№ 61
гр. Асеновград , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария М. Караджова
при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева
като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело №
20215310100696 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 20,09,2019г. е сключил с ответниците
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
представляващ ПИ №00702.514.291 по КККР на гр. Асеновград, ведно с
построената в него сграда. Договорената продажна цена е 45000 лева, а
срокът за сключване на окончателен договор е 15,10,2020г. Той е изправна
страна и е заплатил изцяло дължимата сума, но ответниците не са изпълнили
задължението си да му прехвърлят правото на собственост. Ето защо моли да
бъде постановено решение, с което предварителният договор да бъде обявен
за окончателен. Претендира направените по делото разноски.
Ответниците признават изцяло предявения иск, както и обстоятелствата,
на които се основава.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
На 10,12,2014г. между ищцата като купувач и П.Н.С. като продавач е
сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот –
1
2/12 идеални части от правото на собственост върху ПИ 00702.512.87 и 1/6
идеална част от правото на собственост върху СОС 00702.512.87.4.1, за
сумата от 8 000 лева, заплатена изцяло и в брой при подписване на договора.
На 13.08.2016г. продавачът е починал, като негови наследници по закон са
страните по делото. Задължението за прехвърляне на правото на собственост
върху недвижими имоти е преминало по наследство към ответницата
съобразно нейния дял от същото. След като отказва да го изпълни за ищеца е
налице интерес да иска обявяването на предварителния договор за
окончателен по съдебен ред, каквато възможност е предвидена в чл.19, ал.3 от
ЗЗД. Същият е в писмена форма съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.2 от
ЗЗД и съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния.
Освен тези две условия и въпреки направеното признание на иска, в
настоящото производство с оглед чл. 363 от ГПК съдът следва да провери
дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по
нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота. С
нотариален акт №217/1969г. Никола Георгиев Симеонов е признат за
собственик на недвижим имот, съставляващ дворно място, парцел VIII-2419 в
кв. 185 по регулационния план на гр. Асеновград с площ от 406 кв.м., ведно с
построеното в него паянтово жилище. Това е станало през време на брака му с
Д.С., поради което правото е придобито в режим на съпружеска имуществена
общност. Впоследствие – през 1970г. с нотариален акт №166/1970г. той се е
разпоредил с ½ идеална част от описания имот. След смъртта му на
22,05,2013г. останалата ½ идеална част от поземления имот е преминала към
наследниците му по закон – съпруга и две деца, които са придобили на това
основание по 1/12 идеална част. На 13,08,2016г. е починал единият от
синовете му – Г.Н.С., продавач по предварителния договор. Неговата 1/12
идеална част от имота е наследена от майка му и съпругата му при права 1/3
от тях за първата и 2/3 за втората, тъй като бракът е продължил повече от 10
години. Ето защо и на това основание 1/36 е преминала към ищцата и 2/36
към ответницата или 1/18 идеална част.
От представената скица на ПИ №00702.512.87 би могло да се направи
извод за идентичност между този имот и описания в горния нотариален акт.
От нея е видно, че е построена пететажна сграда, която съдът приема, че е
описаната в нотариален акт №166/1970г. бъдеща сграда, както и че по силата
на същия Никола Георгиев Симеонов в режим на съпружеска имуществена
общност с Д. П. С. е придобил правото на собственост върху първи и втори
жилищен етаж, ведно с източната и средната южни стаи и двете откъм улица
„Илинден“ от приземния етаж и двете северозападни тавански стаи към
двора. С оглед записванията в представената схема на СОС 00702.512.87.4.1
би могло да се направи извод, че тези две стаи в приземния етаж са
идентични с този самостоятелен обект в сграда. Това обаче не ги прави
самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като са принадлежност
към първи и втори етаж. В настоящото производство не са представени преки
доказателства кой притежава тези обекти. Поради това и при липса на
твърдения за извършено разпореждане, съдът приема, че правото на
собственост върху тях е принадлежало на ищцата и съпруга й, а след неговата
2
смърт – тя притежава 4/6 идеални части, а синовете им – по 1/6. Частта на
Г.Н.С. е преминала към страните по делото след неговата смърт, на което
основание ищцата е придобила 1/18 идеална част, а ответницата – 2/18
идеални части.
Представена е скица, схема и данъчна оценка на недвижимите имоти. С
оглед на това предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като
предварителният договор следва да се обяви за окончателен до размер на
придобитите от ответницата идеални части – 2/18 от СОС 00702.512.87.4.1 и
1/18 идеална част от ПИ 00702.512.87.
На основание чл. 364, ал.1 от ГПК ищецът следва да заплати
съответните данъци и такси по прехвърлянето на имота, а именно - местен
данък, чийто размер са равнява на 2 % върху продажната цена, дължим на
основание чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ, определен по правилата на чл. 46, ал. 2 т. 1
(тъй като продажната цена е по-висока от данъчната оценка) и възлизащ на
106,67 лева (определен върху 2/3 от продажната цена, съответна на
наследствения дял на ответницата и съответно на правата, предмет на
окончателния договор), нотариална такса, на основание чл. 85, ал. 2 и 3 от
ЗННД, която възлиза на 99,83 лева, съгласно чл. 8 от Тарифата за
нотариалните такси към ЗННД, изчислена по същия начин – върху 2/3 от
продажната цена по изложените причини. До плащането на тези суми върху
процесните имоти следва да се наложи възбрана, а на ищеца, съгласно чл.
115, ал. 2 от ЗС, да се даде шестмесечен срок от влизане на решението в сила
да извърши отбелязването му. Съгласно чл. 364, ал.2 от ГПК и чл. 115, ал. 3
от ЗС, съдът не следва да издава препис от решението, докато Д. П. С. не
докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и
такси за имота, както и че ответницата няма непогасени подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни
осигурителни вноски (което е необходимо поради липсата на декларации по
чл.264 от ДОПК от прехвърлителите на правото на собственост).
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на
ищцата направените по производството разноски в размер на 50 лева
държавна такса и 600 лева адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА по иск, предявен от Д. П. С., ЕГН ********** от гр.
3
Асеновград, ул.“Илинден“ №32 против ИВ. СЛ. С., ЕГН ********** от гр.
Асеновград, ул.“Илинден“№32, ет.2, за окончателен предварителен договор,
сключен на 10.12.2014г. между Г.Н.С. чрез пълномощник П.Н.С. като
продавач и Д. П. С., като купувач, за покупко-продажба на недвижим имот,
представляващ 1/18 идеална част от правото на собственост върху поземлен
имот №00702.512.87 по КККР на гр. Асеновград, адрес: гр. Асеновград,
ул.“Илинден“ №32, площ: 416 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м),
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 798, кв.52, парцел
ХI-798, съседи: 00702.512.88, 00702.512.89, 00702.512.86, 00702.512.84,
00702.512.83, ведно 2/18 идеални части от правото на собственост върху СОС
с идентификатор 00702.512.87.4.1, адрес: гр. Асеновград, ул.“Илинден“ №32,
ет.1, намиращ се на ет.1 в сграда с идентификатор 00702.512.87.4,
предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот
№00702.512.87, предназначение на самостоятелен обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 56,62 кв.м.,
ниво:1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 00702.512.87.4.2, под
обекта няма, над обекта: 00702.512.87.4.3, за сумата от 8 000 лева (осем
хиляди лева), която е изплатена изцяло при подписване на предварителния
договор.
ОСЪЖДА ИВ. СЛ. С., ЕГН ********** от гр. Асеновград,
ул.“Илинден“№32, ет.2 да заплати на Д. П. С., ЕГН ********** от гр.
Асеновград, ул.“Илинден“ №32, сумата от 650 лева (шестстотин и петдесет
лева), направени по производството разноски.
ОСЪЖДА Д. П. С., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул.“Илинден“
№32 да заплати на Държавата по сметка на Районен съд – Асеновград сумата
от 99,83 лева (деветдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки) такса по
прехвърлянето, както и да заплати по сметка на Община Асеновград сумата
от 106,67 лева (сто и шест лева и шестдесет и седем стотинки) местен данък,
като на основание чл. 364, ал.1 от ГПК НАРЕЖДА да се впише възбрана
върху имотите до изплащането на тези суми.
На основание чл. 115, ал.2 от ЗС дава шестмесечен срок на ищеца да
извърши отбелязване на решението, като му указва, че след изтичането на
4
този срок вписването на исковата молба губи действието си.
На основание чл. 364, ал.2 препис от решението да не се издава,
докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и
дължимите данъци и такси за имота, както и че ИВ. СЛ. С. няма непогасени
подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и
задължителни осигурителни вноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5