РЕШЕНИЕ
№ 2612
гр. Пловдив, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330112594 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр. чл. 99, вр. с чл. 79 от
ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю. Ю. чрез
******** В.-М., срещу Й. Г. С. ЕГН: ********** гр. *********, ул. ************* № *** за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 930.33 лева –главница за
периода от 11.09.2017г. до 02.07.2018г.; ведно с договорна лихва в размер на 134.33 лева за
периода от 11.09.2017г. до 02.07.2018г.; както и обезщетение за забава в размер на 394.57
лева за периода от 12.09.2017г. до 26.03.2021г. /датата на подаване на заявлението в съда/;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 26.03.2021г. до окончателното погасяване. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 04.09.2017 г. между *********** и ответника е сключен
Договор за паричен заем с № ******** за сума в размер на 1000 лева, лихва 178,16 дължими
на 43 равни седмични погасителни вноски, в размер на 27.40 лева. Падежът на първата
погасителна вноска е 11.09.2017 г., а падежът на последната погасителна вноска е 02.07.2018
г. Общата стойност на плащанията по кредита е 1178,16 лв. Няма плащания по кредита.
Вземането е прехвърлено на ищеца на 10.12.2019 г. Изпратено е писмо на длъжника за
цесията, което не е получено от него. Вземането е притендирано от ищеца по реда на чл.
410 от ГПК - ч. гр. д. № 5319/2021 г.
В предоставения срок за отговор не е постъпил такъв ответника.
В първото по делото съдебно заседание ответника признава сключването на договора.
1
Отрича уведомява за прехвърляне на вземанията по него на ищеца. Твърди извършени
плащания за погасявания на задълженията.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложението писмени доказателства-договор за кредит № ******** от 04.09.2017 г.,
ОУ, погасителен план е видно, че между *********** ответника е сключен договор за
паричен заем за сума от 1000 лева, дължима на 43 равни седмични вноски от по 27,40 лева.
Падежът на първата погасителна вноска е 11.09.2017 г. ГЛП е 40,08%, а ГПР 49,078 %. В чл.
6 е предвидено предоставяне на обезпечение -банкова гаранция или поръчител, отговарящ
на определени условия. В чл. 8 от договора е предвидено заплащане на неустойка в размер
от 984,70 лв. при забава на изпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
Общата стойност на плащанията по кредита е 2161,18 лв.
От представения договор за цесия от 24.09.2019 г., приложение от 10.12.2019 г.;
уведомление от 17.12.2019 г. е видно, че вземането е прехвърлено на ищеца на 10.12.2019 г.
Изпратено е писмо на длъжника за цесията, което не е получено от него.
От приложените справки от ищеца и цедента *********** за извършени плащания по
договора се установява, че в периода 18.09.2017 г.-26.03.2019 г. от ответницата са извършени
плащания на задължения в общ размер от 582,70 лв., които са отнесени за погасяване на
такси неустойка лихва и част от главница.
От приложеното ч. г. д. 5319/2021 г. на ПРС е видно, че вземането е притендирано от ищеца
по реда на чл. 410 от ГПК. От длъжника е постъпило възражение в срок.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение обосновава правния
интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
Притенцията на ищеца в заповедното и настоящето производство произтича от сключен
договор за цесия между него и *********** за вземане на цедента към К.. Това налага
тежест на цесионера да установи наличие на всички факти от хипотезата на чл. 99 от ЗЗД
пораждащи действие на прехвърлянето спрямо третото лице. Тъй като разпоредбата на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД налага предишният кредитор да съобщи на длъжника за прехвърлянето,
същото ще породи действие спрямо длъжника от деня на уведомяването му за това.
Следователно съобщаването поражда качеството на кредитор за цесионера спрямо всички
трети лица за договора между, които и длъжника. Няма пречка цедента да упълномощи
цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, предвид липсата
на законова забрана за това. В тази връзка изготвеното уведомление от ищеца до длъжника
за осъщественото прехвърляне се явява законосъобразно и може да породи последици при
връчването му. Такива обаче липсват към момента на образуване на заповедното
производство. Наред с това следва да се отбележи, че е възможно тази липса да се
преодолее, съгласно практиката на ВКС, чрез връчване на уведомлението за цесията на
длъжника заедно с исковата молба, доколкото е възможно да се отчете това обстоятелство
2
като новонастъпил факт в рамките на производството. В настоящия случай исковата молба е
връчена на ответника, поради което следва да се приеме, че същия е надлежно уведомен за
настъпилата цесия и тя има действие по отношение на него.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото и признанието на ответника, съдът
намира за доказано възникването на валидно правоотношение по Договор за потребителски
паричен кредит между *********** и ответника, по който последния е усвоил заетата сума.
Предвид представените справки от заемодателя и ищеца, се доказва, че е налице плащане на
сума по договора в размер от 582,70 лв.
Тъй като се касае за правоотношение произтичащо от договор за потребителски кредит
следва да се извърши преценка за съответствието му с предписаното от закона съдържание-
посочено от ЗПК. В случая, при преценка съдържанието, съдът установи несъответствие с
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в която е поставено изискването за посочване на
лихвения процент по кредита и условията за прилагането му. В договора е посочен ГЛП от
40,08 % без обаче да са посочени условията за прилагането му, тъй като липсва уточнение
на базата, въз основа на която се начислява лихвеният процент–дали върху целия размер на
кредита или върху остатъчната главница. По този начин не е ясно как е разпределен
лихвеният процент във времето-върху цялата дължима главница или е съобразно поетапното
й намаляване, а оттук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо
възлиза на претендирания размер. В договора липсва отбелязване какъв е общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по
кредита, за да може да се установи при какви начини е приложен лихвеният процент и дали
същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер от 40,08 %.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски
заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Ето защо и предвид
констатираното от съда нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, следва да се
приеме договорът за потребителски кредит за недействителен на основание на чл. 22 от
ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността е връщане само на
чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други разходи.
По отношение на притендираната неустойка, изследвайки служебно валидността на
клаузата регламентираща пораждане на това задължние съдът намира, че същата
противоречи на добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка,
се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно -
такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
3
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.
В процесния случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора,
като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл. 19 от
договора/, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 984,70
лв. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Неустоечната клауза,
противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност. Не е налице еквивалентност
между размера на дължимата неустойка и евентуалните вреди, които кредиторът би
претърпял от неизпълнение на задължението, за които е уговорена. Тъй като противоречието
между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то
следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо
не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение за неустойка по чл. 8 от договора.
С оглед изложеното съдът намира, че ответника дължи по договора заплащане само на
усвоената главница от 1000 лв. Доколкото същия е извършил плащане на сума от 582,70 лв.,
то тя следва да се отнесе изцяло към задължението му за главница, при което непогасената
от нея част се равнява на 417,30 лв.
В случая е недопустимо присъждането на неплатената главница, тъй като главницата се
претендира като дължима на действително договорно основание, а не на основание чл. 23
ЗПК като дадена по недействително правоотношение. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е
аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване –
4
при липсата на основание, всеки дължи да върне това, което е получил. Настоящото
производство е по реда на чл. 422 от ГПК, което е обусловено от издадената заповед за
изпълнение и отклоняването от предмета на делото би съставлявало процесуално
нарушение, а е недопустимо произнасянето от съда по непредявен иск.
Ето защо иска следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не следва да се
присъждат поради липса на отправено искане и доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю. Ю. чрез ******** В.-М.,
срещу Й. Г. С. ЕГН: ********** гр. *********, ул. ************* № *** иск за признаване
за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 930.33 лева –главница за периода от
11.09.2017г. до 02.07.2018г.; ведно с договорна лихва в размер на 134.33 лева за периода от
11.09.2017г. до 02.07.2018г.; както и обезщетение за забава в размер на 394.57 лева за
периода от 12.09.2017г. до 26.03.2021г. /датата на подаване на заявлението в съда/; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
26.03.2021г. до окончателното погасяване, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г.
д. 5319/2021 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
датата на връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п./____________
5