирало количеството пренесена ел.енергия, за изминал период в случаите на: установени с протокол от метрологична станция, съставен по реда на Закона за измерванията, отклонения извън допустимите граници на метрологични и технически характеристики на. средствата за търговско измерване, довело до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел.енергия; пренесените количества ел. енергия не се измерват или отчитат, изцяло или частично oт средствата за търговско измерване. 2. Съгласно ОУДПЕЕПЕМ на ответника, в тези случаи това дружество изготвяло справка и в 7 дневен срок представяло данните на „Е. – П. П.“ АД, за коригираните количества пренесена ел.енергия на ползвателя. Всички измервателни системи се доставяли, обслужвали, поддържали и контролирали в съответствие с изискванията на действащото законодателство; Произведената електрическа енергия и електрическата енергия, използвана от потребителите, се измервала със средства за търговско измерване-собственост на преносното или на съответното разпределително предприятие; Преносното предприятие било длъжно да доставя, монтира и поддържа система за търговско измерване, регистриране и предаване на данни; Разпределителното предприятие било длъжно ла доставя, монтира и поддържа средствата за търговско измерване и прилежащата апаратура за регистриране и предаване на данни в случаите, когато се измерва.Заявено е в исковата молба, че ищецът не е манипулирал СТИ, не е ползвал енергията, която е начислена за периода от 03.11.2017 г. до 02.11. 2018 г.. на стойност от 1681,50 лева. Ищецът твърди, че няма възможност да следи показанията си и изобщо състоянието на СТИ отчитащо ел. енергията в обекта на потребление на ел.енергия, тъй като не бил собственик на СТИ. Отговорност за СТИ носел само и единствено собственика, който в случая- според ищеца бил ответника. Невъзможно било домакинството на ищеца „да изгори ток за една година на тази стойност“, още повече, че имало заплащана електроенергия на тази стойност. Ако във въпросния протокол от 02.11.2018 г.била упомената видима намеса в схемата на електромера, то следвало да се уведомят органите на реда за установяване на извършителя на това неправомерно въздействие. В конкретния случай, твърди ищецът, че не е била извършена проверка от компетентен орган, нямало издадено наказателно постановление, въз основа на което да се търсела отговорност в размер на процесната сума.Оспорва се в исковата молба да е била правена проверка в присъствие на ищеца или в присъствието на двама свидетели.Освен „Е.-П. М.„ АД, които имали достъп до уредите за търговско измерване,сочи ищеца, били и хората от улицата както и можело да извършват всякакви манипулации и го дистанционно. По същество ищецът счита, че ответното дружество черпело права от неспазване на задълженията си, по общите условия на „Е.-П. М.“ АД. Отделно от горното се сочи, че към абоната нямало изискване за наличие на технически познания и умения, нито пък на същия бил разрешен друг достъп, освен визуалния, до техническото средство, като често и това му право бивало нарушено,а  визуалният контакт не бил достатъчен за констатиране на нарушение при измерването. Следователно, прави извод ищецът,  споделяне на отговорността между потребителя и дружеството било несъстоятелно.Оспорва се от ищеца и начина и методиката и основанието на фактура № **********/ 08.10.2019 г. за сумата от 1681,50 лева, по която била начислена сумата по посочената партида. Същите ищецът намира за неправилни и незаконни. Всички начислени по партидата суми за периодични месечни сметки били изцяло изплатени в съответните срокове, въпреки че доставчикът на ел.енергия не бил представил на ищеца конкретни данни за законно монтираните, сертифицирани по реда на Закона за измерванията и Правилата за измерване средства за търговско измерване на процесния адрес (СТИ)-електромери.Оспорен е в исковата молба и КП от метрологична експертиза, тъй като бил издаден повече от година след демонтажа на проверяваното СТИ. Твърди се, че липсвала справка с начина и основанието на изчисление на корекцията и било абсолютно неясно как била извършена. В настоящия случай ответника не бил посочил нито едно законово основание, но въпреки това начислил едностранно процесната сума и коригирал сметката на ищеца. Това нарушение било от естество, водещо до неяснота за какво по точно е ангажирана имуществената отговорност на ищеца, респективно ограничавало правото на защита на нарушителя, както и възможността съда да проведе ефективен съдебен контрол по същество -налице ли било извършено от ищеца нарушение или не. От друга страна, подчертава в исковата си молба ищецът, че в нормата на чл. 48 законодателят дал право на операторът на съответната мрежа да коригира сметки: „изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване. до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 (деветдесет) дни..“, само в случаите: „При липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата“.С оглед това твърдение ищецът заявява, че не били представени и доказателства, че проверяваното СТИ на 02.11.2018 г. било монтирано с начални нулеви показания по всички твърдени от ответника тарифи. Не били представени доказателства за ежемесечно отчитане на показанията и проверка на СТИ и издадени фактури съответно.С оглед изложеното по-горе, ищецът намира процедурата за опорочена а и от там обосновава извода, че за ответника не било възникнало право да извърши корекция на сметката. Извън горните твърдения ищецът сочи, че хипотезите на ОУ се явяват неравноправна клауза по смисъл на чл. 143 от ЗЗП и доколкото същата не била уговорена индивидуално на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е нищожна. Нищожността на посочената разпоредба на ОУ влече неправомерност на извършената корекция на сметка, съответно до негодност на справката да установи вземане в полза на ответника. В настоящия случай считаме, че е налице незаконосъобразно протичане на корекционната процедура.Спирайки се на Заповед № А412/16.08.2004 г. на Председателя на държавната Агенция по метрология и Техн. Надзор, нормата на чл. 63 ал. 2 от ЗЗД ищецът обобщава, че „Е.- П. М.“ АД не осъществявало договорните си задължения да подържа в изправност ел. съоръженията в частност СТИ и ги съхранява по предписания начин,респ. то а не потребителят следвало да отговаря за вреди на „Е. – П. П.“ АД /чл. 50 ЗЗД вреди от собствени вещи/.В условията на евентуалност, дори и ВРС да приеме, че новите ОУ по отношение на ищеца били влезли в сила и станали по силата на закона част от договора му с ответника и с третото лице „Е. – П. М.“ АД ответникът, заявява ищецът, че не бил доказал, че такова количество електроенергия е реално доставено на ищеца и консумирано от него, поради което същият не дължал нейното заплащане /чл. 1 от ТЗ/. В заключение ищецът препраща към съдебната практика обективирана в различни актове на ВКС и практика на ЕС за да обоснове извод, че ответното дружество към настоящия момент нямало Общи условия и към днешна дата валидни такива били формулировките предвидени в Общите условия на „Е. О. Б. М.“ АД и „Е. О. Б. П.“ АД, в който нямало разпоредба, която да препраща към чл. 48 от ПРАВИЛА за измерване на количеството електрическа енергия. Към момента на извършване на проверката сочи още ищецът, че нормите на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ, са отменени с решение № 1500 от 06. 02. 2017 г. по описа на ВАС, постановено по адм.д. № 2385/ 2016 г., от 5 - членен с- в, обн. ДВ, бр. 15/14. 02. 2017 г. От тук,според ищеца следвал и извода, че към тази дата на проверката липсвали валидни ПИКЕЕ.При евентуално искане от ответната страна за разпит на нейн служител извършващ проверката на 02. 11. 2018 г. счита ищецът, че това искане следва да се остави без уважение доколкото счита за недопустимо посочените обстоятелства да бъдат установявани с гласни доказателства събрани от служители на оператора, още повече за проверка извършена преди една година.При тези твърдения ищецът е отправил искането си по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК: Да бъде постановено Решение по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът А.Т.Т. ЕГН ********** не дължи сумата от 1681,50 лева на ответника, начислена под формата на корекция от ответното дружество „Е. – П. П.“ АД за обект находящ се в с. ** за периода от 03.11.2017 - 02. 11. 2018 г. по фактура № **********/ 08.10. 2019 г. за кл. № * и аб. № *, на основание чл.124,ал.1 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество, чрез адвокат Н. Б. от ВАК депозира следния писмен отговор.Предявеният иск ответното дружество намира за изцяло неоснователен. Твърди се, че е налице правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на „Е. – П. П.“ АД за потребена електрическа енергия на стойност 1 681,50 лева, конкретизирано по размер с фактура № **********/08.10.2018 г. Процесната сума представлявала цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на 8849 кВТч и се дължала на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.Становището на ответното дружество по обстоятелствата, на които се основава искът е следното:Ответното дружество не оспорва, че между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение, по силата, на което абонатът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия. Потвърждава се обстоятелството, че е била извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол.Възраженията на ответното дружество срещу иска и обстоятелства, на които те се основават са следните: Налице било основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена ел.енергия. 1. Ищецът и ответното дружество били страни по облигационно правоотношение, по договорза пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на Е.С. АД.2. Ответното дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в село Кичево, ул. 8-ма № 25, с абонатен номер * и кл.номер *.3. На 2.11.2018 г., била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на абоната от служители на „Е. С.“ АД в присъствието на двама свидетели, които не били служители на ответното дружество. Дружеството нямало вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване щяло да обезсмисли усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и средствата за търговско измерване.„Електроразпределение Север“ АД било дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството било оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б.“а“ от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване в според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и съобразно ПИКЕЕ имало право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване. На средствата за търговско измерване се извършвали първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него. Дружеството следяло за техническото състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка било и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната. „Е. С.“ АД изпълнявало договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл.63 ЗЗД.4. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 1105209.При проверката били извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в регистър 1.8.3 имало показания в общ размер на 8849 кВТч ; в регистър 1.8.1. били отчетени 1236 кВТч, в регистър 1.8.2. -1236 кВТч, в регистър 1.8.3. 8849 кВТч, а в сумарен регистър 1.8.0. – 11323 кВТч. Процесният електромер бил демонтиран, подменен с нов такъв, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба  № 507556 и предоставен за метрологична експертиза. КП от проверката на електромер с фабр. №111402156433599, на неговата цялост и функционалност, притежавала съответната юридическа стойност. Безспорно /за ответното дружество/ в имота на абоната била консумирана електрическа енергия, която не била заплатена и ако абонатът бил потребил електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължал заплащането му по силата на договорната връзка.5. Експертизата на СТИ била извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел - Варна. За извършената експертиза бил съставен Констативен протокол №2299/3.10.2019г. Съгласно констатациите в протокола, при софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на електромера, наличие на преминала ел.енергия по тарифа Т3  в размер на 8849,3 кВТч, която не била визуализирана на дисплея. Констативният протокол на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел - Варна, подчертава ответното дружество, че е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК и като такъв се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила.6. Сочи се още в отговора на искова молба, че на 07.10.2019г., „Електроразпределение Север“ АД съставило Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизирало размера на оспореното вземане. Установено било точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. в размер на  8849 кВТч.При горните твърдения, ответното дружество обобщава, че съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа можел да коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от една година назад.Този тип вмешателство имал за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера. При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия нямало как да се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това ставало само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагали.В т. 7 и т 8 от отговора на искова молба ответнникът е навел твърдения че за корекцията и двете енергийни дружества са уведомили писмено абоната и ищец.За да обоснове извода за дължимост на исковата сума ответникът се позовава на Решение № 21/1.3.2017 г. на ВКС, по гр.д.№ 50417/2016 г. по описа на Първо г.о., ГК ,с докладчик съдията Г. Г. Въпреки, че била извършена корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в невизуализирания регистър, сочи ответното дружество, че била реално доставена и потребена от абоната, но същата не била заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока бил длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече била получена чрез направената доставка на електрическа енергия.В случай, че ВРС счете, че е налице неприложимост на чл. 50 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза, ответното дружество желае иска да бъде а отхвърлен на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касаело за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия, в който смисъл ответникът се позовава на Решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр. дело № 4160/2018 г. по описа на ВКС, III г.о.С оглед всичко изложено ответната страна желае ВРС да отхвърли предявения от А.Т. иск като неоснователен и недоказан и в полза на ответното дружество да бъдат присъдени съдебно - деловодни разноски,включително и тези за адвокатско възнаграждение.В подкрепа на твърденията и възраженията си ответната страна е направила доказателствени искания .

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 05.06.2020 год.ищецът не се явява,не се явява и адвокат С. .Процесуалният представител на ищеца адв.Р.С.  в писмена молба с вх.№  34 261 / 5.6.2020 г. изразява становище  за основателност и доказаност на иска,представя списък по чл. 80 ГПК като желае уважаване на иска ведно с присъждане на разноските по делото .Обективарано е и в условията на евентуалност възражение по чл. 78, ал.5 ГПК .

В същото открито заседание ответното дружество, представлявано от адв.Маринова намира предявения иск да неоснователен и недоказан,поради което и желае искът да бъде отхвърлен ведно с присъждане на разноските по делото в полза на ответника.

Съобразявайки становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От приобщените по делото писмени доказателства (представените с отговора на исковата молба заверени копия на следните писмени доказателства: Констативен протокол № 1105209/02.11.2018 г.; Констативен протокол № 2299/03.10.2019 г. – АУ – Е – 000029-62155/06.11.2018 г. от метрологична експертиза на електромер от Българския институт по метрология; становище от 07.10.2019 г. за начисление на електрическа енергия относно Констативен протокол № 2299/03.10.2019 г., абонатен № *, клиентски № * и извършена техническа проверка; фактура № **********/08.10.2019 г.; справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата 22.11.2019 г. за клиент с клиентски № *; извлечение фактури и плащания за период към дата 21.11.2019 г. за клиент с клиентски № *; писмо изх.№ 55559_КП1105209_1/08.10.2019 г. от „Е. С.” АД; писмо изх.№ 55559_КП1105209_2/08.10.2019 г. от „Е. – П. П.” АД; известие за доставяне – 2 бр.; Протокол № М 1008701/15.06.2015 г. за монтаж/демонтаж на електромер) се установяват и доказват твърденията и на двете страни затова, че ищецът има качеството потребител на ел.енергия, която енергия е потребявана от ищеца на административен адрес ** и отчитана по партида с кл. № ********** и аб. № **********,водена на името на ищеца . Съвкупния анализ на цитираните писмени доказателства води до извод, че ответникът е издал към ищеца-потребител на ел.енергия данъчна фактура № **********/08.10.2019 г. с която претендира за плащане исковата сума – сума начислена от ответника за ел.енергия  за периода от 03.11.2017 г. до 02.11.2018 г., по посочените по –горе абонатен и клиентски номера. Този факт обосновава и извода за наличието на правен интерес у ищеца за водене на отрицателния установителен иск. Фактът, че ищецът и ответното дружество се намират в договорна връзка с предмет доставка на ел.енергия не е и спорен.С проекта за доклад по делото, обявен и за окончателен, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване,съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1, т.4 ГПК, че: ищецът е имал качество потребител на ел.енергия за битови нужди за обект на потребление на ел.енергия, находящ се село *, с посочените и от двете страни точен адрес, абонатен номер и кл.номер, както и че партидата по която е отчитана ел.енергия е водена на името на ищеца;че на адреса - обект на потребление е била извършена техническа проверка на електромера, обслужващ обекта на потребление на ел.енергия при която проверка ищецът и или упълномощено от него лице не е участвал; Че ответното дружество е издало към ищцата фактура от 08.10.2019 г. на стойност 1 681,50 лева и че тази сума не е платена от ищеца на ответника.

Отделените за безспорни факти и обстоятелства и събраните писмени доказателства обосновават извода от фактическа страна, че страните по спора се намират във валидна облигационна връзка с предмет доставка на ел.енергия от ответника към ищеца.Спорът между страните се свежда до въпроса дължима ли е исковата сума от ищеца към ответника и ако „ да“ на какво основание.За пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото е допуснато провеждането на съдебно - електротехническа експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице инж.Н.В..От приобщеното по делото на л.60 - 64 заключение на в.л. инж.Н.В. по допусната СЕТЕ се установяват и изясняват следните правно релевантни факти и обстоятелства: От констативно- съобразителната част на съдебната електротехническа експертиза е видно,че в.л.инж.Н.В. е изготвило заключението си на база действащите към момента Общи условия на договорите за пренос и разпределение на електрическата енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕРП-С.“ АД и „Е.П.“ АД, както и с Правила за измерване на количеството електрическа енергия - ПИКЕЕ, одобрени от ДКЕВР и в сила от 14.10.2013 г. – отменени.Констатациите на в.л. В. са направени и на база приобщените по делото писмени доказателства/ цитирани по-горе /.Въз основа на приобщения по делото в заверено за вярност с оригнала копие на Констативен протокол на „ЕРП-С.“ АД № 1105 209 от 02.11.2018г., в.л. е установило, че провереният електромер е с фабр. № 1114 0215 6433 3599. Уредът е тип „ISKRA“ - МЕ 162, с ток 5/85 А - произведен 2015 г., монофазен, статичен. Служителите, съставили протокола, били снели показания по отделните тарифи на СТИ, както следва: 1.8.1 – 001 236  Kwh; 1.8.2 –001 236 Kwh; 1.8.3- 008 849 Kwh; 1.8.4 - 000 000 Kwh  и 1.8.0 - 011 323  Kwh .СТИ е било демонтирано и представено за експертиза в БИМ. В БИМ- в ГД „МИУ“ - гр. Варна СТИ е било обект на метрологична експертиза, като резултатите от същата са обективирани в Констативен протокол на Института №  2299 от 03.10.2019 г. В.л.сочи, че в протокола на БИМ е записано „ Осъществена външна намеса в софтуера на електромера –(в тарифната схема),която  за електромер „ISKRA“ - МЕ 162 трябва да се състои от две тарифи Т 1 и  Т 2 . Установено е било и наличие на преминала енергия на тарифа Т 3 - 1.8.3 -  8 849 Kwh, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът сочи в.л. В., че не съответства на техническите характеристики, а наличието на показания в регистър 1.8.3 показвало неправомерно софтуерно въздействие върху електромера, чрез претарифиране на отделните тарифи (регистри). В КП на „ Е. С. „ и на БИМ дава заключение вещото лице, че не е отразено нарушение на целостта на метрологична и ведомствена пломби , което показвало, че СТИ не е било отваряно с цел неправомерен достъп.Заключението на в.л.Н.В. по съществото на спора е, че съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ, доказано от независимото изследване в БИМ а натрупаното количество ел.енергия в регистър 1.8.3. е възможно да бъде отразено там само в следствие на човешка намеса,както и че при определяне на размера и периода на исковата сума е приложената нормата на чл.50 ПИКЕЕ / цитирана на стр.3 –та от заключението / -л.62 –ри от делото . Така депозираното по делото заключение на в.л. е приобщено като част от писмените доказателства по делото. Допълнително от разпита на вещото лице праведен в о.с.з. на 05.06.2020 г./л. 74 –ти от делото –гръб и л. 75 ти / се установява и изяснява следното : На поставени от адв.Маринова въпроси в.л. инж.В. отговоря, че процесното количество ел.енергия в размер на 8849 kWh е отчетено от средство, създадено специално да измерва електрическа енергия, а именно електромер и без значение дали във видими или в невидими регистри има отразяване на количества електроенергия, то тези количества са в резултат на доставена електрическа енергия и тъй като електромерът отчита вече потребена енергия, може да се счита, че количествата са и реално потребени.На въпроси на адв. С., обективирани в молба вх.рег.№ 34261/05.06.2020 г. вещото лице отговоря, че е възможно изискваната за заплащане електроенергия да бъде консумирана за период, по-малък и по-голям от една година, тъй като електромерът не е включен в системата за дистанционен отчет и не е известен началният момент.Според вещото лице не е възможно да бъде установен началният момент на натрупване в невизуализирания регистър, тъй като електромерът не е смарт, не е включен в системата за дистанционен отчет, която система само дава точната дата и час, от когато е започнал електромерът да отчита в скрит регистър.Двата подпериода в становището на „Е. С.“ АД /л. 25/, сочи в.л. В., че са определени, тъй като тогава е станала промяна на електрическата енергия на цената, определена от ДКЕВР и количествата, отразени към всеки един от подпериодите не са реално потребление на електрическа енергия, а са получени по аритметичен път.На последно поставени и от съда въпроси вещото лице дава ясния отговор, че исковата сума е изчислена по старите, отменени ПИКЕЕ, че става въпрос за количество ел.енергия, което е консумирано от абоната, но неговата стойност е определена като корекция, няма как да има редовен отчет, тъй като тази електроенергия не се вижда от инкасатора и тя няма как да бъде с редовно снети показания, това е реално потребено количество електрическа енергия, обаче е направено под формата на корекция.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Предявеният от ищеца А.Т. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, тъй като с него  ищецът цели да установи със СПН несъществуването в полза на ответното дружество – „ Е. – П. П. „ АД на претендираното от последното вземане в размер на  1 681,50 лв. При предявеният отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, в тежест на ответника бе да установи при условията на пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, а в тежест на ищеца бе да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника. Ответната страна следваше да установи при условията на пълно и главно доказване, че в качеството си доставчик на електроенергия е доставила определеното количество електроенергия, така както е посочено в процесната фактура, че това количество не е платено от абоната - потребител на ел.енергия и ищец по делото, поради което и в съответствие със одобрените и приети Общи условия, ПИКЕЕ и ЗЕ сумата е дължима от ищеца.Факт е по делото, че страните се намират в договорна връзка както и че ищецът е потребител на ел.енергия за битови нужди а ответното дружество му доставя ел.енергия на адреса на потребление представляващ недвижим имот находящ се в село Кичево. Изяснено е по делото въз основа на писмените доказателства и заключението по допуснатата СЕТЕ (която съдът кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена), че електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на проверка извършена на дата 02.11.2019 г./ л. 21,22 /.Не е спорно по делото, че на посочената дата 02.11.2019г. служители на трето неучастващо в спора лице –  „Е. С.“ АД / дружество с предходно наименование „Е. –П. М.” АД / са извършили проверката на обекта на потребление на ел.енергия, като са констатирали, че СТИ, обслужващо обекта на потребление на ел.енергия е било открито наличие на преминала ел.енергия по невизуализирания на дисплея / така наречен скрит регистър/ Т 3 – 1.8.3/. От отразеното в КП се е видно, че същото това СТИ е било демонтирано за експертиза а на негово място монтиран нов изправен електромер. Както бе посочено и по-горе, страните не спорят, че КП за проверката на електромера е бил съставен от служители на третото неучастващо в спора юридическо лице, без присъствието на абоната. Установява се безспорно по делото,че СТИ, което е обслужвало адреса на потребление на ел.енергия, е било демонтирано на датата на проверката и предадено по надлежния ред за метрологична експертиза, изготвена от БИМ ГД „М.” – РО-Варна, резултатите от която експертиза са обективирани в протокола на БИМ от метрологична експертиза № 2299/ 03.10.2019 / л.23,24 от делото/. Във основа на така извършената проверка на СТИ, констатациите в КП на „Е. С.“ АД и Експертизата на БИМ от страна на „Е. С. „АД е било изготвено Становище / л.25 от делото / за определяне на количеството ел.енергия което абонатът-потребител е следвало да заплати след разчитане на данните в регистър 1.8.3. и на абоната - потребител /ищеца  А.Т./ е била издадена от ответника фактурата от дата 08.10.2019 г.за сумата от  1681,50 лв. с начислен ДДС. /л.26/.Тази сума е била определена за периода от една година назад във времето, считано от датата на проверката на СТИ / от 03.11.2017 год.- 02.11.2018 год. представляваща стойност на сбора от определените служебно киловатчаси ел.енергия за доплащане на основание чл. 50 ПИКЕЕ. Безспорно според настоящият състав е установено неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ с фабр. №1114 0215 6433 3599, обслужващо обекта на потребление на ел.енергия довело до незаплащане на потребена, но неотчетена ел.енергия, чието количество е констатирано при разчитане на данните в регистър 1.8.3. от проверявания СТИ.

Спорът е дали е спазена цялата процедура по ПИКЕЕ/ ЗЕ от „Е. –П.П.” АД за да се приеме,че именно количеството посочено в издадената от ответника фактура и то за периода от точно максималния – една година назад във времето е било реално доставено от ответника на потребителя на ел.енергия и каква е доказателствената сила на констативния протокол.От съвкупния анализ на събраните в хода на настоящото производство доказателства съдът прави извод, че ответникът по делото не установи и доказа, че точно количеството ел.енергия, предмет на исковата претенция е било доставено на ищеца А.Т. за релевирания период.Установяването на това обстоятелство бе необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба и в частност на договора за търговска продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока.Настоящият състав сравнявайки писмените доказателства по делото представената фактура, заключението на вещото лице В., намира, че по делото не е установено от ответното дружество наличието на всички материално правни предпоставки за дължимост на исковата сума.На първо място от самия Констативен протокол се вижда, че същият не носи подпис на потребителя, поради което съдът намира, че този частен документ не обвързва ищеца с констатациите на служителите на „ Е. С.” АД. На следващо място видно и от материалите по делото, включително и от СЕТЕ , заключението по която съдът възприема изцяло и намира и за обективно и компетентно дадено, се извежда извод, че исковата сума е била определена съгласно действалите към датата на проверката ПИКЕЕ и в частност нормата на чл. 50 ПИКЕЕ. В тази връзка съдът не може да не съобрази факта, че приетите ПИКЕЕ са били атакувани пред ВАС за което са образувани и приключили отделни административни дела, като са постановени Решение № 12897 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9462/2014 г., IV о., докладчик председателят Н. Д. и Решение № 1500/06.02.2017 год. на ВАС, петчленен състав с Председател Галина Христова и членове Таня Куцарова, Светлана Борисова, Пламен Петрунов и Румяна Лилова,постановено по административно дело № 2385/2016 г. и Решение № 1500/06.02.2017 г. петчленният състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 г. С Решение № 1500/06.02.2017 ВАС е отменил Решение № 12897 от 01.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд в останалата част, вместо което е постановил: ОТМЕНЯ Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт.След отмяната на почти всички разпоредби на ПИКЕЕ без чл. 48 -51 е било постановено и Решение на ВАС, релевантно към спора и към идентични казуси. Постановеното от ВАС Решение № 2315/ 21.02.2018 г. на Четвърто Отделение по адм.дело № 3879/2017 г., с председател А. К., членове – К. Х. и Б. Ц. касае в частност и нормата на чл. 50 ПИКЕЕ. Цитираният съдебен акт е публикуван в интернет страницата на ВАС и от него е видно, че са отменени разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г, приети с т.3 от Протоколно решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от закрито заседание, проведено на 14.10.2013 г. и обективирано в протокол № 147 от същата дата.

Проверката на абоната в конкретния случай е извършена на 02.11.2019 т.е. шест дни преди окончателната отмяна на ПИКЕЕ от ВАС на 08.11.2018 год.Или към датата на проверката на СТИ – 2.11.2019 г., разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ е действала.Ответникът се позовава именно на действието на чл.50 ПИКЕЕ а в условията на евентуалност на нормите на ЗЗД регламентиращи продажбените отношения. В настоящия спор , при действието на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ към датата на проверката на процесното СТИ, ВРС следва да даде правен отговор на въпроса дали за ответника е възникнало потестативното право служебно и едностранно да извършва корекция на сметка на ищеца за потребена ел.енергия за минал период от време . Съдът в настоящия му състав отчита факта, че периодът, за който е извършена едностранната корекция на сметката  на ищеца е след измененията на чл. 98а от Закона за енергетиката (ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и след приемане на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. (обн. ДВ, бр.98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.).Съгласно решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г., ВКС, I отделение, с изменението на Закона за енергетиката /ДВ, бр. 54/2012 г./ съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и  по чл. 83, ал. 1,т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия.С изменението на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г./ изрично е предвидена възможността за провеждане корекционна процедура.“Корекцията” има отношение към измерването на ел. енергията и е специфичен способ за допълнително установяване и измерване на доставено количество ел. енергия. Спецификата на допълнителното измерване и коригиране на доставената ел. енергия се налага от спецификата на “вещта” , която се продава - ел. енергия.Извършената едностранна корекция от страна на ответника в конкретния случай се оказва основава на разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 50 Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. (в сила от 16.11.2013 г.).Макар и чл.50 ПИКЕЕ към датата на проверката да не е бил отменен, то според настоящия съдебен състав фактът, че КП от проверката не обвързва потребителя по никакъв начин , липсата на доказателства за началния период на софтуерно претарифиране на СТИ а още по-малко за участието пряко или индиректно на ищеца при софтуерната манипулация, неуведомяването на ищеца за проверката налагат извода, че ответникът не е установил и доказал при условията на пълно и главно доказване изпълнение на фактическия състав на чл.50 ПИКЕЕ ,поради което и искът на ищеца се явява доказан и по основание и по размер. При тези правни доводи ВРС достига до извода, че цялата корекционна процедура е проведена от ответното дружество на база нормата на чл.50 ПИКЕЕ, при липса на доказателства а и твърдения за изрично уведомяване на абоната за проверката на СТИ, което прави процедурата незаконосъобразна.И на последно място ВРС счита, че в случая са и неотносими и неприложими ОУ на двете енергийни дружества действали преди приемането на ПИКЕЕ, като и дори да се приеме че все още действат, то тяхната недействителност е анализирана в редица съдебни актове на касационната инстанция още от периода в който енергийните дружества имаха наименованията „Е.О.Б. М.“ АД и „Е.О.Б. П.“ АД.В обобщение, към датата на проверката, ВРС намира, че искът на ищеца е и основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.Крайният си правен извод съдът мотивира с факта, че по делото макар и да са ангажирани доказателство затова, че проверката на процесния електромер е била извършена при условията на чл.50 ПИКЕЕ–при недоказаност на началния момент, от който е било започнало така нареченото претерифиране на СТИ и точното количество ел.енергия което да е доставено и потребено от абоната и насочено към скрития регистър Т 3, след като ответното дружество не е извършило пълно и главно доказване се налага извода,че ищецът не следва да плаща цена на ел.енергия на ответника, която цена принципно би се дължала за точно определено,реално доставено и потребено количество ел.енергия и за определен период от време.

Приемайки предявения отрицателен установителен иск за допустим, основателен и доказан, съдът на осн. чл. 78, ал.1 ГПК присъжда в полза на ищеца реално сторените разноски по делото, за които са ангажирани доказателства.Видно от приобщения по делото на лист 59 –ти / неоспорен от ответника/ списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира разноски от 74,26 лева - за заплатена такса и 350,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Приложените по делото писмени доказателства като преводно нареждане към бюджета на РС Варна и договор за правна защита и съдействие имащ характера на разписка удостоверяват и доказват плащането на съдебните разноски ,поради което и съдът приема,че разходите са доказани и по основание и по размер и ги присъжда в пълнота, отчитайки и факта, че ответникът не е направил възражение на чл. 78, ал.5 ГПК.

 

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните – ищеца А.Т.Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, и адрес на обекта на потребление на ел.енергия : с* и ответното дружество „Е. – П. П.“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б. Д. П., П. С. С., Я.М. Д.и Г. К., ЧЕ ИЩЕЦЪТ А.Т.Т., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответното „Е. – П. П.“ АД, ЕИК * СУМАТА от 1681,50 лева (хиляда шестстотин осемдесет и един лева и петдесет стотинки), начислена под формата на корекция от ответното дружество „Е. – П. П.“ АД за обект находящ се в * за периода от 03.11.2017 - 02. 11. 2018 г. по фактура № **********/ 08.10. 2019 г. за кл. № * и аб. № *, на основание чл.124,ал.1 ГПК.

 

 

 

ОСЪЖДА „Е. – П. П.“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б. Д. П., П. С. С., Я.М. Д. и Г. К. ДА ЗАПЛАТИ на А.Т.Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** СУМАТА от общо 424,26 лева (четиристотин двадесет и четири лева и двадесет и шест стотинки)- сторените от ищеца страна съдебно - деловодни разноски, пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски окръжен съд от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители.

 

 

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :