РЕШЕНИЕ
№ 4708, 10.12.2019
г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX гр. с.
На 13.11.2019 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13419 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът П.М.Г. с ЕГН **********,***, представляван от
пълномощника му адвокат Д.Б., твърди, че на 04.12.2014 г. сключил с „ТЕРРА
КРЕДИТ“ ООД Договор за потребителски кредит /заем/ № ......., по който му бил
отпуснат заем в размер на 2000 лева, който следвало да бъде върнат с възнаградителна лихва, чийто размер е фиксиран за целия
срок на договора на 40 % и възлиза на 297.16 лева на 36 седмични погасителни
вноски, в които било включено и плащането на застрахователна премия до по
договора за застраховка, покриващ рисковете „смърт в резултат на злополука или
заболяване и трайно намалена или загубена работоспособност над 70 % за срок от
2 или повече години вследствие на заболяване или злополука“. Ищецът счита, че
договорът е недействителен, тъй като : в разрез с изискването на чл. 10, ал. 1
Закон за потребителския кредит /ЗПК/ шрифтът на текста му е по-малък от 12;
липсва посочване на общата сума дължима от потребителя съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК; в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК в договора не са посочени
условията за прилагане на договорения лихвен процент; в нарушение на разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК в погасителния план няма посочване на
разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми.
Несъответствието на договора с посочените императивни разпоредби води до
неговата недействителност, като в този случай потребителят следва да върне само
чистата сума по договора за кредит. Твърди се още, че уговорката относно възнаградителната лихва е нищожна поради противоречието й с
добрите нрави - уговорената в процесния договор възнаградителна лихва надвишава повече от 3 пъти размера на
законната лихва. Ищецът твърди още и че не се дължи и предвидената в договора
застраховка, тъй като застрахователните премии съгласно § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗПК са част от общите разходи по кредита за
потребителя, които от своя страна образуват годишния процент на разходите, а
включването на застраховката извън годишния процент на разходите води до
завишаване на годишния процент на разходите извън предвидения размер в чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда
да признае за установено, че
Продължение на решение по гр. д. № 13419/18 г. на РСПд – стр. 2/7
сключеният
между него и ответника договор за кредит е изцяло недействителен и да осъди
ответника да му върне сумата от 687.69 лв. като получена при начална липса на
основание. В случай на отхвърляне на така предявените искове ищецът моли съда
да признае за установено, че предвидената в договора за кредит възнаградителна лихва е нищожна поради противоречието й с
добрите нрави и да осъди ответника да му върне заплатените по договора възнаградителни лихви в размер на 148.27 лв. като получени
при липса на правно основание, както и да признае за установено, че
предвидената в договора за кредит застраховка е нищожна поради противоречието й
с материалния закон и да осъди ответника
да му върне заплатените по договора застрахователни премии в размер на 492.25
лв. като получени без правно основание. Пълномощникът му адвокат Б. е направил
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2
Закон за адвокатурата.
Обективно съединени главни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предложение
първо ЗЗД, съединени за съвместно разглеждане с евентуални искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предложение трето ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предложение
първо ЗЗД, както и чл. 26, ал. 2, предложение първо и чл. 55, ал. 1, предложение
първо ЗЗД.
Ответникът „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” №
11, ет. 8, ап. 12, представляван от .... К.М., а също и от пълномощника му .....
Б.П., оспорва предявените искове, като твърди, че : не са налице сочените
основания за нищожност на договора; претендираната
сума от 300 лева е напълно неясна като основание дали е главница или лихва, а в
случай, че се претиндира като главница, то не може да
се иска връщането й, тъй като ответникът не се е обогатил неоснователно дори и
договорът да се приеме за нищожен; липсват каквито и да са доказателства, че
ищецът е заплатил суми представляващи лихви, за да се иска тяхното
възстановяване. Що се отнася до претенцията за връщане на платените по договора
застрахователни премии - договорът за застраховка е отделен договор, различен от
договора за кредит и същият не е част от него. Застрахователната сума не е част
от предмета на договора за кредит и в случай на обявяване на договора за кредит
за нищожен ответникът не дължи връщане на застрахователните суми, тъй като той
не е получил в собственост същите, дори и да ги е събрал технически, за да
обезпечи застраховането на договора за кредит.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства намира за следното:
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не оспори, че
на 04.12.2014 г. е сключил с П.Г. договор, наименуван : „Договор за
потребителски кредит /заем/ номер на кредит : ....... /........../”, имащ за
предмет предоставяне на потребителски кредит на кредитополучателя в размер на
2000 лв. за финансиране на лични нужди на последния, срещу задължение да го
върне ведно дължимите лихви при условията и в сроковете, посочени в договора.
Продължение на решение по гр. д. № 13419/18 г. на РСПд – стр. 3/7
Изхождайки от предмета му – предоставяне на кредит под
формата на заем, както и от страните по него - физическо лице, което при
сключване на договора действа извън рамките на своята професионална
компетентност, т. е. потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 Закон за
потребителския кредит /ЗПК/, а също и финансова институция съгласно чл. 3, ал.
1, т. 3 Закон за кредитните институции, предоставяща кредита в рамките на
своята търговска дейност, т. е. кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, то
съдът приема, че обсъжданият договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия Закон за
потребителския кредит.
Налице спор относно действителността на договора.
Законът за потребителския кредит предявява строги
изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит,
които са уредени в глава Трета на ЗПК.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1 договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, която е форма за действителността му, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора и следва да
съдържа: „...1. датата и мястото на сключването му; 2. вида на предоставения
кредит; 3. името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за
чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя; 4.
името/наименованието, правноорганизационната форма,
кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора; 5. данните по т. 3 за
физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица - когато в
договорите участва кредитен посредник; 6. срока на договора за кредит; 7. общия
размер на кредита и условията за усвояването му; 8. стоката или услугата и
нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за
стока или услуга или при свързани договори за кредит; 9. лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти; 10. годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин; 11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването; 12. информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен
Продължение на решение по гр. д. № 13419/18 г. на РСПд – стр. 4/7
план
за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в
плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит; 13. извлечение, показващо
периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни
разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят, без погасяване на
главницата; 14. всички разходи за откриване и обслужване на една или повече
банкови сметки, предназначени за обслужване (усвояване и погасяване) на
кредита, освен ако откриването на банкова сметка ***, разходите за използване
на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на
кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от
договора за кредит, и условията, при които те могат да бъдат променяни; 15. лихвения
процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на
сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне, както и
стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора; 16.
предупреждение за последиците за потребителя при просрочие
на вноските; 17. наличието на нотариални и други такси, които са свързани с
договора за кредит, ако има такива; 18. обезпеченията,
които потребителят е длъжен да предостави, ако има такива; 19. изискуемите
застраховки, ако има такива; 20. наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6,
както и за размера на лихвения процент на ден; 21. информация за правата на
потребителя, произтичащи от чл. 27 и 28, както и условията за
упражняване на тези права; 22. правото на предсрочно погасяване на кредита,
реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за правото на
кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32, както и начина за неговото
изчисляване; 23. реда за прекратяване на договора за кредит; 24. наличието на
извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на
потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и
условията за тяхното използване; 25. другите клаузи и условия по договора; 26.
адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по спазване
изискванията на този закон; 27. подписи на страните...”, като неспазването на
визираните в чл. 10, ал. 1
и чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и т. 20 ЗПК изисквания водят до недействителността му –
чл. 22 ЗПК.
Разглежданият договор е сключен в предвидената в
закона писмена форма, но видно от неоспореното заключение на вещото лице по
допуснатата по делото съдебна техническа експертиза за изготвяне на текста му е
използван
Продължение на решение по гр. д. № 13419/18 г. на РСПд – стр. 5/7
безсерифен
шрифт от семейството „МС Реферанс Санс
Сериф“, чийто размер е от 8,5 pt до 8,8 pt, т. е. в разрез с изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК отделните
елементи на договора са представени с различен размер на шрифта, от 8,5 pt до 8,8 pt, който е под
12 pt.
А щом размерът на шрифта на договора и изготвянето на
отделните му елементи не са съобразени с императивно изискване на закона в
съответствие с разпоредбата на чл. 22 ЗПК съдът приема, че същият е
недействителен, което е достатъчно
основание за уважаване на предявения иск за прогласяване на нищожността му, без
да се обсъждат и другите наведени в исковата молба основания за нищожността му.
Предвид гореизложеното предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД следва да бъде уважен.
Съобразно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е
обявен за недействителен в този случай на връщане подлежи само чистата стойност
на кредита, без да се дължат лихви или други разходи по него. Следователно
платените суми от потребителя за разликата над чистата стойност на кредита
подлежат на връщане от ответника като получени при начална липса на основание.
За установяване на общия размер на извършените от
ищеца по договора плащания по негово искане бе допуснато извършване на съдебно-счетоводна
експертиза, според заключението на вещото лице, по която същият възлиза на 888
лв., който не се оспорва от ответника. Същевременно, обаче, ищецът оспори
правилността на заключението, твърдейки, че по договора са извършени и други плащания,
за което са издадени 6 вносни бележки с №№ : ....../13.12.2014 г., № ....../24.12.2014
г., № ....../29.12.2014 г., № ....../30.12.2014
г., № ....../17.01.2015 г. и № ....../19.02.2015 г., индигирани копия на
които бяха приети като доказателства по делото. Последните, обаче, според
заключението по допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, не са
осчетоводени от ответника, поради което и доколкото в тях не е посочено
основание за извършване на съответното плащане, то съдът намира, че посредством
същите ищецът не доказва при условията на главно пълно доказване твърдението
си, че с посочените в тях суми е погасил задължения по процесния
договор за кредит.
Пак според основното и допълнителното заключение на
вещото лице Й.П. погасените по договора чрез извършени от ищеца плащания, а
също и чрез рефинансиране посредством сключен между страните Договор за
потребителски кредит № ....../19.02.2015 г., суми са в общ размер на 2668.69
лв. и са разпределени по следния начин : 2000 лв. – главница, 148.27 лв. –
лихва, 27.17 лв. – такси за забава; 1 лв. – такса напомняне и 358.52 лв. –
застраховка. Или реално по договора
ищецът е заплатил общо 2176.44 лв., а със сумата от 492.25 лв. е погасена част
от застрахователна премия, дължима по договор за групова застраховка „Злополука
и заболяване“ на ищеца, в качеството му на кредитополучател по сключения с
ответника договор за кредит, по който ответникът не е страна, а е действал като
застрахователен посредник на третото
Продължение на решение по гр. д. № 13419/18 г. на РСПд – стр. 6/7
лице
....... - клон ......., .... – обстоятелство което се признава от ищеца в молба
вх. № ...../20.09.2019 г. Следователно с оглед уважаването на иска за
прогласяване на недействителността на договора, разпоредбата на чл. 23 ЗПК, постановяваща,
че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита,
то и предвид обстоятелството, че получената в заем сума е в размер на 2000 лв.,
а по договора са платени общо 2176.44 лв., то в правната сфера на ищеца е
възникнало вземане за връщане на дадено при начална липса на основание до
размер на разликата между тези две суми, възлизаща на 176.44 лв., поради което
предявеният главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД следва
да бъде уважен до този размер, а за разликата до претендираните
687.69 лв. – отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 214.15 лв.
разноски по производството, в това число 150 лв. по предявения главен
установителен иск /30 лв. държавна такса и 120 лв. депозит за вещо лице по
допуснатата СТЕ/ и 64.15 лв. съразмерно на уважения главен осъдителен иск /50
лв. държавна такса + 200 лв. депозитни разноски по допуснатите основна и допълнителна
ССЕ х 25.66 %/.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокат Д.Б.
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото в
размер на 376.98 лв., в това число 300 лв. по производството по предявения
главен неоценяем иск съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 76.98 лв.
съразмерно на уважения главен осъдителен иск съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения /300 лв. х 25.66
%/
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал. 1, предложение
1-во ЗЗД недействителността на Договор за потребителски кредит /заем/ № .......,
сключен на 04.12.2014 г. между „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище
в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12,
представлявано от .... К.М., от една
страна и от друга - П.М.Г. с ЕГН **********,***, поради противоречието
му на закона – 10, ал. 1 от Закон за потребителския кредит, тъй като отделните
му елементите са представени с различен размер на шрифта и по-малък от 12 pt.
ОСЪЖДА „ТЕРРА
КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление –
бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12, представлявано от .... К.М., да върне П.М.Г.
Продължение на решение по гр. д. № 13419/18 г. на РСПд – стр. 7/7
с
ЕГН **********,***, сумата от 176.44 лв., платена от последния по Договор за
потребителски кредит /заем/ № ......./04.12.2014 г. при начална липса на
основание, като над уважения до пълния предявен размер от 687.69 лв. – отхвърля
предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12, представлявано от ....
К.М., да заплати на П.М.Г. с ЕГН **********,***, сумата от 214.15 лв. разноски по
производството съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12, представлявано от ....
К.М., да заплати на адвокат Д.Г.Б. с адрес ***, сумата от 376.98 лв. адвокатско
възнаграждение за предоставена адвокатска помощ и защита на ищеца по гр. д. №
13419 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. – П.М.Г.,
съразмерно на уважените искове.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл.7, ал. 2 ГПК преписи
на решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ