Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр.Плевен, 02,11,2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Анета Христова, като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №6247 по описа на съда за 2018 година, на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Пред ПлРС е постъпила
искова молба от Д.Л.Б., ЕГН **********,***, чрез адв.И.Ц. от ПАК, против ***, в
която се твърди, че ищецът е работил при ответника на длъжността „изпълнител“,
като със заповед №ЗП-15-01/01,02,2017 г. е прекратено ТПО на основание чл.328,
ал.1, т.2, предл.2 от КТ - съкращаване в щата. Твърди се, че с решение на ПлОС
от 06,08,2018 г., постановено по в.гр.д.№477/2018 г., уволнението е признато за
незаконно. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за времето, през което
е останал без работа – 01,02,2017 г. – 04,07,2017 г., в размер на 2782,00 лева,
ведно със законната лихва от датата на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски. В с.з. процесуалният
представител на ищеца моли съда да уважи претенцията.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В с.з., процесуалният представител
на ответника сочи, че не оспорват иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно
е по делото, че с решение на ПлОС от 06,08,2018 г., постановено по
в.гр.д.№477/2018 г., уволнението на Д.Л.Б., извършено със Заповед
№ЗП-15-01/01,02,2017 г., е признато за незаконно.
Ответникът
не оспорва дължимостта на претендираното обезщетение, нито неговия размер.
Предпоставките
за уважаване на иска са следните: 1.уволнението да е признато за незаконно,
като тази предпоставка сочи акцесорността на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ
към иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и е налице, съобразно влязлото в сила на
24,09,2018 г. решение по в.гр.д.№477/2018 г. на ПлОС; и 2.основанието и
размера на претенцията за обезщетението – това е предпоставката настъпила
вреда, която се съизмерява с пропуснато трудово възнаграждение, като по тази
предпоставка следва да се докаже а/какъв
е бил размерът на последното БТВ, получено в изцяло отработения от ищеца месец,
предхождащ месеца, в който е бил уволнен – по реда на чл. 228 ал. 1 от КТ
/факт, установен от изслушаната по делото СИЕ/, и б/че за периода, за който ищеца претендира обезщетение, той е останал без
работа, т. е. не е работил при друг работодател /факт, установен чрез
представянето за констатация в с.з. на оригинал на трудовата книжка на ищеца и
регистрационна карта към ***/.
Поради
изложените съображения и пълното доказване на наличие на всички предпоставки на
предявения иск, съдът намира, че претендираното обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ е дължимо за посочения период, и искът, в пълния му размер от 2782,00 лева за
периода от 01,02,2017 г. до 04,07,2017 г. следва да бъде уважен.
При
този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 425,00
лева. Ответникът също следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС
държавна такса за разглеждане на делото в размер на 111,28 лева, както и
депозит за ВЛ в размер на 80,00 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
на основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ Н.З.К.г.
представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Л.Б.,
ЕГН **********,***, обезщетение за
времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение със заповед
№ЗП-15-01/01,02,2017 г. на Управителя на НЗОК, за периода от 01,02,2017 г. до 04,07,2017
г., в размер на 2 782,00 лева, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на ИМ – 29,08,2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.З.К.г. представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Л.Б., ЕГН **********,***,
сторените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 425,00
лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Н.З.К.г. представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС ДТ в
размер на 111,28 лева и разноски за ВЛ в размер на 80,00 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването
му – 06,11,2018 г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: