РЕШЕНИЕ № 186

 

гр. Бургас, 15.01.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 3800/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище гр. В*, с която претендира приемане за установено, че ответникът И.П.И.,***, му дължи следните суми: 1070,83 лева – главница за доставени електрическа енергия и мрежови услуги за кл. № ****, за периода 22.10.2018-22.01.2019 год., в обект на потребление в гр. ***** – аб. №№ **, ***, *** и ***, съгл. фактури, издадени през периода 10.12.2018-25.01.2019 год., и 11,32 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 19.12.2018-06.03.2019 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 07.03.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № ***/**.2019 год. по ч. гр. д. № ****/2019 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Акцесорните искове са уточнени с писмена молба от 26.06.2019 год.

Правните основания на предявените обективно съединени положителни установителни искове са чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.

Ответникът И.И. оспорва исковете; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

С писмена молба от 25.09.2019 год. ищецът е поискал привличането на Е.О.И. като трето лице помагач, като е предявил обратни искове срещу нея – за осъждането й да заплати на ищеца главницата и обезщетението за забава, които са предмет на исковете по чл. 422, ГПК, както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1070,83 лева, начиная от предявяване на обратния иск – 25.09.2019 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски. Молбите на ищеца са уважени с определение на БсРС от 26.09.2019 год.

Акцесорният иск е уточнен с писмена молба от 04.10.2019 год.

Ответникът Е.И. не изразява становище по делото; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Ищецът твърди, че ответникът И.И. е легитимиран като негов клиент, в качеството на краен снабдител с електрическа енергия по см. на чл. 98а, ЗЕ, съгласно общи условия, одобрени с решение от 07.11.2007 год. на ДКЕВР. Според ищеца, доставката на електроенергия е извършвана за обект на ответника в гр. *********, за който са открити абонатни номера ***, ***, *** и ***. Ищецът сочи, че за консумираната през периода 22.10.2018-22.01.2019 год. електрическа енергия и мрежови услуги е издал процесните 5 фактури, на обща стойност 1070,83 лева. За заплащане на посочената главница, ведно с обезщетение за забава е била издадена Заповед за изпълнение № ****/****.2019 год. по ч. гр. д. № *****/2019 год. на БсРС, срещу която е постъпило възражение от длъжника.

Ответникът И. оспорва исковете с твърдение, че не е собственик на процесния имот, тъй като се е разпоредил с правото си по силата на договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № ****/***.2018 год., н. д. № ***/2018 год. на нотариус рег. № ***. Купувач на имота е Е.И. – трето лице помагач и ответник по обратните искове в настоящия съдебен процес.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения срещу ответника И.И. главен положителен установителен иск за неоснователен. В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване легитимацията си на кредитор на длъжника, за доставени електрическа енергия и мрежови услуги през процесния период – чл. 154, ал. 1, ГПК, за която доставка са съставени процесните фактури. Според съда, в настоящия казус такова доказване не е проведено. Действащите към момента на издаване на фактурите общи условия на електроснабдителното дружество-ищец са били надлежно одобрени от КЕВР с решение от 07.11.2007 год., те са публикувани в национален ежедневник и са влезли в сила за потребителите на електроенергия. Според чл. 4, ал. 1 от общите условия, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, което е собственик или ползвател на имот, присъединен към електрическата мрежа на ищеца. Видно от съдържанието на представения по делото нотариален акт, на 10.08.2018 год. ответникът И. се е разпоредил с правото си на собственост върху електроснабдения имот на адрес гр. ******, където са престирани услугите на ищеца. От посочената дата е отпаднала материално-правната легитимация на ответника И.И. като потребител на доставената от ищеца електрическа енергия за посочения недвижим имот, поради което не е налице основание за ангажиране отговорността му за заплащане стойността на доставената енергия и на мрежовите услуги.

Предвид изложеното, съдът счита, че ищецът не е доказал качеството си на кредитор на ответника И.И., поради което предявените главен иск, както и обусловените акцесорни претенции следва да бъдат отхвърлени.

Неоснователността на исковете против посочения ответник налага уважаване молбата на същата страна да присъждане на направените по делото разноски – 400 лева за адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 3, ГПК). Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5, ГПК е неоснователно, тъй като сумата не е прекомерна съобразно броя на исковете и действителната фактическа и правна сложност на делото.

 

Отхвърлянето на установителните искове срещу ответника И. представлява сбъдване на условието, под което са предявени обратните осъдителни искове срещу ответника Е.И., т. е. съдът дължи разглеждането им по същество, като ги намира за основателни. Представеният нотариален акт, описан по-горе в решението, легитимира ответника И. като собственик на имота, присъединен към електроразпределителната мрежа, в който е осигурено снабдяването с електрическа енергия от ищеца – чл. 1, ал. 3 от общите му условия. Видно от представените 4 писмени заявления, подадени от Е.И., ответникът е заявил желанието си за ползване на предлаганите от ищеца услуги в придобития имот. Делото не съдържа данни за неправилно отчитане на консумацията по 4-те абонатни номера; няма наведени от ответника възражения срещу размера на сумите, съгласно съставените от ищеца фактури, вкл. и оспорване редовното водене на счетоводството му – чл. 182, ГПК.

Делото не съдържа данни за извършено от ответника частично или пълно плащане на главниците, поради което искът за сборната сума от 1070,83 лева следва да бъде уважен, ведно с присъждане на обезщетение за забава по чл. 86, ЗЗД, начиная от подаване на обратната искова молба – 25.09.2019 год., до окончателното изплащане.

Съдът намира за основателен и акцесорния иск по чл. 84, ал. 1, ЗЗД. Съгласно чл. 26, ал. 4 и 6 от общите условия на ищеца, срокът за плащане следва да се отрази в издаваните фактури, а потребителят е обвързан от него, независимо дали е получил фактурата. Както бе посочено в предходния абзац на настоящото решение, липсват данни за извършено от ответника плащане по някоя от процесните 5 фактури, поради което тази страна дължи обезщетение за забавата си. Размера на акцесорното вземане съдът изчислява служебно, в изпълнение задължението си по чл. 162, ГПК, и констатира, че сумата възлиза на 11,32 лева, т. е. искът е основателен.

Уважаването на осъдителните искове срещу ответника Е.И. налага в полза на ищеца да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер от 150 лева – юрисконсултско възнаграждение (чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 1, ГПК).

Съдът констатира, че поради пропуск не е събрал държавна такса върху обратните искове, но, с оглед уважаването им, тази такса следва да бъде възложена върху ответника Е.И..

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. *********, за приемане за установено, че ответникът И.П.И., ЕГН **********, с адрес ***, му дължи следните суми: 1070,83 лева – главница за доставени електрическа енергия и мрежови услуги за кл. № *****, за периода 22.10.2018-22.01.2019 год., в обект на потребление в гр. *********– аб. №№ ***, ****, *** и ***, съгл. фактури, издадени през периода 10.12.2018-25.01.2019 год., и 11,32 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 19.12.2018-06.03.2019 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 07.03.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № ***/****.2019 год. по ч. гр. д. № ****/2019 год. на БсРС.

 

Настоящото решение, в частта му против ответника И.П.И., е постановено при участие на Е.О.И., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството й на трето лице помагач на страната на ищеца.

 

ОСЪЖДА Е.О.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. *******, следните суми: 1070,83 лева – главница за доставени електрическа енергия и мрежови услуги за кл. № ****, за периода 22.10.2018-22.01.2019 год., в обект на потребление в гр. *******, с аб. №№ ***, ****, *** и ****, съгл. фактури, издадени през периода 10.12.2018-25.01.2019 год., и 11,32 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 19.12.2018-06.03.2019 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1070,83 лева, начиная от 25.09.2019 год. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. *****, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на И.П.И., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 400 лева.

 

ОСЪЖДА Е.О.И., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *******, деловодни разноски в размер от 150 лева.

 

ОСЪЖДА Е.О.И., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 71, ал. 1, ГПК, да заплати на БсРС държавна такса в размер от 100 лева, дължима върху уважените обратни искове.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от получаване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала: М Е