Решение по адм. дело №1314/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с ал.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на ЕТ „Руди – Радка Колева“, със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Стара Загора, [улица], представляван от Р. Д. К., подадена чрез пълномощника й адв.Г. К., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.**, офис **, против Решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Симеоновград, назначена със Заповед №332/12.08.2024 г. и Заповед №333/12.08.2024 г., обективирано в Протокол от 18.09.2024 г., в раздел I. „В землището на [населено място], ЕКАТЕ 59210:“:

- по точка 9, касаеща Поземлен имот 59210.13.13, с площ засегната от сервитута 2,794 дка и определена стойност на обезщетението 1802 лева;

- по точка 11, касаеща Поземлен имот 59210.13.17, с площ засегната от сервитута 0,794 дка и определена стойност на обезщетението 512 лева;

- по точка 32, касаеща Поземлен имот 59210.23.12, с площ засегната от сервитута 3,385 дка и определена стойност на обезщетението 2183 лева и

- по точка 43, касаеща Поземлен имот 59210.24.12, с площ засегната от сервитута 0,914 дка и определена стойност на обезщетението 590 лева,

в частите им, касаещи размера на определеното обезщетение.

Жалбоподателят твърди, че бил собственик на поземлени имоти с идентификатори 59210.13.13, 59210.13.17, 59210.23.12 и 59210.24.12, находящи се в землището на [населено място], общ.Симеоновград, обл.Хасково. Обжалваното решение за оценка на сервитутното право за тези имоти било незаконосъобразно, издадено при неправилно приложение на материалния закон при определяне на пазарната оценка на сервитута и съответно на размера на еднократното обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитута. В съобщението за решението на Комисията било посочено, че цената на сервитута е определена от независими оценители. Жалбоподателят изразявал несъгласие с размера на определеното обезщетение, като считал, че той не отговарял на изискванията на чл.210 от ЗУТ и не съответствал на действителната пазарна цена на имоти от този тип. Считал, че посоченото обезщетение от Комисията по чл.210 от ЗУТ било определено в нарушение на разпоредбите на чл.65 от ЗЕ. Този орган не бил посочил при определянето му срока на ограничението, нито вида на ограничението за ползването върху имотите. Липсвали конкретни мотиви и съображения относно критериите и начина на определянето на размера на обезщетението, нито била посочена единичната пазарна цена на кв.метър или на декар обработваема земеделска земя. Не било ясно при какви критерии Комисията по чл.210 от ЗУТ е определила размера на обезщетението, поради което обжалваното решение било немотивирано и необосновано.

Жалбоподателят считал размера на посоченото в решението обезщетение за всеки от имотите му за несправедливо определен и занижен. Намирал, че за определяне цената на сервитута следвало да се приложи действителната пазарна цена на обработваема земеделска земя за декар. Твърди, че сервитутът, учреден в полза на енергийно предприятие, по своята правна същност представлявал законово ограничение на собствеността и предвидени от закона забрани за извършване на определени действия, които се включват в правото на собственост. Чрез тях се въвеждали определени задължения за собственика на служещия имот, предвидени в чл.64, ал.3, т.2 от ЗЕ и чл.20 от Наредба №16 за сервитутите на енергийните обекти, и поради тези ограничения собственикът на служещия имот се лишавал от правото си да ползва имота както намери за добре, и оставал само един „гол“ собственик.

 

Претендира съдът да постанови решение, с което обжалваното такова да бъде изменено в посочените му части, като се определи справедливо обезщетение, дължимо при учредяване на сервитутите за процесните имоти, като обезщетението за засегнатите части от имотите да бъде увеличено съобразно действителната им пазарна стойност.

Ответникът, Община Симеоновград, чрез пълномощника си в съдебно заседание, намира обжалваното решение на Комисията за законосъобразно и претендира същото да бъде потвърдено.

Заинтересованата страна, „Грийн Профит” ЕООД, [населено място], чрез назначения си особен процесуален представител по делото, претендира отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение №70/17.06.2024 г. по Протокол №10/17.06.2024 г. на Общински съвет – Симеоновград е одобрен проект на Подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП – ПП) за обект „Въздушни електропроводи високо напрежение (220 kV) през землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], община Симеоновград, област Хасково“.

Няма спор и е установимо от представените по делото доказателства, че съгласно одобрения с цитираното решение ПУП – ПП, с възложител „Грийн Профит“ ЕООД, трасето на обекта засяга процесните имоти: 59210.13.13, 59210.13.17, 59210.23.12 и 59210.24.12 (посочени и със съответните им стари номера), находящи се в землището на [населено място], община Симеоновград, които са собственост на жалбоподателя, видно и от представените по делото Нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот – т.2 от НА №119 от 14.09.2010 г., т.II, първо тире от НА №119 от 24.07.2008 г., т.2 от НА №63 от 25.10.2012 г. и т.1 от НА №81 от 09.12.2011 г.

В Обяснителната записка към Проекта за ПУП – ПП са изброени дейностите, които не се допускат в определената с проекта сервитутна зона, включително всякакъв вид застрояване, засаждане на трайни дървесни насаждения и др.

С адресирано до Кмета на О. С. З. рег.индекс: С-4117/08.08.2024 г. „Грийн Профит“ ЕООД, с ЕИК ********, е поискало определяне на пазарната стойност на обезщетението, което дружеството трябва да изплати като титуляр на сервитута, възникнал от одобрения с Решение №70/17.06.2024 г. по Протокол №10/17.06.2024 г. на Общински съвет – Симеоновград ПУП – ПП, чрез извършване на оценка по реда на чл.64, ал.6 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с чл.210 от ЗУТ.

Със Заповед №332/12.08.2024 г. на Кмета на Община Симеоновград, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.210 от ЗУТ и писмо с вх.№С-4117/08.08.2024 г. на „Грийн Профит“ ЕООД, е назначена комисия в поименно определен състав, от които Р. Я. и П. В. – лицензирани оценители, която да извърши оценка по реда на чл.64, ал.6 от Закона за енергетиката и определи размера на обезщетението за възникване на сервитут върху поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от ПУП – Парцеларен план, за обект: „Въздушни електропроводи високо напрежение /220/ kV през землищата на [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], община Симеоновград, обл.Хасково.“ Със Заповед №333/12.08.2024 г. на Кмета на О. С. на същите основания и със същата задача е назначена комисия, в която като член е включена Й. Д. – лицензиран оценител.

Видно от Протокол от 18.09.2024 г., на същата дата са заседавали членовете на комисиите, назначени с горепосочените заповеди, и Комисията по чл.210 от ЗУТ, след като е разгледала, приела и утвърдила изработените пазарни оценки, изготвени от колектив независими оценители в състав П. В. и Р. Я., от една страна, и Й. Д., е определила справедливата пазарна стойност на размера на обезщетението по чл.64, ал.6 от Закона за енергетиката за възникване на сервитут по чл.64, ал.2 от ЗЕ, включително и трайно заетата площ от стъпката на стълб в поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от изграждането на въздушни електропроводи високо напрежение 2200 kV от нова повишаваща подстанция в поземлен имот с кадастрален идентификатор 57434.12.182 в землището на [населено място] до подстанция „Марица Изток“ в поземлен имот с идентификатор 59210.30.281 по КККР на [населено място], община Симеоновград, област Хасково, преминаващ през землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], общ.Симеоновград, област Хасково, включително за имотите, посочени в Протокола като точки 9, 11, 32 и 43 от раздел I. „В землището на [населено място], ЕКАТТЕ 59210:“, собственост на жалбоподателя.

По делото не са представени пазарните оценки, приети с т.1 от Решението на Комисията.

Изготвено е писмо рег.индекс: С-5422/10.10.2024 г. на Кмета на О. С., адресирано до ЕТ „Руди – Радка Колева“, с което му се съобщава за засягащото го Решение на Комисията по Протокола от 18.09.2024 г. и определеното с него обезщетение за четирите имота, собственост на търговеца, като същият се уведомява за възможността да го обжалва.

Съгласно представеното по делото Известие за доставяне ИД PS 6490 00179Р 6, писмото е получено от адресата си на 22.10.2024 г.

Жалбата на срещу Решението на Комисията е подадена на 30.10.2024 г. през ССЕВ – МЕУ г., чрез Община Симеоновград, където е заведена под рег.индекс: Ж-25/26.11.2024 г.

Жалбата е процесуално допустима. Същата е насочена срещу годен за съдебно обжалване индивидуален административен акт, в частта му, с която се определя размера на обезщетение за прокарване на сервитут през конкретни имоти – собственост на жалбоподателя, и в обжалваната му част актът засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на собственика на тези имоти. Жалбата е подадена при спазване на предвидения в чл.215, ал.4, във вр. с ал.2 от ЗУТ 14-дневен срок от съобщаването на акта.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалваната част от административния акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспореният административен акт е издаден в писмена форма, от Комисия в състав, съобразен със заповедите на Кмета на Община Симеоновград за назначаването й. Решението е подписано от всички членове на комисията и се явява прието при пълно мнозинство, от колективен орган, разполагащ с компетентност да издава решения от посочения вид, поради което е валиден акт.

Спазени са изискванията относно формата и съдържанието му, като в него са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му и актът е надлежно мотивиран.

Решението е прието с правно основание чл.210 от ЗУТ. Според ал.1 на тази норма, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. В акта е посочено също, че с него се определя размера на сервитутното право на имотите с ограничителен режим на ползване, засегнати от ПУП – ПП за конкретен обект, представляващ нова въздушна електропроводна линия, т.е. линеен енергиен обект, и е направено препращане към чл.64, ал.1 и ал.4 от ЗЕ, като е посочено, че Решение №70/17.06.2024 г. по Протокол №10/17.06.2024 г. на Общински съвет – Симеоновград, с което е одобрен проекта за ПУП – ПП, е влязло в сила на 26.07.2024 г.

Съгласно чл.64, ал.4 от ЗЕ, сервитутите по ал.2 на този закон възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти, и титулярят на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота. Според чл.64, ал.6, изр.първо от ЗЕ, определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл.210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. По делото няма данни за взаимно съгласие на страните по определянето на размера на обезщетението, и същото е определено с процесното Решение от 18.09.2024 г. на Комисията, назначена от Кмета на Общината, т.е. по реда на чл.210 от ЗУТ.

В конкретния случай по делото се оспорва единствено размера на така определеното от Комисията обезщетение за възникването на сервитута за енергиен обект в собствените на жалбоподателя имоти, като оспорващият счита този размер за занижен.

В разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗЕ е предвидено, размерът на обезщетението по чл.64, ал.4, т.2 (каквото е процесното) да се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението; 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.

По искане на оспорващия по делото е изготвено и прието заключение на съдебно-оценителна експертиза. Съгласно поставената му задача вещото лице инж.Т. М. е дало заключение относно справедливата пазарна стойност на дължимото обезщетение за правото на прокарване и преминаване на въздушна електропроводна линия през процесните поземлени имоти, собственост на жалбоподателя.

В експертното заключение са посочени вид, местоположението и начина на трайно ползване на имотите, собственост на ЕТ „Руди – Радка Колева“, с тяхната площ и засегнатата от сервитута площ. Посочено е, че четирите имота са с НТП: Нива, намират се в землището на [населено място], извън регулацията на [населено място], със статут на земеделска територия.

За определяне пазарната стойност на земята вещото лице е използвало сравнителен метод (пазарни аналози) и приходен метод (поземлена рента).

Пазарната стойност по сравнителния метод е определена, като са ползвани аналози на извършени продажби на имоти в землището на [населено място], изброени в табличен вид. За привеждане в съответствие на характеристиките на избраните аналози към тези на оценяваните имоти, е приложен корекционен коефициент, отразяващ разликите в площ, категория, местоположение, начин на ползване, отдалеченост от населено място, от общински и от областен център.

Вещото лице е приело сравнителната пазарна стойност на имота в сервитутната зона: за Поземлен имот №59210.13.13 – 2358,14 лв.; за Поземлен имот №59210.13.17 – 822,06 лв.; за Поземлен имот №59210.23.12 – 2856,94 лв. и за Поземлен имот №59210.24.12 – 771,42 лв.

По метода на поземлена рента е изчислило и приходната стойност, на база привеждане на бъдещите доходи в настояща стойност, чрез дисконтиране, по посочена формула, и е определило приходната стойност на имотите в сервитутната зона: за Поземлен имот №59210.13.13 – 5588,00 лв.; за Поземлен имот №59210.13.17 – 1588,00 лв.; за Поземлен имот №59210.23.12 – 6770,00 лв. и за Поземлен имот №59210.24.12 – 1828,00 лв.

В табличен вид е представило и крайната пазарна стойност за всеки от имотите, при теглови коефициент от 50% за всеки от двата метода, съответно: за Поземлен имот №59210.13.13 – 3973,07 лв.; за Поземлен имот №59210.13.17 – 1205,03 лв.; за Поземлен имот №59210.23.12 – 4813,47 лв. и за Поземлен имот №59210.24.12 – 1299,71 лв.

Вещото лице е изчислило по формула пазарната стойност на обезщетението за сервитутното право на имотите с ограничителен режим на ползване, като го е оценило съответно: за Поземлен имот №59210.13.13, със сервитут 2,794 дка – оценка на обезщетението 3586,76 лв.; за Поземлен имот №59210.13.17, със сервитут 0,794 дка – оценка на обезщетението 1084,53 лв.; за Поземлен имот №59210.23.12, със сервитут 3,385 дка – оценка на обезщетението 4332,12 лв. и за Поземлен имот №59210.24.12, със сервитут 0,914 дка – оценка на обезщетението 1169,74 лв.

Съдът намира, че приетото по делото експертно заключение е компетентно и обективно изготвено, като с него оценката е определена в съответствие с чл.210, ал.1 от ЗУТ – по пазарни цени, и даденото от вещото лице заключение следва да бъде възприето изцяло. Така приложените от вещото лице специални знания дават възможност да се определи справедливата пазарна оценка на частите от имотите, които попадат в границите на сервитута, като са съобразени и видовете ограничения на ползването и срока на ограничението, съгласно изискването на чл.65, ал.1 от ЗЕ.

Приетото по делото без оспорване от страните експертно заключение опровергава по отношение на процесните имоти експертната оценка, приета с т.1 от обжалваното Решение на Комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ при Община Симеоновград, съответно определените с това решение размери на обезщетенията за сервитутите: от 1802 лв. за Поземлен имот 59210.13.13, от 512 лв. за Поземлен имот 59210.13.17, от 2183 лв. за Поземлен имот 59210.23.12 и от 590 лв. за Поземлен имот 59210.24.12.

При това положение определената от Комисията стойност на обезщетението за всеки от посочените имоти се явява материално незаконосъобразна, по причина, че не съответства на действителната пазарна цена, което налага изменение на обжалваното решение в тази му част и увеличаване на определената стойност на обезщетението за сервитута за всеки от имотите поотделно, съобразно оценката на обезщетението, изчислена от съдебно-оценителната експертиза.

С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени поисканите и действително направени по делото разноски – 50 лв. внесена държавна такса, 625 лв. заплатено възнаграждение на особения представител на заинтересованата страна, 400 лв. възнаграждение за вещо лице и 1250 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 30.10.2024 г., платими от ответника.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, вр. чл.215, ал.7, т.5 от ЗУТ, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Симеоновград, назначена със Заповед №332/12.08.2024 г. и Заповед №333/12.08.2024 г., обективирано в Протокол от 18.09.2024 г., в раздел I. „В землището на [населено място], ЕКАТЕ ******:“, в частите му, касаещи определената стойност на обезщетението за възникване на сервитут в имотите, посочени по точка 9, точка 11, точка 32 и точка 43, като

УВЕЛИЧАВА определената стойност на обезщетението, както следва:

- за Поземлен имот 59210.13.13, с площ на сервитута 2,794 дка – от 1802 лева на 3586,76 (три хиляди петстотин осемдесет и шест лв. и 76 ст.) лева;

- за Поземлен имот 59210.13.17, с площ на сервитута 0,794 дка – от 512 лева на 1084,53 (хиляда осемдесет и четири лв. и 53 ст.) лева;

- за Поземлен имот 59210.23.12, с площ на сервитута 3,385 дка – от 2183 лева на 4332,12 (четири хиляди триста тридесет и два лв. и 12 ст.) лева;

- за Поземлен имот 59210.24.12, с площ на сервитута 0,914 дка – от 590 лева на 1169,74 (хиляда сто шестдесет и девет лв. и 74 ст.) лева.

ОСЪЖДА Община Симеоновград да заплати на ЕТ „Руди – Радка Колева“, ЕИК***********, със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Стара Загора, [улица], направените по делото разноски в размер на 2325 (две хиляди триста двадесет и пет) лева.

Решението е окончателно.