№ 10980
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110151924 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на В. И. К., вх. № 278591/02.09.2024 г., и
присъединени искови молби, вх. № 100355/27.03.2024 г. и вх. № 32733/01.02.2024 г., с
които срещу "С.К." ООД са предявени обективно кумулативно съединени искове,
както следва:
- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожността
на договор за паричен заем Кредирект № ******/******* г., а в условията на
евентуалност по чл. 26, ал. 4 ЗЗД за отделни клаузи от договора – чл. 6.1 – относно
задължението за предоставяне на обезпечение, чл. 6.2 – предвиждаща дължимостта на
неустойка в размер на 1181,85 лева и чл. 3,5,, посочващ размера на ГПР в размер на
48,33 %;
- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 162,40 лева, представляваща
недължимо платена сума по договора за кредит, ведно със законната лихва от
предявяване на иска /2.9.2024 г./ до окончателното плащане;
- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожността
на договор за паричен заем № *******/******* г., а в условията на евентуалност по чл.
26, ал. 4 ЗЗД за отделни клаузи от договора – чл. 5 – относно задължението за
предоставяне на обезпечение, чл. 11 – предвиждаща дължимостта на неустойка в
размер на 1519,13 лева и клаузата от договора, посочваща размера на ГПР в размер на
56,41 %;
- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 1855 лева, представляваща недължимо
платена сума по договора за кредит, ведно със законната лихва от предявяване на иска
/27.03.2024 г./ до окончателното плащане;
- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожността
на договор за паричен заем Кредирект № *******/******* г., а в условията на
евентуалност по чл. 26, ал. 4 ЗЗД за отделни клаузи от договора – чл. 6.1 – относно
1
задължението за предоставяне на обезпечение, чл. 6.2 – предвиждаща дължимостта на
неустойка в размер на 2000,61 лева;
- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожността
на договор за паричен заем Кредирект № *******/******* г., а в условията на
евентуалност по чл. 26, ал. 4 ЗЗД за отделни клаузи от договора – чл. 6.5 – относно
задължението за предоставяне на обезпечение, чл. 6.6 – предвиждаща дължимостта на
неустойка в размер на 2532,63 лева;
- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 254,55 лева, представляваща
недължимо платена сума по договор за кредит№ *******/******* г. (след извършване
на прихващане с дължимото на ответника вземане за непогасена главница по договора
за кредит от ******* г.), ведно със законната лихва от предявяване на иска /01.02.2024
г./ до окончателното плащане.
В подадените до съда искови молби (съединени с определение от 04.02.2025 г.
по реда на чл. 213 ГПК за разглеждане в общо производство) ищецът твърди, че е
сключил с ответника процесните договори за кредит, по силата на които в заем са му
били предоставени посочените суми, които се е задължил да върне заедно с
възнаградителна лихва. С всеки от договорите твърди да е било установено
задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита, като при
неизпълнение на същото съгласно клауза в съответния договор е била предвидена
дължимостта на неустойка. Твърди по договора от ******* г. да е заплатил в полза на
ответника сума в размер на 1362,40 лева при главница в размер на 1200 лева и срок на
действие на договора по-малко от месец; по договора от ******* г. да е извършил
плащания в размер на сумата 3255 лева при главница 1400 лева и период на действие
на договора от 8 месеца; по договора от ******* г. твърди да извършил плащания в
размер на 2884,55 лева при главница в размер на 1500 лева , а по договора от *******
г. да е заплатил на ответника сума в размер на 1170 лева при главница в размер на 2300
лева. Поддържа, че още със сключване на договорите е била начислена неустойката за
непредставяне на обезпечение. Развива подробни съображения за нищожност на
договорите поради противоречието им с императивни материалноправни разпоредби
на закона – чл. 11 и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК с оглед неправилно посочения в
договорите размер на ГПР, в който не е била включена неустойката за неосигуряване
на обезпечение по съответния договор. Излага доводи за неравноправност на клаузата
за неустойка от договора, както и за противоречие на същите с добрите нрави. В
обобщение на подробните аргументи, изложени в подкрепа на застъпената с исковите
молби позиция, са заявени искания съдът да уважи искoвете, да съобрази непогасената
част от вземането на ответника по договора от ******* г. и обстоятелството, че по
договора от ******* г. е заплатил сума над дължимата главница, предвид което
разликата (след прихващане) възлизала на сумата 254,55 лева, за която е предявил иск
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД с исковата молба от 01.02.2024 г., да присъди разноски в полза на
ищеца и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в
полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ищеца.
Постъпили са в срок отговори на исковите молби, с които ответникът оспорва
предявените искове. Не отрича сключването на договор между страните с параметри,
описани в исковите молби. Отрича при сключването им и чрез съдържанието им да са
нарушени императивни норми на закона. Позовава се на разпоредбата на чл. 26, ал. 4
ЗЗД, като счита, че дори съответните клаузи за неустойки да са нищожни, то това не
влече нищожност на целите съглашения. Оспорва ГПР да е бил погрешно посочен и в
същия да е следвало да се включва и неустойката за неосигуряване на обезпечение от
страна на потребителя. Сочи, че на потребителя е била предоставена цялата
необходима му информация, за да се счита последният информиран и да е наясно
2
каква сума дължи по всеки договор. Освен това последният е имал възможност да се
откаже от договорите, което свое право не е упражнил. Развива подробни съображения
относно действителността на оспорената клауза. Не отрича, че заплатените от ищеца
суми да са както следва:
По договор № ******/******* г. сума в размер на 1362,40 лева, като
задълженията са били предсрочно погасени на 27.09.2021 г.
По договор № *******/******* г. сума в размер на 1349 лева, като отделно от
плащанията сума в размер на 1535,55 лева е била погасена чрез рефинансиране
чрез договор за кредит № *******/******* г.
По договор № *******/******* г. сума в размер на 1170 лева;
По договор №*******/******* г. сума в размер на 3255 лева.
Счита, че е налице злоупотреба с права, тъй като ищецът бил предявил искове с
идентични съображения и искания, касаещи обаче различни договори, като са били
образувани и други искови производства пред същия съд. Прави искане по чл. 213
ГПК, което е уважено. Излага гледната си точка за добросъвестността в гражданските
отношения, като подчертава, че между страните са били сключени общо 17 договора
за кредити, въз основа на което следвало да се приеме, че ищецът познавал кредитния
продукт на ответника, като от поведението му и трайните им отношения ставало ясно,
че ищецът изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечения по кредитите, а
целял да се обогати неоснователно за сметка на дружеството, като впоследствие води
дела като процесното. Излага подробни съображения относно същността, функциите и
размера на неустойката, като счита, че с оглед обезщетителния характер на вземането,
същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва клаузата да има неравноправен
характер, като счита, че кредитополучателят е можел да прецени икономическите
последици от сключването на договора, в т.ч. и тези относно дължимата неустойка.
Излага подробни доводи в подкрепа на становището си, че оспорената клауза не
противоречи на закона и добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете и се
противопоставя на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38 ЗАдв.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „С.К.“ ООД е предявил
насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9 ЗПК, ев. чл.
23 ЗПК срещу първоначалния ищец за сумата 1130 лева, представляваща непогасен
остатък от главницата по договор за потребителски кредит №*******/******* г.,
предявен като частичен на главното заявено основание, ведно със законната лихва от
депозиране на насрещния иск до плащането. Ищецът по този иск твърди, че
длъжникът не е изпълнил задълженията си, с оглед което и по договора за кредит са
останали непогасени вземания. Заявява, че общо погасената сума по договора за
кредит е в размер на 1170 лева, при отпусната главница в размер на 2300 лева. Сочи,
че задължението по договора за кредит е изцяло падежирало. Заявява, че същата сума
претендира и на евентуално основание по чл. 23 ЗПК. Моли за уважаване на
насрещния иск и претендира разноски. Заявява искане съдът да допусне прихващане
на насрещните вземания за разноски в производството, ако са налице основанията за
това.
Постъпил е отговор на предявения насрещен иск от ответника по същия, с който
искът е оспорен като недопустим, тъй като ищецът бил заявил искане за прихващане с
първоначалната искова молба. Препраща към вече изложените в исковите молби
съображения, вкл. и като преповтаря същите. Възразява, че договорът за кредит е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, вр. чл. 19 ЗПК, с
оглед което и моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна. Възразява
срещу искането на ищеца по насрещния иск да се извърши прихващане на съдебните
3
разноски.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните в
първото и единствено по делото открито съдебно заседание, за безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: че по сключените
между страните договори за кредит ответникът е предоставил на ищеца договорените
в заем суми, които последният се е задължил да му върне, както и размера на
заплатените по същите от потребителя на кредитора суми.
Следва да се посочи също така, че съдържанието на процесните договори за
кредит не е спорно между страните. Независимо от това, за пълнота и яснота на
изложението съдът намира за необходимо да акцентира върху следното:
С договор за паричен заем № ******/******* г. ответникът е предоставил на
ищеца заемна сума в размер на 1200 лева при посочен в договора ГЛП 40,05 % и ГПР
48,33 %, която сума потребителят се е задължил да върне на 9 броя погасителни
месечни вноски съгласно погасителния план в договора, последната с падеж
07.06.2022 г. Посочено е в договора, че общата сума, която потребителят се задължава
да плати на кредитора е в размер на 1464,15 лева (като сбор от дължими главница и
договорна лихва). Предвидено е задълженията на кредитополучателя по договора да
бъдат обезпечени чрез представяне на банкова гаранция или поръчител/и, отговарящ
на изискванията на чл. 33, ал. 1 от ОУ. С клаузата на чл. 6,2 от договора е предвидено
възникване на вземане за неустойка - в случай че заемателят не предостави
обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, дължи на кредитора
неустойка в размер на сумата 1181,85 лева, платима разсрочено по начин, подробно
посочен в погасителния план в договора за кредит. Не е спорно, че сумата 1200 лева е
получена от ищеца, както и че по този договор последният е заплатил на ответника
сумата 1362,40 лева на 27.09.2021 г. Съгласно погасителния план, приложим към
договора наред с погасителната вноска е начислена неустойката в общ размер
на1181,85 лева, при което сумата за плащане нараства до 2596,00 лева.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на търговеца, приложени към исковата
молба и неоспорени от страна на „С.К.“ ООД, когато това е предвидено за съответния
продукт, страните могат да уговорят представянето на някое от следните обезпечения:
- поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти
размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4
пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за
заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за
заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции
с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна
бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на
получавания от тях доход;
- безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка,
за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорената главница и лихва.
4
С договор за паричен заем № *******/******* г. ответникът е предоставил на
ищеца заемна сума в размер на 1500 лева при посочен в договора ГЛП 40,05 % и ГПР
48,08 %, която сума потребителят се е задължил да върне на 12 броя погасителни
месечни вноски съгласно погасителния план в договора, последната с падеж
29.06.2023 г. Посочено е в договора, че общата сума, която потребителят се задължава
да плати на кредитора е в размер на 1911,39 лева (като сбор от дължими главница и
договорна лихва). Предвидено е задълженията на кредитополучателя по договора да
бъдат обезпечени чрез представяне на банкова гаранция или поръчител/и, отговарящ
на изискванията на чл. 33, ал. 1 от ОУ. С клаузата на чл. 6,2 от договора е предвидено
възникване на вземане за неустойка - в случай че заемателят не предостави
обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, дължи на кредитора
неустойка в размер на сумата 2000,61 лева, платима разсрочено по начин, подробно
посочен в погасителния план в договора за кредит. Не е спорно, че сумата 1500 лева е
получена от ищеца, както и че по този договор последният е заплатил на ответника
сумата 2884,55 лева, част от която е била погасена чрез отпуснат от кредитора на
кредитополучателя следващ кредит (този от ******* г.) Съгласно погасителния
план, приложим към договора, наред с погасителната вноска е начислена неустойката
в общ размер на 2000,61 лева, при което сумата за плащане нараства до 3912,00 лева.
Установява се на следващо място, че по силата на договор за кредит
№*******/******* г. ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на
2300 лева при посочен в договора ГЛП 40,05 % и ГПР 48,44 %, която потребителят се
е задължил да върне на 10 броя погасителни месечни вноски съгласно погасителния
план към договора, последната с падеж 02.10.2023 г. Посочено е в договора, че общата
сума, която потребителят се задължава да плати на кредитора е в размер на 2847,37
лева (сбор от главница и възнаградителна лихва). С подписването на този договор
страните са се съгласили да се рефинансира задължението на К. по договор за кредит
№ *******/******* г., като потребителят е заявил, че желае да погаси изцяло
задължението си по същия в размер на 1535,55 лева (включващо главница, лихви,
такси и неустойки), а на потребителя да бъде преведен остатъкът в размер на 764,45
лева (разликата до 2300 лева). Предвидено е задълженията на кредитополучателя по
договора да бъдат обезпечени чрез представяне на банкова гаранция или поръчител,
отговарящ на изискванията на чл. 33, ал. 1 от ОУ. С клаузата на чл. 6,6 от договора е
предвидено възникване на вземане за неустойка - в случай че заемателят не
предостави обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, дължи на
кредитора неустойка в размер на сумата 2532,63 лева с начин на разсрочено плащане,
подробно посочен в погасителния план към договора за кредит. Съгласно същия при
включване на неустойката към общата дължима от кредитополучателя на кредитора
сума дългът нараства до сумата 5376,74 лева.
Не е спорно, че сумата 2300 лева е отпусната на ищеца, като с част от нея е
погасено задължението му по договор за кредит от ******* г., а остатъкът в размер на
764,45 лева е получен от ищеца, както и че по този договор последният е заплатил на
ответника сумата 1170 лева.
По силата на уговорките на договор за потребителски кредит №
*******/******* г. ищецът е получил от ответника сума в размер на 1400 лева, при
посочени в договора ГЛП 44,50 % и ГПР 54,41 %, която сума потребителят се е
задължил да върне на 21 броя погасителни двуседмични вноски съгласно погасителния
план към договора, последната с падеж 22.02.2024 г. Посочено е в договора, че общата
сума, която потребителят се задължава да плати на кредитора е в размер на 1735,87
лева (сбор на главница и възнаградителна лихва). Предвидено е задълженията на
кредитополучателя по договора да бъдат обезпечени чрез представяне на банкова
гаранция или поръчител, отговарящ на изискванията на чл. 5, ал. 1 от договора –
5
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за
период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорената главница и лихва или поръчителство от едно или две
физически лица, отговарящи на следните условия: при един поръчител: има
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната
работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за
заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори
за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по
погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на
получавания от тях доход. Обезпечението по кредита е следвало да се предостави в
тридневен срок от неговото сключване. С клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора е
предвидено възникване на вземане за неустойка в случай че заемателят не предостави
обезпечение в тридневен срок от сключване на договора дължи на кредитора
неустойка в размер на сумата 1519,13 лева, платима разсрочено по начин, подробно
посочен в Приложение № 1 към договора за кредит.
Установява се, че Приложение № 1 към договора за кредит е погасителният
план към същия, видно от който е дължима като част от погасителната вноска,
неустойката в размер на 1519,13 лева, като ако същата се прибави към общия размер
на дълга по договора, потребителят следва да заплати на кредитора си сума в размер
на 3255 лева. Не е спорно между страните, че именно такава сума е заплатил К. на
дружеството във връзка с този договор за потребителски кредит.
При така установеното от фактическа страна, по приложението на правото,
съдът приема следното:
За да бъдат уважени предявените първоначално искове в тежест на ищеца по тях
е да докаже, че всеки от договорите, сключен с ответника, е нищожен на заявените с
исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на
закона.
По исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е
заплатил процесните суми на ответника. Заплатените по всеки един договор за кредит
суми не са спорни между страните.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, вкл. че
при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и
че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна
информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
По исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е
налице основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по процесните
договори суми.
По насрещния иск в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит и че е изпълнил
задълженията си по същия – предоставил е в заем на ищеца сумата 2300 лева.
В тежест на ответника по този иск е да установи погасяването на сумата за
главница по договора.
6
В тежест на ответника по насрещния иск по възражението за прихващане е да
установи, че е заплатил на кредитора сумата, предмет на възражението.
С оглед предмета на процесните договори за кредит съдът приема, че страна по
същите е лице, притежаващо качеството „потребител“, предвид което приложими в
настоящия случай са разпоредбите на ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците са изискуеми при
самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
По отношение на доводите на ищеца за нищожност на процесните договори за
кредит съдът приема следното:
Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда
дължимостта на неустойка в полза на кредитора и съпоставянето на всяка с естеството
на сключените договори за заем, налага извод, че така наложената от кредитора
неустойка представлява скрито възнаграждение за него. Въведените изисквания за
вида обезпечение, което следва да се предостави по избор на заемателя: физическо
лице - поръчител, отговарящо на изключително завишени изисквания към финансовия
и кредитния им статус или банкова гаранция в двоен размер на цялото задължение на
заемателя по договора и срока за представянето му- тридневен, създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението на това задължение до степен, че то
изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза във всеки от
договорите въвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него. Не само
правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага с
възможност да осигури банкова гаранция в двоен размер на цялото задължение по
договора, валидна 6 месеца след падежа за плащане по договора или физическо лице -
поръчител, отговарящ на всички поставени изисквания към него, при положение, че
кандидатства за отпускане на кредит в невисок размер с оглед икономическите
условия в страната с кратък срок на погасяване. С други думи, поставяйки изначално
изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се
обогати, въвеждайки основание за договорна отговорност на потребителя, който да
дължи неустойка в размер по-голям от този на главницата по съответния договор, като
още към момента на сключване на договора съдът приема, че за кредитора е било ясно,
че задължението на потребителя няма да бъде изпълнено, съответно ще са налице
предпоставките за дължимост на тази сума.
Следва да се акцентира на задължението на кредитора преди сключването на
договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши
справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно
платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На практика се
получава така, че с тези клаузи кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на
задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез
сключването на договора, като с последното се освобождава от своето преддоговорно
задължение. Последното обаче води до значително нарастване на цената на кредита и
възлага на потребителя финансова тежест, което е в противоречие както със закона -
чл. 16 ЗПК.
Основателно също така от страна на ищеца по предявените искове се поддържа,
7
че е налице нарушение на императивното изискване на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК,
съгласно която ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет. В конкретния случай не са необходими специални знания, за да
приеме съдът, че размерът на ГПР, без да се включва в същия неустойката, не
нарушава това изискване, а при тяхното включване с положителност би бил
надхвърлен законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В договорите е
посочено, че неустойката се заплаща на равни части към всяка от погасителните
вноски по договора, като увеличава нейния размер. Както се посочи, съдът счита, че
вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора
и като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора,
така и в годишния процент на разходите.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.
В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае
обезпечение на вземанията по договора. Начинът на уговаряне на дължимостта на
неустойката сочи, че целта е да се създаде за потребителя задължение за
допълнително плащане в полза на кредитора, което де факто се явява за потребителя
разход, пряко свързан с кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и
едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва
и все на кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано
оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в
тежест на потребителя.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката не е
включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този
договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не
нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че вземането за неустойка бъде
включено, то несъмнено процентът на разходите ще надхвърли допустимия съгласно
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно и сами по себе
си клаузите за неустойки се явяват нищожни с оглед нормата на чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на целия
договор за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР (с
включена неустойка).
Както се посочи и по-напред, след като неустойката не е включена като разход
по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа
реалния размер на процента на разходите. Следователно с процесните договори за
кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид че в
договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния
продукт. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта
за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
8
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води
до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В аналогичен смисъл е и решение по дело C‑714/22 от 21.03.2024 г. на СЕС,
относимо към изискването за реално посочване на ГПР в договор за кредит, сключен с
потребител.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е
уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което доводите на
ответника в обратен смисъл се явяват неоснователни.
Ето защо и предявените установителни искове са основателни и следва да бъдат
уважени.
С оглед изводите, до които съдът достигна, следва да бъдат уважени и
предявените искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, доколкото потребителят не дължи на
кредитора нищо над чистата стойност на кредита /чл. 23 ЗПК/.
Единствено за пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи,
че изложените в отговорите на исковите молби доводи за добросъвестността в
гражданските отношения и възраженията, че била налице злоупотреба с права от
страна на ищеца, тъй като между страните са били сключени 20 договора за кредити,
въз основа на което следвало да се приеме, че ищецът познава кредитния продукт на
ответника, като от поведението му и трайните им отношения ставало ясно, че ищецът
изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечения по кредитите, а целял да се
обогати неоснователно за сметка на дружеството, като впоследствие води дела като
процесното, не променят изводите на съда за основателност на предявените искове.
Ответникът е този, който съдът приема, че като икономически по-силна страна е
предопределил съдържанието на процесните договори, в т.ч. е начислил допълнително
възнаграждение в своя полза, именувайки същото неустойка, което е оскъпило цената
на кредитния продукт (независимо дали параметрите му са били известни на
потребителя). Установено е също така, че това допълнително вземане ответникът е
събирал, като е приемал плащанията, правени от ищеца. Следователно и действията на
потребителя, предприети в защита на субективните му права, не могат да бъдат
дефинирани като злоупотреба с права. А възражението, че ищецът въобще не е имал
намерение да предостави обезпечения по договорите за кредит, а е целял да води
искови производства като настоящото, за да се обогати, съдът не следва по-подробно
да анализира, предвид че по-напред в мотивите си прие, че поставените изиквания от
кредитора, на които е следвало да отговарят тези „обезпечения“, са фактически
неизпълними от потребителя, кандидатстващ за получаване на „бърз кредит“ при
високи стойности на ГЛП и ГПР, и на кредитора изначално е следвало да е ясно, че
потребителят няма да изпълни задължението си да предостави обезпечение,
отговарящо на разписаните условия, независимо от намеренията му.
По предявения насрещен иск и възражението за прихващане:
Съдът достигна до извод, че договорът за потребителски кредит, на който се
позовава ищецът по насрещния иск, е недействителен, а потребителят дължи само
чистата стойност на кредита, респ. непогасения остатък от същата.
Ето защо и предявеният главен насрещен иск следва да се отхвърли. Доказан по
основание и размер е искът на евентуално заявеното основание – чл. 23 ЗПК за пълния
предявен размер като разлика между получената от потребителя сума и заплатената
9
във връзка с договора на кредитора (за сумата 1130 лева). Ответникът по този иск е
заявил възражение за прихващане с недължимо заплатеното от него по договор №
*******/******* г. По същия е била отпусната главница в размер на 1500 лева, а
потребителят е заплатил сума в размер на 2884,55 лева. Недължимо платена по този
договор се явява сумата 1384,55 лева. За част от същата (сумата 254,55 лева) К. е
предявил осъдителен иск, а за останалата част, възлизаща на сумата 1130 лева, е
заявил възражение за прихващане с вземането на ищеца „С.К.“ ООД по насрещния
иск.
С оглед разпоредбата на чл. 103 ЗЗД, за основателността на възражението за
прихващане трябва да бъдат установени следните предпоставки: 1. наличие на две
насрещни вземания; 2. идентичност на субектите по двете правоотношения; 3.
еднородност и заместимост на престациите; 4. изискуемост на насрещното вземане; 5.
ликвидност на вземането, което се определя от това спорно или не е вземането.
Последната предпоставка, която се предопределя от безспорността на вземането, не
следва да е налице в случай на съдебно възражение за прихващане, тъй като двете
насрещни вземания ще се установят по основание и размер със съдебното решение.
Съдът намира, че възражението за прихващане е основателно и следва да бъде
уважено, като се допусне извършването на съдебно прихващане на вземането на ищеца
по насрещния иск с вземането на ответника по същия. Предявеният насрещен иск
следва да се отхвърли поради уважаване на възражението за прихващане, заявено от
ответника в срока за отговор.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат само на ищcците по първоначалния,
респ. по насрещния иск на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ищецът В. К. е направил разноски за заплатени държавни такси по предявените
от него искове в размер на сумата от общо 650,80 лева. Дължимата по предявените
общо 7 иска държавна такса настоящият състав определя, че възлиза на сумата 492,54
лева. Следователно и надвнесена се явява сумата 158,26 лева, която не следва да се
възлага в тежест на ответника „С.К.“ ООД, а може да бъде възстановена по искане на
страната.
Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1
ЗАдв. за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца в
производството, с оглед което и същият следва да бъде възмезден за положения труд.
Съгласно Определение № 215 от 17.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3611/2022 г., I г. о.,
ГК и др. изявлението за наличие на конкретното основание за оказване на безплатна
помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. обвързва съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл.
38, ал. 2 ЗАдв е правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в
тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. заявление, че
предоставянето на правната помощ е безвъзмездно и липса на данни, които да го
опровергават, отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на
чл. 78 ГПК. В случая тези предпоставки са налице, с оглед което и съдът следва да
определи адвокатско възнаграждение, което ответникът са заплати в полза на
процесуалния представител на ищеца въз основа на критериите, изведени в съдебната
практика: фактическа и правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество на
услугата, справедливост и необходимост насрещната страна да понесе тежестта на
разноските на насрещната страна (разумност и обоснованост на разноските) и не на
последно място икономическите условия в страната, измерител на които се явява МРЗ
и цената на исковете.
При съобразяване на обстоятелствата, че липсва каквато и да е фактическа и
10
правна сложност на случая, делото е срочно разгледано в едно съдебно без събиране на
други доказателства освен писмените, отчитайки служебно известните на съда
обстоятелства (броя на производства със сходен предмет, по които адвокат Д.
предоставя безплатна правна помощ на ищците кредитополучатели, т.е. процесуалният
представител е добре запознат както с материалноправните, така и с
процесуалноправните аспекти на делата), идентичната защита и доводи, изтъкнати по
всеки иск, обусловеността на осъдителните претенции от установителните, съдът
определя адвокатско възнаграждение в общ размер на сумата 900 лева за
първоинстанционното производство. Съдът съобразява също, че за производството по
гр.д. № *****/2024 г. на СРС не е присъдено адвокатско възнаграждение, а
производството по гр.д. № *****/2025 г. е висящо, с оглед което и ако следва да се
преценява „общият икономически интерес“ от всички дела между настоящите страни,
то това следва да се направи от състава, който ще реши това дело.
По насрещния иск разноски се следват на ищеца по същия на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. Заплатените по този иск държавни такси са в размер на 52,08 лева, като е
заплатено и адвокатско възнаграждение в размер на сумата 480 лева с ДДС.
Следващите се на страната разноски са в размер на 532,08 лева.
Доколкото е налице искане насрещните разноски да бъдат прихванати чрез
погасяването им до размера на по-малката сума, то и в полза на „С.К.“ ООД следва да
се присъди сумата 39,54 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявените от В. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес:
***** срещу „С.К.“ ООД, ЕИК **********, със съдебен адрес: *****, искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
НИЩОЖНОСТТА на:
- договор за потребителски кредит № ******/******* г., сключен за
предоставяне в заем на сумата 1200 лева;
- договор за потребителски кредит № *******/******* г., сключен за
предоставяне в заем на сумата 1500 лева;
- договор за потребителски кредит № *******/******* г., сключен за
предоставяне в заем на сумата 2300 лева;
- договор за потребителски кредит № *******/******* г., сключен за
предоставяне в заем на сумата 1400 лева, поради противоречието им със закона.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК **********, със съдебен адрес: ***** да заплати
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на В. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес:
*****, сумата 162,40 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска
(02.09.2024 г.) до окончателното плащане, представляваща заплатена без основание
сума във връзка с договор за потребителски кредит № ******/******* г., сключен
между страните, сумата 1855 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска
(27.03.2024 г.) до окончателното плащане, представляваща заплатена без основание
сума във връзка с договор за потребителски кредит № *******/******* г., сключен
между страните, както и сумата 254,55 лева, ведно със законната лихва от предявяване
на иска (01.02.2024 г.) до окончателното плащане, представляваща заплатена без
11
основание сума във връзка с договор за потребителски кредит № *******/******* г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.К.“ ООД, ЕИК **********, със съдебен адрес:
*****, срещу В. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***** иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за сумата 1130 лева, представляваща
непогасен остатък от главница по договор за потребителски кредит №
*******/******* г. и част от претенция в общ размер на 2300 лева, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.К.“ ООД, ЕИК **********, със съдебен адрес:
*****, срещу В. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***** иск с правно
основание чл. 23 ЗПК за сумата 1130 лева, представляваща непогасен остатък от
чистата стойност на получената сума във връзка с договор за потребителски кредит №
*******/******* г. ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО СЪДЕБНО ПРИХВАЩАНЕ на това
вземане с вземане на В. И. К. в размер на сумата 1130 лева, представляваща заплатена
без основание сума във връзка с недействителния договор за потребителски кредит №
*******/******* г., сключен между страните.
ОСЪЖДА В. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***** да заплати на
„С.К.“ ООД, ЕИК **********, със съдебен адрес: ***** на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 39,54 лева, представляваща разноски за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК **********, със съдебен адрес: ***** да заплати
на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адвокат М. Д. Д., САК, лич. №
**********, с адрес: ***** сумата от 900 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на В. И. К. безплатна правна помощ в производството
пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12