№ 1887
гр. София, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20231110201448 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на лицето Т. Н., чрез адвокат Д. Т.,
срещу Заповед за задържане на лице № 513зз-91 от 12.01.2023 г., издадена от
А., на длъжност „инспектор“ при 04 сектор, отдел „противодействие на
криминалната престъпност“ при СДВР.
В жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, като се сочи, че
същата била незаконосъобразна, издадена при нарушаване на процесуалните
правила и на материалния закон - липсвали реквизити, които били
задължителни за нейното съдържание – не било ясно посочено правно
основание за задържането на лицето, нито имало изложени фактически
констатации в самата заповед, от които да е ясно защо е задържано лицето.
Иска се отмяната на заповедта, както и присъждането на разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, се
представлява от адв. Т., която иска от съда да отмени процесната заповед,
като сочи, че поддържа жалбата и аргументите в нея. Претендира разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрк. П.,
която в пледоарията си по същество твърди, че заповедта за задържане следва
да бъде оставена в сила, тъй като била издадена от компетентен орган и макар
да не съдържала описание на престъплението, то съдържала посочване на
съответния член от НК, за извършването на престъпление по който лицето е
вероятно съпричастно. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на
страните, намира следното:
От събраните по делото доказателства е видно, че в СДВР били
1
налични данни за вероятна съпричастност на лицето Т. Н. към осъществяване
на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, 3 и 4, вр. ал. 2 от НК.
Поради това, лицето било установено на 12.01.2023 г. и задържано във
връзка с разследване по ДП № 79/22 г. на НССл и пр. пр. 20208/2022 г. на
СГП. Така била издадена и процесната заповед № 513зз-91 от 12.01.2023 г.,
издадена от А., на длъжност „инспектор“ при 04 сектор, отдел
„противодействие на криминалната престъпност“ при СДВР, която е
послужила за фактическото задържане на лицето Н., като посоченото в нея
основание за задържането му е данни за извършено престъпление по чл. 321,
вр. чл. 253 и чл. 255 от НК, по образувана преписка пр. пр. 20208/2022 г. на
СГП и ДП 79/22 г. на Национална следствена служба.
Заповедта е връчена на лицето срещу подпис, а към заповедта е
приложена декларация от 12.01.2023 г., с която задържаният е декларирал, че
е запознат с правата си.
На следващия ден – 13.01.2023 г. лицето е привлечено като обвиняем.
При установените факти съдебният състав намира следното от
правна страна:
Предмет на това производство е законосъобразността на издадената
заповед, като производството се движи по правилата на АПК за оспорване на
индивидуални административни актове, по реда на чл. 145 и следващите от
посочения закон.
За да е законосъобразна една заповед за задържане на лице, същата
следва да е издадена от лице с установена от закона компетентност, в
определената за това форма, при спазване на правилата на
административното производство, при правилно прилагане на материалния
закон и в съответствие с целта на закона.
В ЗМВР е предвидена възможност за осъществяване на арест от страна
полицейските органи по отношение на лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. Този арест може да продължи най-много 24 часа,
съгласно нормата на чл. 73 от същия закон.
От нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР се извежда и законоустановената
форма на заповедта, с която лице може да бъде задържано по реда на този
закон – тя е задължително писмена и задължително следва да съдържа
реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.
Практиката на ВАС, както и на ЕСПЧ, е константна по отношение на
въпроса, че от заповедта за задържане трябва да се установява недвусмислено
какво е основанието, заради което лицето е задържано.
Според закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде
мотивирана така, щото задържаното лице да получи ясна представа защо
именно се налага неговото задържане, какво е основанието за задържането
му, както и какви са правата му от момента на задържането. В случая формата
2
на административен акт е спазена, тъй като заповедта е издадена в писмена
форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат реквизитите,
посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността, местоработата на
служителя, който е издал заповедта и макар и формално посочено се посочва
и основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и час на
задържането на лицето Н., както и къде същият следва да изтърпи това
задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни за
самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и
адрес. От представената декларация е видно, че на задържания са разяснени
правата, като е налице подпис срещу всяко посочено в декларацията
обстоятелство.
Съдебният състав обаче намира, че заповедта е незаконосъобразна. Това
е така, защото формално посоченото основание за задържане не изпълнява
целта на закона, тъй като така посочено, то не означава нищо конкретно.
Словесното формулиране на основанието не изпълнява целта на закона,
защото задържаното лице не може да разбере защо на практика се задържа от
властите. Посоченото основание в заповедта не е достатъчно като описание,
защото въобще не е ясно за какви действия лицето е задържано. Освен това, в
самата заповед липсват каквито и да било фактически основания за
задържането на лицето, а те задължително следва да бъдат част от нейното
съдържание, за да се приеме, че тя е законосъобразна от външна страна.
Липсата на основание за задържане или наличието на такова, което
обаче е недостатъчно задържаното лице да разбере защо се налага временно
ограничаване на свободното му придвижване, всякога е съществено
нарушение на процесуалните правила по издаване на заповедта, което води до
единствена последица - нейната отмяна.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя и да му присъди разноските по делото. По възражението за
прекомерност на ответника, съдът намира, че същото е основателно, защото
делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност. Минималното
възнаграждение по реда на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения - чл. 18, ал. 4 от Наредбата, е в
размер на 300 лева, поради което съдът намира, че следва да присъди на
жалбоподателя адвокатското възнаграждение в размер на 300 лева.
Ето защо, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК,
Столичната дирекция на вътрешните работи следва да бъде осъдена да
заплати сумата от 300 лева в полза на жалбоподателя, както и сумата от десет
лева – по сметка на СРС, представляваща държавна такса за образуване на
делото.
Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 172 от
АПК, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на лицето Т. К. Н., с ЕГН: **********, заповед
за задържане на лице № 513зз-91 от 12.01.2023 г., издадена от А., на длъжност
„инспектор“ при 04 сектор, отдел „противодействие на криминалната
престъпност“ при СДВР, като НЕАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в
полза на Т. К. Н., с ЕГН: **********, сумата от 300 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред СРС, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в
полза на СРС сумата от 10 лева, представляваща държавна такса за
образуване на делото.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред АССГ в 14-
дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4