№ 3815
гр. София, 08.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20241110177470 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 108816/31.05.2022 г. на „***, ЕИК *** за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Л. В., ЕГН ********** за сумите, както
следва: 596,66 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 40017122635 от
28.04.2023 г.; 154,08 лв. - договорно възнаграждение за периода от 01.10.2023 г. до
04.09.2024 г.; 299,44 лв. – възнаграждение за закупена и ползвана услуга *** за приоритетно
одобряване и отпускане на кредита; 400 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането
поради забава в плащането с повече от 90 календарни дни; 126,74 лв. – лихва за забава за
периода от 02.06.2023 г. до 04.09.2024 г. и 46,18 лв. – лихва за забава за периода от
04.09.2024 г. до 29.12.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 30.12.2024 г. до окончателното плащане.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорно
възнаграждение, лихва за забава и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с
уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумата от
299,44 лв. – възнаграждение за закупена и ползвана услуга *** за приоритетно одобряване и
отпускане на кредита и за сумата от 400 лв. - такса за извънсъдебно събиране на вземането
поради забава в плащането с повече от 90 календарни дни.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 28.04.2023 г., като
породените от него отношения се регулират от специалните правила на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Видно от т. 12 от заявлението такса *** е за получаване на приоритетно становище по
искането за отпускане на потребителски кредит, като описанието тази услуга е свързано с
усвояване и управление на кредита, поради което събирането на такси за същата е забранено
по силата на сочената разпоредба на ЗПК. Ето защо, налице е нарушение на разпоредбата на
чл.10а ЗПК, което обуславя недействителност на договора за заем в частта относно такса ***
за приоритетно одобряване и отпускане на кредита в размер на 299,44 лв. поради
противоречието с чл. 21, ал. 1 ЗПК, според който всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
1
Това е така и по отношение на претендираната такса разходи за събиране на
вземанията в размер на 400 лв., тъй като най-напред същата е в противоречие с чл. 33, ал. 1
ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не
може да надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй
като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което
посочената клауза преследва забранена от закона цел. Това е така, тъй като срещу тази такса
не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава с повече от 90 календарни дни.
Следователно, не става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради извършени
разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за
обезщетение за вреди от забавата. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е
в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си
представлява неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече
нищожността . Отделно от това, съдът приема, че уговорената такса за събиране на
просрочени задължения не е за допълнителни услуги по договора за кредит. Извънсъдебното
събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е
дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите
интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че
уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 421729/30.12.2024 г. на „***, ЕИК *** за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Л. В., ЕГН ********** за сумите, както
следва: 299,44 лв., представляваща възнаграждение за закупена и ползвана услуга *** за
приоритетно одобряване и отпускане на кредита и 400 лв., представляваща такса за
извънсъдебно събиране на вземането поради забава в плащането с повече от 90 календарни
дни, съгласно договор за потребителски кредит № 40017122635 от 28.04.2023 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2