№ 62
гр. Гълъбово, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно
наказателно дело № 20255550200024 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на Н. С. И., ЕГН
**********, срещу Наказателно постановление № ****** от 30.12.2024,
издадено от Началника на РУ – Гълъбово при ОД на МВР – Стара Загора, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лева, на основание чл. 175, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 104, ал. 1 ЗДвП.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 16.12.2024 г. в 22:30 ч., по път ІІІ-554, км 45, в посока Юг – „Север“,
жалбоподателят Н. И. ЕГН ********** управлявал лек автомобил БМВ 330D,
с рег. № ******, собственост на Н.Ж.Н., ЕГН **********. При извършена
проверка от служители на РУ – Гълъбово е било констатирано, че в купето на
автомобила се намира устройство – трубка, черна на цвят, с три червени
бутона, с кабел дълъг около метър и половина и сива букса накрая. Според
полицейските служители устройството издавало звуци, напомнящи
полицейска сирена.
Впоследствие, с писмо от 01.10.2025 г. Началникът на РУ – Гълъбово е
изпратил на съда описаната „трубка“, като е уточнил, че характерът и
предназначението на устройството могат да бъдат установени единствено
чрез експертиза, каквато обаче не е извършена в хода на
административнонаказателното производство.
1
От материалите по делото не се установява водачът да е използвал
устройството при движението си по пътя, нито е доказано, че именно той го е
монтирал в автомобила. Установено е също, че автомобилът не е собственост
на жалбоподателя, а на друго лице, което не е било обект на санкция.
СТАНОВИЩА НА СТРАНИТЕ
Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител адв. П. Х., оспорва
наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано. Излага
доводи, че жалбоподателят не е собственик на автомобила, не е извършвал
монтаж на устройството, както и че в постановлението липсва конкретизация
за това за кой вид автомобили със специален режим на движение е
предназначен звуковият сигнал, което препятства възможността за яснота
относно съставомерността на деянието.
Административно-наказващият орган не изпраща представител и не
изразява становище.
АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът кредитира като достоверни показанията на полицейските
служители, доколкото те потвърждават наличието на устройството в
автомобила. Тези доказателства обаче не установяват нито факта на
използване на устройството, нито неговите технически характеристики и
предназначение.
Писмото на Началника на РУ – Гълъбово от 01.10.2025 г. също
потвърждава, че само експертиза може да установи дали устройството е
звуков сигнал, предназначен за автомобили със специален режим на движение.
Такава експертиза не е извършена. Липсата на категорични доказателства
относно вида, функцията и предназначението на устройството прави
обвинението голословно и недоказано.
От друга страна, наказателното постановление посочва, че водачът е
„поставил устройство за звуков сигнал, предвиден за автомобили със
специален режим на движение, без да има такова право“. В този вид
постановлението страда от неяснота и непълнота, тъй като:
не се посочва кой е видът на автомобила със специален режим, за който е
„предвиден“ сигналът (полиция, пожарна, спешна помощ и пр.);
не е изяснено дали сигналът е използван в движение, което е съществено
за съставомерността по чл. 175, ал. 1, т. 2 ЗДвП;
липсват данни, че водачът е монтирал устройството – собствеността
върху автомобила е на друго лице.
Така формулирани, обстоятелствената част и диспозитивът на
наказателното постановление не отговарят на изискванията на чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН, тъй като не съдържат пълно, точно и ясно описание на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, и доказателствата, които го
подкрепят.
Съгласно трайната съдебна практика, самото наличие на устройство в
2
автомобила, без данни за използване или доказано предназначение, не е
достатъчно да се приеме, че е налице „поставен звуков сигнал, предвиден за
автомобили със специален режим“. Не може да се презумира, че всеки
източник на звук е такъв сигнал.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДвП е забранено на водачите на ППС да
поставят на автомобила си устройства за звуков или светлинен сигнал,
предвидени за автомобили със специален режим на движение, когато нямат
право да ги използват.
Съставът изисква да е поставено устройство, което по обективни
характеристики е предназначено за автомобили със специален режим;
деянието да е извършено от водача; лицето да няма право да постави/ползва
устройството.
В конкретния случай: не е доказано, че жалбоподателят е поставил
устройството; не е установено дали то действително е звуков сигнал,
предвиден за автомобили със специален режим; не е посочено за кой вид
специални автомобили е „предвидено“ устройството, което е съществено,
защото не всички специални автомобили използват еднакви сигнали (напр.
линейки, полиция, пожарна).
Следователно обективната страна на нарушението не е доказана.
Налице е и съществено процесуално нарушение при издаването на
наказателното постановление – неяснота в описанието на нарушението, която
не може да бъде преодоляна в съдебната фаза.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
При горните данни съдът приема, че наказателното постановление е
издадено при непълно и неточно изясняване на фактическата обстановка,
както и при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което
същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.
РАЗНОСКИ
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК, с оглед
изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева,
съгласно представеното пълномощно и договор за правна помощ.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ****** от 30.12.2024 г.,
издадено от Светослав Петров Боев – Началник на РУ Гълъбово при ОД на
МВР – Стара Загора, с което на Н. С. И., ЕГН:********** е наложено
3
административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 4 (четири) месеца, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Стара Загора да заплати на жалбоподателя Н. С.
И., ЕГН:********** направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800лв. (осемстотин лева).
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 190, ал. 1 НПК, вещественото
доказателство – 1 (един) брой трубка, черна на цвят с три червени бутона и
кабел, дълъг около метър и половина, с крайна букса сива на цвят, след
влизане в сила на решението да се върне на жалбоподателя Н. С. И., ако не се
установи друго по компетентност.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
4