Решение по дело №776/2018 на Окръжен съд - Бургас

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 316                                                      гр. Бургас                                      19.07.2019г.

 

                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски окръжен съд, първо гражданско отделение, в открито заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                           

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Иво Добрев

 

Секретар Цветанка Арнаудова

като разгледа докладваното от съдията Добрев г.д. № 776 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид  следното:

           

             Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „А енд М“ ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощник адвокат Найденова от БАК, със съдебен адрес *** против „Франко”ЕООД, гр.Айтос, 2-ри километър Айтос- Малка поляна, ЕИК *********, представлявано от Франческо Авитабиле и „Банка Пиреос България”АД, ЕИК *********, гр.София, 1784, бул. ’’Цариградско шосе” № 115, сграда Е за установяване по отношение на ответниците, че длъжникът- залогодател „Франко”ЕООД, не е собственик на следните движими вещи, представляващи оборудване за преработка на черешов пулп, съставено от изброените основни компоненти: три вани с подемник с инв. № *****, 1315Х, 1316Х окомпектовани с транспортна лента с инв.№ 1339Х; транспортна лента към към калибратор-тресачка 24мм с инв. № *****; транспортна лента към към калибратор-тресачка 22мм с инв. № *****; транспортна лента към към калибратор- тресачка 20мм с инв. № 1345Х; транспортна лента към към калибратор-тресачка 18мм с инв. № 1342Х; обща транспортна лента към вани с подемник с инв.№ 1339Х; транспортна лента с подемник инв. № 134IX; инспекционни ленти, окомплектовани с обща транспортна лента- 4бр. с инв. №№ 1329Х, 1330Х, 133IX, 1333Х; инспекционни ленти - 3 бр. с инв.№№ 1336Х, 1335Х, 1334Х; обща транспортна лента към костиловадачки с инв. № 1338Х; калибратор-тресачка 24мм ведно със стойка и транспортна лента с инв.№№ 1307Х, *****; калибратор-тресачка 22мм ведно със стойка и транспортна лента с инв.№№ 1308Х, *****; калибратор-тресачка 20мм ведно със стойка и транспортна лента с инв.№№ 1309Х, 1345Х; калибратор-тресачка 18мм ведно със стойка и транспортна лента с инв.№№ 131 ОХ, 1342Х; транспортна лента с подемник с инв.№№1341Х, 1346Х, обезлистител с инв.№1303Х, разчепквач с инв.№1302Х, находящите се в цеха на първия ответник метални постаменти, ел.двигатели и редуктори.  Претендират се и направените по делото разноски.

            С уточняваща молба от 14.09.2018г. е посочено, че находящите се в цеха метални постаменти, ел.двигатели и редуктори не представляват отделни позиции по претенцията на ищеца, тъй като са част от комплектовката и нямат самостоятелно използване, предназначение и цени.

Ищецът твърди, че първият ответник учредил особен залог върху машини и съоръжения в полза на втория ответник, като обезпечение за предоставен от банката кредит. Въз основа на вписания особен залог кредитната институция упражнила правото си да се удовлетвори от стойността на заложените вещи и в тази връзка било образувано изпълнително дело №20168050400776 по описа на ЧСИ Станимира Николова с район на действие БОС. Съдебният изпълнител пристъпил към извършване на оглед и оценка на движими вещи, находящи се в цеха на първия ответник, по време на който съставил протокол. Според ищеца в направения опис били включени вещи негова собственост, отдадени под наем на „Авичерис“ЕООД по силата на договор от 17.06.2016г., които впоследствие последното дружество предоставило и били въведени в експлоатация в цеха за консервиране на плодове, собственост на първия ответник. Казаното обосновавало правния му интерес от предявяване на настоящата претенция.

Ответникът „Банка Пиреос България“АД излага доводи за неоснователност на иска. Твърди в тази връзка, че е налице идентичност между описаните от съдебния изпълнител вещи и тези, посочени в договора за особен залог. В подкрепа на това изявление сочи изготвянето на протокол от 28.07.2016г. Посочва също така, че след стартиране на процедура по принудително реализиране на претенциите и по договора за кредит, включително насочването им към движимите вещи, заложени от първия ответник, последният извършил поредица от действия целящи създаване на пречки за изпълнението. Първото такова действие било сключване на договор за наем на ипотекиран имот с “Авичерис“ЕООД за срок от 10 години на изключително ниска цена. Освен това, според кредитната институция трите търговски дружества „Франко“ЕООД, „А енд М“ЕООД и „Авичерис“ЕООД  били свързани лица и се представлявали от един адвокат Г.Н..

Оспорва се истинността, автентичността, съдържанието и датата на всички, представени от ищеца писмени доказателства- договор за наем, ЧМР, товарителници, експедиционни бележки, приемо-предавателен протокол и инвойс фактура като се твърди, че са съставени за нуждите на производството.

Според банката и във връзка с оспорването на договора за наем, по делото липсват доказателства, свидетелстващи за заплащане на наемна цена, а в представената фактура нямало посочени съответните реквизити-включително стойност на доставката, като не били ингажирани доказателства за заплащане на продажната цена. Не били представени и съответните счетоводни документи, от които да се вижда, че сделката е включена в дневниците за покупки на дружеството купувач и е заплатен съответния ДДС към бюджета. Липсвали доказателства за заплащане на транспортните услуги, което също било индиция за неистинноста на представените частни документи.

„Франко“ ЕООД е представило отговор, в който заявява, че искът е допустим и основателен, а процесните вещи никога не са били негова собственост. 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Не се спори по делото, че между ответниците е подписан договор за особен залог от 18.04.2008г., сключен за обезпечаване вземането на „Банка Пиреос България“ АД срещу „Франко“ ЕООД по договор за банков кредит №446-1/2008г. Съгласно клаузите на същия дружеството длъжник учредило залог върху машини и съоръжения, находящи се в гр.Айтос, 2-ри километър Айтос- Малка поляна, посочени в опис- приложение към документа. След като обезпеченото с особения залог вземане не било погасено „Банка Пиреос България“ АД предприела действия по принудително изпълнение върху заложеното имущество, при спазване на предвидения в закона ред и посредством вписване на нарочно заявление, подадено до Централния регистър на особените залози към Министерство на правосъдието. Залогодателят също бил уведомен /с нотариална покана от 26.01.2016г./ за намеренията на кредитната институция да пристъпи към изпълнение върху имуществото, предмет на особения залог. В хода на образуваното изпълнително дело № 20168050400776, ЧСИ Станимира Николова извършила оглед и опис на движими вещи и съоръжения, находящи се в гр. Айтос, 2-ри километър - Малка поляна. В съставения за това протокол от 28.07.2016г.  е направена констатация, че част от вещите се намират на площадка пред „Цех за преработка и консервиране на плодове“, като изглеждали корозирали, разкомплектовани и амортизирани. По време на извършване на огледа вещите не били описани с фабрични или инвентарни номера, но съдебният изпълнител приел, че част от тях, съответстват на тези, предмет на договора за особен залог. В протокола е отразено, че според сведения на ЧСИ описаните вещи и съоръжения са собственост на „Франко“ЕООД.

            На 05.04.2017г. е извършен нов оглед и опис от ЧСИ и съставен протокол, в който вещите и съоръженията отново били описани само по своя вид, без посочване на конкретни техни индивидуализиращи белези. В този протокол включително са отразени възраженията от представител на ищеца в качеството му на трето лице, в които се посочвало, че машините, намиращи се в производствения цех са собственост на „А енд М“ ЕООД.

Настоящата искова претенция, има основанието си в чл.36 ал.2 ЗОЗ, като в тази връзка на  ищеца е указано да докаже притежанието на правата, с които в исковата молба е обосновал правния си интерес, установявайки по този начин материалната си легитимация да се намеси в чужда правна сфера, отричайки правата на първия ответник, а на ответниците да докажат фактите, от които произтичат правата на собственост върху процесните имоти на залогодателя.

           За установяване правата на ищеца и съответно наличието на материалната му легитимация по делото са представени множество писмени документи- договор за покупко- продажба от 15.06.2016г., международни товарителници от 07.07.2016г., 08.07.2016г. и 09.07.2016г. с товароизпращач „Профил“ ЕООД- Гърция, купувач „ А енд М“ ООД, и с място на доставка гр.Айтос, ведно със съответните експедиционни бележки и опаковъчни листове, съпровождащи транспортирането на стоката през граница, договор за наем от 11.04.2016г., сключен между „Франко“ЕООД и „Авичерис“ ЕООД, договор за наем от 17.06.2016г., сключен между „А енд М“ ЕООД и „Авичерис“ ЕООД за предоставяне за ползване на оборудване за преработка и черешов пулп, приемо- предавателен протокол от 11.07.2016г., в който машините са индивидуализирани по предназначение, количество и инвентарни номера, фактура от 27.07.2016г.

            По делото са допуснати множество експертизи. Видно от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза процесните вещи са осчетоводени в счетоводството на ищеца, съгласно законовите изисквания по счетоводните сметки по индивидуалния сметкоплан на дружеството. Доставките са отразени в регистрите на дружеството по ДДС, в които подробно са описани всички, изброени по-горе документи, свидетелстващи за придобиване на собствеността върху вещите от ищеца. Сделките са включени в справките- декларации по ЗДДС за съответния данъчен период. Дружеството-ищец издало също така фактури за наем на машините, съгласно сключения договор с „Авичерис“ЕООД, а платения наем е осчетоводен.

            От заключението на вещото лице, изготвило съдебно-почерковата експертиза става ясно, че подписите положени в договора за покупко-продажба от 15.06.2016г., договор за наем от 17.06.2016г., както и в текста на приемо-предавателен протокол от  11.07.2016г. са на лицето, посочено за техен автор Д. М..  

            В хода на процеса са назначени и изпълнени две съдебно-технически експертизи с цел установяване на идентичност между заложените вещи по договора за особен залог, тези описани от ЧСИ и тези отдадени под наем от ищеца, които не са констатирали такова съответствие, най-вече поради обстоятелството, че към датата на извършване на огледа голяма част от процесните вещи и съоръжения липсвали от цеха, като било налице частично съвпадение с вещите описани от ЧСИ и тези, открити по време на изготвяне на експертизите в двора на предприятието.

            Заключенията на вещите лица са приети и се кредитират изцяло от съда.

  Ищецът е предявил отрицателен установителен иск за собственост, правният интерес от който винаги е налице, ако противната страна с поведението си прави несигурни правата му. В конкретния случай тази несигурност произтича от предприетите действия по принудително изпълнение в полза на кредитната институция-ответник. Съдът намира, че по делото е несъмнено доказано, че съществува право на ищеца, застрашено от претенциите на ответника- „Банка Пиреос България“ АД, за да се приеме, че е налице интерес от иска. Чрез този иск ответниците са предизвикани също да установят правата, които претендират, при положение, че конкурират правото на ищеца. Ищецът в този случай има само едно задължение- да докаже интереса си от водене на иска, което както вече се отбеляза, ще стане, ако той установи наличието на това свое, защитимо от закона право, явяващо се застрашено от ответното поведение.

Съгласно тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. на ВКС, постановено по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК този интерес поначало е налице ако се твърди че ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

Правният интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск е обоснован с твърдението, че процесните вещи са собственост на дружеството- ищец и именно, поради това обстоятелство се отрича правото на собственост на ответника „Франко“ЕООД. Действително последното дружество не оспорва твърденията на ищеца, но такова оспорване се провежда от банката заложен кредитор, на която  закона е предоставил изрично такава възможност, въведена посредством задължителната пасивна процесуална легитимация по иска, в нейно лице. Кредитната институция твърди наличие на идентичност между вещите, предмет на особения залог и тези, описани от ЧСИ. Същевременно се противопоставя на твърдението на ищеца да е собственик на процесните вещи, което означава, че смята същите за идентични и с тези, срещу които е насочено принудителното изпълнение. Следователно банката, отричайки правата на дружеството-ищец претендира първият ответник да е собственик на процесните вещи

При направена констатация за наличие на правен интерес в тежест на ответниците е да установят, че процесните вещи са собственост на „Франко“ЕООД.

            Такова успешно доказване по делото не проведено. Ответниците е следвало да установят правопораждащите факти на правото, което се оспорва. В тази връзка не са приобщени каквито и да е документи, установяващи правото на собственост върху движимите вещи от страна на „Франко“ЕООД. Ако приемем, че последното при изготвяне на договора за особен залог се е легитимирало като собственик на конкретни машини и съоръжения и то оценени на сумата от 740262 евро, то несъмнено е следвало да представи на заложния кредитор документи за собственост на същите- договори, фактури за придобиване, гаранционни условия и т.н. Посредством тези документи е трябвало да се индивидуализират вещите, върху които се налага посочената по-горе тежест по реда на ЗОЗ. В описа-приложение 1 към договора за особен залог тези вещи са посочени единствено и само по вид и марка, както и година на придобиване- 2003г. Такава индивидуализация е крайно недостатъчна за идентифициране на същите в един бъдещ момент, в който би се стигнало до насочване на принудително изпълнение върху тях и при конкуренция на права, заявени от трети лица. Абсурдно е да се твърди, че вещи с такава пазарна стойност не са били обозначени и маркирани от производителя им по съответния уникален начин, по който в случай на необходимост да се идентифицират без колебания. Вещите са описани от ЧСИ, по начина по който това е направено в договора за особен залог- без да се посочат фабрични номера или инвентарни такива. При това положение по мнение на съда не са събрани достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на твърдението, че машините и съоръженията, предмет на исковата претенция са собственост на ответника „Франко“ЕООД.  При липса на безспорни данни, свидетелстващи за правата на първия ответник върху процесните вещи исковата претенция се явява основателна и следва да се уважи. Банката- ответник се е ограничила до това да оспорва твърденията на ищеца, вместо да проведе съгласно указаната и доказателствена тежест доказване на собственическите права на залогодателя върху заложените вещи. Такива доказателствени искания не са формулирани, нито са приобщени по делото документи, свидетелстващи за факта на придобиване на машините през 2003г., начина на заприходяването им при залогодателя, или пък такива, даващи информация включително за извършвани ремонти и поддръжка на тези съоръжения през годините.

            Твърдението, че дружеството- ищец и първият ответник са свързани лица, дори да бъде прието без всякакви резерви, не освобождава ответната страна от задължението да проведе пълно и главно доказване на изложените от нея фактически твърдения в подкрепа на становището, че процесните вещи са собственост на „Франко“ ЕООД. Встрани от предмета на установяване в процеса е обстоятелството къде понастоящем се намират машините и съоръженията, предмет на договора за особен залог.

            Предвид неуспешното установяване на собственическите права на ответната страна върху процесните движими вещи и проведеното от ищцовото дружество в хода на производството обратно доказване за съществуването на фактите, които изключват това право, съдът намира предявения иск за основателен.

            При този изход на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 4448.32 лева, от които- 1048.32 лева- държавна такса, 1000 лева- депозит за вещо лице и 2400 лева адвокатско възнаграждение.

             Не са налице основания за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, при съобразяване фактическата и правната сложност на спора и отчитане броя на проведените съдебни заседания, за които се дължи адвокатско възнаграждение.        

             Воден от горното, Бургаски окръжен съд

 

                                               Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от „А енд М“ЕООД, ЕИК *********, с адрес гр.Айтос, ул.“Цар Освободител“ №10 срещу „Франко”ЕООД, с адрес гр.Айтос, 2-ри километър Айтос- Малка поляна, ЕИК ********* и „Банка Пиреос България”АД, ЕИК *********, гр.София, 1784, бул. „Цариградско шосе” № 115, сграда Е, че ответникът „Франко“ЕООД в качеството му  на длъжник- залогодател по договор за особен залог от 18.04.2008г. не е собственик на следните движими вещи, представляващи оборудване за преработка на черешов пулп, съставено от изброените основни компоненти: три вани с подемник с инв. № *****, 1315Х, 1316Х окомпектовани с транспортна лента с инв.№ 1339Х; транспортна лента към към калибратор-тресачка 24мм с инв. № *****; транспортна лента към към калибратор-тресачка 22мм с инв. № *****; транспортна лента към към калибратор- тресачка 20мм с инв. № **; транспортна лента към към калибратор-тресачка 18мм с инв. № 1342Х; обща транспортна лента към вани с подемник с инв.№ 1339Х; транспортна лента с подемник инв. № *; инспекционни ленти, окомплектовани с обща транспортна лента- 4бр. с инв. №№ *, 1*, *, *; инспекционни ленти - 3 бр. с инв.№№ *, *, *; обща транспортна лента към костиловадачки с инв. № *; калибратор-тресачка 24мм ведно със стойка и транспортна лента с инв.№№ 1307Х, *****; калибратор-тресачка 22мм ведно със стойка и транспортна лента с инв.№№ *, *****; калибратор-тресачка 20мм ведно със стойка и транспортна лента с инв.№№ *, *; калибратор-тресачка 18мм ведно със стойка и транспортна лента с инв.№№ 131 ОХ, *; транспортна лента с подемник с инв.№№*, *, обезлистител с инв. №*, разчепквач с инв.№*, находящите се в цеха на първия ответник метални постаменти, ел.двигатели и редуктори. 

 

 

ОСЪЖДА „Франко”ЕООД, с адрес гр.Айтос, 2-ри километър Айтос- Малка поляна, ЕИК ********* и „Банка Пиреос България”АД, ЕИК *********, гр.София, 1784, бул. „Цариградско шосе” № 115, сграда Е да заплатят на „А енд М“ЕООД, ЕИК *********, с адрес гр.Айтос, ул.“Цар Освободител“ №10 направените в настоящото производство разноски в общ размер от 4448.32 лева /четири хиляди четиристотин четиридесет и осем лева и тридесет и две стотинки/.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: