№ 10534
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110100969 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
92 и чл. 86 ЗЗД за признаване между страните, че ответникът „Н.“ ЕООД дължи на ищеца
„П.С.“ ЕООД сумата 978,50 лв., представляваща неустойка забава за периода от 30.08.2020
г. до 23.09.2020 г., дължима на основание чл. 34 от Общите условия към Договор за
закупуване и сервиз на техническо оборудване № СО10016/20.08.2020 г., ведно със законна
лихва от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата 73,93 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 23.09.2020 г. до 21.06.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.08.2021 г. по ч.гр.д. №36869/2021 г. по описа на
СРС, 168 състав.
Ищецът излага твърдения, че с ответника са сключили договор за закупуване и сервиз
на техническо оборудване №СО10016/20.08.2020 г., по силата на който ответното дружество
възложило на ищцовото да извърши доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на
техническо оборудване, описано в офертата от доставчика по Приложение №2. Ответникът
следвало в 10-дневен срок от сключване на договора до 30.08.2020 г. да преведе по банкова
сметка на ищеца авансово възнаграждение в размер на 50% от стойността по договора, а
именно сумата от 15656 лв. Твърди, че плащане е направено едва на 24.09.2020 г. с
просрочие от 24 дни. Поддържа, че в чл. 34 от общите условия към договора е предвидена
неустойка за забава в размер на 0,25 % от стойността на дължимата сума за всеки просрочен
ден, като такава е начислена за периода от 30.08.2020 г. до 23.09.2020 г. в размер на 978,50
лв. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на разноски, за които
представя списък по чл. 80 ГПК.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът не навежда
възражения по съществото на спора. В депозираното възражение по чл. 414 ГПК по
заповедното дело длъжникът е възразил бланкетно, че не дължи изпълнение, без да релевира
конкретни твърдения в тази насока.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
1
По иска по чл. 92 ЗЗД
За основателността на иска с правно основание ищецът следва да установи наличието
на валиден договор за закупуване и сервиз на техническо оборудване, по който е изпълнил в
срок задълженията си, заплащане на авансовото възнаграждение от страна на ответника с 24
дни просрочие, наличието на неустоечно съглашение в договора в случай на забавено
изпълнение, както и че размерът на неустойката възлиза на претендирания. При
установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже плащането в срок
на предвиденото възнаграждение по договора.
По делото е представен договор за закупуване и сервиз на техническо оборудване Н.
СО10016/20.08.2020 г., подписан от представители и на двете страни по него, чиито подписи
не са оспорени по надлежния начин в производство, поради което съдът приема, че същият
валидно ги обвързва при спазване и на Общите условия за закупуване и сервизно
обслужване, чиито клаузи се приемат за неразделна част от сключения договор съгласно чл.
1 от същия. Видно от клаузите в договора Н. възлага, а доставчикът - настоящият ищец
приема срещу заплащане да извърши доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на
техническо оборудване, описано в офертата на доставчика (Приложение №2 към договора).
Според чл. 10 от договора общата цена, която Н. се задължава да плати е в размер на
31312,00 лева без ДДС, платима по следния начин: авансова плащане с поръчка на
системите – 50% до 10 дни от подписване на договора, междинно плащане след монтаж –
40% до 10 дни след монтаж и окончателно плащане - до 30 дни от подписване на протокол
по чл. 13.4 от Общите условия на Н..
Страните не спорят, че ответникът е заплатил авансовото плащане в размер на
15656,00 лева на 24.09.2020 г., което е след срока определен с разпоредбата на чл. 11.1 от
договора. Съгласно чл. 34 от Общите условия на Н., при забава в плащането от страна на Н.,
Н. дължи на доставчика неустойка в размер на 0,25% от стойността на дължимата сума за
всеки просрочен ден, а след 30-тия ден на забавата – законната лихва. Предвид това съдът
приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за неустойка за периода 30.08.2020 г. до
23.09.2020 г. Ответникът възразява, че не се установява, на коя дата е сключен процесния
договор, респ. не е започнал да тече срокът за плащане на аванса, тъй като вписаната в
долната част на договора дата е от номенклатурната система на възложителя, което съдът
намира за неоснователно. Видно от приложеното по делото копие на процесния договор още
в титулната му част е вписана датата 20.08.2020 г. Отделно от това в приобщения по делото
приемо – предавателен протокол от 20.11.2020 г. който не е оспорен от ответника, е вписано,
че предаването се извършва съгласно договор СО10016/20.08.2020 г., което съдът намира че
установява предхождащото сключване на договора. При тези данни съдът счита, исковата
претенция за доказана по основание.
За установяване размера на претендираната неустойка по делото е прието заключение
на съдебно – счетоводната експертиза, според което за периода 30.08.2020 г. до 23.09.2023 г.
размерът на неустойката е 978,50 лева,
Ответникът не доказа погасяване на задължението преди приключване на съдебното
дирене, поради което претенцията на ищеца следва да се уважи изцяло.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 22.06.2021 г. до окончателното й изплащане.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. По делото се установи главно вземане, което
не е заплатено, поради което върху дължимата сума за главница се дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 23.09.2020 г. до 21.06.2021 г. , чиито размер
възлиза на 73,93 лева.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който претендира такива за
настоящото, за заповедното и за производството по в.ч.гр.д.№10321/2022 г. по описа на
2
СГС. В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство, а по отношение на претендираните
разноски по повод обжалването пред СГС компетентен да се произнесе е бил сезирания по-
горестоящ съд на основание чл. 81 ГПК, а не настоящият, поради което не следва да се
присъждат в това производство. В полза на ищеца следва да се присъди сумата от 26,13 лева
за държавна такса и сумата 300,00 лева за адвокатско възнаграждение за заповедното, чиито
размер съдът счита, че е съобразен с предвидените в НРМАВ минимални размери, поради
което направеното от ответника възражение е неоснователно. На ищеца следва да се
присъдят сумите за държавна такса – 26,13 лева и за депозит за вещо лице – 152,42 лева за
настоящото производство, тъй като за претендираното адвокатско възнаграждение в размер
на 500,00 лева по делото няма данни нито да е договорено, нито да е заплатено, а съгласно
дадените в т. 1 на ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата
тълкувания само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да
се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Н.“ ЕООД ЕИК №, със седалище и адрес на
управление гр. АДРЕС дължи на „П.С.“ ЕООД ЕИК № със седалище и адрес на управление:
АДРЕС на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД сумата 978,50 лв., представляваща
неустойка забава за периода от 30.08.2020 г. до 23.09.2020 г., дължима на основание чл. 34
от Общите условия към Договор за закупуване и сервиз на техническо оборудване №
СО10016/20.08.2020 г., ведно със законна лихва от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането,
и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 73,93 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 23.09.2020 г. до 21.06.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.08.2021 г. по ч.гр.д. №36869/2021 г. по описа на
СРС, 168 състав.
ОСЪЖДА „Н.“ ЕООД ЕИК №, със седалище и адрес на управление гр. АДРЕС да
заплати на „П.С.“ ЕООД ЕИК № със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 178,55 лева – разноски в настоящото производство и
сумата 326,13 лева - разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3