№ 18800
гр. София, 18.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110111887 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е въз основа на искова молба от „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес . (ищец),
подадена чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт И.а
Маноилова. Ищецът „.“ ЕАД твърди, че е доставял топлинна енергия спрямо
топлоснабдения имот ап. 14-и, находящ се в ., през периода 01. 05. 2019 г. – 30. 04.
2021 г. Поддържа, че ответниците са потребявали доставяната топлинна енергия през
съответния период, но не са я заплатили. Намира, че е налице облигационно
отношение с тях в качеството им на собственици на топлоснабдения имот основание
чл. 153, ал. 1 ЗЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
след изтичането на периода, за който се отнасят дължимите суми. Като не сторили
това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетения за забава
върху главниците в посочените в исковата молба размери. Поддържа, че съгласно чл.
139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в сградата-етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 138б ЗЕ. Заявява, че в настоящия
случай услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от
„.“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо
моли за уважаване на предявените искове. Иска от съда да установи съществуването на
задълженията на всеки един от ответниците за стойността на доставената топлинна
енергия, стойността на услугата дялово разпределение и обезщетения за забава за
първите две стойности. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили два отговора на исковата молба от
1
ответника Д. И. М., ЕГН **********, постоянен адрес ., ., действуващ чрез
упълномощените процесуални представители адвокат Н. С. и адвокат С. К.. С отговора
на исковата молба с вх. номер 367010 от 20. 12. 2023 г. ответникът Д. И. М. отрича да е
налице твърдяното от ищеца облигационно отношение, посочвайки недостатъци на
приложения към исковата молба нотариален акт. Допълва, че е поствен под
ограничено запрещение, поради което е невъзможно да встъпи в договорни отношения
с ищеца без съгласието на попечителя си. Отрича ищецът да е издавал фактури за
претендираните вземания. Отрича ищецът да е доказал твърдените от него общи
условия, които не били представени по делото. Твърди, че етажната собственост е
сключила договор с „Техем Сървисис“ ЕООД, а не с „.“ ЕООД. Прави възражение за
изтекла тригодишна погасителна давност. Иска от съда да му присъди разноските при
прекратяване на производството или при отхвърляне на иска. С отговора на исковата
молба с вх. номер 115480 от 08. 04. 2024 г. оспорва само основателността на иска и
признава размера на доставената топлинна енергия. Повтаря евентуалното си
възражение за изтекла тригодишна погасителна давност, като излага и допълнителни
доводи за липса на облигационно отношение между страните. Иска от съда да
отхвърли исковете и да му присъди разноски.
Своевременно, още преди да започне да тече срокът по чл. 131 ГПК, е постъпил
отговор на исковата молба и от ответника С. И. М. с ЕГН **********, адрес ., .,
действуващ чрез упълномощения процесуален представител адвокат И. Н.. Отговорът
на исковата молба на ответника С. И. М. е идентичен с отговора на исковата молба на
Д. И. М. с вх. номер 115480 от 08. 04. 2024 г.
В срока по чл. 130 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответницата
К. С. П. с ЕГН **********, адрес ., съдебен адрес ., партер, действуваща чрез
упълномощения процесуален представител адвокат Д. Ч.. Оспорва иска като
неоснователен. Излага доводи за липсата на твърдяното от ищеца облигационно
отношение. Признава размера на доставената от него топлинна енергия. Прави
евентуално възражение за изтекла погасителна давност. Излага и допълнителни
доводи за недължимост на претендираните суми за главница за стойността на услугата
дялово разпределение и за обезщетение за забава за съответната стойност. Иска от
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач „.“ ООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., не
изразява становище по съществото на спора.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен
процесуален представител. След указания на съда е придружена с документ за внесена
държавна такса в необходимия размер. Отговаря и на останалите изисквания на чл.
127 и чл. 128 ГПК. Подадена е в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и съответствува на
параметрите на заповедта за изпълнение. Поради тези съображения исковата молба е
редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Ищецът предявява по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК дванадесет кумулативно
съединени установителни иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждането на парични суми за стойността
на доставена, но незаплатена топлинна енергия, обезщетение за забава, начислено
върху стойността на доставената топлинна енергия, за стойността на извършената
2
услуга дялово разпределение и за обезщетение за забава, начислено върху стойността
на услугата дялово разпределение. Исковете са свързани с доставянето на топлинна
енергия през процесния период 01. 05. 2019 г. – 30. 04. 2021 г. и спрямо следния
недвижим имот: ап. 14-и, находящ се в ., ж.к. „Младост 3“, бл. 355, вх. „А“, ет. 5,
абонатен номер 234274.
По предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
облигационно отношение между страните през процесния период 01. 05. 2019 г. – 30.
04. 2021 г., по силата на което реално е доставил в полза на ответниците топлинна
енергия спрямо процесния топлоснабден имот, тяхна съсобственост, в твърдяното
количество, че стойността на реално доставената топлинна енергия, че през процесния
период сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е била
присъединена към топлопреносната мрежа и реално е била извършвана услугата
дялово разпределение, стойността на извършената през периода 01. 08. 2019 г. – 30. 04.
2021 г. услуга дялово разпределение, че ответниците са изпаднали в забава за
задълженията за стойността на топлинната енергия и на услугата дялово
разпределение и размерите на обезщетенията за забава.
Началната материалноправна предпоставка за основателността на предявените
искове е наличието на валидно облигационно отношение между страните през
процесния период и свързано със съответния топлоснабден имот. Облигационното
отношение по доставянето на топлинна енергия за битови нужди може да възникне по
два начина – или по силата на закона с придобиването на правото на собственост или
вещно право на ползуване върху недвижим имот, намиращ се в сграда-етажна
собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа (чл. 153, ал. 1 ЗЕ), или
по силата на пряко сключен договор между топлопреносното предприятие и
облигационния ползувател на топлоснабдения имот (Тълкувателно решение № 2 от
2018 г. по тълк. дело № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС).
В разглеждания случай ищецът се домогва да докаже, че ответниците са
съсобственици на процесния топлоснабден имот. В подкрепа на това към исковата
молба е представил заверени преписи от писмен договор за продажба на държавен
недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти
и удостоверение за наследници. Според данните от тези писмени доказателства през
1991 г. процесният недвижим имот е бил продаден от Министерството на народната
отбрана на Иван Димитров М. и ответницата К. С. М.а (сега с фамилно име П. – л. 196
от делото), негова съпруга. Поради липса на други данни следва да се приеме, че
имотът е бил придобит в съпружеска имуществена общност. След това съпрузите се
развели и съпружеската имуществена общност помежду им се прекратила, като на
нейно място възникнала обикновена съсобственост при равни квоти. След развода
Иван Димитров М. починал през 1992 г., оставяйки за наследници по закон неговите
синове – ответниците Д. И. М. и С. И. М..
При това положение съдът следва да приеме, че през процесния период между
ищеца и ответниците К. С. П. и С. И. М. е било налице валидно възникнало
облигационно отношение, свързано с доставянето на топлинна енергия спрямо
процесния недвижим имот по силата на закона (чл. 153, ал. 1 ЗЕ). По отношение на
ответника Д. И. М. обаче нещата стоят иначе. По отношение на този ответник
процесуалният представител на ищеца изрично заяви, че поддържа предявените искове
и срещу него и че иска и той да бъде осъден да заплати задълженията си (л. 180 от
делото). От събраните по делото данни се установява, че ответникът Д. И. М. боледува
от параноидна шизофрения. През 2011 г. е било установено по надлежния ред, че той
3
се намира в ремисия, поради което пълното му запрещение е било отменено и вместо
това той е бил поставен под ограничено запрещение с решение № 2589, постановено
на 05. 05. 2011 г. от Софийския градски съд, II брачен състав, по гр. дело № 2110 по
описа за 2010 г. (л. 66 – 76 от делото). Влошеното психично състояние на този
ответник се потвърждава и от процесуалното му поведение – упълномощаване на
двама адвокати и подаване на два отговора на исковата молба, неколкократно
посещаване на деловодството на съдебния състав, лично явяване на всички съдебни
заседания, макар и такова явяване по гражданските дела да не е задължително, както
видимо вълнение, съчетано с напрегнатост и психомоторна възбуда (тремори),
непосредствено възприети от настоящия съдебен състав. Преди 2011 г. психичното
здраве на ответника е било още по-влошено и той е бил поставен дори под пълно
запрещение. По настоящото дело ищецът не представи по надлежния ред категорични
данни, от които да се установява точният момент, в който ответникът Д. И. М. се е
разболял от параноидна шизофрения или друго психично заболяване, което е
прераснало в параноидна шизофрения. Недееспособните приемат наследството само
по опис съгласно чл. 61, ал. 2 от Закона за наследството ЗН). При това положение и
доколкото по делото няма категорични данни нито за момента на възникването на
психичното заболяване на ответника Д. И. М., нито да е приемал наследството по
опис, съдът следва да приложи срещу ищеца неблагоприятните последици на тежестта
на доказването и да приеме за установено в рамките на настоящото производство, че
ответникът Д. И. М. не е приел на наследството на Иван Димитров М. по надлежния
ред. Затова настоящият съдебен състав намира, че по отношение на този ответник
началната материалноправна предпоставка за уважаването на предявените искове не е
налице и те трябва да бъдат изцяло отхвърлени.
Няма данни ответникът Д. И. М. да е приел наследството по надлежния ред, но
няма освен това данни и той да се е отказал от него. При това положение не може да
се приеме, че делът на другия ответник С. И. М. се е уголемил по чл. 53 ЗН. Трябва да
се приеме единствено за доказано, че той е наследил половината от едната втора на
наследодателя, т.е. 1/4 от процесния недвижим имот. Съответно ответницата К. С. П. е
носител на 1/2 (или 2/4) идеална част от правото на собственост върху този имот. По
отношение на тези ответници съдът приема, че е налице първата материалноправна
предпоставка за основателността на предявените искове и следва да продължи по-
нататък да изследва и останалите предпоставки.
Във връзка с втория елемент от правопораждащия фактически състав, а именно
реалното доставяне на топлинната енергия спрямо топлоснабдения имот, съдът като
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период
ищецът реално е доставил спрямо процесния топлоснабден имот топлинна енергия на
стойност общо 808 лева и 22 стотинки (л. 135, гръб, от делото). Тогава предвид
установените квоти от съсобствеността ответницата К. С. П. дължи на ищеца сумата в
размер на 404 лева и 11 стотинки, а ответникът С. И. М. – 202 лева и 5 стотинки.
Съответният иск срещу ответницата П. следователно е частично доказан и за
недоказаната част трябва да бъде частично отхвърлен. Съответният иск срещу
ответника С. И. М. предвид ограниченията на диспозитивното начало трябва да бъде
уважен до предявения размер.
Предвид основателността на исковете за установяване на съществуването на
задължения на ответниците К. С. П. и С. И. М., свързани с доставянето на топлинна
енергия, сбъдва се вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането на направените
от тези двама ответници възражения за изтекла погасителна давност. Според
4
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълк. дело № 3 от
2011 г. на ОСГК на ВКС, паричните задължения, свързани с доставянето на топлинна
енергия, съставляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, за
които намира приложение специалната тригодишна погасителна давност. В дадения
случай процесните парични задължения са възникнали при действието на общите
условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., при
чието действие изискуемостта на паричните задължения настъпва с изтичането на 45-
дневен срок от края на периода, за който тези задължения се отнасят (чл. 33, ал. 1). В
разглеждания случай най-ранното претендирано парично задължение е това за месец
май 2019 г. Тогава 45-дневния срок започва да тече от 01. 06. 2019 г. Този 45-дневен
срок следователно е изтекъл на 15. 07. 2019 г. (присъствен ден) и съответното
задължение е станало изискуемо. От този момент е започнала да тече специалната
тригодишна погасителна давност. Течението на погасителната давност е спряло през
периода 13. 03. 2020 г. – 22. 05. 2020 г. (точно седемдесет дни) на основание чл. 3, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците
(загл. изм. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). За това най-ранно
претендирано задължение специалната погасителна давност е щяла да изтече на 26. 09.
2022 г. Ищецът обаче е предявил заявлението за издаване на заповед за изпълнение
преди това на 21. 09. 2022 г. и по този начин успешно е прекъснал течението на
погасителната давност на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД във връзка с чл. 422, ал. 1 ГПК.
Щом погасителната давност за най-ранното задължение е била успешно прекъсната и
не е изтекла, то същото се отнася и за всички останали задължения. Поради тези
съображения възраженията за изтекла погасителна давност са неоснователни.
По отношение на иска за заплащането на обезщетение за забава, начислено
върху стойността на доставената топлинна енергия, първостепенният съд приема
следното. Както беше вече изтъкнато, изискуемостта на съответните главни парични
задължения съгласно приложимите общи условия настъпва с изтичането на 45-дневен
срок от края на периода, за който те се отнасят. Все пак обаче обезщетение за забава
съгласно чл. 33, ал. 4 от общите условия се начислява само върху задълженията за
заплащане на топлинна енергия след реалното отчитане на средствата за търговско
измерване и дяловото изравняване, за които се издава т.нар. „обща фактура“. В
разглеждания случай в целия процесен период са поместени два подпериода на реално
отчитане (ответни периоди). Според данните от третото лице помагач за първия
отчетен период 01. 05. 2019 г. – 30. 04. 2020 г. реално доставената топлинна енергия е
на стойност 357 лева и 38 стотинки без ДДС, съответно 428 и 86 стотинки с ДДС, а за
втория отчетен период 01. 05. 2020 г. – 30. 04. 2021 г. е на стойност 316 лева и 13
стотинки без ДДС, съответно 379 лева и 35 стотинки с ДДС (л. 155 – 158 от делото).
Тогава ответниците К. С. П. и С. И. М. са изпаднали в забава с изтичането на 45-
дневния срок от издаването на съответната обща фактура, с която за пръв път е била
установена цената на реално доставената топлинна енергия. Така във връзка със
задълженията за първия отчетен период те са изпаднали в забава на 15. 09. 2020 г.,
най-ранният претендиран от ищеца момент, а за задълженията за втория отчетен
период те са изпаднали в забава на 17. 08. 2021 г. Съобразявайки квотите им от
съсобствеността и ползувайки лихвен калкулатор, първостепенният съд намира, че
ответницата К. С. П. дължи обезщетение за забава за целия претендиран период на
забава в размер на общо 61 лева и 67 стотинки (42,12 + 19,55), а ответникът С. И. М.
– в размер на общо 30 лева и 83 стотинки (21,06 + 9,77). Задълженията за
обезщетения за забава, които са започнали да се начисляват от 15. 09. 2020 г., не са
5
погасени по давност, защото ищецът успешно е прекъснал течението на погасителната
давност с подаването заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както беше
вече обсъдено. Поради всички тези съображения съдът намира, че съответният иск
срещу ответницата К. С. П. трябва да бъде уважен до доказания размер, а за остатъка –
отхвърлен. Съответният иск срещу ответника С. И. М. трябва да бъде уважен изцяло
до предявения размер с оглед на ограниченията на диспозитивното начало.
По отношение на иска за стойността на извършваната услуга дялово
разпределение, съдът намира следното. Облигационното отношение по извършването
на услугата дялово разпределение възниква, когато потребителите на топлинна
енергия за битови нужди от присъединената към топлопреносната мрежа сграда-
етажна собственост изберат лице, което да я осъществява (чл. 139б ЗЕ) и сключат
договор с него. В дадения случай съответните обстоятелства се доказват от
представените с исковата молба заверени преписи от протокол от общо събрание на
етажната собственост и договор № 434/13. 11. 2001 г. между топлинния счетоводител
и етажната собственост, приложени към исковата молба (л. 26 – 29 от делото).
Действително, договорът е сключен с третото неучастващо лице „Техем Сървисиз“
ЕООД, а не с третото лице помагач. Ала по делото има и данни, че впоследствие с
договор № Д-0-69/03. 06. 2020 г. ищцовото дружество е възложило на третото лице
помагач осъществяването на тази услуга по отношение на самостоятелните обекти в
съответната сграда – етажна собственост. Дори и първостепенният съд да не приеме за
установено валидното сключване на договор между третото лице помагач и
наследодателя на ответницата въз основа на това косвено доказателство, съдебната
практика на въззивния съд е в смисъл, че при липса на сключен договор по чл. 140, ал.
5 ГПК, щом услугата дялово разпределение фактически е била извършвана в
съответствие с изискванията на нормативната уредба в областта на метрологията и
топлоснабдяването, то стойността на така извършената услуга дялово разпределение
се дължи (решение № 2208 от 4.04.2017 г. на СГС по в. гр. дело № 9027/2016 г., II-В
въззивен състав; решение № 4705 от 17.07.2025 г. на СГС по в. гр. дело № 8768/2024 г.,
II-А въззивен състав). А от данните от представените от третото лице помагач
документи се установява, че през процесния период то действително е осъществявало
тази услуга. По отношение на стойността на така извършената услуга по настоящото
дело единствените представени данни са тези на л. 25. От тях се установява, че общата
стойност на услугата за процесния период възлиза на общо 15 лева и 82 стотинки (7 х
2,26). Според възприетите от съда квоти в съсобствеността при това положение
ответницата К. С. П. дължи общо 7 лева и 91 стотинки, а ответникът С. И. М. – 3
лева и 95 стотинки. За пълнота тук трябва да бъде добавено, че активната
материалноправна легитимация тъкмо на ищеца по иска за стойността на услугата
дялово разпределение, а не на третото лице помагач, произтича от чл. 22, ал. 2 от
общите условия за доставяне на топлинна енергия. Не може да бъде споделена
изолираната съдебна практика на някои въззивни състави в противен смисъл.
Във връзка с евентуалното възражение за изтекла погасителна давност за
паричните задължения за стойността на извършената услуга дялово разпределение тук
трябва да се отбележи следното. Тези парични задължения, също както онези за цената
на доставената топлинна енергия, са периодични и се погасяват със специалната
тригодишна погасителна давност, във връзка с което вече бяха изложени подробни
съображения. От друга страна, за разлика от паричните задължения за стойността на
доставената топлинна енергия, общите условия на ищеца не установяват какъвто и да
е срок за изпълнението на тези за стойността на услугата дялово разпределение. При
6
това положение трябва да се приеме, че изискуемостта на паричните задължения за
заплащането на услугата дялово разпределение настъпва съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД с
получаването на поканата за тяхното заплащане от длъжника. В такъв случай обаче
погасителната давност започва да тече от възникването на паричното задължение
съгласно правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Понеже става въпрос за периодични месечни
задължения и понеже всяко парично задължение винаги се характеризира освен с
основанието и страните си също така и с размер, то следва да се приеме, че месечните
задължения за заплащането на стойността на услугата дялово разпределение възникват
в края на месеца, през който е била осъществявана тази услуга. В случая най-ранното
парично задължение за заплащането на услугата дялово разпределение се претендира
от ищеца за месец август 2019 г. Както вече беше изложено, течението на
погасителната давност за това най-ранно претендирано задължение е спряло през
периода 13. 03. 2020 г. – 22. 05. 2020 г. (точно седемдесет дни) на основание чл. 3, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците
(загл. изм. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Следователно за това
най-ранно претендирано задължение специалната погасителна давност е щяла да
изтече на 09. 11. 2022 г. (31. 08. 2022 г. + 70 дни). Ищецът е предявил заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение преди това, при което успешно е
прекъснал течението на погасителната давност. Щом погасителната давност не е
изтекла за най-ранното претендирано задължение за заплащането на стойността на
услугата дялово разпределение, то тя не е изтекла и за по-късните такива задължения.
Възраженията за изтекла погасителна давност са неоснователни. Исковете срещу
съответните ответници трябва да бъдат уважени в съответните части, а за
недоказаните горници трябва да бъдат отхвърлени.
Във връзка с исковете за установяването на съществуването на задължения за
заплащането на обезщетения за забава, начислени върху главните парични задължения
за заплащането на стойността на услугата дялово разпределение, първостепенният съд
приема следното. Както вече беше подробно изложено, по отношение на задължението
за стойността на услугата дялово разпределение страните няма данни да са уговорили
с общите условия или по друг начин срок за изпълнение. При това положение това
задължение става изискуемо веднага с отправянето на покана до длъжника на общо
основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. С определението на съда по чл. 140 ГПК на ищеца беше
изрично указано, че не сочи доказателства да е поканил ответниците да му заплатят
задължението за стойността на дяловото разпределение преди подаването на исковата
молба. При това положение изискуемостта на съответното задължение е настъпила
едва с подаването на заявлението и съответният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за по-ранен
период е неоснователен.
Разноски. При този изход на спора съдът трябва да присъди пропорционално на
страните сторените от тях деловодни разноски.
Заявителят е сторил разноски в заповедното производство в размер на общо 75
лева. Предвид на основателната част на заявлението длъжницата К. С. П. от
съответните разноски пропорционално трябва да му бъде присъдена сумата в размер
на 35 лева и 98 стотинки, а длъжникът С. И. М. – сумата в размер на 12 лева и 7
стотинки.
Длъжниците не са сторили разноски в заповедното производство, нито
претендират присъждането на такива.
В първоинстанционното исково производство ищецът е сторил разноски за
7
държавна такса в размер на 157 лева и 79 стотинки, за съдебно удостоверение в размер
на 5 лева и за юрисконсултско възнаграждение, което предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на
50 лева. Тези разноски трябва да бъдат поравно разпределение по отношение на всеки
един предявен иск, т.е. по 17 лева и 73 стотинки на иск. Ответницата К. С. П. дължи
пропорционално на уважените части от исковете разноски в размер на общо 31 лева и
21 стотинки, а ответникът С. И. М. – 44 лева и 29 стотинки.
Нито един от тримата ответници не е сторил разноски в първоинстанционното
исково производство. И на тримата обаче е била оказвана безвъзмездна правна помощ,
при което съдът следва на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) да
осъди ответника да заплати в полза на съответните адвокати минимални адвокатски
възнаграждения съответно на изхода на делото по всеки един от исковете. Предвид
нормата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (понастоящем с променено наименование), минимално адвокатско
възнаграждение следва да бъде присъдено по всеки един иск, по който адвокатите са
защищавали ответниците. Предвид неоснователността на исковете срещу ответника Д.
И. М., в полза на адвокат Н. С. и адвокат С. К. следва да бъдат заплатени адвокатски
възнаграждения в размер на по 400 лева на иск, т.е. по 1 600 лева. Предвид
неоснователността на исковете за обезщетение за забава върху стойността на услугата
дялово разпределение, както и изходите по останалите предявени срещу ответниците
К. С. П. и С. И. М. искове, съдът намира, че следва да присъди в полза на адвокат И.
Н. адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и 76 стотинки, а в полза на
адвокат Д. Ч. – 895 лева и 82 стотинки.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че ответницата К.
С. П. с ЕГН **********, адрес ., дължи на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес
на управление . следните парични задължения:
1. сумата 404 лева и 11 стотинки, представляваща цената на доставената топлинна
енергия спрямо ап. 14-и, находящ се в ., през периода 01. 05. 2019 г. – 30. 04.
2021 г., ведно със законовата лихва от 21. 09. 2022 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 404 лева и 11 стотинки до
пълния претендиран размер 538 лева и 81 стотинки;
2. сумата 61 лева и 67 стотинки, представляваща законна лихва за забава,
начислена от 15. 09. 2020 г. до 22. 08. 2022 г. върху стойността на топлинната
енергия;
3. и сумата 7 лева и 91 стотинки, представляваща стойността на извършената през
периода 01. 08. 2019 г. – 30. 04. 2021 г. услуга дялово разпределение, ведно със
8
законовата лихва от 21. 09. 2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 7 лева и 91 стотинки до пълния претендиран
размер 31 лева и 72 стотинки,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 51057 по описа на
150-и състав на Софийския районен съд за 2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за
установяването, че ответницата К. С. П. с ЕГН **********, адрес ., дължи на ищеца
„.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес управление ., сумата 6 лева и 66 стотинки,
представляваща законна лихва за забава, начислена от 01. 10. 2019 г. до 22. 08. 2022 г.
върху стойността на услугата дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, за
установяването, че ответникът С. И. М. с ЕГН **********, адрес ., ., дължи на ищеца
„.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на управление . следните парични задължения:
1. сумата 134 лева и 71 стотинки, представляваща цената на доставената топлинна
енергия спрямо ап. 14-и, находящ се в ., през периода 01. 05. 2019 г. – 30. 04.
2021 г., ведно със законовата лихва от 21. 09. 2022 г. до окончателното
изплащане;
2. сумата 20 лева и 25 стотинки, представляваща законна лихва за забава,
начислена от 15. 09. 2020 г. до 22. 08. 2022 г. върху стойността на топлинната
енергия;
3. и сумата 3 лева и 95 стотинки, представляваща стойността на извършената през
периода 01. 08. 2019 г. – 30. 04. 2021 г. услуга дялово разпределение, ведно със
законовата лихва от 21. 09. 2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3 лева и 95 стотинки до пълния претендиран
размер 7 лева и 93 стотинки,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 51057 по описа на
150-и състав на Софийския районен съд за 2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за
установяването, че ответникът С. И. М. с ЕГН **********, адрес ., дължи на ищеца „.“
ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес управление ., сумата 1 лев и 66 стотинки,
представляваща законна лихва за забава, начислена от 01. 10. 2019 г. до 22. 08. 2022 г.
върху стойността на услугата дялово разпределение.
9
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията
и договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите за установяването, че ответникът Д. И. М., ЕГН
**********, постоянен адрес ., ., дължи на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес
на управление . следните парични задължения:
1. сумата 134 лева и 71 стотинки, представляваща цената на доставената топлинна
енергия спрямо ап. 14-и, находящ се в ., през периода 01. 05. 2019 г. – 30. 04.
2021 г.;
2. сумата 20 лева и 25 стотинки, представляваща законна лихва за забава,
начислена от 15. 09. 2020 г. до 22. 08. 2022 г. върху стойността на топлинната
енергия;
3. сумата 7 лева и 93 стотинки, представляваща стойността на извършената през
периода 01. 08. 2019 г. – 30. 04. 2021 г. услуга дялово разпределение;
4. и сумата 1 лев и 66 стотинки, представляваща законна лихва за забава,
начислена от 01. 10. 2019 г. до 22. 08. 2022 г. върху стойността на услугата
дялово разпределение.
ОСЪЖДА ответницата К. С. П. с ЕГН **********, адрес ., да заплати в полза
на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., сумата 35 лева и 98
стотинки, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 31
лева и 21 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното исково
производство.
ОСЪЖДА ответника С. И. М. с ЕГН **********, адрес ., да заплати в полза на
ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., сумата 12 лева и 7
стотинки, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 44
лева и 29 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното исково
производство.
ОСЪЖДА ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да заплати
в полза на адвокат Д. Й. Ч., ЕГН **********, член на Софийската адвокатска колегия,
личен номер на адвокат **********, адрес на кантората ., партер – адвокатска кантора,
сумата в размер на 895 лева и 82 стотинки, представляваща възнаграждение за
безвъзмездната правна помощ, оказана на ответницата К. С. П. в
първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да заплати
в полза на адвокат И. А. Н., член на Софийската адвокатска колегия, адрес на
кантората ., сумата в размер на 600 лева и 76 стотинки, представляваща
10
възнаграждение за безвъзмездната правна помощ, оказана на ответника С. И. М. в
първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да заплати
в полза на адвокат Н. С. С., член на Софийската адвокатска колегия, ЕГН **********,
адрес на кантората ., сумата в размер на 1 600 лева, представляваща възнаграждение
за безвъзмездната правна помощ, оказана на ответника Д. И. М. в
първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да заплати
в полза на адвокат С. К. К., член на Софийската адвокатска колегия, адрес на кантората
., сумата в размер на 1 600 лева, представляваща възнаграждение за безвъзмездната
правна помощ, оказана на ответника Д. И. М. в първоинстанционното исково
производство.
Решението е постановено при участието на „.“ ООД с ЕИК ., седалище и адрес
на управление ., като трето лице, подпомагащо „.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11