П
Р О Т
О К О Л
гр.София, 22 април 2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV–В въззивен състав в открито
съдебно заседание на двадесети и втори април две хиляди двадесет и първа
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
мл.с. ИВАН КИРИМОВ
Секретар: Цветослава Гулийкова
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от съдия ЧОЛЕВА
въззивно гр.дело № 160 по описа за 2021 г.
След изпълнение на разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
На именното повикване в 15,45 часа,
се явиха:
МОЛИТЕЛЯТ „К.“
ООД – редовно призован, представлява се от адв. Д., с пълномощно по делото.
НАСРЕЩНАТА
СТРАНА ПО МОЛБАТА К.И.Н. – редовно призован, представлява се от адв. В., с
пълномощно от първата инстанция.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ
/поотделно/: Нямаме възражения по хода на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид, че не са
налице процесуални пречки,
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
ДОКЛАДВА молба по чл. 240 ГПК, подадена от ответника по предявените
искове, с която е заявено искане за отмяна на постановеното срещу него
неприсъствено решение.
В молбата се поддържат доводи за
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при връчване на
препис от искова молба и доказателства на ответника и при връчване на
призовката за първото по делото съдебно заседание на ответната страна.
С молбата ответникът заявява
доказателствени искания.
ДОКЛАДВА постъпил отговор на молбата
по чл. 240 ГПК, подаден от насрещната страна по нея – К.И.Н., с който молбата е
оспорена като неоснователна.
С отговора не са заявени
доказателствени искания.
ДОКЛАДВА свое определение,
постановено в закрито заседание на 28.01.2021 г., с което се е произнесъл по
заявените с молбата по чл. 240 ГПК
доказателствени искания, като е оставил същите без уважение.
АДВ.Д.: Поддържам молбата за отмяна.
Няма да соча доказателства и нямам други доказателствени искания. Запозната съм
определението на съда от 21.01.2021 г.
АДВ.В.: Поддържам становището
заявено в писмения отговор за неоснователност на молбата. Запозната съм
определението на съда от 21.01.2021 г.
За прецизност на фактите по делото, обръщам
внимание, че на адреса на администрацията, /така е заявено в молбата/, находящ
се на ул. „********, на който се настоява, че е следвало да бъде извършено
връчването, считано от месец декември, когато доверителя ми се е снабдил с
удостоверение на съда за постъпване на работа , към днешна дата също е
разпоредена забрана да бъдат получавани книжа изходящи от съда персонално и от
него.
Нямам доказателствени искания и не
правя такива в днешното съдебно заседание.
СЪДЪТ, като взе предвид, че страните
не заявяват нови доказателствени искания в настоящото производство, счете
делото за изяснено от фактическа страна, ето защо
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
АДВ.Д.: Моля, да отмените решението
по първоинстанционното дело, тъй като то е постановено в един процес, при който
на доверителя ми „К.“ ООД не е дадено право дори на участие. Действително на
адреса ул. „********е налице книжарница – търговски обекти на дружеството, а на
адреса на „******** се намира администрацията, представителния салон, кинозала
и кабинетът на управителя.
Поддържам становището, доказано и
чрез наличните в делото на СРС документи, че призовкарят два пъти е посещавал
адреса на ул. **** ********. Бил е уведомен от
служителките, че не са съгласни да получат съобщения. Той самият е поискал
указания от съда. Съдът в едно разпореждане, което е публикувано единствено в
интернет, дори не го намерих в кориците на делото в писмен вид, е написал, че
трябва да се даде указание на призовкаря, но не е процедирал по начин, по който
призовкарят да има право, защото всички знаем, че призовкарите по своя
инициатива не залепват уведомления. Те чакат изрични указания от съда, за да
залепят уведомление и да оформят призовката.
Процесуалният пропуск на съда е
довел до фатално опорочаване на този процес, т.е. лишил е „К.“ ООД от правото на
участие. Адресът нито е напуснат от дружеството, нито има други обстоятелства и
предпоставки, които да наложат считането за редовно уведомяване само с
посещаване два пъти на адреса. Процесуален пропуск на съда.
Моля, да отмените решението и да
върнете делото на СРС на друг състав, който чрез редовни и процесуални
законосъобразни действия, да осигури участието на представляваното от мен
дружество в този процес.
АДВ.В.: Моля, да постановите
решение, с което да оставите без уважение молбата.Поддържам изцяло
съображенията, които съм изложила подробно в отговора.
Във връзка с току що казаното от
колегата, считам че прочита в хронологическа последователност на всички съдебни
книжа по делото, води един извод и той е, че не е налице процесуален пропуск,
както настоява колегата, а едно много вярно разчитане от страна на съда на
процесуалното поведение на молителя по исковата молба и в този смисъл, не може
да се твърди и не следва от закона, че съгласието за получаване на съобщение в
смисъла на чл.50, ал.4 ГПК, в който случай се изисква оставяне на съобщение, е
идентично със случая, в който самата страна чрез активни действия в писмена
форма е забранила на своите служители да получават не просто кореспонденция, а
съдебни книжа на единствения обявен от него адрес в търговския регистър, който е
адрес за кореспонденция също обявен в търговския регистър.
Считам, че молителят не може да
черпи процесуални права от едно активно възпрепятстващо съдебното производство
по това, а вероятно и по други дела , поведение, въвеждайки забрани, които
шиканират процеса.
Да се приеме, че такова поведение е
приравнено на липса на съгласие за получаване на призовка по смисъла на ГПК,
означава да се толерира недопустима съдебна и процесуална практика. Включително
считам, че подаването на настоящата молба представлява злоупотреба с
процесуални права, при категорични данни, че чрез активни свои действия
ответникът по исковата молба е възпрепятствал нееднократно връчването на
съдебните книжа.
Моля, по тези съображения и подробно
доразвитите в отговора, да оставите молбата без уважение. Да приемете, че не са
налице предпоставките за отмяна на постановеното неприсъствено решение и да
присъдите в полза на доверителя ми направените от него разноски в настоящата
инстанция, съгласно списък на разноски, който е прикрепен заедно с Договор за
правна защита за настоящата инстанция към писмения отговор.
АДВ.Д.: Правя възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, като заявявам
и следната реплика: Колегата въвежда твърдения, неподкрепени с доказателства.
Аз и съставът може би е останал с впечатление, че е налице писмена заповед от
страна на управителя Р.В.да не се приемат съдебни книжа. Няма такава писмена
заповед. Самите служителки, видно от трудовите договори, са били на 6 месеца и
на 8 – 10 месеца служители на дружеството, така че въпрос на лично решение е
дали те се смятат достатъчно отговорни и смятат да поемат тази отговорност да
получат сериозни съдебни книжа, затова е предвидил законодателят и залепване на
уведомление.
Освен това, „К.“ ООД е сериозно
издателство. Надявам, че всички присъстващи знаят затова. „К.“ ООД е страна по
няколко дела. Не са много, но да се твърди процесуално поведение в един процес,
за който „К.“ ООД дори не знае, че съществува… Защо един работодател ще
пропусне да участва в едни процес по трудово дело? Мисля, че са несъстоятелни.
Моля, да уважите молбата ни.
АДВ.В. /дуплика/: Искам да се
коригирам. Колегата е права. Нямах предвид, че е издадена нарочна писмена заповед да не бъдат
получавани съдебни книжа, това не го твърдим в нито един момент, а имах
предвид, че е налице писмено отбелязване на изявлението на служителите на „К.“
ООД в деня на връчването на призовките, което е обективирано от призовкаря, че
им е забранено да получават съдебни книжа.
Също така, във връзка с твърдението,
че има и други съдебни дела – да, това е така. Лично аз представлявам друг
клиент – лицето Тошко Тошков с ответник „К.“ ООД, едновременно докато течеше
това производство и по това съдебно производство всички съдебни книжа без
проблем бяха връчени на адреса на ул. „Иван Вазов“. Книжата са връчвани
безпроблемно и редовно.
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ ОБЯВИ РЕШЕНИЕТО
СИ:
Намира молбата по чл.240 ГПК,
подаден от ответника - за основателна, като счита, че е налице хипотезата на
т.1, ал.1 на тази правна норма, по следните съображения:
Препис от предявената искова молба,
заедно с приложените доказателства към нея , са изпратени за връчване на
ответника на посочения в исковата молба адрес на ул. „********на датата 21.01.2020
г. Видно от отбелязването на длъжностното лице- призовкар, съобщението с
книжата от този адрес е върната в цялост
с отбелязване, че адресът е посетен на датата 21.01.2020 г. , на адреса се
намира книжарница на дружеството –ответник и намерените в тази книжарница
служители на фирмата отказват да получат съдебните книжа, поради забрана от
управителя за получаване на документи. Посочен е адрес на офис на ответника на
ул. „********. При така удостоверените факти, които сочат наличието на
хипотезата на чл.50, ал.4 ГПК, неправилно първоинстнационният съд е приложил съобщението
в цялост и е приел, че същото, заедно с
преписа от исковата молба и доказателствата към нея, са редовно връчени на основание чл. 50 ГПК, като
очевидно е счел, че е налице хипотезата на ал.2 на чл.50 ГПК, която в
конкретния случай е неприложима.
Нормата на чл. 50, ал. 4 ГПК е ясно
и еднозначно формулирана. В случите, когато на адреса на седалище на търговеца
не са намират служители, които да са съгласни да получат съобщението, следва да
бъде залепено уведомление по чл. 47 ГПК. Без правно значение е причината за
липсата на това съгласие, като съдът дължи даване на указания за залепване на
уведомлението. По тази причина, настоящият съдебен състав, след като констатира
при извършена от него служебна справка, /каквато не е извършена в нарушение на
процесуалните правила от първоинстнационния съд по търговския регистър относно
вписания адрес на седалището/, че адресът на седалището и управление на
търговското дружество-ответник е на ул. „********и е вписан през 2009г. и няма
промяна към настоящия момент и до който адрес е изпратен преписът от искова
молба и доказателствата, намира че в нарушение на процесуалното правило на чл.
50, ал. 4 ГПК, съдът е приел за редовно връчен препис от искова молба и
доказателствата на ответника.
По същите съображения, напълно
относими към изпратената призовка до ответника за първото съдебно заседание,
съдът приема, че от първата инстанция е допуснато нарушение на нормата на
чл.50, ал.4 ГПК, доколкото призовката, изпратена на 07.07.2020 г. за съдебното
заседание на 05.10.2020 г. на адреса на ул. „********, е върната в цялост с
отбелязване, идентично на това в съобщението, с което са изпратени преписът от
искова молба и доказателства. А именно, че на адреса се намира магазин на
ответното дружество и служителите отказват получаване на призовката, поради
забрана за получаване на съдебни книжа.
С оглед изложените съображения,
настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.240, ал.1, т.1 ГПК следва
да бъде отменено постановеното по делото неприсъствено решение и делото да бъде
върнато на първоинстнационния съд за разглеждането му по общия исков ред, като
процесуалните му действия следва да продължат от редовно връчване от преписка
на искова молба и доказателства на ответника, като съдът следва да съобрази, че
в молбата по чл.240 ГПК от ответника е посочен и съдебен адрес.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ, на основание чл. 240, ал. 1,
т. 1 ГПК, неприсъствено решение постановено на 20.09.2019 г. от Софийски
районен съд, 59 състав по гр.д. № 74 640/2019 г.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд
- за ново разглеждане по общия исков
ред, считано от датата на редовното връчване на преписа от искова молба и
доказателства на ответното дружество.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание, което приключи в 16,10 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.
СЕКРЕТАР: