РЕШЕНИЕ
№ 1878
гр. Пловдив, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330113523 по описа за 2021 година
Ищецът К. Д. М. е предявил срещу „АДЛЕР-МК“ ООД обективно,
кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1) за заплащане на
нетно трудово възнаграждение за м.****** в общ размер от 610,87 лева-
правно основание чл. 128, т. 2 КТ; 2) за заплащане на сумата от 4251 лв.,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца- чл. 222, ал. 3 КТ; 3 ) за заплащане на
обезщетение за 6 работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2021г. в
размер от 202,43 лв.- правно основание чл. 224, ал. 1 КТ , както и за
заплащане на мораторните лихви върху горепосочените вземания, дължими
за периода ******- *******- правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда / ******/ до окончателното им погашение.
В исковата молба се излагат съображения, че между страните е
действало валидно учредено трудово правоотношение. Ищецът изтъква, че
макар и добросъвестно да е полагала труд през процесния период, ответникът
1
не му е заплатил дължимото трудово възнаграждение, въпреки че е начислено
във ведомостите. Допълнително, на ******* ищецът е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, като считано от ******* трудовото му
правоотношение е прекратено. Предвид това, ищецът претендира, че
ответникът следва да му заплати обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 КТ,
в размер на шест брутни месечни трудови възнаграждения. Посочва, че му се
дължи и заплащане на обезщетение за 6 работни дни неизползван платен
годишен отпуск за 2021г. Предвид изложеното, претендира се ответното
дружество да бъде осъдено да заплати горепосочените суми. Претендират се
и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от
ответната страна.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
При наличие на правен интерес от предявените искове, същите се явяват
процесуално допустими. По същество, от събраните писмени доказателства/
заверено копие от трудовата книжка на ищеца, трудов договор, заповед за
прекратяване на трудовия договор, разпореждане за отпускане на пенсия от
НОИ/ се установява, че ищецът е бил назначен на длъжността ****** на
********год и е заемал тази длъжност до *******год, когато трудовото му
правоотношение е било прекратено на осн. чл.326 ал.1 от КТ. Не се спори по
делото, че ищецът е полагал труд през исковия период . Съгласно
разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ работник или служител има право на
обезщетение, независимо от основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, в размер на две брутни трудови възнаграждения и в размер
на шест брутни трудови възнаграждения, ако през последните десет години
преди прекратяването на трудовото правоотношение е работил при един и
същи работодател. Установено е по делото, че ищецът е работил при
ответника по трудово правоотношение. Същия е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, поради това има право на обезщетение
по чл.222, ал.3 от КТ. Тъй като ищецът е работил при ответника повече от
десет години, то размера на неговото обезщетение се равнява на шест брутни
трудови възнаграждения. Ето защо и исковата й претенция по чл.222 ал.3
2
във вр.чл.128 т.2 от КТ се явява основателна. Видно от заключението на
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективна и кореспондираща на останалите събрани по делото доказателства,
се установява, че съгласно ведомостите за заплати в ответната кооперация по
партидата на ищеца обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ при пенсиониране в
срок от 6 месеца възлиза на 4251 лева, и същото не е изплатено, като за
периода ******-****** се дължи и мораторна лихва върху главницата в
размер на 57,86 лева/ съобразно кредитираното експертно заключение и
диспозитивното начало в гражданския процес/.
В съдебно заседание ищецът е направил частичен отказ по исковете с
правно основание чл.128 т. 2 от КТ и чл.224 ал.3 от КТ., съобразно приетата
по делото експертиза.
По претенцията с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и претендираното
обезщетение за забава с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Досежно иска с правно основание чл.128 т.2 от КТ съдът намира, че
същият е основателен, доколкото не се спори, че ищецът е полагал труд по
трудовото си правоотношение за процесния период. Във ведомостите за
претендирания период е начислено възнаграждение, но липсва подпис на
същия. Искът следва да се уважи, тъй като е основателен с оглед
заключението на вещото лице по ССЕ, че трудовото възнаграждение за
процесния период е общо в размер на 582.12лева, която сума не е изплатена
на ищеца, за което и ответникът не представя доказателства. Ето защо и
исковата претенция по чл.128 т.2 от КТ следва да се уважи. Върху главницата
от 582.12лв. се дължи и мораторна лихва за периода ******- ******, която
възлиза на 18,76лв. / с оглед приетата експертиза и диспозитивното начало в
гражданския процес/.
По претенцията с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и претендираното
обезщетение за забава върху нея с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съобразно нормата на чл. 224, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. В конкретния случай,
между страните не съществува спор, че трудовото правоотношение е
прекратено по силата на Заповед № **** от ********. Предвид това, в полза
на ищеца се поражда вземане за дните платен годишен отпуск, които не е
3
ползвал. Съобразно това, при прекратяване на трудовото правоотношение, на
работника му се дължи обезщетение за 6 дни платен годишен отпуск (
пропорционално на времето, през което е съществувал трудовият договор ). В
тази връзка, то следва да се кредитира заключението по ССчЕ в което е
посочено, че дължимата брутна сума за 6 дни платен годишен отпуск възлиза
на 182.30 лв. Върху сумата от 182.30 лв. се дължи законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й погашение.
Върху главницата от 182.30 лв. се дължи мораторна лихва за периода
1.06.2021г.- 18.08.2021г., която възлиза на 4.1лв. ищецът с исковата молба
претендира сумата от 2,76 лв., до който размер и следва да бъде уважена
претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД/ съобразно кредитираното
експертно заключение и диспозитивното начало в гражданския процес/.
Ищецът е претендирал направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение/чл.78 ал.1 от ГПК/, поради което и ответникът следва да бъде
осъден да му заплати сумата от 700 лева. На ответника ще следва да бъдат
възложени и направените деловодни разноски, а именно държавна такса в
размер на 273,36 лева и депозит за експертиза в размер на 150лева.
С оглед на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АДЛЕР-МК“ ООД, ЕИК ********* да заплати на К. Д. М.,
ЕГН:********** сумата от 4251 лева, представляваща обезщетение при
пенсиониране по чл. 222, ал. 3 от КТ за период от 6 месеца вследствие на
прекратяване на трудовия договор, както и мораторна лихва върху главницата
в размер на 57,86 лева за периода 1.7.2021г.-18.8.2021г на основание чл.86 от
ЗЗД, ведно със законната лихва върху посочената присъдена главница,
считано от *******, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „АДЛЕР-МК“ ООД, ЕИК ********* да заплати на К. Д. М.,
ЕГН:********** следните суми: на основание чл. 128, т. 2 КТ трудово
възнаграждение за месеците ********* в общ размер от 582.12 лева, ведно
4
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – ******, до окончателното изплащане на сумата; на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава за неизплатените трудови
възнаграждения в размер на 18,76 лева, дължимо за периода за периода
*******- ******; на основание чл. 224, ал. 1 КТ обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск през 2021г. в размер на 182.30 лева, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – ********, до окончателното изплащане на сумата и
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава върху обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 2,76 лева, дължимо за
периода *******- ******.
ОСЪЖДА „АДЛЕР-МК“ ООД, ЕИК ********* да заплати на К. Д. М.,
ЕГН:********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от 700 лв.,
представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.
ОСЪЖДА „АДЛЕР-МК“ ООД, ЕИК ********* да заплати в полза на
Държавата- бюджет на Съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив
сума в размер от 273,36 лева, представляваща държавна такса върху
уважените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5