Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………06.06.2022 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав
На………тридесет
и първи май.…………..…….…………….……..Година 2022
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Маргарита Николова…………………………………….………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от……………..…………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 52..……по описа за………….….…………2020 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът Т.Ж.Й. твърди
в исковата молба, че през периода от 01.05.2018 г. до 02.01.2020 г. полагал труд в гр.Стара Загора на длъжност “Полицай-ООР“ в Областна дирекция на МВР - Стара Загора.
Съгласно ЗМВР ищецът бил със статут на държавен служител. Орган по
назначаването се явявал директорът на ОД на МВР - Стара Загора по силата на чл. 159, ал.1 ЗМВР и Заповед 8121з-140/24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи,
обнародвана в ДВ, бр. 13/2017г. За процесния период ищецът полагал труд на
12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. По силата на чл.178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден
труд. Съгласно чл.67, ал.1 ЗДС брутната заплата
се състояла от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Извънредният труд
при работещите на смени не се компенсирала с допълнителен платен отпуск, а се
заплащала с допълнително възнаграждение според размера на положения труд.
Нормалната продължителност на работното време била
регламентирана в чл. 187 ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същия тя била с
продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
От м. октомври 2016г. съгласно чл.187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни - подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период,
като съгласно ал. 5, т. 2 работата извън редовното работно време се
компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период, а в ал.6 се уреждало правилото за плащане на извънредния труд
по ал. 5 с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал. 9
на посочената норма било предвидено, че редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време,режимът на дежурство,времето
за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на
министъра на вътрешните работи.
По отношение на иска по чл.178, ал.1, т. 3 ЗМВР твърди,
че за периода от 30.12.2016 г. до 30.12.2019 г. са действали две наредби, имащи
връзка с чл.187, ал.9 ЗМВР. Последната от тях, която е актуална и към момента била
Наредба № 8121з-776/29.07.2016. Текста на чл.3, ал. 3 указвал, че при работа на
смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като
работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Тази Наредба отменяла предходната с № 81231з-592/25.05.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи /в сила от 01.04.2015 г./, като съдържанието й
на нейния чл. 3,ал. 3 било идентично с последвалата я Наредба №
18213-776/29.07.2016 г. Преди процесния период е действала и Наредба № 1821з-
407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Според нейния чл.8, за всеки отработен нощен час или част от
него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплащало
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по- малък от 0,25
лева. Единствено в тази наредба, съобразно нейния чл.31, ал. 2 било изрично
предвидено,че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между часовете 22,00ч. и 06,00 ч. за отчетния период се увеличава
с коефициент от 0,143. Тези две разпоредби следвало да се прилагат
едновременно, т.е. нощните часове се превръщат в дневни чрез умножаване с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд от по 0,25 лева за всеки нощен час или
част от него.
В обобщение ищецът
сочи, че до началото на април 2015 г. имало изрична разпоредба за преобразуването
на нощния труд при изчисляване на работното време, но след въвеждане нова
наредба относно работното време тази методика останала неуредена със специална
норма и следователно трябвало да се прилага общата такава. Съгласно чл. 9, ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. В чл.9, ал.2 от същата Наредба било предвидено, че
при сумирано изчисляване на работното време /каквато била и фактологията в
процесния случай/, нощните часове следвало да се превръщат в дневни чрез
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време,установен за подневното отчитане на работното време за
съответното работно място.
Поради това предвид неизпълнението на тази разпоредба
от страна на работодателят било налице неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения нощен труд с
коефициент 1.143 /8 часа нощен труд х 1.143 = 9.144 часа дневен/ и съответното
му увеличаване с 50% /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/, както и неизпълнение на парично
задължение в размер на законовата лихва върху тази сума от момента на падежа й.
Ищецът изяснява, че основното месечно възнаграждение
на държавните служители в МВР се определяло с Наредба 8121з-919/13.07.2017г. на
министъра на вътрешните работи. Претенцията за главницата формирал като
разликата между часовете положен нощен труд преди и след приравняването му към
дневен с коефициент 1,143 била умножена по часовата ставка за извънреден труд,
формирана при завишаване на нормалната часова ставка с петдесет на сто съгласно
чл. 187, ал. 6 ЗМВР, доколкото счита, че именно такава ставка следвало да бъде
приложена по аналогия към посочените часове. Поради това ищецът сочи, че се
получавали следните суми: за месец май 2018 г. – 56 часа нощен труд при
коефициент 1,143, дължима сума 58,64 лв.; за месец юни 2018 г.-56 часа нощен
труд при коефициент 1,143, дължима сума 58,64 лв.; за месец юли 2018 г.-56 часа
нощен труд при коефициент 1,143, дължима сума 58,64 лв.; за месец август 2018
г.-56 часа нощен труд при коефициент 1,143, дължима сума 58,64 лв.; за месец септември 2018 г.-56 часа нощен труд
при коефициент 1,143, дължима сума 58,64 лв.; за месец октомври 2018 г.-56 часа
нощен труд при коефициент 1,143, дължима сума 58,64 лв.; за месец ноември
2018г.-56 часа нощен труд при коефициент 1,143, дължима сума 58,64 лв.; за
месец декември 2018 г.-56 часа нощен труд при коефициент 1,143, дължима сума
58,64 лв.; за месец януари 2019 г.- 56 часа нощен труд при коефициент 1,143,
дължима сума 64,32 лв.; за месец февруари 2019 г.- 56 часа нощен труд при
коефициент 1,143, дължима сума 64,32 лв.; за
месец март 2019 г.- 56 часа нощен труд при коефициент 1,143, дължима сума 64,32
лв.; за месец април 2019 г.- 56 часа
нощен труд при коефициент 1,143, дължима сума 64,32 лв.; за месец май 2019 г.- 56 часа нощен труд при
коефициент 1,143, дължима сума 64,32 лв.; за
месец юни 2019 г.- 56 часа нощен труд при коефициент 1,143, дължима сума 64,32
лв.; за месец юли 2019 г.- 56 часа нощен
труд при коефициент 1,143, дължима сума 64,32 лв.; за месец август 2019 г.- 56 часа нощен труд при
коефициент 1,143, дължима сума 64,32 лв.; за
месец септември 2019 г.- 56 часа нощен труд при коефициент 1,143, дължима сума
64,32 лв.; за месец октомври 2019 г.- 56
часа нощен труд при коефициент 1,143, дължима сума 64,32 лв.; за месец ноември 2019 г.- 56 часа нощен труд при
коефициент 1,143, дължима сума 64,32 лв.;
Относно иска по чл. 86 ЗЗД сочи, че организацията и
разпределението на работното време, както и неговото отчитане и компенсиране на
работа извън редовното време, за процесния период се уреждат от Наредба 8121 з-
776/29.07.2016 г. Съгласно разпоредбата на „Раздел IV“, чл. 18 ал. 3 от
Наредбата „В случаите, когато служител, работещ на смени, при обичайно
изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно установения брой
часове за отчетен едномесечен период, този труд се компенсира като труд извън
редовното работно време и се отчита с протокол /приложение 1/, без да се издава
заповед по ал. 1, който се изготвя и утвърждава по реда на чл. 23.“. Съгласно
разпоредбата на чл. 24, ал. 2 „Положения труд извън редовното работно време от
държавните служители, работещи на смени, се отчита в часове за месеца, през
който е положен, с протокол /приложение 3/. На основание чл. 31, ал. 1 от
Наредбата „Отработеното време между 22.00 часа до 06.00 часа ...се отчитат с
протокол /приложение 6/„. В изпълнение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредбата - „Възнаграждението за труд извън работното време се включва в
месечното възнаграждение и се изплаща в месеца, следващ месеца в който е
положен трудът, при своевременно предоставянето на протокол във финансова
служба“. В този смисъл, счита че работодателят при коректно изпълнение на
приравняването на отработеното време за периодите от 22.00 часа до 06.00 часа,
е следвало да отчете и заплати отработеното време над редовното, като това е
следвало да се извърши в месеца в който този труд е положен и съответно е
следвало същия да се заплати с дължимото ми възнаграждение за положен труд, през
месеца следващ месеца в който е положен извънредния труд.
В обобщение ищецът изяснява, че за периода от 01.05.2018 г. до 02.01.2020 г. Общото неизплатено възнаграждение било в размер на
1176,64 лв.
По отношение на мораторната лихва сочи, че била в следния
размер: за периода от 01.05.2018 год. до 31.05.2018 год. - мораторна лихва от
01.07.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 08.30 лева, за периода от
01.06.2018 год. до 30.06.2018 год. - мораторна лихва от 01.08.2018 год. до
30.11.2019 год. в размер на 07.79 лева, за периода от 01.07.2018 год. до
31.07.2018 год. - мораторна лихва от 01.09.2018 год. до 30.11.2019 год. в
размер на 07.30 лева, за периода от 01.08.2018 год. до 31.08.2018 год. —
мораторна лихва от 01.10.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 06.79 лева, за
периода от 01.09.2018 год. до 30.01.2018 год. - мораторна лихва от 01.11.2018
год. до 30.11.2019 год. в размер на 06.30 лева, за периода от 01.10.2018 год.
до 31.10.2018 год. - мораторна лихва от 01.12.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер
на 05.79 лева, за периода от 01.11.2018 год. до 30.11.2018 год. - мораторна
лихва от 01.01.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 05.28 лева, за периода
от 01.12.2018 год. до 31.12.2018 год. — мораторна лихва от 01.02.2019 год. до
30.11.2019 год. в размер на 05.23 лева, за периода от 01.01.2019 год. до
31.01.2019 год. - мораторна лихва от 01.03.2019 год. до 30.11.2019 год. в
размер на 04.68 лева, за периода от 01.02.2019 год. до 28.02.2019 год. -
мораторна лихва от 01.04.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 04.14 лева, за
периода от 01.03.2019 год. до 31.03.2019 год. - мораторна лихва от 01.05.2019
год. до 30.11.2019 год. в размер на 03.59 лева, за периода от 01.04.2019 год.
до 30.04.2019 год. - мораторна лихва от 01.06.2019 год. до 30.11.2019 год. в
размер на 03.06 лева, за периода от 01.05.2019 год. до 31.05.2019 год. —
мораторна лихва от 01.07.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 02.51 лева, за
периода от 01.06.2019 год. до 30.06.2019 год. - мораторна лихва от 01.08.2019
год. до 30.11.2019 год. в размер на 01.99 лева.
В обобщение - общата мораторна лихва за неизплатени
възнаграждения за положен извънреден труд за периода от 01.05.2018 г. до
02.01.2020 г. била 72,75 лв. /седемдесет и два лева и седемдесет и пет
стотинки/
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди Областна дирекция на МВР - Стара Загора да
му заплати: сумата от 1176,64 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд за целия процесен период
01.05.2018 г. - 02.01.2020 г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, обезщетение за забава за периода от 01.05.2018 год. до 02.01.2020 год. в размер на 72,75 лв. ведно със законната лихва върху главницата от 1776,64 лв. от датата на предявяване на иска до окончателното
плащане. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът Областна дирекция на МВР, гр. Стара
Загора е подал отговор на исковата молба
като заема позиция за неоснователност на исковете. Признава, че през периода 01.05.2018 г. 02.01.2020 г. ищецът бил държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и през това време полагал труд на
смени по график. При полагането на труда за процесния период по утвърдения за
месеца график служителят изпълнявал служебните си задължения, като действително
в работната му смяна било налице полагане на нощен труд - от 22.00ч до 06.00ч. Излага правни доводи, че в процесния случай приложение
намирали нормите на ЗМВР. Специалните
разпоредби на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове за държавните
служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР изключвали приложението на общите
разпоредби по отношение на посочената категория служители не само относно
работното време, но и цялостната регламентация на техния статут. В конкретния
случай била относима разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, която предвижда редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители да се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи. От министъра на вътрешните работи
била издадена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, която
е приложима за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и по §86 от ПЗР на
ЗИДЗМВР /ДВ бр. 14/2015 год./ Съгласно чл.3, ал.1 от посочената наредба за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес,
работното време се организирало в 8-, 12- или 24-часови смени, в която хипотеза
попада и организацията на работното време на ищеца. В ал.3 на същия текст била
предвидена възможността държавните служители в МВР да полагат на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00ч, като работните часове не следвало да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Чрез специалния закон се въвеждала
различна правна уредба спрямо общите разпоредби на КТ - чл. 140, ал.1 -
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа. Посоченият текст на чл.9, ал.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, а също и в цялост
същата наредба, както и нормите на КТ не били приложими по отношение на
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Липсвала непълнота на нормативната уредба по смисъла
на чл.46, ал.2 от ЗНА в конкретния случай. Напротив, изрично била уредена
продължителността на нощния труд при работа на смени за държавните служители по
ЗМВР, налице била и изрична разпоредба по отношение на полагащо се допълнително
възнаграждение за положен труд през нощта, не била налице разпоредба, даваща възможност за
преизчисление на положеният нощен труд в дневен. Прилагането на разпоредби,
които се отнасят до подобни случаи, според ЗНА, било допустимо само ако това
отговаря на целта на непълния акт. При положение, че ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. регулирали изцяло работното време на
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, то липсата на подобна
разпоредба на описаната в НСОРЗ, не означавала непълнота, а неприложимост.
Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се
прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ била
регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд.
Нормалната продължителност на работното време през деня било до 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/, а на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица - до 7 часа /чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ/. Съгласно специалния закон - ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/. Съгласно ал. 3 на
същата разпоредба при работа на смени било възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00ч и 6,00ч, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Според ответника ЗМВР правел ясно
разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд било регламентирано в чл. 179, ал. 1 ЗМВР. В ал. 2 на същия член било посочено, че размерът на допълнителните
възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните
работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд бил
определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Според ответника, за да има извънреден труд и
за да е налице право на държавния служител на заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд, е необходимо служителят да е полагал
дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Ищецът сочел в молбата си, че претендира възнаграждение за положен
нощен труд, а размерът на последното се определял със Заповед №
81213-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121 з-1429/23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи и бил в размер на 0,25 лв. на час или за част от него положен
труд между 22,00 и 6,00ч Положеният от ищеца през процесния период нощен труд
бил правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение било
правилно определено и заплатено.
По отношение на претенцията за лихви сочи, че тъй като
по настоящото дело се твърди положен и незаплатен от страна на работодателя
извънреден труд, то същия не би могъл да се генерира месечно. Отчитането на
труда за служителите, работещи на смени било на тримесечен период, като
съгласно чл.21, ал.2 от Наредба№8121з -776/29.07.2016 г. работното време на
държавните служители, работещи на смени, се изчислява и отчита в часове,
сумирано за тримесечен период, а съгласно чл. 23, ал.1 за отработеното време от
държавните служители, работещи на смени, за отчетния период се изготвял
протокол. Изложеното водело до извода, че полагане на извънреден труд от страна
на ищеца би могло да се установи едва в края на тримесечният период при
положение, че служителят е надвишил тримесечната норма /установената нормална
продължителност на работното време за тримесечния период/. В подкрепа на
посоченото били и разпоредбите на чл. 14, ал. 3 и чл. 18, ал. 3 от цитираната
наредба. Съобразно разпоредбата на чл. 33, ал.1, то заплащането на твърденият
положен извънреден труд, следствие от преобразуването на нощен труд в дневен с
коефициент 1,143, следвало да се осъществи в месеца следващ отчетния период.
Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.
Старозагорски
районен съд, като съобрази правните доводи на страните, събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, както и съдебната практика на Старозагорски окръжен съд по същите случаи на
други служители на МВР обективирана в решение № 123/26.04.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. №
3018/2020 г. решение №
260014/10.05.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 1436/2020 г.,
решение № 260015/26.04.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. №
1438/2020 г., решение № 260016/26.04.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д.
№ 1413/2020 г., решение № 135/10.05.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.гр.д. № 3016/2020 г., решение № 136/10.05.2022 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.гр.д. № 3071/2020 г., решение № 260017/11.05.2022 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.гр.д. № 1301/2020 г., решение № 260018/11.05.2022 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 1407/2020 г., решение № 141/11.05.2022
г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 3073/2020 г., решение №
140/11.05.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 3054/2020 г.,
решение № 139/11.05.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 3017/2020
г., решение № 260019/19.05.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. №
1412/2020 г., решение № 156/19.05.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д.
№ 3072/2020 г., решение № 155/19.05.2022 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.гр.д. № 3024/2020 г., решение № 157/19.05.2022 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.гр.д. № 3110/2020 г., с които същите искове на други служители на МВР
са били отхвърлени намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото на онование чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е било обявено за безспроно между
страните, че през периода месец май 2018 г. – месец януари 2020 г. Между
страните е съществувало служебно правоотношение - ищецът е бил държавен служител на длъжност „Старши полицай ОРР“ по чл. 142, ал.1, т. 1 ЗМВР /така и
удостоверение, л. 57 от делото/ и е полагал труд на 12-часови смени по график,
изпълнявайки служебните си задължения както от 08.00ч до 20.00ч, така и от
20.00ч до 08.00ч, като в работната му смяна било налице полагане на нощен труд
- от 22.00ч до 06.00ч при сумирано изчисляване на работното време. Нощен труд е бил заплатен на ищеца, но не е бил
приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1.143 и респ. не му било
заплатено възнаграждение за получения при преизчисляването извънреден труд.
Със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на
вътрешните работи и Заповед №8121з-1429/23.11.2017г. /л. 53 от делото/ на
основание чл. 179 ал. 2 вр. ал. 1 ЗМВР, е определено за всеки отработен нощен
час или част от него между 22,00ч и 06,00ч на държавните служители да се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
По делото са представени 21 бр. платежни бележки за
периода месец май 2018 г. до месец януари 2020 г. за изплатени на ищеца възнаграждения,
вкл. и за нощен труд /л. 25-45 от делото/ и справка за въведени болнични
листове /л. 56 от делото/.
От заключението на назначената съдебно-икономическа
експертиза, което не е оспорено от страните се установява, че положеният от
ищеца нощен труд по график от 22,00ч до 06,00ч за периода месец май 2018 г. до месец януари 2020 г. като часове е
начислен във фишовете за работна заплата. Вещото лице сочи, че нощният труд не
е бил преизчисляван с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен; за периода
месец май 2018 г. до месец януари 2020 г. след
преизчисление на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 се получавало
дължимото възнаграждение за положен извънреден труд в брутен размер на 976,78
лв. или на нетен размер 879,10 лв., след приспадане на дължимите удръжки. Вещото лице дава заключение също, че
положения и отчетен нощен труд, без преобразуване в извънреден труд, е начислен
във фишовете за работна заплата на ищеца и изплатен с изплащането на работните
заплати. Мораторната лихва била в размер на 50,53 лв.
Спорът е съсредоточен относно обстоятелството дали
положеният от ищеца нощен труд подлежи на преобразуване в дневен, респ. дали
така получената разлика подлежи на заплащане като извънреден труд, т.е. спорът
между страните е правен и се състои в това дали намира приложение на правилото
на чл. 9 ал. 2 от Наредбата на структурата и организацията на работната заплата
/НСОРС/, съгласно което при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, по отношение
служебното правоотношение на ищеца.
Съдът намира, че в настоящия случай посоченото по-горе
правило не намира приложение. Положените от ищеца часове нощен труд не следва
да се превръщат в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, при условие че приложимата през процесния
период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, която не предвижда такъв ред за преизчисляване на
часовете нощен труд. Въпросът за отчитането на нощния труд на държавните
служители по ЗМВР е преуреден, като е изоставено разрешението, възприето в
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. /отм./ броят на часовете нощен труд да се
умножава по коефициент. Не е налице празнота в правото, която да се нуждае от
преодоляване и попълване чрез прилагане на чл. 9, ал. 2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата и в частност предвиденото в чл. 9 от нея правило
касае уредбата на трудови правоотношения по КТ, но не и служебни правоотношения
по ЗМВР, който се явява специален закон съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР и
дерогира приложението на общата норма.
Неоснователнен е доводът, че в чл.187, ал.1 ЗМВР,
използвайки израза „дневно“, законодателят е посочил нормалната продължителност
на работния ден през деня и че липсва изрична разпоредба, от която да се прави
извод каква е нормалната продължителност на полагания труд през нощта. Вярно е,
че в чл.187, ал.1 ЗМВР е посочено, че нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. Но в случая не става въпрос за времето от изгрев до
залез, а за преносното значение на думата, което е в смисъл на денонощие. Това
е така, защото продължителността на работното време се установява за определен
календарен период и се измерва с физическата единица за време – час /за ден, за
седмица и т.н./. В зависимост от календарния период, за който се определя,
мярката на труда, изразена чрез работното време, може да бъде работен ден,
работна седмица или сумирано изчисляване на работното време. Работният ден е
продължителността на работното време в рамките на едно денонощие. Работната
седмица е продължителността на работното време в рамките на една календарна
седмица. И при сумираното изчисляване на работното време законът установява
максимална седмична и ежедневна продължителност на работното време, като
особеността е свързана с изчисляването му в рамките на периода, за който е
установено. Работата на смени, каквато е била работата на въззивника, се
извършва в тази част от денонощието, в която работникът или служителят е длъжен
да изпълнява трудовите си задължения според организацията на работния процес, а
работното време се изчислява сумирано. В
ал.3 на посочения по-горе текст е посочено, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00ч, като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, т.е. урежда
изключението, касаещо работата на смени, която продължава повече от 8 часа
дневно. Разпоредбата е напълно ясна и не се нуждае от тълкуване. Законодателят
изрично е уредил възможността при работа на смени да се полага труд и през
нощта, който, в зависимост от началния час на смяната може да бъде с
продължителност от 1, но не повече от 8 часа за всеки 24-часов период. При
изрично законодателно уреждане на продължителността на нощния труд при работата
на смени няма как да се приеме, че липсва уредба, поради което следва да се
приложи по аналогия КТ.
Неоснователно, позовавайки се на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, ищецът
претендира, че ползвайки се със специалната закрила по КТ по силата на тази
разпоредба, следва да получава възнаграждение за положения нощен труд при
условията на КТ, в т.ч. и приравняването му на дневен. Специалната закрила по
КТ е изрично предвидена в нормите на чл.140, чл.140а и чл.141, ал.2, но ал. 1
на чл.140 КТ е неприложима. Съгласно този текст нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Разликата
между нормалната продължителност на работното време, което е 8 часа, и
установената максимална продължителност на работното време през нощта, налага
преизчисляването му, начинът на което е предвиден в чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Тази разпоредба обаче е
неотносима към предвидената в КТ специална закрила, с която се ползват
работниците и служителите, полагащи нощен труд, защото касае начина на
изчисляването му. За служителите в МВР е установена друга максимална
продължителност на нощния труд. ЗМВР е специален по отношение на КТ, а и на
ЗДСл, поради което разпоредбите им дерогират приложението на общата норма,
независимо, че тя е установена в нормативен акт от по-горен ранг. След като
спецификата на изпълняваните от служителите на МВР служебни задължения по
охрана на обществения ред, пожарна безопасност и пр., които изискват
непрекъсваемост на процеса, налага ограничаване на предвидената в КТ специална
закрила, не може да се търси равнопоставеност с другите работници и служители,
които работят по трудово правоотношение, нито пък става дума за поставянето им
в по-неблагоприятно положение.
Неотносимо
е позоваването на въззивника на чл.178, ал.1 ЗМВР относно различните видове
допълнителни възнаграждения, които се изплащат на служителите на МВР. По делото
е безспорно, че ищецът е получил допълнително възнаграждение за положения от
него нощен труд.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на тази законова
делегация е приета Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., приложима за процесния
период. В тази наредба не е предвидено правило, съобразно което отработените
часове нощен труд да се превръщат в дневни при сумарното изчисляване на
работното време. Вярно е принципното положение, установено в нормата на чл. 46,
ал. 2 ЗНА, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи
се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря
на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат
съобразно основните начала на правото на Република България. Но в случая
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не може да намери
субсидиарно приложение, тъй като няма празнина в правото, доколкото
правоотношенията, свързани с редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители, работещи в МВР, са
уредени с посочената по-горе наредба на министъра на вътрешните работи. Вярно
е, че в тази наредба не е предвидено преизчисляване на нощния труд, но това
очевидно не поради пропуск, защото действалата преди това Наредба № 8121з-407
от 11.08.2014 г, сега отменена, е допускала това, а поради различен начин на
уреждане на тези отношения. Празнина в законодателството има, когато липсва
изрична норма, която да урежда съдържанието на възникналите граждански
правоотношения. В случая е ясно, че съдържанието на правоотношението досежно
полагания от служителите на МВР нощен труд е напълно правно уредено – арг. и от
чл.26, ал.1, поради което няма празнина, която да налага бъде преодолявана,
прилагайки по аналогия КТ или ЗДСл. Освен това по делото няма данни размерите
на допълнителните възнаграждения на служителите в МВР да са по-ниски от
определените в трудовото законодателство. Преизчисляването за приравняване на
нощния труд в дневен, не значи по-високо предвидено възнаграждение за нощния
труд. Неоснователно ищецът, позовавайки се на т.23 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, счита, че с Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г, е поставен в
неравностойно положение спрямо другите държавни служители и работници и
служители, работещи по трудово правоотношение, ако не се приложи общия закон.
Посоченото тълкувателно решение касае освобождаването на държавните служители в
МВР от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното
служебно правоотношение, доколкото в специалния закон, действал към онзи
момент, е липсвала изрична разпоредба в този смисъл, поради което, въпреки, че
съдебните спорове са били свързани с права във връзка с полагания от тях труд,
законодателят не ги е освободил изрично от задължението да заплащат държавна
такса, с което ги поставя в неравностойно положение с другите работници и
служители, в т.ч. и със служителите, работещи в МВР по трудови договори.
Следва да се посочи, че в случая се касае за
законодателна уредба на видове полагане работна сила, всяка с особени
специфики. Тези специфики извеждат
същността на различните категории работна сила, въвеждат разлики между тях в
съответствие с целите за които са уредени от законите на Република България. Именно
различията в статута на съответните категории престация на работна сила, осигуряват
и изпълнението на различните цели изведени от закона. Целите на особената
държавна дейност, за която работят съответните лица, определя функцията и
естеството на престираната работна сила, които се обезпечават посредством
особен и различен статут на съответните служители. Подходът на законодателя е
да извежда особени уредби за определени сфери на дейност на държавата и за
работещите в тях,които се различават помежду си от една страна,а от друга-са
съвсем различни от тези по трудово правоотношение. Обект на такова специфично
уреждане е налице при служителите в сферата на отбраната, на магистратите по
ЗСВ, по ЗМВР и т.н. Статутът на държавните служители по ЗМВР също е специфично
уреден. Чл.142 ал. 1 ЗМВР извежда три категории работещи-по трудово
правоотношение-т.3, служебно правоотношение по общия закон за държавната
служба-т.2 и особените държавни служители по т.1, чийто статут е уреден само
със ЗМВР. Тези три категории лица неслучайно са обект на диференциране от самия
закон, тъйкато изпълняват различни функции, които не могат да се смесват. Ищецът
по делото се вмества в престирането на
труд в режима на т.3 от текста. Очевидно е, че държавните служители имат
уредени законово привилегии в сравнение с тези по трудово правоотношение-напр.
цялостното осигуряване е за сметка на бюджета, по-дълги отпуски, минимален праг
на възнаграждение, по - високи размери на обезщетения при прекратяване на
правоотношението, но имат и ограничения-напр. не могат да работят по друго
правоотношение и т.н., които предимства и ограничения са корелативни на
особените функции, които те изпълняват за осъществяване на определени държавни
дейности, които изключват приложение на трудовото законодателство. Ето защо не
може да се извлече и дискриминация между трудовите правоотношения и различните
видове служебни правоотношения, в частност и при определяне на възнаграждения, вкл.
и това за нощен труд. Всъщност тук е налице изпълнение на законовия
диференциран подход към тези различни видове престации на работна сила. Ако се
възприеме теза за дискриминация, служителите по трудово правотношение
най-вероятно са крайно дискриминирани поради липсващото държавно поемане на
осигуровките им, поради по-малкия размер на отпуск, липсата на долен праг на
възнаграждение, получаване на по-високи обезщетения и т.н. Следва да се изхожда
от целта на законовата уредба при тези статути-по служебно правоотношение може
да се работи само за държавата в строго определени сфери, докато по трудово правоотношение
може и за държавата, за общините, за търговец и т.н. Поради това са налице и
спецификите в статута за всички тези отделни сфери на полагане на труд, което
изключва някаква конкуренция между тях или механично прехвърляне на права без
законова основа. Виждането за наличие на празнота в уредбата или на дискриминация противоречи
на закона. Прилагането им би предизвикало заобикалянето на самия закон, тъй като
би довело до обезмисляне на така изведените строго различни форми на престиране
на работна сила и до недопустимо от закона размиване между тях, което би
осуетило и изпълнението на особените цели на държавата за които същите са
създадени. Поради това не е налице празнина или дискриминация при определяне на
възнаграждението за нощен труд. Ето защо не са относими доводите на ищеца
относно приложението на трудовото законодателство в това за държавните
служители по чл.142 ал.1, т.3 ЗМВР, наличието на празнини в уредбата, така и на
дискриминация. В случая именно заповедта на Министъра на вътрешните работи е
единствения законов механизъм за определяне допълнителното възнаграждение за
положен нощен труд. Със същия резултат законът би могъл и да не предвиди
възнаграждение за нощния труд въобще, като част от особения статут на лицата по
чл.142 ал.1, т.3 ЗМВР. Тези изводи се потвърждават и от постановеното решение
на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване,
отправено от Луковитски районен съд, във връзка с което настоящото производство
беше спряно. В решението си СЕС приема, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива
2003/88 ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работници в
публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня,
а в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата
на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд.
Отговорът на този въпрос не променя становището на настоящия състав, изразено
по-горе. Изложеното относно различния статут на служителите по ЗМВР, вкл. и
този на ищеца, е в пряка корелация с постановеното решение на СЕС. Различното
нормативно уреждане на положението им, посочено по-горе, съставлява именно
посочените от СЕС други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, по-високо заплащане, по-високи обезщетения, пенсионно и
здравно осигуряване за сметка на бюджета или сходни придобивки, които позволяват
да се компенсира особената тежест на нощния труд. В съгласие с постановетото
в решението на СЕС е, че разликите между нормативното третиране на трудовите
правоотношение и тези по ЗМВР се основават на обективен и разумен критерий,
свързани с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна
на тази цел.
Нещо повече. Чл.8 и чл.12 от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на
организацията на работното време също не налага да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда пред деня – Р от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 на СЕС.
В тази връзка следва да се посочи, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните
права на ЕС допускат определената в законодателството на държавата членка
нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния
сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна с тази цел – така в решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 на СЕС. В случая е
налице именно такава допустима от закона цел, свързана с разликата в
третирането, и тя изхожда от спецификата на дейността на органите на МВР,
насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на
престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и
пожарна безопасност и защита на населението – чл. 2 ЗМВР, както конкретно от
спецификата на някои от основните дейности, извършвани в МВР -
оперативно-издирвателна; охранителна; разследване на престъпления и осигуряване
на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации.
Именно затова няма как да не се приеме, че различното третиране е основано на
обективен и разумен критерий, т.е. напълно съразмерен, съответстващ на
обществено значимата цел, към която е насочена дейността на органите на МВР.
Без значение е, че Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г. е отменена с решение на 5-членен състав на ВАС. Това не ползва ищеца, респ.
не носи за него последици, които той счита за благоприятни. Безспорно е
положението в правната теория и практика, че при уреждане на гражданскоправните
отношения и в частност трудовоправните е приложим този закон, който е в сила в
момента на възникването на юридическия факт, породил правоотношението.
Съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов
нормативен акт, няма обратно действие по силата на чл. 195, ал. 1 АПК. До
отмяната му актът поражда правни последици и съществуването на тези правни
последици не се засягат от отмяната на нормативния акт – ТР № 2/2016 г. на ВАС.
Този принцип въплъщава правната сигурност и предвидимост в правото, което е
особено важно при регулирането на правоотношенията, породени при полагането на
труд.
Изцяло в смисъла на настоящия съдебен акт е както
практиката на Старозагорски окръжен съд
от 2020 г. обективирана в
решение
№ 165/03.07.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 1299/2020 г., решение
№ 158/01.07.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 1180/2020 г., решение
№ 157/30.06.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 1217/2020 г.,
решение № 136/10.06.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 1144/2020
г., решение № 148/19.06.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. №
1182/2020 г., така и
актуалната практика от м. април и м. май
2022 г. обективирана в решение №
123/26.04.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 3018/2020 г.
решение № 260014/10.05.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. №
1436/2020 г., решение № 260015/26.04.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.гр.д. № 1438/2020 г., решение № 260016/26.04.2022 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.гр.д. № 1413/2020 г., решение № 135/10.05.2022 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.гр.д. № 3016/2020 г., решение № 136/10.05.2022 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 3071/2020 г., решение №
260017/11.05.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 1301/2020 г.,
решение № 260018/11.05.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. №
1407/2020 г., решение № 141/11.05.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.гр.д. № 3073/2020 г., решение № 140/11.05.2022 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.гр.д. № 3054/2020 г., решение № 139/11.05.2022 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.гр.д. № 3017/2020 г., решение № 260019/19.05.2022 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 1412/2020 г., решение № 156/19.05.2022
г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 3072/2020 г., решение №
155/19.05.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 3024/2020 г.,
решение № 157/19.05.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 3110/2020
г.,
По изложените
съображения съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.178, ал.1, т. 3 ЗМВР и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК следва да бъде
осъден ищецът да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв.
Така мотивиран и на
основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл.178, ал.1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявен от Т.Ж.Й. и адрес: ***, против Областна дирекция на МВР, гр. Стара Загора, ул. “Граф Н. Игнатиев“ № 16, за заплащане на сумата в общ размер на
1176,64 лв. представляваща
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.05.2018 г. – 02.01.2020 г., формиран
след преизчисляването на положения нощен труд с коефициент 1.143 и съответното
му увеличаване е 50% както следва: месец май 2018 г. – 58,64 лв.; за месец юни 2018 г. - 58,64 лв.; за месец юли 2018 г.- 58,64 лв.; за месец
август 2018 г.- 58,64 лв.; за месец
септември 2018 г.- 58,64 лв.; за месец октомври 2018 г.- 58,64 лв.; за месец
ноември 2018г.- 58,64 лв.; за месец декември 2018 г. - 58,64 лв.; за месец януари 2019 г.- 64,32 лв.; за
месец февруари 2019 г. - 64,32 лв.; за
месец март 2019 г. - 64,32 лв.; за
месец април 2019 г.- 64,32 лв.; за месец май 2019 г.- 64,32 лв.; за месец юни
2019 г.- 64,32 лв.; за месец юли 2019 г.- 64,32 лв.; за месец август 2019 г.- 64,32 лв.; за месец септември 2019 г.- 64,32
лв.; за месец октомври 2019 г.- 64,32 лв.; за месец ноември 2019 г. - 64,32 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявен от
Т.Ж.Й. и адрес: ***, против Областна дирекция на МВР, гр. Стара Загора, ул.
“Граф Н. Игнатиев“ № 16, за заплащане на сумата в общ размер на 72,75 лв. представляваща мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за
положен извънреден труд за периода от 01.05.2018
г. до 02.01.2020 г. както следва: за
периода от 01.05.2018 год. до 31.05.2018 год. - мораторна лихва от 01.07.2018
год. до 30.11.2019 год. в размер на 08.30 лева, за периода от 01.06.2018 год.
до 30.06.2018 год. - мораторна лихва от 01.08.2018 год. до 30.11.2019 год. в
размер на 07.79 лева, за периода от 01.07.2018 год. до 31.07.2018 год. - мораторна
лихва от 01.09.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 07.30 лева, за периода
от 01.08.2018 год. до 31.08.2018 год. — мораторна лихва от 01.10.2018 год. до
30.11.2019 год. в размер на 06.79 лева, за периода от 01.09.2018 год. до
30.01.2018 год. - мораторна лихва от 01.11.2018 год. до 30.11.2019 год. в
размер на 06.30 лева, за периода от 01.10.2018 год. до 31.10.2018 год. -
мораторна лихва от 01.12.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 05.79 лева,
за периода от 01.11.2018 год. до 30.11.2018 год. - мораторна лихва от
01.01.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 05.28 лева, за периода от
01.12.2018 год. до 31.12.2018 год. — мораторна лихва от 01.02.2019 год. до
30.11.2019 год. в размер на 05.23 лева, за периода от 01.01.2019 год. до
31.01.2019 год. - мораторна лихва от 01.03.2019 год. до 30.11.2019 год. в
размер на 04.68 лева, за периода от 01.02.2019 год. до 28.02.2019 год. -
мораторна лихва от 01.04.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 04.14 лева,
за периода от 01.03.2019 год. до 31.03.2019 год. - мораторна лихва от
01.05.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 03.59 лева, за периода от
01.04.2019 год. до 30.04.2019 год. - мораторна лихва от 01.06.2019 год. до
30.11.2019 год. в размер на 03.06 лева, за периода от 01.05.2019 год. до
31.05.2019 год. — мораторна лихва от 01.07.2019 год. до 30.11.2019 год. в
размер на 02.51 лева, за периода от 01.06.2019 год. до 30.06.2019 год. -
мораторна лихва от 01.08.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 01.99 лева
като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК Т.Ж.Й. и адрес: *** да заплати на Областна дирекция на МВР, гр. Стара Загора, ул.“Граф Н. Игнатиев“ № 16, сумата 100 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: