Решение по адм. дело №1983/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство е по реда на чл. 284 и сл. ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба от А. М. П., предявена чрез адв. Н. Д., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], с която иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 20 000,00 лева за причинени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора - [населено място], за период от 11.06.2024г. до 11.07.2025г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че неимуществени вреди се изразяват в причинени болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето на ищеца, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Излагат се конкретни обстоятелства за липса на достатъчна жилищна площ /пренаселеност на килиите - падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек/, липса на санитарен възел на определените и задължителни места, наличие в килиите на хлебарки, дървеници и гризачи, липса на адекватно медицинско и стоматологично лечение в Затвора, лошо състояние на банята - недостатъчно душове, налагало се лишените от свобода, при ползване на банята, да преминават през открита площ по хавлия, наличие на насекоми - дървеници, хлебарки и плъхове; наличието на котки в столовата, които били предпоставка за болести и зарази, невъзможност ищецът да използва правото си на престой на открито, тъй като работи, липса на течаща вода в санитарния възел към спалното помещение. Твърди се, че гореизброените обстоятелства са довели до нарушения на чл. 3 от ЕКЗПЧОС и от там до неимуществени вреди, търпени от П.. Претендира се присъждане на държавна такса и на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения представител адв. Д., съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”- [населено място], чрез процесуалния си представител, юрк. Ч., оспорва предявената искова претенция като неоснователна и ангажира писмени доказателства. По същество на спора счита, че посочените от ищеца вреди не са в причинно-следствена връзка с условията в Затвора – [населено място], поради което искът е недоказан и моли да бъде изцяло отхвърлен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на искова молба и моли същата да бъде оставена без уважение.

От фактическа страна съдът прие следното:

В постъпили по делото становища и справки относно правното положение на „лишеният от свобода“ А. М. П. се установява следното:

• за времето от 11.06.2024 г. до 30.07.2024 г. вкл. ищецът П. е бил настанен на трети пост, в стая № 33, като същата е с площ 29.60 кв.м., без тази на санитарния възел, с два прозореца с размери 1.20 м. х 1.20 м. и 1.20 м. х 1.20 м. Отделно е налично помещение, представляващо санитарен възел с площ 3.96 кв.м., разполагащо с прозорец с размери 1.20 м. х 1.20 м. През този период в помещението са пребивавали различен брой лица, заедно с него, като най-малко са били 4 лица, а най – много са били 7 лишени от свобода.
• за времето 31.07.2024 г. до 10.07.2025 г. вкл. ищецът П. е бил настанен на шести пост в стая № 9. Същата е с размери 27.99 кв.м., без тези на санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0.90 м. х 0.5 м. Санитарният възел е 2.40 кв.м. с един отваряем прозорец 0.85 м. х 0.55 м. През този период в помещението са пребивавали различен брой лица заедно с него, като най-малко са били 5 лица, а най – много са били 9 лишени от свобода. За периодите от 05.09.2024 г. до 23.09.2024 г. вкл., 02.10.2024 г. до 10.10.2024 г.вкл., 07.02.2025 г. до 12.02.2025 г. вкл., от 20.05.2025 г. до 26.05.2025 г. вкл., 03.06.2025 г. до 05.06.2025 г. вкл., от. 17.06.2025 г. до 03.07.2025 г. вкл., от 04.07.2025 г. до 06.07.2025 г. вкл. и от 07.07.2025 г. до 10.07.2025 г., са пребивавали 8-9 лишени от свобода - общо 63 дни.

За периода на 11.07.2025 г. ответникът не е предоставил данни, тъй като ищецът П. е бил освободен от Затвора Пловдив.

В представените от ответника и неоспорени справки и становища по отношение на периода на пребиваване на ищеца в Затвор - Пловдив се посочва, че във всяко помещение има течаща вода и санитарен възел, а лишените от свобода имат неограничен достъп до тях. На всеки подсъдим или лишен от свобода се осигурява легло, дюшек и постелъчен инвентар. В справките и становищата е посочено, че лишените от свобода имат право да получават и притежават вещи, съгласно списък на разрешените вещи. Затворът - Пловдив се отоплява с централно парно. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена светлина. Сочи се, че не е имало проблем с наличие на мухъл в помещенията, тъй като същите са проветряеми. В банята подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочки, има обособена към нея съблекалня, така че да не се налага предвижване без дрехи до карето. Ползва се по график от всички лишени от свобода, а работещите имат право да ползват баня всеки ден. Ищецът, през разглеждания период, е назначаван със Заповед № Л-102/12.01.2024 г. на работа в обособено производство към ДП ФЗД ТП Пловдив като ръчник. При започване на работа на лишените от свобода се е правел инструктаж, раздавали им работно облекло /тениски и престилки/ и периодично им се давали ръкавици и маски срещу подпис.

Няма данни да е имал оплаквания по време на работа. За работещите в различните зони се осигурява престой на открито, съгласно графици рег. №1421/12.03.2024 г. /л.33/ и рег. №1419/12.03.2024 г. /л.32/. По време на провеждане на престой на открито, лишените от свобода от пост пет и пост шест могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи. Лишените от свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни. В затвора прането ставало ръчно, чрез изнасяне за пране от близките или с налична пералня, която се ползва по график и изявено желание от страна на лишените от свобода.

Простори за дрехи има в общите помещения на всеки пост. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените в съответното помещение, като за целта получават съответните прибори, съгласно таблица № 6 /л. 46/ и документи за изписването им /л. 46-гръб до л.50-гръб/, но също могат да ги закупуват от лавката на Затвора или да им бъдат донасяни от близките, съгласно списък на разрешените вещи.

ДДД обработките се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН /по затвори/. Обработката се извършвала от нарочно обучен служител. Периода на обработване е на два месеца или при необходимост (протоколи от извършени ДДД обработки л. 37-44).

В хода на съдебното производство се събраха гласни доказателства, касаещи показанията на свидетеля С. П. П., който излага факти от условията в Затвора - Пловдив. Посоченото от фактическа страна се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти от разпита на свидетеля П., чиито показания съдът разглежда критично, доколкото му е служебно известно, че същият е ищец и свидетел по други дела против ГДИН, които са със същата правна квалификация, поради което свидетелят е с личен интерес от излагане на конкретни обстоятелства, досежно условията в Затвора – [населено място].

Съдът, при така изяснената фактическа обстановка и съобразно приобщените по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от правна страна:

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че искът е допустим. С оглед на съдържанието на исковата претенция се касае до иск за неимуществени вреди с правно основание по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на лишен от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил действително лишен от свобода. Искът е предявен и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, същият се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл. 205 АПК искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира обезщетение за извършено нарушение на специализираната администрация по чл. 3 от ЗИНЗС в място за лишаване от свобода, каквото е Затвора - Пловдив, а съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в Затвора следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация.

По същество исковата молба е частично основателна.

Установи се по делото, че ищецът П. реално е пребивавал в Затвора Пловдив за периода от 11.06.2024г. до 10.07.2025г. вкл. Т.е. искът, включващ и дата 11.07.2025 г. се явява неоснователен.

От представените писмени доказателства е констатирана пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал П. за следните периоди: от 05.09.2024 г. до 23.09.2024 г. вкл.- 14 дни, от 02.10.2024 г. до 10.10.2024 г. вкл.– 9 дни, от 07.02.2025 г. до 12.02.2025 г. вкл.– 6 дни, 20.05.2025 г. до 26.05.2025 г. вкл.– 7 дни, от 03.06.2025 г. до 05.06.2025 г. вкл. – 3 дни, от 17.06.2025 г. до 03.07.2025 г. вкл.– 17 дни, от 04.07.2025 г. до 06.07.2025 г. вкл – 3 дни и от 07.07.2025 г. до 10.07.2025 г. вкл. – 4 дни, или за общо 63 дни следва да се приеме, че оплакванията на ищеца за пренаселеност са доказани.

Както от писмените доказателства, така и гласните такива, се установява, че в стаите в Затвора - Пловдив са налични обособени отделни санитарни възли и е осигурена течаща студена вода, като лишените от свобода са могли да ползват по определен график и баня с осигурена топла вода. Установи се съобразяване с изискването на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС.

Не е доказано и твърдението относно лошите условия за ползване на банята в Затвора Пловдив, доколкото се установи, че е бил въведен график за използването й, именно с оглед съобразяване факта на ползването й от значителен брой лица. Банята е облицована с фаянсови плочки, а пода е с мозайка, като има обособена съблекалня и противно на твърденията в ИМ, не се налага на лишените от свобода да се придвижват без дрехи по карето. Извършвани са текущи ремонти по смяна на течащи кранчета и други. Следва да се има предвид и че в случая не се установява неизпълнение на задълженията на затворническата администрация по чл. 151 от ЗИНЗС, поради което и това оплакване е неоснователно.

Недоказано е оплакването за липсата на дюшек и постелъчен инвентар, като от предоставените писмени доказателства справки /л.30-31 и л.35-36/ с постъпването на всеки един лишен от свобода му се предоставят легло, дюшек, комплект спално бельо и завивки, като при желание му се предоставят допълнително такива от домакина. Освен това лишените от свобода имат право да получават от своите близки спално бельо и завивки, като ги заменят със служебно предоставените им.

Недоказано е оплакването за лоша хигиена, обусловено конкретно от твърдението за наличие на дървеници, хлебарки и гризачи в помещенията на лишените от свобода. От доказателствата по делото се установява, че за периода на престой на ищеца са били създадени условия за поддържане на елементарна хигиена в стаите, като отговорността за това обаче е била на самите лишени от свобода. Съгласно утвърдена таблица № 6 /л. 46/ за полагащите се перилни, миещи и дезинфекционни препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода, месечно на един лишен от свобода – мъж се полагали и се раздавали по 200 гр. тоалетен сапун, 250 гр. сапун за пране и 400 гр. прах за пране.

От събраните доказателства съдът приема за недоказани твърденията на ищеца за претърпени вреди от лоша хигиена в килиите, поради наличието на хлебарки, дървеници и гризачи в Затвора - Пловдив, с оглед доказателствената тежест в процеса и факта, че от страна на ответника са представени доказателства за извършвани периодично дейности по ДДД, отразени със съответните протоколи (л. 37-гръб до л.44-гръб), от които става ясно, че липсват негови бездействия, които да се квалифицират като нарушения на разпоредбите на чл. 119а, ал. 2, т. 11 от ППЗИНЗС от страна на затворническата администрация.

Неоснователни се явяват и оплакванията по отношение твърдяната липса на медицинска помощ. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че има график за медицинско осигуряване в пенитенциарното заведение. Недоказани остават и твърденията за липсата на стоматологична помощ, което не е потвърдено нито от показанията на св. П., нито от ангажирани доказателства в тази насока.

По отношение на следващото твърдение на ищеца, а именно, че докато е бил в Затвора Пловдив е работел и не е спазвано правото му на каре, е необходимо да се посочи, че участието в трудова дейност на лишените от свобода има изрична регламентация в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като продължителността на работния ден на лишените от свобода, минималната междудневна и междуседмична почивка, полагането на извънреден труд и условията за работа се определят съобразно разпоредбите на трудовото законодателство.

Това налага да се приеме, че дневният режим на работещите лишени от свобода, е различен от този на неработещите. Според чл. 169а, т. 1 от ППЗИНЗС по време на работа на лишените от свобода не е разрешено да напускат определените от администрацията работни места, което изключва възможността им да присъстват с останалите лишени от свобода (неработещите) на т. нар. "каре". За сметка на това пък на работещите лишени от свобода се осигурява почивка през работния ден, същите получават възнаграждение за положения труд, а последният се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода, съгласно чл. 41, ал. 3 от НК. В този смисъл и ищецът, с приемането да упражнява трудова дейност, за да намали срока на наказанието си, доброволно се отказва от правото си на "каре", съответно и на почивен ден. При това положение, не може да се приеме, че с назначаването на работа (от която е можел да се откаже по всяко време), ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", още повече, че започването на работа е по желание на съответния лишен от свобода (чл. 164, ал. 5 от ППЗИНЗС). От приложените писмени доказателства /графици л. 32 и 33/ е видно, че работещите използват за престой на открито района на цеховата зона.

Ищецът претендира и за лоша хигиена в столовата на Затвора - Пловдив, като в тази връзка липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в това помещение, вкл. и за наличието на животни /котки/.

При така установените нарушения на чл. 3, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗИНЗС по отношение на ищеца при престоя му в Затвора - Пловдив, искът за обезщетение за неимуществени вреди се явяват частично основателен. Обезщетението следва да се определи по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД вр. чл. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС. Неговият конкретен размер, като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, следва да бъде определен комплексно при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така че то да овъзмездява причинените болки и страдания, а не да бъде средство за неправомерно обогатяване. При спазване на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричният еквивалент на морални вреди, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и съобразявайки трайната съдебна практика на ЕСПЧ, определяща, че размерът на компенсацията, която може да бъде получена по отношение на неимуществени вреди, не трябва да бъде неразумен в сравнение с присъжданията за справедливо обезщетение, определени от него в подобни случаи по силата на чл. 41 от Конвенцията, съдът счита, че правото да не бъдеш подложен на нечовешко или унизително отношение е толкова фундаментално, че е най-важният фактор за оценка на претърпените вреди.

Съдът намира за справедливо обезщетението за пренаселеност да бъде определено от 8 лв./ден. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди едно общо обезщетение по справедливост в размер на 504.00 лева, (8х63), което най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от П. неимуществени вреди, настъпили в резултат на действия/бездействия от констатираните по-горе нарушения на администрацията при ответника. В останалата си част за разликата до общия претендиран размер на вредите исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса разноски в размер на 10.00 /десет/ лева за заплатената държавна такса.

В представения договор за правна защита и съдействие, сключен с ищеца, е посочено осъществяване на безплатно представителство на основание чл. 38 ал. 1 от ЗАдв. В тази връзка и на основание чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС във връзка с чл. 78 ал. 1 ГПК и чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за пълномощника на ищеца съразмерно уважената част от иска е в размер на 55,44 лв.

По изложените мотиви, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. Д. „Изпълнение на наказанията” – София да заплати на А. М. П., [ЕГН], сумата от 504,00 лв. /петстотин и четири лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора – [населено място] за периодите: от 05.09.2024 г. до 23.09.2024 г. вкл., от 02.10.2024 г. до 10.10.2024 г. вкл., от 07.02.2025 г. до 12.02.2025 г. вкл., 20.05.2025 г. до 26.05.2025 г. вкл., от 03.06.2025 г. до 05.06.2025 г. вкл., от 17.06.2025 г. до 03.07.2025 г. вкл., от 04.07.2025 г. до 06.07.2025 г. вкл., и от 07.07.2025 г. до 10.07.2025 г. вкл., изразило се в липса на достатъчно жилищна площ за общо 63 дни в посочения период, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.09.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 504,00 лв. до пълния предявен размер от 20 000,00 лв., включващ останалата част от посочения в исковата молба период от 11.06.2024г. до 11.07.2025г., поради неоснователност.

ОСЪЖДА Г. Д. „Изпълнение на наказанията” – София да заплати А. М. П., [ЕГН], сумата от 10.00 (десет) лв., представляваща направените по делото разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - [населено място] да заплати на адвокат Н. П. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 55,44 лева.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, чрез касационна жалба, пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив.