№ 641
гр. Варна, 18.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20253001000478 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК и е образувано по
постъпила въззивна жалба, подадена от името на ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД срещу решение № 321/25.07.2025г. постановено по
електронно дело 20253100900294 (ТД 294/2025 г.) по описа на Окръжен съд –
Варна, с което застрахователят е бил осъден да заплати застрахователно
обезщетение в размер на 26 646.60лв за нанесени щети на увредено при пътен
инцидент имущество, застраховано с полица „Каско“, ведно с лихва от
подаване на иска 17.07.2024г върху част от 80 лв. и от изменението на иска
28.04.2025г върху увеличения остатък, като са му възложени и разноски.
По допустимостта на обжалването: Сезиран е компетентен въззивен
съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт по съществото на
спора. Въззивната жалба е депозирана в рамките на процесуалния срок.
Жалбоподателят има интерес от упражняване на правото си на жалба срещу
неизгодно за него решение. Страните се представляват от надлежно
упълномощени процесуални представители с права за всички инстанции(л. 11
и л.43 от делото на РС- Варна). Разглеждането на жалбата е допустимо.
По предварителните въпроси: Подадената чрез ССЕВ електронна
жалба, подписана с валиден КЕП от юрисконсулт отговаря на изисквания на
чл. 260 и чл. 261 ГПК и е била надлежно администрирана, като насрещната
страна е упражнила право на отговор. Авансово дължимата такса е внесена.
Въззивното дружество е застраховател, което изисква електронна
кореспонденция със съда на сигурен електронен адрес ( чл. 50 ал. 5 вр. чл. 38
ал.2 ГПК). По делото няма обявен такъв начин за получаване на съобщения,
макар че пълномощникът е ползвал ССЕВ за изпращане на книжа и е получил
достъп до ЕПЕП, но с изрично отказано съгласие за уведомяване през портала.
При това положение, съдът приема, че до посочване на друг начин, именно
ССЕВ ще бъде изпълвана от съда като предпочитан от застрахователя
1
електронен начин на призоваване и страната следва за бъде предупредена за
това.
Доклад по жалбата:
Въззивникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, чрез
юрисконсулт Н. се оплаква за неправилно установени факти въз основа на
противоречия между гласни показания и заключения на експерти, основани на
предположения. Счита, че не са били изяснени в цялост значимите за
тоталното увреждане на застрахования автомобил и причиняването на щетите
по него, каквито са скоростта на движение и маневрите, извършени от водача
преди удара в крайпътни обекти(метална барака, дърво и автобусна спирка).
Позовава се на неизпълненото задължение на първата инстанция да изясни
непълноти и противоречия в заключенията по събраните две експертизи, като
допусне неоснователно отказаната тричленна автотехническа експертиза.
Въззиваемият ищец М. Ю. Г., чрез адв. А., оспорва в отговор
оплакванията на въззивника. Позовава се на установените в цялост значими за
възникване на отговорност на застрахователя факти на увреждане на
самокатастрофирал застрахован автомобил, потвърдени от автоконтрольор и
причините, довели до напускането на платното, посочени от разпитания водач
и двете обосновани заключения, второто от които изготвено въз основа и на
свидетелските показания. Изложени са и доводи по правилното отхвърляне на
възражението на застрахователя за допусната груба небрежност от водача.
По доказателствените искания:
Във връзка с оплакванията по фактическите извода на съда, въззивникът
е поискала събиране на доказателство, което не е било допуснато от първата
инстанция, макар да е било поискано в съдебното заседание, проведено на
28.04.25г. Посочените във въззивната жалба задачи на исканата
експертиза(макар и с незначителни разминавания) съвпадат с въпросите,
които назначените последователно две вещи лица вече са изследвали и
изяснили в заключенията си. Първото заключение (допуснато и изготвено въз
основа на разменените между страните писмени документи) действително е
съдържало непълноти, обяснени от вещото лице с липса на изходни данни за
скорост, опасна зона и разположение на обекти(няма подробен протокол за
оглед със снимков материал от местопроизшествие), но доколкото е било
възможно, тези непълноти в предмета на изследване са били коригирани с
допълнително събрани гласни доказателства на очевидци (автоконтрольор и
водач) и така допълнените изходни данни отново са били изследвани от друго
вещо лице, изготвило повторна експертиза. Заключението и на втория
експерт дава отговори съобразно посочената от свидетеля причина за промяна
на посока на движение, но въпреки съобразяването на гласните показания
също сочи, че липсват някои сведения за обективните данни (точното
местоположение на засегнатите от удара крайпътни обекти) и това препятства
изготвянето на мащабна скица и по- категорично установяване на
действителната скорост преди удара. Въпреки тези липси експертът е
отговорил на всички въпроси, включително със съобразяване на системите на
сигурност на конкретния автомобил(антиблокираща спирачна система) и е
изследвал версии на движение под и над разрешената за участъка скорост. При
това положение въззивният съд преценява, че искането за допускане на нова
2
повторна(след предходни две) експертизи без каквато и да е промяна на
изходните данни, представени за работа на вещите лица като предмет на
изследване не е обосновано. Непълнотите в случая не са резултат от
необоснован отказ на вещото лице да даде експертно становище, а
противоречието между двете заключения е породено несъмнено от
допълнително съобразени гласни доказателства. Не е обоснована и каквато и
да е нужда от специални знания в различни области, която да налага работа на
екип от трима експерта, а преформулирането на въпроса за изследване на
„съобразена“ скорост не може да наложи прилагане на специални знания,
доколкото това понятие(употребено в акта за налагане на наказание за
допуснато от водача административно нарушение) се свързва с правен, а не
фактически извод.
Затова настоящия състав не установява твърдяното процесуално
нарушение, допуснато от първата инстанция, което да е ограничило правото
на защита на страната, като е осуетило доказване на твърденията от
фактическия състав, пораждащ спорното право, респективно на възраженията
за изключен застрахователен риск. Поисканата в жалбата експертиза не следва
да се допуска.
По останалите оплаквания по нарушения при установяване на фактите
въззивният съд следва самостоятелно да извърши преценка и съпоставка на
целия доказателствен материал в рамките на правомощията си по разрешаване
на спора.
За събиране на становищата на страните по съществото на спора делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на осн.
чл. 267 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба срещу решение №
321/25.07.2025г. постановено по електронно дело 20253100900294 (ТД
294/2025 г.) по описа на Окръжен съд – Варна, с което иск на М. Ю. Г. срещу
ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД за присъждане на застрахователно
обезщетение за тотално увредено при пътен инцидент имущество,
застраховано с полица „Каско“, е уважен в размер на 26 646.60лв., ведно с
лихва от подаване на иска 17.07.2024г върху част от 80 лв. и от изменението
на иска 28.04.2025г върху увеличения остатък и са били определени разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за допускане на
повторна тричленна автотехническа експертиза.
НАСРОЧВА делото за 09.12.2025г. от 14.00 часа, за която дата и час
да се призоват страните, чрез пълномощници.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че:
достъп до електронното дело на въззивната инстанция (с присъединени
сканирани копия на всички сезиращи документи) се предоставя само на
регистрирани потребители, подали заявление за достъп чрез ЕПЕП, като
ползване на портала за процесуални действия (сезиране на съда с искания,
молби, изпълнение на указания и др. подобни) представлява заявен изрично
3
избор на ЕПЕП като избран начин на връчване (чл. 38а ал. 3 ГПК) и
конклудентното съгласие на ползвателите за използване на този електронен
канал се зачита до оттеглянето му с нарочно искане;
пълномощник-адвокат, ползвал електронен адрес за извършване на
процесуални действия, следва да потвърждава в 7 дневен срок получаването
на електронната кореспонденция или да заяви съгласието си за уведомяване,
чрез електронния портал ЕПЕП или друг адрес за електронна препоръчана
поща по смисъла на чл. 38 ал. 2 ГПК, като при неизпълнение на горното
указание, съдът ще приеме, че ползването на разрешения достъп до
електронно дело на тази страна представлява злоупотреба с права и няма да го
предоставя на тази страна занапред/ще го прекрати служебно.
като страна, която е задължена на осн. чл. 50 ал. 5 ГПК да осигурява
електронна кореспонденция със съда, въззивникът (застраховател със
седалище извън района на сезирания съд) следва да посочи на въззивния съд
своя (или на своя пълномощник) регистрация за сигурно връчване на
съобщения чрез ССЕВ, ЕПЕП (със съгласието си за уведомяване чрез
електронния портал) или друг адрес за електронна препоръчана поща по
смисъла на чл. 38 ал. 2 ГПК;
предупреждава застрахователя, че при неизпълнение на горното
указание, съдът ще възлага на страната, която не е изпълнила надлежно
задължението си за посочване на електронен адрес по чл. 50 ал. 5 ГПК
допълнително разноски за издаване на служебните преписи по реда на чл.
102з ал. 3 ГПК, както и може да наложи глоба на страната, затруднила хода на
производството с неизпълнение на задължението си по чл. 50 ал. 5 ГПК по
реда на чл. 91 ал. 2 вр. чл. 89 ал.2 ГПК;
при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските пред
въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, правото
им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
Препис от определение да се изпрати на страните ведно със съобщение
за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към
Наредба № 7 на МП, като електронни документи през ССЕВ на юрк. Н.(с
данни на л. 43 от делото на ВРС) и на адв. А. през ЕПЕП(л.4 от дело на ВОС),
ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо
Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4