Р Е Ш Е Н
И Е
№………..
гр. В, 09.04.2015 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТИРИДЕСЕТИ състав в
публично заседание на девети март две хиляди и петнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА Н.
при секретаря В.Т. като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№9799 по описа за 2014 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „К.Г.” ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от срещу „**” АД, ЕИК със седалище и адрес на управление ***, с правно осн. чл.55, ал.1
предл. първо от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 1605.09 лв., за която е
издадена фактура № **********/19.08.2009 г., досежно осъществена
корекция на потребена ел. енергия за периода от 01.12.2008 до
29.05.2009 г. в обект на потребление с адрес: гр. В, ул. „П“, бл. В. И.
К. с клиентски № ** и абонатен № **, с абонат В. И. К..
В исковата молба се подържат
твърдения, че В. И. К. е потребител
на доставената от ответника в обекта на потребление на електрическа енергия.
Исковата сума е начислена с горепосочената фактура като стойност на корекция на
сметка. Сумата е заплатена от потребителя по сметка на ответника с единствения
мотив да не бъде преустановено електрозахранването в обекта му. Плащането е
извършено при първоначална липса на основание, поради обстоятелството, че е
начислена неправомерно за електроенергия, която не е потребил. В рамките на
корекционния период потребителят е плащал всички начислени му периодични
месечни сметки в срок. В тази връзка оспорва верността на констатираното от
ответника нарушение в точността на измервателния уред, като твърди, че
потребителят на ел. енергия не е разполагал с техническа възможност да
манипулира същия. Извършената корекция е неправомерна, а съставеният протокол
от контролната проверка му е непротивопоставим; оспорва начина и методиката, по
които е извършена корекцията; факта на реално доставяне на количеството ел.
енергия, предмет на корекцията, отчитането на това количество от електромера. С
договор за цесия от 28.04.2014г.,
титулярът по партида на потребление на ел. енергия е прехвърлил в полза на
дружеството ищец вземането за недължимо платеното към ответника в размер на
исковата сума. За цесията длъжникът е уведомен от стария кредитор с писмо,
получено на 21.07.2014 г. Твърди, че
ответникът дължи връщане на получената при липса на основание сума, поради
което моли за постановяване на уважително решение по предявения иск.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда и в срока по чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорва изцяло предявения срещу него осъдителен иск. Оспорва
активната материалноправна легитимация на ищеца, въз основа на твърдения, че
същият не се легитимира като носител на вземането за исковата сума, доколкото договорът
за цесия от 28.04.2014г. е нищожен
поради липса на предмет, тъй като прехвърленото вземане не е съществувало в
патримониума на цедента нито към датата на сключване на цесионния договор, нито
преди това, поради което договорът за прехвърляне на вземане не е произвел
правен ефект. Евентуално навежда доводи за недействителност на договора за
цесия като сключен от представител на цедента без представителна власт. Оспорва
и валидността на уведомяването за цесията, доколкото уведомлението е изпратено
чрез пълномощник, неразполагащ с представителна власт. Оспорва на следващо
място елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване с
твърдения, че исковата сума е дължимо платена от потребителя на основание
валидно обвързващо го договорно правоотношение за продажба на ел. енергия при
ОУ. Излага се, че на 29.09.2009 г.
служители на „Енерго-Про Мрежи” АД извършили техническа проверка на СТИ,
обслужващо обекта на потребление, резултатите от която са обективирани в
съставен констативен протокол. Констатирано е неправомерно прикачване към ел.
мрежа, при което независимо от преустановеното към момента на проверката ел.
захранване поради неплащане на сметки, същият е могъл да ползва ел. енергия без
да заплаща цената й на доставчика. Следователно е извършена нерегламентирана
намеса в схемата СТИ, в нарушение на
задължението за въздържане от подобни въздействия по чл. 6 от ОУ. На тази база
е изготвена справка за корекция, при спазване разпоредбите на чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУДППЕ. В рамките на
исковия период от време, доставчикът е бил изправен по отношение на
задължението си да доставя необходимото количество електрическа енергия в
обекта на потребление. На основание констатации за неправомерно въздействие
върху схемата на СТИ и определено по обем чрез изчислителна методология, е
извършена корекция на количеството доставена и потребена електроенергия на
абоната и на основание чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ е извършена корекция на сметки на
лицето. Моли поради изложените съображения за постановяване на решение по спора,
с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните
чрез процесуални представители поддържат изразените позиции по спора.
Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен договор за прехвърляне на вземания,
сключен на 28.04.2014 г. между **, ЕГН *********, действащ чрез пълномощника
адв. **, ЕГН ********** и „К.Г.” ЕООД, ЕИК , съгласно който цедентът прехвърля
на цесионера вземането си от „**” АД, ЕИК на стойност 1605,09 лв.,
представляващо платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия за перода 01.12.2008 г. – 29.05.2009 г. за обект с клиентски № ** и абонатен № **, за което е
издадена фактура № **********/19.08.2009 г. за цена от 1505.09 лв.
От представеното по делото Уведомление от **, ЕГН *********,
действащ чрез пълномощника адв. Красимир Димов Тодоров до „**” АД, ЕИК с вх. №3174286 от 21.07.2014 г. на ответника
се установява, че **, ЕГН *********, е уведомил длъжника „**” АД, ЕИК за прехвърлянето на вземането си към
дружеството на стойност от 1605.09 лв., представляваща платена без
основание стойност на коригирана потребена електроенергия, за периода от
01.12.2008 до 29.05.2009 г. за обект с с клиентски № ** и абонатен № ** на цесионера
„К.Г.” ЕООД, ЕИК .
От представенто в съдебно заседание пълномощно
(л.54)
от **, ЕГН *********, към адв. Тодоров
с надлежна заверка на подписа от 15.01.2015 г., извършена от помощник-нотариус
Благовеста Христова на нотариус Илияна Маджунова, с рег. № 195 от НК, с райнон
на действие ВРС се установява, че упълномощителят изрично е заявил, че
сключеният договор за прехвърляне на вземания от дата 28.04.2014 г. между него и „К.Г.” ЕООД, ЕИК 2, с предмет вземане за сумата от 1605.09
лв. а също и
извършеното уведомление до „Е.П.„ АД с входящ номер 3174286/21.07.2014 г. във
връзка с този договор са извършени с изричното му знание и съгласие. Видно от
точка втора на цитираното пълномощно, изречение последно упълномощителят е
заявил, че в случай на съмнения или оспорване на настоящото пълномощно изрично
заявява, че на основание чл.42,ал.2 ЗЗД потвърждава всички извършени от негово
и ем и за негова сметка действия на адвокат Красимир Тодоров.
От
съдържанието на КП за монтаж /демонтаж/ техническа проверка № 165923 от 29.05.2009
г. (л. 46) се установява, че електромер тип МЕ 161/2003 с фабричен № 33440670,
отчитащ потреблението на електроенергия в обекта на **, ЕГН *********, в присъствието на абоната отчита с грешка минус
76,98%, поради което е демонтиран за извършване на текуща метрологична проверка
на същия. Протоколът е подписан от двама представители на „Енерго-Про Мрежи” АД
и от абоната.
От
Констативен протокол от експертиза на електромер № 22-22-10 от 10.07.2009 г. на
БИМ, Регионален отдел на МИУ – В, сектор
- Шумен (л. 24-26) се установява, че има следи от проникване до измервателната
схема след неправомерно отваряне на електромера, като се констатира
вмешателство върху структурата на електронната платка (неправомерно е поставен
резистор последователно във веригата на единия от проводниците към токовия шунт),
водещо до промяна на оригиналните параметри на измервателната схема.
Направените изводи се, че е налична неправомерна намесна в измервателната схема
на електромера с цел промяна ан точността на измерване, в следствие на което
електромерът не отговаря на метрологичните и техническите изисквания, като
отчита по-малко от реално консумирата електроенергия и не може да се използва
за търговски плащания.
От справка
за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия
№3198 от 18.08.2009 г. (л.27), съставена
на осн. чл. 38, ал. 3, т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ – при наличие на
СТИ и конкретен измерител на отклонението, се установява, че е извършена
корекция на ел. енергия за периода от 01.12.2008 до 29.05.2009 г. или за общо 180 дни, въз основа на която с издадено дебитно известие № **********/19.08.2009 г., (л.35) на потребителя е начислена
сумата от 1605.09 лв.
По делото е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказавне, че начислената като корекция
сума в размер на 1605.09 лв. е заплатена
по сметка на ответното дружество.
От заключението на СТЕ на в.л. Л.С.Б. (л.
47), се установява следното: В периода от 01.12.2008 до 29.05.2009 г. през процесния СТИ е преминала
цялата консумирана електроенергия от потребителя, но на дисплея не е отчетено
действително доставеното и потребено количество електроенергия, поради монтиране
на чужд елемент за оригиналната схема на СТИ, като същото е доказателство за
начичието на неправомерно вмешателство върху измервателната верига на процесния
електромер. В следствие на неправомерното вмешателство електромерът е измервал
с грешка минус 74,7%. Не е констатирана техническа неизправност на СТИ.
Отклонението от класа на точонст на измервателния уред се дължи единствено и
само на неправомерното вмешателтво. Към настоящия момент няма техническа
възможност да се установи какво е точното количество неотчетена електроенергия
за минал период. Във формулата, чрез която се изчислява коригиращата сметка,
параметърът „време” е неизвестен и определен съгласно чл. 38, ал. 4 от ОУ,
поради тази причина изчисленото количество ел. енергия е предполагаемо.
Приложената към делото Справка №3198 от 18.08.2009 г. за корекция на сметки е направена съгласно
условията на чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ и начисленото количество
електроенергия е математически точно изчислено, както и неговата парична
равностойност, като допълнително начислената електроенергия е в рамките на
допустимата и може да бъде реално потребена в обекта на потребление съгласно
техническите характеристики на присъединените съоръжения и техния допустим
продължителен ток на захранващите проводници.
При тази установеност на фактите,
съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството
на вземането не допускат това.
Съдът счита, че в конкретния случай
естеството на вземането допуска то да бъде прехвърлено. Вземането с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД възниква от момента на даването без
правно основание. По делото е прието за безспорно и ненуждаещо от доказване, че
претендираната като дадена без основание сума е получена от ответното
дружество, с което и съдът счита, че възниква валидно прехвърлимо право да бъде
получена дадената без правно основание сума. В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за нищожност на договора за прехвърляне
на вземане поради несъществуващ предмет. В настоящия случай договорът за цесия
има съществуващ предмет – вземането на абоната за платената без правно
основание от него сума като корекция на сметка за минал период. Относно
съществуването на вземанено между страните по сделката се прилага чл. 100, ал.
1 от ЗЗД според който, ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за
съществуването на вземането по време на прехвърлянето, т.е. несъществуването на вземането не води до нищожност на
договора за цесия, а само до договорна отговорност на цедента спрямо цесионера,
като тези отношения съдът намира за ирелеваннтни към предмета на настоящия
спор.
Относно възражението за недействителност на договора за
цесия поради липса на представителна власт у пълномощника на цедента, съдът
намира, че с оглед на представеното в съдебно заседание нотариално заверено
пълномощно, същото е неоснователно. Дори и при подписване на договора на цесия
и извършването на уведомяването пълномощникът да не е разполагал с
представителна власт, действията извършени без представителна власт от
пълномощника за сметка на представлявания са валидно потвърдени и следва да
породят правно действие както в отношенията между страните по цесионната
сделка, така и спрямо трети лица. Това е така, защото чл. 42, ал.2 от ЗЗД лицето, от
името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди, като за потвърждаването се изисква същата форма, която е
предвидена за упълномощаването за сключване на договора. В конкретния случай действията извършени без представителна
власт за недлежно потвърдени в предвитеданата от закона форма, поради и което
следва да се счита, че те са породили действие в правната сфера на
представлявания и третите лица, като извършени от самия него.
С оглед на изложенто по-горе следва да се отбележи, че е
неоснователно и възражанечите, че не е извършено надлежно уведомяване на
длъжника за прехвърлянето на вземането, поради липса на представителна власт у
пълномощника да извърши уведомяването.
Съдът след
като разгледа предварителните въпроси следва да се произнесе относно
дължимостта на сумата, предмет на договора за цесия и настоящото производство.
В тежест на ищеца по предявения осъдитилен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е да установи, че е престирал процесната
сумата, а в тежест на ответника е да установи съществуването на вземането си по
основание и размер, като установи наличие на валидна облигационна връзка между
него и ищеца, по силата на сключен договор за продажба на електроенергия, правомерното
начисляване на процесната сума, вкл. надлежно извършеното преизчисление на
количеството ел. енергия при наличие на материалноправните предпоставки за това
и при спазване на ОУ.
Не е спорен и е приет за безспорен и ненуждаещ се от
доказване в отношенията между страните по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК
фактът и валидността на съществуващия между страните договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия, по който ищецът има качеството на
потребител, както и че праводателят на ищеца е заплатил процесната сума.
Спорен е въпросът налице ли са предпоставките за възникване
правото на ответника служебно да коригира сметка за електрическа енергия, както
и за спазване на уреждащите това право правила, дали праводателят на ищеца е
потребил енергия, съгласно корецкията на сметката, дали има виновно
неизпълнение на договорното задължение за невмешателство върху СТИ, дали се
дължи плащане на сумата, с която е извършена корекцията.
По делото безспорно се установи че,
че при извършена проверка на 29.05.2009
г. от служители на „**” АД е
констатирано, че върху СТИ, отчитащо използваната от ищеца ел. енергия е осъществено неправомерно външно въздействие, в
резултат от което е настъпило неточно отчитане на потребената от ищеца ел. енергия, за
което е съставен протокол № 165923
от 29.05.2009 г.
без забележки, подписан лично от абоната. В следствие на неправомерното вмешателство
електромерът е измервал с грешка минус 74,7%. Не е констатирана техническа
неизправност на СТИ. Отклонението от класа на точонст на измервателния уред се
дължи единствено и само на неправомерното вмешателтво. След извършена проверка на СТИ в БИМ и дадено
заключение от експертите, овеществени в констативен протокол е изготвена
справка за корекция на сметки Справка №3198 от 18.08.2009 г. за
процесния период от 01.12.2008 до 29.05.2009 г., или 180 дни, като на абоната са доначислени 6476.91 kWh дневна и 2212.61 kWh нощна електроенергия, като равностойността на
същата е начислена с дебитно известие №
**********/19.08.2009 г. и е в
размер на 1605.09 лв. Въпросното количество електроенергия и неговата
равностойност са коректно определени съгласно Общите условия и ПИКЕЕ.
Регламентацията на договорните отношения между страните се
съдържа в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „**”
АД, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от ДКЕВР с решение от
06.04.2009г., в сила от 17.05.2009 г., действащи към датата на извършване на
проверката. Съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ публикуваните общи условия
влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния
снабдител, без изрично писмено приемане. Посочената специална норма дерогира
общото правило на чл. 298, ал.1, т.1 от ТЗ. Освен това приложима е и действащата
нормативна уредба към относимия период - Закон за
енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004 за
присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и
разпределителните ел. мрежи, Правила за измерване на
количеството електрическа енергия,
одобрени с
решение на ДКЕВР от 10.04.2007г, Общ договор за снабдяване и разпределение на
електрическа енергия изменен и допълнен с Решение на ДКЕВР ОУ-004/06.04.2009г.
Съгласно
разпоредбата на чл.37,
ал.1, т.1 от Общите условия „**” АД
начислява, изготвя справки и коригира
количеството пренесена електрическа енергия в случаите на нарушения в целостта
и/или функционалността на средствата за търговско измерване, установени при
проверка на място и отразени в протокол,съставен по
реда и условията на Общите условия. В случая е налице
посочената хипотеза, която дава
възможност да бъде коригирано
количеството пренесена ел.енергия за изминал период на ищцовото дружество.
На основание констатациите на констативния протокол, подписан от управителя на дружеството и заключението на
съдебно-техническата експертиза е доказана неправомерната манипулация, вследствие на която уредът за техническо
измерване не е извършвал отчитане на цялата потребявана електрическа енергия.
Това отклонение не е производствен дефект. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза периодът
на корекция и направените изчисления са определени правилно и в съответствие с
разпоредбата на чл. 38,ал.3,т.1 от Общите
условия.
Съдът приема за неоснователно твърдението на ищеца, че клаузата на
Общите условия за корекция на сметките се явява неравноправна по смисъла на
чл.143,т.18 от ЗЗП и съгласно разпоредбата на чл.146 от същия закон е нищожна. По този въпрос има
задължителна съдебна практика на ВКС, която е в смисъл, че липсва нормативна
уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване
на корекции на сметката на потребителя за ползвана електроенергия за изминал
период: - Решение № 104/05.07.2010г. по т.д.885/02г. на ІІ т.о.; Решение № 165/19.11.2009г. по
т.д. № 103/2009г. на ІІ т.о.; Решение №
189/11.04.2011г. по т.д. 39/10г. на ІІ т.о., но тази
практика на Върховен касационен съд е неотносима към случая, тъй като в
тези решения са разгледани казуси по извършени корекции на сметки преди приемане
на Правила за измерване на количеството електроенергия /Приети с
Решение № П-1 от 10.04.2007 г.на ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г./. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от
тези правила, когато при проверка на измервателната система се установи грешка
над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол и приложението и не е известно кога се е появила
установената грешка, отчетеното количество електрическа енергия се определя съгласно процедура, предвидена
в договора за покупко-продажба на електрическа енергия.
Действащите
към процесния период – ЗЕ /ДВ, бр. 107/2003 г./, Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и
потребители на ел. енергия към
преносната и разпределителните ел.
мрежи и Правила за измерване на количеството електроенергия /ДВ, бр. 38/2007 г. уреждат
отношенията между страните като препращат към Общия договор за снабдяване и
разпределение на електрическа енергия. В него /чл.37 и
чл.38 от ОУ на „**” АД/ конкретно са разграничени
различните хипотези на виновно и безвиновно поведение от страна на потребителя.
Когато СТИ отчита неточно поради техническа неизправност
електроразпределителното предприятие има правото да извършва корекция, като коригираните суми са равни на
консумираната от потребителя електрическа енергия за аналогичен период от
предходната година. Когато СТИ не отчита точно поради неправомерно
въздействие корекцията се извършва при условията на чл.38,ал.4 от ОУ от „**” АД
за не повече от 180 дни,
като
изчисленията се извършват по по-високата от цените за тарифните зони, валидни за потребителите. В случая тези клаузи имат обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция поради неизпълнение от страна на потребителя на договорно задължение по
чл.16, т.5 и т.6 от ОУ да не се
въздейства върху СТИ. Тълкуването на посочените
разпоредби води до извода, че се
касае фактически за уговорена санкция при неизпълнение на договора да не се
въздейства неправомерно върху СТИ. В никакъв случай не
може да бъде толерирано едно неправомерно въздействие върху средството за
търговско измерване с цел неотчитане на действително потребената електрическа
енергия. Неизпълнението на посоченото договорно
задължение е противоправно поведение, което
дава основание за отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.81 от ЗЗД
длъжникът не отговаря ако невъзможността за неизпълнението му се дължи на
причина, която не може да му се вмени във
вина, поради което, за да се освободи от договорната отговорност в случая, потребителят следва да докаже наличието на причини, които не могат да му се вменят във
вина /случайно събитие или непреодолима
сила/, довели до неизпълнение на задължението да не се въздейства на СТИ. Доказването на точното изпълнение на задълженията по договора е в
тежест на длъжника. В хода на съдебното производство
такива доказателства не са ангажирани от ищеца, също не е доказано, че
трето лице е въздействало върху СТИ. Безспорен е
фактът, че не е изпълнено
задължението да не се въздейства върху СТИ, тъй
като такова нерегламентирано въздействие върху него е доказано по безспорен
начин. Няма никакви данни по делото и житейски е
неприемливо, че някое трето лице без
знанието на абоната е
манипулирало СТИ, за да го
увреди при една бъдеща проверка. С оглед на това
следва да се направи извод, че
правомерността на корекцията произтича от клаузата на чл.38 от ОУ, която е в съответствие с принципа за
виновния характер на договорната отговорност. Правото
да се извърши тази корекция е уредена в подзаконов нормативен акт /Правилата/ въз основа на законова
делегация, поради което не е налице
неравнопоставеност по смисъла на чл.143, т.18
от ЗЗП. Принципът на справедливостта в гражданските и
търговски правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки, признат от нормите на правото интерес, като се търси максимално съчетаване на
интересите на отделните правни субекти.
В този смисъл е и Решение №38 от 15.05.2014 г., постановено
по т.д. №5 от 2013 г. на І търговско отделение на ВКС, в което е прието при
аналогична фактическа обстановка, че „по делото е безспорно установено от съставения
протокол за техническа проверка от 17.11.2010г., извършената метрологична
частна експертиза и от заключението на съдебно-техническата експертиза, че е
налице намеса в схемата на електромера, монтиран в имота на потребителя.
Поставена е допълнителна електронна платка за манипулирането му, като е
разрушена пломбата. В кутията, която служи и за защита от нерегламентиран
достъп, е открито изменение на схемата, чрез която се видоизменят показанията
на електромера и при включването му тази допълнителна платка не отчита реално
консумираната електроенергия. Грешката на СТИ има точен измерител, установен от
ГД”М.” клон Велико Т. Изводът е, че електромерът не съответства на техническите
изисквания вследствие на намесата в неговата схема. Не е установен момента на
намесата, но е направен точен измерител на грешката, както и е изчислена
техническата възможност за реално доставяне на начислената електрическа
енергия.”.
Като по-нататък в решението четем „При
тези данни съставът на ВКС приема, че електроразпределителното предприятие е
доказало осъществено действие – нарушаване на пломбата и монтиране на
допълнителна платка на СТИ, което има за резултат отчитане на по-малки
количество от технически възможната доставена и потребена електрическа енергия.
Налице е виновно поведение на
потребителя, чрез осъществено въздействие върху СТИ, което представлява
неизпълнение на договорните му задължения, поради което следва да се ангажира
отговорността му за заплащане на електрическата енергия за исковия период. По
спора е доказан периода, за който не е заплатена доставената електрическа
енергия, като цената е изчислена според методиката за определянето й. По тези
съображения потребителят дължи на електроразпределителното дружество цена за
доставената електрическа енергия, поради което предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли”. Цитираното
решение е постановено по чл. 290 от сега действащия ГПК и представлява
задължителна съдебна практика за останалите съдилища на осн. ТР № ! от 2010 г.
на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения, съдът
намира, че ответникът установи
по несъмнен
начин, че изчислената вследствие на корекцията сума му се следва в посочения размер. Поради
изложенто по-горе и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, тъй като претендираната сума се явява платена на годно правно
основание.
На чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът
има право на поискани и доказани разноски под формата на платен депозит за вещо
лице в размер на 130.00 лв. и
възнаграждение за един адвокат в размер на 1224.00 лв. с ДДС, според представен списък по делото. От
ищеца е направено възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение
за един адвокат, което следва да бъде уважено, като съобразно чл. 78, ал. 5,
вр. чл. 36 от ЗА бъде намалено до минималното такова, според Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Обн. ДВ. бр.64 от 23 Юли 2004г.,
изм. ДВ. бр.2 от 9 Януари 2009г., изм. ДВ. бр.43 от 8 Юни 2010г., изм. и доп.
ДВ. бр.28 от 28 Март 2014
г., издадена от Висшия адвокатски съвет над размера от 342.00 лв. Така в полза на ищеца следва
да се присъди сумата от 472.00 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски,
направени в настоящото производство.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненският
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД от „К.Г.” ЕООД,
ЕИК със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от срещу „**” АД,
ЕИК със седалище и адрес на управление ***
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1605.09
лв., за която е издадена фактура № **********/19.08.2009 г., досежно
осъществена корекция на потребена ел. енергия за периода от 01.12.2008
до 29.05.2009 г. в обект на потребление с адрес: гр. В, ул. „Подвис“,
бл. В. И. К. с клиентски № ** и абонатен № **, с абонат В. И. К..
ОСЪЖДА от „К.Г.” ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ДА ЗАПЛАТИ НА „**.” АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление:***
Тауърс кула - Г, представлявано заедно от всеки двама от членовете на
Управителния съвет Пламен Стоянов Стефанов,
Боряна Димитрова Пенева и Биляна Георгиева Матева, сумата от 472,00
(четиристотин седемдесет и два) лева направени от ответника
съдебно-деловодни разноски, в това число 130 (сто и тридесет) лева депозит за
вещо лице и 342.00 (триста четиридест и два) лева юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: